Определение по дело №67/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на подс. Г. Ф. М. против Присъда № 2795 / 14.06.2010 год., постановена от РСГ. Р. по н.о.х. дело № 17 / 2010 год.

Според подадената жалба от подс. М., поддържана от З. в съдебното заседание пред въззивния съд, първоинстанционната присъда е необоснована и незаконосъобразна. По същество се твърди, че подсъдимият не извършил инкриминираното деяние. Наред с това се поддържа, че при изготвянето на обвинителния акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Ето защо се иска подсъдимият да бъде оправдан или делото да се върне на досъдебното производство за конкретизиране на обвинителния акт. Алтернативно се иска намаляване срока на наложеното на подсъдимия М. наказание “Лишаване от свобода”.

Участващият във въззивното производство прокурор от ОП-Б. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована.

Конституираните в качеството на частни обвинители М. П., А. П. и Й. Г. не изразяват писмено становище по жалбата и не се явяват на съдебното заседание пред въззивния съд.

ОС разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са процесуално допустим, а разгледани по същество са неоснователни:

С обжалваната присъда подсъдимият Г. Ф. М. е признат за виновен в това, че при условията на продължавана престъпна дейност по смисъла на чл. 26 ал.1 НК в периода от началото на месец февруари 2009 г. до 17.06.2009 г. /включително/ в Г. Б. и Г. Д., област Б. последователно във времето извършил следните деяния:

1. Един ден, на неустановена дата в началото на месец февруари 2009 г. в Г. Б., в дом на У. „Б. М." № 13 около 11.30 часа с цел да набави за себе си имотна облага се представил под името Н.З., приятел на сина на Р. Л. С., ЕГН *, живееща в къщата- М. и потърсил пари от последната под предлог, че му трябват за закупуване на фаянсови плочки и че ще върне парите до 14.00 ч. на същия ден, като по този начин възбудил заблуждение у Р. Л. С., че действително е приятел на сина й, и че ще върне парите, с което й причинил имотна вреда в размер на 50 /петдесет/ лева;

2. Един ден, на неустановена дата в началото на месец февруари 2009 г. около 10.30 часа в Г. Б., в дом на У. „Ю." № 13 с цел да набави за себе си имотна облага се представил под името Н. от село Б., приятел на покойния съпруг на М. Т. П., ЕГН *, живееща в къщата и потърсил пари от последната под предлог, че му трябват за закупуване на фаянсови плочки и че ще върне парите на другия ден, като по този начин възбудил заблуждение у Р. Л. С., че лично е познавал съпруга и членове на семейството й, и че ще върне парите, с което й причинил имотна вреда в размер на 60 /шестдесет/ лева;

3. Един ден, на неустановена дата в края на месец март 2009 г. около 14.30 часа в Г. Б., в дом на У. „П." № 3 с цел да набави за себе си имотна облага се представил за приятел на покойния съпруг на Н. К. А., ЕГН *, живееща в къщата и потърсил пари от последната под предлог, че му трябват за закупуване на дървен материал, който ще остави за съхранение в нейния дом и че ще върне парите до 19.00 часа на същия ден, като по този начин възбудил заблуждение у Н. К. А., че лично е познавал съпруга и членове на семейството й и че ще върне парите, с което й причинил имотна вреда в размер на 100 /сто/ лева;

4. Един ден, на неустановена дата в края на месец май 2009 г. около 11.30 часа в Г. Б., в дом на У. „Т. В." № 4 с цел да набави за себе си имотна облага се представил, че е от село Б. и че е познат на Г. З., син на А. Г. З., ЕГН *, живеещ в къщата и потърсил пари от последния под предлог, че го изпраща лично сина му Г. и че парите му трябват за закупуване на лекарства за болната му майка, като по този начин възбудил заблуждение у А. Г. З., че лично познава сина му и че той го изпраща, с което му причинил имотна вреда в размер на 195 /сто деветдесет и пет/ лева;

5. На 09.06.2009 г. около 11.30 часа в Г. Д., в дом на У. „В. А." № 2 с цел да набави за себе си имотна облага се представил, че е приятел на Д., син на Й. П. Г., ЕГН *, живееща в къщата и потърсил пари от последната под предлог, че са за закупуване на плочки, които ще остави в къщата, като по този начин възбудил заблуждение у Й. П. Г., че е приятел на сина й и че той го изпраща, с което му причинил имотна вреда в размер на 60 /шестдесет/ лева;

6. На 09.06.2009 г. около 12.00 часа в Г. Д., в дом на У. „Х. А." № 2 с цел да набави за себе си имотна облага се представил, че е приятел на Н., внук на А. П. П., ЕГН *, живееща в къщата и потърсил пари от последната под предлог, че са за закупуване на плочки и цимент, които ще остави при нея за съхранение и ще върне парите вечерта на същия ден, като по този начин възбудил заблуждение у А. П. П., че е приятел на внука й и ще й върне парите, с което й причинил имотна вреда в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева;

7. На 17.06.2009 г. около 14.00 часа в Г. Д., в дом на У. „И. В." № 23 с цел да набави за себе си имотна облага се представил, че е колега на Д. Г., син на М. Г. Г., ЕГН *, живееща в къщата и потърсил пари от последната под предлог, че го изпраща сина й Д. и че парите са за закупуване на вещи, които ще остави при нея още същия ден, като по този начин възбудил заблуждение у М. Г. Г., че действително го изпраща сина й, с което й причинил имотна вреда в размер на 150 /сто и петдесет/ лева;

8. На 17.06.2009 г. след 14.00 часа в Г. Д., в дом на У. „Д. С." № 13 с цел да набави за себе си имотна облага се представил на П. К. С., ЕГН *, живеещ в къщата като негов стар колега от „ДАП" Р. и му потърсил пари под предлог, че ще закупи с тях плочки, които ще остави при него на съхранение още същия ден и ще му върне парите, като по този начин възбудил заблуждение у П. К. С., че действително са бивши колеги и се познават от преди време и че ще му върне парите, с което му причинил имотна вреда в размер на 60 /шестдесет/лева, като общо причинената имотна вреда в резултат на извършените измамливи действия от страна на подсъдимият е в размер на 925 /деветстотин двадесет и пет/ лева, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 НК, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, ме е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 3 години, което на основание чл. 61, т. 3 ЗИНЗС подсъдимият Г. Ф. М. да изтърпи ефективно, при първоначален „общ режим” в затворническо общежитие от „открит тип”.

Фактическите положения по делото са правилно установени. В резултат на анализа на доказателствения материал се установява по несъмнен начин следната фактическа обстановка:

1. Видно от показанията на св. Р. С. /л.58/, св. П. Д. /л.43/ и протокол за разпознаване на лица и предмети /л.71 от ДП/, на неустановена дата в началото на месец февруари 2009 г., около 11.30 ч., подсъдимият Г. М. влязъл в частен дом на У. „Б. М.” № 13, находящ се в Г. Б., където живеела пострадалата - св. С.. Подсъдимият се представил на последната под името Н. З., и казал, че е приятел на сина й М. След това потърсил пари от св. Р. С. под предлог, че му трябват за закупуване на фаянсови плочки. Казал на последната, че ще й върне парите до 14.00 часа, което не било сторено. С цялостното си поведение подсъдимият М. възбудил заблуждение у Р. Л. С., че е близък приятел на сина и, и че действително ще върне парите. Под въздействието именно на това заблуждение св. С. решила да даде пари на обв. М. и му дала 50.00 лева.

2. През същия период, на неустановена дата в началото на месец февруари 2009 г. около обяд, подсъдимият Г. М. влязъл в частен дом на У. „Ю.” № 13, находящ се в Г. Б., където живеела пострадалата – свидетелката М. Т. П.. Пред нея се представил под името Н. от село Б., познат на покойния съпруг на св. П.. След това потърсил пари от последната, като казал, че му трябват за закупуване на фаянсови плочки и заявил, че ще върне парите на другия ден. Св. П. му дала 60 лева, които не са и върнати. Визираните обстоятелства се установяват от показанията на св. П. /л.41-42/, св. Д. /л.43/ и протокол за разпознаване на лица и предмети /л.114-115 от ДП/.

3. На неустановена дата в края на месец март 2009 г. около 14.30 часа, подсъдимият М. влязъл в частен дом на У. „П.” № 3, находящ се в Г. Б., където живеела пострадалата – свидетелката Н. А.. Представил се пред последната за приятел на покойния й съпруг. След това подсъдимият потърсил пари от пострадалата – свидетелката Н. А. – 100.00 лева, под предлог, че ще му трябват за закупуване на дървен материал, който ще остави за съхранение в нейния дом. Обяснил й също, че ще върне парите до 19.00 часа на същия ден. Визираните обстоятелства се установяват от показанията на св. А. /л.58-59, л.81 от ДП/, св. Г. /л.44/ и протокол за разпознаване на лица и предмети /л.84-85 от ДП/. С цялостното си поведение подсъдимият Г. М. възбудил заблуждение у Н. А., че е близък приятел на съпругът и, и че действително ще върне парите. Под въздействието именно на това заблуждение св. Н. А. решила да даде пари на подсъдимият М. и му дала 100.00 лева, които не са й върнати.

4. Видно от показанията на св. А. З. /л.57/, св. Д. /л.43/ и протокол за разпознаване на лица и предмети /л.93-94 от ДП/, на неустановена дата в края на месец май 2009 г., около 11.30 часа, подсъдимият Г. М. влязъл в частен дом на У. „Т. В.” № 4, находящ се в Г. Б., където живеел пострадалият – свидетелят А. Г. З.. Казал му, че е от село Баня и че е познат на Г. З., син на последния. След това потърсил пари от св. А. З. под предлог, че го изпраща лично сина му Г. и че парите му трябват за закупуване на лекарства за болната му майка. Св. З. му дал 195 лева, които били от получаваната от него пенсия. След няколко дни пострадалият А. Г. З. разбрал от сина си, че такова лице от село Б. не съществува.

5. На 09.06.2009 г., около 11.30 часа, подсъдимият М. влязъл в частен дом на У. „В. А.” № 2, находящ се в Г. Д., където живеела пострадалата – свидетелката Й. П. Г.. Подсъдимият казал на пострадалата, че е приятел на Д. – неин син, и потърсил пари от последната под предлог, че са за закупуване на плочки, които ще остави в къщата на съхранение. Св. Г. му дала 60 лева, които не са й върнати. Визираните обстоятелства се установяват от показанията на св. Г. /л.41/, св. З. /л.44/ и протокол за разпознаване на лица и предмети /л.144-145 от ДП/.

6. Малко по-късно на същата дата - 09.06.2009 г., около 12.00 часа, подсъдимият Г. М. влязъл в частен дом на У. „Х. А.” № 2, находящ се в Г. Д., където живеела пострадалата – свидетелката А. П. П.. Казал на последната, намиращата се там, че е приятел на Н., неин внук. Попитал я, дали може да остави в двора на къщата плочки и цимент, които ще закупи. Св. П. се съгласила. След това потърсил пари от последната под предлог, че не му стигат пари за закупуване на плочките и цимента. Казал й, че ще остави закупените вещи при нея за съхранение и ще върне парите вечерта на същия ден. Св. П. му дала 250 лева, които не са и върнати. Визираните обстоятелства се установяват от показанията на св. П. /л.41-42/, св. З. /л.44/ и протокол за разпознаване на лица и предмети /л.147-148 от ДП/.

7. Видно от показанията на св. Г. /л.59/, св. Д. /л.59/, св. В. /л.42/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.7-10 ДП/, протокол за доброволно предаване /л.11 от ДП/ и протокол за разпознаване на лица и предмети /л.34-35 от ДП/, на 17.06.2009 г., около 14.00 часа, подсъдимият Г. М. влязъл в частен дом на У. „И. В.” № 23, находящ се в Г. Д., където живеела пострадалата – свидетелката М. Г. Г.. Казал на последната, която се намирала там, че е колега на Д. Г., неин син. Потърсил пари от свидетелката М. Г. Г. под предлог, че го изпраща сина й Д., и че парите са за закупуване на вещи, които ще остави при нея още същия ден за съхранение. Последната му дала 150.00 лева. След разкриването на извършителя парите си и върнати с разписка /л.48/.

8. На същата дата 17.06.2009 г., след 14.00 часа подсъдимиятМ. влязъл в частен дом на У. „Д. С.” № 13, находящ се в Г. Д., където живеел пострадалият – свидетелят П. К. С.. Казал на последният, че е негов стар колега от „ДАП” Р.. Успял да го убеди, че много отдавна са работели заедно и са били колеги. Потърсил му пари под предлог,че ще закупи с тях плочки, които ще остави при него на съхранение, като още същия ден ще му върне парите. Св. С. му дал 60 лева. Веднага след това подсъдимият отишъл на гарата, където бил забелязан от свидетелите П. В. и Н. Д., които се движели с лек автомобил и го издирвали в този район. Подсъдимият ги спрял на автостоп, качил се в лекият автомобил при тях, след което последните двама го закарали в участъка на полицията в Г. Д.. Визираните обстоятелства се установяват от показанията на св. С. /л.42/, св. Д. /л.59/, св. В. /л.42/ и протокол за разпознаване на лица и предмети /л.131-132 от ДП/, С протокол за доброволно предаване подсъдимият е предал сумата от 200.00 лева /л.11 от ДП/. След разкриване на извършителя на измамата на пострадалия С., на последният са върнати 50.00 лева /л.133 от ДП/.

Общо причинената имотна вреда в резултат на извършените при условията на продължавана престъпна дейност осем на брой измамливи деяния от страна на подсъдимият е в размер на 925.00 лева.

Съдът намира за неоснователни възраженията на защитника на подсъдимия М. за недоказаност на обвинението. Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на анализа на всички събрани, и приобщени К. доказателствения материал на съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност. Извършеният в тази връзка анализ на доказателствения материал, изложените съображения и направените изводи от районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не се налага повторно да бъдат излагани същите съображения. Следва да се отбележи, че показанията на пострадалите, който са възрастни хора, са подробни, логични и непротиворечиви. От обстоятелството, че част от тях не си спомнят точното време на извършване на инкриминираните деяния, не може да се направи извод за недостоверност. На досъдебното производство са извършени разпознавания и всички пострадали са посочили категорично подсъдимия Г. М. като автор на инкриминираните деяния. Видно от съставените протоколи, извършените разпознавания са проведени по реда и съобразно установените правила, регламентирани в разпоредбите на чл.169 и сл. от НПК. Визираните от защитника нередовностти не са от характер и естество, водещи до опорочаване на извършените процесуално-следствени действия. По делото не се установяват факти и обстоятелства, от който да се направи извод, че същите са манипулирани и които да поставят под съмнение тяхната достоверност.

Неоснователни са и възраженията, че при изготвянето на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правата на подсъдимия. В тази връзка се сочи, че в т.2 от диспозитива на обвинителния акт, касаещ пострадалата М. П., наред с името на последната, фигурира името и на пострадалата Р. С.. Настоящия състав на въззивния съд счита, че в случая се касае до техническа грешка, която не води до накърняване правота на защита на подсъдимия. Обвинителният акт е единство от диспозитив и обстоятелствена част, в която също подробно са описани обвиненията от фактическа и правна страна. Видно, че във визираната хипотеза по същество липсва несъответствие между мотивите и диспозитива на изготвения прокурорски акт, поради което липсват и основания да се счита, че е нарушено правото на подсъдимия да научи в какво точно е обвинен и да организира защитата си.

Ето защо предвид установените по делото фактически дадености въззивният съд намира, че по несъмнен начин се установява наличието от обективна страна на всички елементи на състава на престъплението на възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация: Подс. Г. Ф. М. е извършил инкриминираните деяния при условията на продължавана престъпна дейност по смисъла на чл. 26 ал.1 НК последователно в периода от началото на месец февруари 2009 г. до 17.06.2009 г. /включително/ в Г. Б. и Г. Д., област Б.. Налице е едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като множество деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление - измама по чл.209 ал.1 от НК, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимия обективира отношението му К. деянието (неговата интелектуалната и волевата насоченост). Подсъдимият е осъзнавал противообществения характер на деянието /накърняването на чужда собственост/, разбирал е, че действията му са насочени К. въвеждането в заблуждение и лишаването на собствениците от фактическата власт върху вещите им, предвиждал е преминаването и е искал да установи тази власт върху предмета на престъплението за себе си, при което е реализирал намерението си /общественоопасните последици на деянието/. Ето защо, анализирайки престъплението от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено с пряк умисъл.

При изложените съображения законосъобразно и обосновано с присъдата си първоинстанционния съд е признал подсъдимия Г. М. за виновен в извършване на престъпление по престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

За извършеното престъпление от подс. М. съставът на районния съд му е наложил наказание лишаване от свобода за срок три години. Въззивният съд намира, че така определеното наказание е индивидуализирано законосъобразно, обосновано и справедливо. В тази връзка са отчетени степента на обществената опасност на конкретното деяние, както и всички други обстоятелства, касаещи степента на обществената опасност на извършителя. С оглед на разпоредбата на чл.54 от НК правилно е преценена тежестта и значението на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като са взети предвид характеристичните данни, семейното и материалното положение на подсъдимия.

Същевременно настоящия състав на съда намира, че в случая са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за приложение на института на условното осъждане. Отчитайки характеристичните данни за подсъдимия, касаещи неговата възраст и семейно положение, и тъй като видно от приложената справка за съдимост по отношение на Г. М. се констатират основанията за реабилитация по чл.88а от НК, съдът намира, че за постигане на целите по чл.36 от НК и поправянето на подсъдимия не е наложително така определеното наказание ”Лишаване от свобода” да бъде изтърпявано ефективно. Ето защо, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отлага изтърпяването му за срок от по 5 /пет/ години от влизане на присъдата в сила.

Съдът счита, че наложеното в конкретния случай административно наказание ще способствува за изграждане у подсъдимия на устойчива мотивоционно-волева система за спазване на установения правов ред и ще предотврати за в бъдеще извършването на нарушения, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция - цели на наказанието по чл.36 от НК.

По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.3, вр. чл.334, т.3 от НПК, БОС

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА ПРИСЪДА № 2795 / 14.06.2010 год., постановена от РС – Г. Р. по н.о.х. дело № 17 по описа за 2010 год., като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното на подсъдимия Г. Ф. М. наказание “Лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ години.

ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА № 2795 / 14.06.2010 год., постановена от РС – Г. Р. по н.о.х. дело № 17 по описа за 2010 год. в частта, с която на основание чл.61, т.3 от ЗИНЗС за изтърпяването на наложеното на подсъдимия Г. Ф. М. наказание “Лишаване от свобода” е определен първоначален “общ затворнически режим” в затворническо общежитие от открит тип.

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 2795 / 14.06.2010 год., постановена от РС – Г. Р. по н.о.х. дело № 17 по описа за 2010 год. в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.