МОТИВИ към Присъда от 15.09.2016г. по НОХД 4443/2016г. по описа на ПРС-ХХІІІн.с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия Ф.К.П. за това, че в
периода от 06.11.2015г. до 23.11.2015г. в гр. Пловдив, макар и като непълнолетен,
но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, при условията на продължавано престъпление, при условията на
повторност - извършил престъплението след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление, в немаловажен случай, е отнел чужди
движими вещи от владението на различни лица на обща стойност 1130 лева, без
тяхно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, както следва : На
06.11.2015 год. в гр. Пловдив, е отнел чужди движими вещи- дамско портмоне на
стойност 5 лева и сумата от 70 лева или всички отнети вещи на обща стойност 75
лева от владението на С.Н.К. ***, без нейно съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои; На 13.11.2015 год. в гр. Пловдив, е отнел чужди
движими вещи - сумата от 260 лева, мобилен телефон марка „Айфон“, модел „4“ на
стойност 190 лева, мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси S2 плюс“ на стойност 140 лева, мъжки портфейл /естествена
кожа надпис ART/ на
стойност 10 лева, силиконов гръб за телефон на стойност 5 лева и протектор за
телефон на стойност 5 лева или всички отнети вещи на стойност 610 лева от
владението на А.П.М. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да
ги присвои; На 20.11.2015 год. в гр. Пловдив, е отнел чужди движими вещи
-дамско портмоне на стойност 5 лева и сумата от 360 лева или всички отнети вещи
на обща стойност 365 лева от владението на Ж.А.Т. ***, без нейно съгласие, с
намерението противозаконно да ги присвои; На 23.11.2015 год. в гр. Пловдив, е
отнел чужда движима вещ - мобилен телефон марка "Нокия", модел
"Аша 210 " на стойност 80 лева от владението на Е.Д.М. ***, без нейно
съгласие, с намерението противозаконно да я присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК
Представителят на Районна прокуратура –
Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за доказано по
безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия за
виновен в извършването на деянието, за което е предаден на Съд, като му наложи
наказание, съобразено с обстоятелството, че производството протича по реда на глава
ХХVІІ, чл. 371,т.2 от НПК.
Подсъдимият Ф К.П.
се признава за виновен, изразява съжаление за стореното. В съдебно
заседание същият лично и чрез защитника си – адв. А., е направил искане делото
да протече по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК без да
бъде извършван разпит на свидетелите и вещите лица по делото. С протоколно
определение съдът е допуснал предварително изслушване на страните като е
обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от приобщените в
досъдебното производство доказателства, без да събира такива за фактите и
обстоятелствата, изложени във внесения обвинителен акт.
На основание чл.84 и
следващите от НПК е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск, предявен от Ж.А.Т. против подсъдимия П. за сумата от 360лв.,
представляваща обезщетение за причинените на първата имуществени вреди от
престъплението, вменено във вина на подсъдимия. Пострадалата В. е конституирана
като граждански ищец по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателство поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
Ф.К.П. е роден на ***г***, б, български гражданин, с
основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
От значение за квалификацията на
извършеното от подс. П. деяние, като такова при условията на чл.28 ал.1 от НК
имат значение следните влезли в сила съдебни актове: С определение №579/04.09.2015г.
по НОХД №5682/2015г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, VІІІ н.с., влязло в
законна сила на 04.09.2015г. е било одобрено споразумение и на обв. Ф.П. е било наложено наказание в размер на 3 месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено за срок от 2 години,
за извършено от него престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т. 3 от НК; Със
споразумение №765/10.11.2015г. по НОХД №5258/2015г. по описа на Районен съд
гр.Пловдив, ХХVІ н.с., влязло в законна сила на 10.11.2015г. на обв. Ф.П. е било наложено наказание в размер на 10 месеца
лишаване от свобода, за извършено от него престъпление по чл.195 ал.1 т.4
предл.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.63 ал.1
т. 3 от НК. На основание чл.64 от НК обв.Ф.П. е бил освободен от изтърпяване на
наложеното наказание, като е бил настанен във възпитателно училище – интернат.
На 06.11.2015г. П. ***, в къща, където се помещавала
фондация „Пловдив 2019г.“. След това се качил на втория етаж в сградата и
влязъл в офиса на свидетелката С.Н.К., когато същата се намирала извън стаята и
била отишла в съседната стая при свои колеги. Той видял дамската чанта на
свидетелката К., която тя била оставила на стола си и взел от нея дамското й
портмоне, в което се намирали 70 лева, лична карта, която била издадена на
името на свидетелката С.К. и дебитна карта на „УниКредит Булбанк“, която също
била издадена на нейно име. После П. незабелязано
напуснал сградата. След като се върнала в офиса си свидетелката К. установила
липсата на портмонето си.
На 13.11.2015г. П. влязъл в
канцеларията на църквата „Света Неделя“, в гр. Пловдив, на улица „П. Р.
Славейков“. Там той забелязал мъжкия портфейл от естествена кожа с надпис ART на свидетеля А.П.М.,
в който се намирали сумата от 260 лева, мобилен телефон марка „Айфон“, модел
„4“, със силиконов гръб за телефон и протектор за телефон, мобилен телефон
марка „Самсунг“, модел „Галакси S2 плюс“, 2 броя
дебитни карти, 1 бр. лична карта, 1 бр. свидетелство за управление на моторно
превозно средство и контролен талон за него, 1 бр. метро карта, 1 бр.
удостоверение за психическа годност, 1 бр. СИМ карта и визитки. После го взел,
заедно с вещите, които се намирали в него и се насочил към изхода на
канцеларията. П. обаче бил забелязан от свидетелката Д С – клисар в църквата
„Света Неделя“, която тръгнала след него. Той побягнал и въпреки виковете на Д.С.
излязъл от църквата на улицата. Свидетелката С. се върнала в канцеларията на
църквата и установила липсата на вещите на свидетеля А.М., което обстоятелство
му съобщила. След като напуснал църквата, подс. П. извадил парите от портфейла,
прибрал ги в себе си и после ги похарчил, а самият портфейл скрил до гараж в
Стария град в град Пловдив. Той продал мобилния телефон марка „Айфон“, модел
„4“, със силиконов гръб за телефон и протектор за телефон на свидетеля Н А за
сумата от 16 лева. Същата вещ свидетелят Н А предал по делото с протокол за
доброволно предаване и вещта е била върната на свид. А.М. срещу разписка.
Другият телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси S2 плюс“ на М., П. оставил на съхранение в апартамента, в
който живеел със свидетелката М А, която била сестра на неговата майка. Същата
вещ свидетелката М А предала по делото с протокол за доброволно предаване и
вещта е била върната на свид. А.М. срещу разписка.
На 20.11.2015г. Ф.П. отишъл на
„Четвъртък Пазара“ до площад „Съединение“ в гр. Пловдив. При това забелязал, че
сергия с № 33, където продавала свидетелката Ж.Т., била оставена без надзор.
Той преминал зад сергията и от полицата, която се намирала от вътрешната страна
на сергията взел дамското портмоне на свидетелката Т., в което се намирала сумата от 360 лева. Последната, която по
същото време била до тоалетната, след като се върнала на сергията си,
забелязала липсата на вещта си. Тя веднага отишла до охраната на пазара, за да
прегледа записа от видеонаблюдението, което се осъществявало там. На същия
запис тя възприела подсъдимия П.. След като напуснал територията на пазара П.
извадил паричната сума от портмонето и я изхарчил, а самото портмоне изхвърлил
в контейнер за боклук.
На
23.11.2015г. П. отишъл в сградата на Историческия музей в град Пловдив на пл. “Съединение“
№ 1. После влязъл в стаята на свидетелката Е.М. – касиер в музея, отворил
дамската й чанта и взел от нея мобилния й телефон марка "Нокия",
модел "Аша 210".
Непосредствено след като взел вещта, в стаята си се върнала свидетелката
Е.М., която била до тоалетната и го заварила вътре. Тя го изпратила до
изходната врата на музея и му посочила чешмата пред самия музей, тъй като на
въпроса й, какво търсел вътре в стаята й, той й отговорил, че искал да пие
вода. След като се върнала в стаята си свид. М. забелязала, че чантата й, която
стояла на принтера, била отворена и че от нея липсвал мобилния й телефон. В
музея имало охранителни камери, които се намирали точно до вратата на стаята на
М., чийто запис тя прегледала и видяла
на него подсъдимия П., който тя заварила в стаята си. След като излязъл
от музея П. отишъл до свидетеля М М на ул.“Батак“ в град Пловдив, където продал
на последния мобилния телефон на свидетелката Е.М. за сумата от 15 лева.
Ф.П.
признал за извършеното от него деяние на свидетеля В С – инспектор КП при ІV РУ
на МВР гр.Пловдив. Признал вината си и пред свидетеля И Б – оперативен работник
при ІІ РУ на МВР гр. Пловдив. Същият изразил дори готовност да заведе
полицейските служители на мястото, където съхранявал отнетите от него вещи,
което и сторил. Бил извършен оглед на местопроизшествие, при който са били намерени
и иззети следните вещи: мъжки портфейл от естествена кожа с надпис ART, в който се намирали 1 бр. лична карта, 1 бр.
свидетелство за управление на моторно превозно средство издадени на името на А.П.М.,
контролен талон, 2 броя дебитни карти, 1 бр. СИМ карта, визитки, 1 бр. метро
карта, 1 бр. удостоверение за психическа годност на А.М.; дамско портмоне с
лична карта, издадена на името на С.К. и дебитна карта на „УниКредит Булбанк“
също издадена на нейно име;
Същите вещи са били върнати на техните
собственици срещу разписка.
С протокол за доброволно предаване е
бил приобщен по делото 1 бр. диск, който съдържал видеозапис от охранителните
видеокамери, които били разположени на „Четвъртък Пазар“ – Пловдив.
С протокол за доброволно предаване е
бил приобщен по делото 1 бр. диск , който съдържал запис от камерата на Историческия музей в
град Пловдив.
Видно от протокол за разпознаване на
лица и предмети свидетелката Д.С. е разпознала обвиняемия Ф.П. като извършител
на инкриминираното деяние, извършено на 13.11.2015г.
Видно от протокол за разпознаване на
лица и предмети свидетелката Ж.Т. е разпознала обвиняемия Ф.П. като извършител
на инкриминираното деяние, извършено на 20.11.2015г.
Видно от протокол за разпознаване на
лица и предмети свидетелката Е.М. е разпознала обвиняемия Ф.П. като извършител
на инкриминираното деяние, извършено на 23.11.2015г.
Видно от
заключението на изготвената по делото съдебно-стокова експертиза стойността на
отнетите вещи от владението на С.К. към 06.11.2015г. била- на дамско портмоне –
5 лева, български лева – 70 лева, а лична карта и дебитна карта били без
стойност, от владението на Ж.Т. към
20.11.2015г. била- на дамско портмоне – 5 лева, български лева – 360 лева, от
владението на Е.М. към 23.11.2015г. била- на мобилен телефон марка „Нокия“, модел
„Аша 210“/за две сим карти/ – 80 лева.
В хода
на разследването е била назначена стоково-оценъчна експертиза, от заключението
на която е видно, че стойността на отнетите вещи от владението на А.П.М. към
13.11.2015г. била както следва: на мобилен телефон марка "Айфон“, модел
„4" - 190 лева, на мобилен телефон марка "Самсунг“, модел „Галакси S 2
плюс"- 140 лева, на мъжки портфейл /естествена кожа, с надпис "ART"/- 10 лева, Български лева - 260 лева, на силиконов гръб за телефон
- 5 лева, на протектор за телефон - 5
лева, като лична карта, свидетелство за управление на моторно превозно
средство, контролен талон за СУМПС, карта "Метро", дебитна карта- 2
бр., удостоверение за психическа годност, визитки /неустановено количество/ и
СИМ карта били без стойност.
Видно
от заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза, Ф.К.П. не
страдал от психично заболяване понастоящем и към инкриминирания период. Не се
водил на диспансерно наблюдение към Център за психично здраве- Пловдив. Не бил
търсил психиатрична или психологична помощ досега. Водил се на отчет към ДПС
при 06 РУП-Пловдив. Растял и се развивал без родителски контрол, в нехармонично
семейство-бащата бил наркоман, живеел отделно от децата си и не поддържал
контакти, майката работила в чужбина. С поведенчески отклонения, асоциални
прояви, памет и интелект без разстройства-съответни за възрастта. П. е уверен,
контактен, нецеленасочен, не бил агресивен, не бил рационален, бил уравновесен
за възрастта си. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си към инкриминирания период-от 06.11.2015г. до
23.11.2015год., макар и непълнолетен. Бил е в ясно съзнание, адекватен, без
данни за психопатологична симптоматика, с подредено поведение, с целесъобразни
и мотивирани действия. Не е бил под въздействие на алкохол или психоактивни
вещества. Личността била в процес на изграждане, недооценъчен, с намален
самоконтрол, податлив на чуждо въздействие. Все още с биологична, психична,
емоционална и социална незрялост, с преобладаване на чувствата над разума.
Поведението му не било болестно /психотично/ мотивирано. Без данни за психични
отклонения понастоящем. Можел да възприема и възпроизвежда фактите от значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях, можел да участва пълноценно във
всички фази на наказателното производство в качеството на обвиняем. Можел да
разбира и да ръководи постъпките си. Бил във видимо добро здравословно
състояние, без оплаквания.
Горната фактическа обстановка се установява
по един безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства –
пълните самопризнания на подсъдимия Ф К.П. , показанията на свидетелите Е.Д.М.,
Ж.А.Т., С.Н.К., В З С, И Л Б, М Б М, Р.С.П.,
А.П.М., Д П. С., Н А А, М О. А, депозирани в хода на досъдебното производство,
както и от писмените доказателства по делото – съдебно-психиатрична и
стоково-оценъчна експертизи, справка съдимост, характеристична
справка.
Настоящият състав напълно кредитира обясненията на
подсъдимия П., изразили се в направените от него самопризнания по делото и
показанията на горецитираните свидетели, като ги счита за обективни, логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие
помежду си и с писмените доказателства по делото.
Съдът напълно възприема заявеното от горепосочените
свидетели, чиито показания се явяват логични, последователни, непротиворечиви и
в синхрон помежду си и с останалите доказателства по делото.
Всички те приобщават относими факти и обстоятелства
във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на
каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци,
като по този начин пряко установяват извършените престъпления, личността на
извършителя-именно подс. П. и неговите лични действия, имали за резултат
противоправни и забранени от закона последици, свързани с нарушаване забраната
за посегателство спрямо неприкосновеността на чуждата собственост и отнемане на
чужди движими вещи.
Съдът дава вяра на заключенията на изготвените по
делото съдебно-психиатрична и стоково-оценъчни експертизи,
които намира за обективни, всестранни, незаинтересовани, компетентно изготвени,
с необходимите професионални знания и опит, в съответствие с материалите по
делото.
Всъщност с оглед реда на проведеното по делото
производство-по чл.371 т.2 от НПК, между страните не се спори относно верността
на изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства и извършените от
подсъдимия П., както и от свидетелите действия. Това се потвърждава
непосредствено и от направените самопризнания от страна на подсъдимия, по реда
на глава ХХVІІ от НПК, в които той изцяло признава гореописаната обстановка.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
при така очертаната фактическа обстановка подсъдимият Ф.К.П. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна съставомерните признаците на престъплението по чл. 195 ал.1 т.7
вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода от 06.11.2015г. до 23.11.2015г.
в гр. Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при условията на
продължавано престъпление, при условията на повторност - извършил
престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи от владението на
различни лица на обща стойност 1130 лева, без тяхно съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои, както следва : На 06.11.2015 год. в гр. Пловдив,
е отнел чужди движими вещи- дамско портмоне на стойност 5 лева и сумата от 70
лева или всички отнети вещи на обща стойност 75 лева от владението на С.Н.К. ***,
без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои; На 13.11.2015
год. в гр. Пловдив, е отнел чужди движими вещи - сумата от 260 лева, мобилен
телефон марка „Айфон“, модел „4“ на стойност 190 лева, мобилен телефон марка
„Самсунг“, модел „Галакси S2 плюс“ на
стойност 140 лева, мъжки портфейл /естествена кожа надпис ART/ на стойност 10 лева, силиконов
гръб за телефон на стойност 5 лева и протектор за телефон на стойност 5 лева
или всички отнети вещи на стойност 610 лева от владението на А.П.М. ***, без
негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои; На 20.11.2015 год.
в гр. Пловдив, е отнел чужди движими вещи -дамско портмоне на стойност 5 лева и
сумата от 360 лева или всички отнети вещи на обща стойност 365 лева от
владението на Ж.А.Т. ***, без нейно съгласие, с намерението противозаконно да
ги присвои; На 23.11.2015 год. в гр. Пловдив, е отнел чужда движима вещ -
мобилен телефон марка "Нокия", модел "Аша 210 " на стойност
80 лева от владението на Е.Д.М. ***, без нейно съгласие, с намерението
противозаконно да я присвои.
Престъплението е извършено от подсъдимия при наличието
на пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици, тъй като П. е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните
последици от него и е искал тяхното настъпване.
При определянето вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия за деянието, съобразявайки се с целите на
специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца,
както и за предупредителното въздействие върху останалите членове на
обществото, настоящата инстанция намира, че на подсъдимия П. следва да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода”, чийто размер да бъде определен, при
условията на чл. 58а,ал.1 вр. чл.54 от НК, тъй като производството по
настоящото дело протича по реда на чл.371,т.2 от гл. ХХVІІ НПК. Освен това като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства се явяват признанието на
вината и оказаното съдействие при разследването. Отегчаващи отговорността
обстоятелства се явяват предишните осъждания на лицето, значителната стойност
на отнетото имущество, наличието на трайно установени престъпни навици,
характеризиращи П. като лице с висока степен на обществена опасност. Поради
това и най-справедливо би било на Ф.К.П. да се определи наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА
И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което в най-пълна мяра би постигнала
изискванията, както на специалната, така и на генералната превенции.
Съображенията на настоящия Съд за определянето на такова по размер наказание, е
от една страна демонстрираното от подсъдимия съжаление за стореното, а от друга
високата степен на обществена опасност на извършеното. С оглед императивната
норма на чл.58а ал.1 от НК и предвид обстоятелството, че производството по
делото е проведено по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК така посоченото наказание
следва да бъде НАМАЛЕНО с една трета, като на Ф.П. се наложи наказание в размер
на ДЕСЕТ МЕСЕЦА И ДВАДЕСЕТ ДНИ „лишаване от свобода” за горепосоченото
престъпление.
С оглед наличието на предходно осъждане, отчитайки и
обстоятелствата, че наложеното по настоящото дело наказание „лишаване от
свобода” на подс. П., с размер под една година, както и факта, че изпълнението
на същото не следва да бъде отложено по чл.66 от НК, то на основание чл.64 от НК, непълнолетният следва да бъде освободен от изтърпяването му, като бъде
настанен във Възпитателно училище интернат.
Видно от
материалите по делото подс. П. е бил задържан по реда на ЗМВР на 17.11.2015г.,
в последствие по същия ред – от 01.12.2015г., като и до настоящия момент е с
мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Предвид изложеното и на основание
чл.59 ал.2 и ал.1 т.1 от НК от така наложеното на подсъдимия Ф.К.П. наказание в
размер на десет месеца и двадесет дни „лишаване от свобода” следва да бъде
ПРИСПАДНАТО времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР и НПК - на
17.11.2015г. и от 01.12.2015г. до
влизане на настоящата присъда в законна сила.
Що се касае до предявения от пострадалата Ж.Т. граждански
иск за причинени имуществени вреди от престъплението в размер на 360лв., настоящата инстанция намира, че същият се явява
доказан по основание предвид признаването на подсъдимия П. за виновен в
реализирането на описаното по-горе деяние по отношение именно на пострадалата Т..
Що се касае до размера, в който същият следва да бъде уважен, то на първо място
следва да се отчете характер на претенцията-репариране на причинените на Т.
имуществени вреди. С оглед характера на противоправното посегателство –
престъпление против собствеността на гражданския ищец, механизъм за определяне
стойността на причинената вреда се явява заключението на стоково-оценъчна
експертиза. Видно от извършената такава по делото, стойността на отнетите от
тази пострадала вещи възлиза на 360лв. и в този размер, тоест изцяло, следва да
бъде уважен и предявения граждански иск. Поради това и подсъдимият Ф.К.П. следва да бъде осъден да заплати на Ж.А.Т. сумата от 360лв., като обезщетение за причинените
на последната имуществени вреди от деянието.
По делото не са иззети веществени
доказателства.
С оглед признаването на подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК
от НК, то Ф.К.П., основание чл.189 ал.3 от НПК, следва да бъде ОСЪДЕН ДА
ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 222.40лв. за съдебно-психиатрична и стоково-оценъчна експертизи по сметка на ОДМВР-Пловдив,
както и да заплати сумата от 25лв. държавна такса върху уважения размер на
предявения граждански иск по сметка на ПРС.
Причините извършването на деянието – ниска правна
култура, незачитане на установения в страната правов ред и забраната за
посегателства спрямо чуждата собственост.
По изложените съображения Съдът постанови и присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.