Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 30.09.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети
състав,
в открито заседание на 19.09.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при
участието на секретаря Надя Борисова като разгледа
докладваното от съдията а.х.д. №
426 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.С.В. против Наказателно постановление № 18-0274-001345/09.07.2019
г. на началника на РУ – Ихтиман.
В
жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление по подробно
изложени съображения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в
установения чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от процесуално легитимирана страна, срещу
акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
По основателността на жалбата:
Разгледана
по същество е основателна, но не по изложените съображения, а поради изложеното
в съдебно заседание от защитника на нарушителя. Това е така, защото на
07.11.2018 г. срещу жалбоподателя М.С.В. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 191015 от младши автоконтрольор при ОДМВР – София –
РУ – Ихтиман А.С.М. за това, че на 07.11.2018 г. около 00:05 часа на ПП1-8 в
района на 110 км., посока с. Вакарел, управлява лек автомобил Форд Фокус с рег.
№ СА1780МА, собственост на Янко Ангелов, като не е регистрирал МПС в
определения в закона срок, с което виновно е нарушил чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
С
Наказателно постановление № 18-**********/09.07.2019 г. на началника на РУ –
Ихтиман при същото описание от фактическа страна, административнонаказващият
орган е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП –
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на М.В. е наложено наказание глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
От
изложеното е видно, че при издаването на наказателното постановление е
допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правата на наказания,
което е неотстранимо. Това е така, защото в акта за установяване на
административно нарушение е описано цифром и словом нарушение на разпоредбата
на чл. 145, ал. 2 ЗДвП - нерегистриране на МПС в 1-месечен срок от
придобиването му, а с издаденото наказателно постановление на нарушителя е
наложено наказание за друго нарушение - 140, ал. 1 от ЗДвП – управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред. По този начин е нарушено правото на
защита на жалбоподателя, тъй като той е в невъзможност да разбере какво е
извършил. Наказан е за нарушение, което му е въведено като обвинение, за първи
път с наказателното постановление, съдържащо различни елементи на
изпълнителното деяние от обективна страна, в сравнение с това, за което е
издаден АУАН. Поради това обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено изцяло.
За
пълнота следва да се отбележи, че оплакването за нарушение на принципа ne bis in idem с образуването на административнонаказателно производство
е неоснователно. Забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице
за същото деяние - ne bis in idem - е класически принцип на
наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на
наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт. Дублирането на наказателни процедури (bis) е
недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като
другата е приключила с влязъл в сила акт. Член 4, § 1 от Протокол № 7 поначало
не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и
също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено
окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила
на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е
"съществено засегнат" от дейността на властите, възниква състояние на
нарушение на правилото (вж. Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по
т. д. № 3/2015 г., ОСНК). В случая закрилата на принципа не е в сила, тъй като
постановление за отказ за образуване на досъдебно производство то 03.07.2019 г.
по пр.пр. № 1175/2018 г. на РП - Ихтиман не е окончателен акт по съществото на
спора, в който да е направена оценка за вината на обвиняемия, за да се приеме,
че е имало окончателно осъждане или оправдаване (вж. делото Margus v Croatia
hudoc). Безспорно е, че фактите в прокурорската преписка и
административнонаказателното производство са идентични. Към настоящия момент по
тях обаче няма произнасяне с окончателен акт, защото постановлението само се
прецезира процесуалният ред, по който следва да се преследва потенциалното
наруешение, но не се правят изводи по същество за виновността на жалбоподателя
в настоящото производство. След като не са обсъждани въпросите относно
виновновността, влизането в сила на прокурорския акт не препядства провеждане
на административнонаказателно производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № …………. г. на
началника на РУ – Ихтиман.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: