Решение по дело №1212/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 8
Дата: 6 януари 2020 г. (в сила от 12 юни 2020 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20191510201212
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

06.01.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.О. V

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

16.12.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Ива Георгиева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

АН

 

            1212

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 10-0000918 от 27.09.2019 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище: гр. Кюстендил с което на „Мина 2017“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Йордан Йовков“ №6, представлявано от управителя М.Д., с ЕИК:*********, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ и за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева.

  Недоволно от НП е останало санкционираното търговско дружество, което чрез законния си представител го обжалва в срок. В жалбата се изтъква, че били допуснати процесуални нарушения при издаването на НП. Сочи се, че на дружеството е наложена санкция по-висока от минималния размер, въпреки че нарушението е първо по ред такова. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. Атанасов. Последният пледира пред съдебния състав, че не е установена по никакъв начин самоличността на лицата, които са попълвали декларации по образец, че попълнената такава от лицето представило се за С.А. е била сгрешена и поправена, което означава, че не е попълнена от нея или е попълвана от най-малко две лица. Поради това твърди, че не е установено да е имало трудови правоотношения между С.А. и дружеството жалбоподател. Иска отмяна на НП. Претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно заседание – юрк. Гогова. В пледоарията си по същество юрк. Гогова изтъква, че от събраните доказателствени материали в хода на делото се е установява безспорно, че дружеството жалбоподател е осъществило нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Иска потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Моли при евентуално уважаване на жалбата и отмяна на НП за редуциране до минимума на претендирания адвокатски хонорар. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 18.04.2019 г., около 11:50 часа служители от  „Инспекция по труда“ гр. Кюстендил (ИТ), свидетелите П.Г., И.В. и С.С., извършили проверка на територията на гр. Дупница, като посетили търговски обект - заведение за бързо хранене, находящо се в Евробазар, стопанисвано от дружеството жалбоподател „Мина 2017“ ЕООД, с ЕИК *********. В търговският обект, в който по това време се сервирал обяд на клиентите работили няколко лица облечени с работни облекла и шапки, сред които упълномощеното от управителя на дружеството лице – М.д., която изпълнявала длъжността управител търговска зала, а в кухнята работника С.З.А.. Последната изпълнявала задълженията си на помощник в кухнята на обекта и сервирала топли храни, които подавала за продажба от Декова на клиентите. След като изчакали да бъдат обслужени клиентите служителите на ИТ предоставили на всички заварени в обекта лица декларации по образец за лице работещо по трудово/гражданско правоотношение, които били попълнени и подписани на място, пред служителите на ИТ от всяко от лицата, вкл. от С.А.. С.А. декларирала лично след посочване на три имена, ЕГН и адрес, че работи от м. 11.2018 г., по трудово правоотношение за дружеството жалбоподател, в процесния обект, на длъжност помощник-кухня, с работно време от 9-15 ч., за което получава трудово възнаграждение в размер на 2 лева на час, като последното месечно възнаграждение и е било изплатено от работодателя на 31.03.2019 г. В декларацията е маркирано със знак „Х“, че има сключен трудов и граждански договор. Същата е подписана от лицето на дата 18.04.2019г., с отбелязан в нея час 11:55 часа.

На място упълномощеното от управителя на дружеството лице – М.д., управител търговска зала в обекта не представила документи във връзка с трудовото правоотношение между дружеството работодател и работника С.А.. Свидетелите Г. и С. връчили на място срещу разписка на управителя търговска зала призовка за 22.04.2019 г. и идентификационна карта с указания за представяне на документи във връзка с установеното при проверката. В указания срок същата предоставила част от изисканите документи, но не и необходимите документи, вкл. трудово досие и писмен трудов договор между дружеството и работника С.А.. След допълнително направена проверка по документи на 15.05.2019 г. и извършени служебно справки в регистъра на трудовите договори воден от НАП за регистрираните на името на лицето С.А. и от дружеството „Мина 2017“ ЕООД трудови договори била потвърдена липсата на такъв, като бил съставен протокол за извършена проверка по документи от 15.05.2019 г., който съдържа предписания, подписан от свидетелите и връчен на упълномощеното лице и подписан от М.Д.на 16.05.2019 г.

По-късно на 10.06.2019 г. и въз основа на протокола за извършените проверки  на място на 18.04.2019 г. и по документи на 15.05.2019 г., в отсъствието на представител на дружеството жалбоподател, актосъставителят Г. съставила в присъствието на служителите на ИТ - свидетеля И.В. и лицето Д.В.АУАН с № 10-0000918/10.06.2019 г. За неявяването на представител на дружеството е съставен протокол от същата дата подписан от посочените свидетели. АУАН е бил връчен редовно на дружеството жалбоподател по реда на чл. 416, ал.3 от КТ, при установена невъзможност да се връчи лично на управителя или на упълномощено от него лице, след изпращане по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, тъй като представител на юридическото лице не е бил намерен на адреса на управление и кореспонденция на дружеството. Поради това АУАН е връчен, чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на ИА „Главна инспекция по труда“.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 10-0000918 от 27.09.2019 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“, със седалище гр. Кюстендил с което на „Мина 2017“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Йордан Йовков“ №6, представлявано от управителя М.Д., с ЕИК:*********, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ и за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели-очевидци П.Г., И.В. и С.С., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства - приобщени по реда на чл. 283 НПК, вкл. служебно изисканите справки от НАП. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. И тримата са очевидци на установеното на място при проверката на 18.04.2019 г. Категорични са, че са установили трудови договори само за две от заварените на място общо 4 жени. Сред работещите в заведението е бил и работника С.А., която лично е попълнила декларация по образец пред тях. Конкретно св. Г. сочи, че лицето при попълване на декларацията е объркало ЕГН-то си, след което е проверило данните си по лична карта и е попълнило останалата информация в декларацията. Св. Г. и В. свидетелстват еднопосочно и категорично и за по-късното съставяне на АУАН в отсъствие на представител на дружеството и връчването му на същото по реда на чл. 416, ал.3 от КТ. И тримата свидетели добросъвестно заявяват, че не си спомнят определени обстоятелства, но след предявяване на съставените във връзка с проверката документи потвърждават, че именно това е декларацията попълнена от работника на място. Наред с това от приетите по делото справки от НАП се установява, че дружеството жалбоподател към процесната дата 18.04.2019 г. е имало сключени трудови договори само с две лица, сред които не е лицето С.А.. Същата последно е работила на трудов договор през 2009 г. за друг работодател, като до момента не е сключвала трудов договор с дружеството „Мина 2017“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.

Безспорно е установено по време на проверката, че А. е полагала труд като помощник-кухня в процесния обект – заведение за бързо хранене в Евробазара, в гр. Дупница. В попълнената декларация същата сама е посочила това. Съдът намира, че лицето не е имало сключен трудов или алтернативно граждански договор, както е отбелязано неправилно в декларацията от самата С.А., тъй като по делото не е представен такъв, а отделно такова нещо не се и твърди от жалбоподателя. Напротив, както беше отбелязано по-горе от приложените по делото справки се установява, че лицето последно е работило на трудов договор през далечната 2009 г. за друг работодател и към 18.04.2019 г. трудов договор с него не е бил регистриран в НАП от дружеството жалбоподател. Т.е. към момента на заварването и в обекта, С.А. фактически е работила за дружество „Мина 2017“ ЕООД, имащо качеството работодател, но без наличието на сключен писмен трудов договор. В случая, видно от съдържанието на декларацията, са налице всички основни реквизити на трудово правоотношение - уговорено е възнаграждение срещу престиране на труд, размер, начин на плащане, работно време, място на работа. Посочено е допълнително, че възнаграждение е било заплатено от работодателя за предходен период, на 31.03.2019 г.

Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ Трудовият договор се сключва в писмена форма.“.

За нарушаването на тази разпоредба, е предвидена съответна санкция, закрепена в чл. 414, ал. 3 от КТ - „работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Работодателят обективно е нарушил императивното си задължение по чл. 62 ал. 1 от КТ, а именно: задължително сключване на трудов договор в предписаната от чл. 62 ал. 1 от КТ писмена форма за валидност преди постъпването на работа, съгласно чл. 61 ал. 1 от КТ. В случая правилно е ангажирана безвиновната отговорност по чл. 83 от ЗАНН на наказаното юридическо лице. Нарушенията по чл. 62 и чл. 63 от КТ във вр. с чл. 1 ал. 2 от КТ са едни от най - тежките нарушения на КТ, тъй като водят до сериозно засягане на трудовите и осигурителни права на работниците и служителите. Законодателят в ДВ, бр. 7/2012 г. в чл. 415в ал. 2 от КТ изрично е обявил че не са маловажни нарушенията на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и ал. 3 и чл. 63 ал. 1 и ал. 2. В този смисъл наложеното по вид и минимално по размер наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение и целта на закона. В този смисъл виж. Решение № 53 от 01.03.2018 г. по к. адм. н. д. № 11 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 145 от 19.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 112 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 160 от 24.06.2015 г. по н. д. № 135/2015 г. на Административен съд – Кюстендил и др.

По изложените по-горе съображения, във връзка с анализа на доказателствата, съдът намира направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за неустановеност при проверката на самоличността на лицето попълнило декларацията за неоснователно. На първо място и тримата разпитани свидетели заявяват, че на място са установили няколко лица от женски пол, които са били с униформи и са полагали труд в заведението като едно от тях е работило в търговската зала, а останалите в кухнята. В кухнята е работило и лицето попълнило декларация като С.З.А.. Всички тези лица са попълнили декларации на място, пред свидетелите, на маси в заведението. Въпросното лице според свидетелите собственоръчно е вписало личните си данни в декларацията и е подписало след това същата. Наистина в нея има изписване точно на ЕГН-то на лицето С.З.А., което ЕГН е напълно идентично с това посочено в справката изискана служебно от НАП за това лице. Същото е изписано след трите имена на работника, правилно и без поправки и добавки, но отдолу, под шест други изписани над него цифри, които са написани на ръка с различен почерк. Тези първи шест  цифри според съда не съставляват друго ЕГН, доколкото същото следва да съдържа общо десет цифри, поради това и съдът ги приема за неотносими и не ги обсъжда по-нататък. Във връзка с горното от изключителна важност са приетите с доверие от съда показания на актосъставителя Г., която е категорична, че при попълване на декларацията лицето представило се като С.А. е объркало своето ЕГН и е сверило данните си веднага на място от личната си карта, след което е попълнило изцяло декларацията и я е подписало. Съобразно всичко това е нелогично друго лице, различно от посоченото С.З.А. да разполага с личните данни на последната /три имена, ЕГН, постоянен адрес/, както и с личната и карта на място, за да ги провери и възпроизведе върху декларация, в която да попълни само и всички останали основни елементи от трудовото си правоотношение с дружеството работодател. Наред с това е видно от справката на НАП изискана за дружеството, за дата 18.04.2019 г., че „Мина 2017“ ЕООД е имало сключени и регистрирани трудови договори единствено с управителя на търговската зала – М.Д.и друг работник с имена П.П., но не и с общо 4 лица от женски пол, колкото са установени да работят на място от свидетелите.

Въз основа на горните съображения съдът приема, че доводите на жалбоподателя са неоснователни, а обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските:

Съобразно заявените претенции за разноски по чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. с чл. 144, ал.4 от АПК и изхода на делото такива се дължат единствено в полза на АНО, в размер на юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/. В случая органа е бил процесуално представляван от юрисконсулт, който се е явил в две поредни заседания, като делото не представлява фактическа и правна сложност. Дължимото възнаграждение следва да бъде според минимума в чл. 27е от НЗПП -  80 лв. Поради това дружеството жалбоподател „Мина 2017“ ЕООД, следва да бъде осъдено, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. с чл. 144, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. с чл. 27е от НЗПП, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Кюстендил, със седалище в гр. Кюстендил, ул. „Гладстон“ №35, сумата от 80,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 10-0000918 от 27.09.2019 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“, със седалище гр. Кюстендил, с което на „Мина 2017“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Йордан Йовков“ №6, представлявано от управителя М.Д., с ЕИК:*********, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ и за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Мина 2017“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Йордан Йовков“ №6, представлявано от управителя М.Д., с ЕИК:*********, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Кюстендил, със седалище в гр. Кюстендил, ул. „Гладстон“ №35, сумата от 80,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: