Р Е Ш Е Н И Е № 152
гр.Пловдив,
18.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи търговски състав,
в открито заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното
от съдия Костадинова в. търговско дело №
166 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 351 от 16.11.2017 година, постановено по т.
дело № 326/2016 година по описа на Окръжен съд – С.З., е обявен за недействителен
спрямо Д.Р., италиански гражданин,
родена на *** г. в гр. Б., И., с постоянен
адрес ***, с л.к. № *, изд. на
12.08.2015 г. от община М., Р.И., договора за прехвърляне на идеална част от недвижими
имоти, обективиран в нотариален акт № *, том II, рег.№ *, дело №* от 12.12.2016
г. на нотариус Е.Т.с рег. № *по рег. на
НК с район на действие - РС С.З., с който „С.“ ООД ООД, представлявано от Д.С.Б.е
прехвърлило на В.С. 19.39 % идеални
части от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № *по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43 от 25.05.2009г. на
изпълнителния директор на А., находящ се в град
С.З., местност „В.“, с площ 9448 кв. м., трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за текстилната
промишленост, с номер по предходен план - 1090*, при граници и съседи: *.29, *.*,
*.150 и *.199, който имот представлява бивша нива в землището на гр. С.З., в
местността „В.“, с площ 9,450 дка, съставляваща имот № 1090* по картата на землището, с променено предназначение
за неземеделски нужди съгласно Решение № 2 от *.02.2006г. на Областна дирекция
"З.г." гр. С.З., заедно с
построените в имота: 1. сграда № *.*.2 със застроена площ 1533 кв.м. на един етаж, с предназначение -промишлена сграда; 2. сграда
№*.*.1
със застроена площ 265 кв. м. на
два етажа, с предназначение - промишлена
сграда и 3. Сграда № *.*.3
със застроена площ 25 кв.м. на
един етаж, с предназначение - промишлена
сграда.
Осъдени са „С.“ ООД, със седалище и адрес на
управление:*** и В.С. да заплатят на Д.Р. сумата 6882лв. направени по делото
разноски.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното
производство „С.“ ООД. Оплакванията са за неправилност на решението, за
нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства в съвкупност, а само отделни доказателства
избирателно. Не били обсъдени и доводите на ответниците, изложени в писмения
отговор на исковата молба, както и в писмените бележки по съществото на спора.
Оспорено е наличието на предвидените в закона – чл. 135 от ЗЗД предпоставки за
обявяване на процесната сдЕ.между ответниците за относително недействителна по
отношение на ищцата Д.Р.. Не било установено наличието на валидно вземане на
ищцата от първия ответник „С.“ ООД по договор за заем. Поддържа се, че
представените документи, легитимиращи ищцата като заемодател, били съставени
нарочно за целите на процеса, че липсвало счетоводно отразяване на задължения
на дружеството –ответник към ищцата по договори за заем, както и вписване на
такива задължения в обявените в Търговския регистър финансови отчети, което пораждало съмнения за това, че средствата са действително
предоставени. Липсвало и счетоводно отразяване на начислени лихви, каквито били
предвидени в представените договори за заем. Поддържат се доводи за това, че
предоставената от ищцата счетоводна документация е съмнителна, доколкото била съставена от дружества, осъществявали счетоводното
обслужване, в период и се отнасяла за период,
през който отношенията с дружества вече били прекратени.
На второ място се твърди, че първият ответник „С.“
ООД не знаел и обективно не е могъл да узнае за
съществуването на вземане на ищцата към него към момента на сключване на
процесната сделка.Тези доводи са мотивирани със смяната на управителите на
дружеството на общо събрание на съдружниците, проведено на 29.07.2016 година,
вписана в ТР на 19.08.2016 година. Твърди се, че новите управители не са имали
и не са могли въпреки положените усилия да се сдобият с информация за дейността
на дружеството, освен публично
достъпната.
За втория ответник В.С. също било обективно
невъзможно да знае за увреждането на интересите на кредиторите на „С.“ ООД със
сключването на сделката.
Последната група доводи се свеждат до това, че
процесната сдЕ.не е увреждаща, тъй като със сключването й са погасени
задължения на „С.“ ООД към В.С. в по-големи размери от действителната стойност
на прехвърлените идеални части от процесните недвижими имоти.
Искането с въззивната жалба е да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с
което да се отхвърли предявеният иск по чл. 135 от ЗЗД, като се присъдят на
жалбоподателя разноски за първата и за въззивната инстанция.
В.С. в качеството си на необходим другар на
жалбоподателя „С.“ ООД, в подадения писмен отговор на въззивната жалба и в
проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция изразява
становище за нейната основателност.
Становището на ответника по въззивната жалба Д.Р.,
изразено в писмения отговор и в съдебно заседание, е за неоснователност на
въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция не са допуснати от съда и не са събирани нови доказателства.
Апелативният съд, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е
от лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, а именно от единия от
ответниците в първоинстанционното
производство – необходими другари, против
решението, с което е уважен иска по чл.
135 от ЗЗД. При подаването на въззивната
жалба е спазен предвидения в чл. 259 ал. 1 от ГПК двуседмичен срок. Съобщението
за изготвеното решение е връчено на жалбоподателя „С.“ ООД на 04.12.2017 година, а въззивната жалба е подадена по пощата на
18.12.2017 година.
Разгледана по същество, въззивната жалба е
неоснователна.
Пред Старозагорския окръжен съд по т. дело № 326/2016 година е предявен иск с правно основание чл.
135 от ЗЗД от Д.Р. срещу ответниците „С.“ ООД и В.С..
Искането е да се прогласи за относително недействителна по отношение на
ищцата сделката покупко-продажба, сключена между
ответниците с нотариален акт № *, том
ІІ, рег. № *, дело № * от 12.12.2016 година на Нотариус Е.Т.с рег. № *в НК.
С тази сдЕ.„С.“ ООД е прехвърлило
на В. С., съдружник в
дружеството, собствеността върху 19,39%
ид. части от поземлен имот с идентификатор № *по КККР на град С.З., одобрени
със заповед № РД -18-43 от 25.02.2009
година, с площ от 9448 кв. метра и от намиращите се в имота сгради: сграда с идентификатор *.*.2, с
предназначение промишлена сграда, на един етаж, с площ от 1533 кв. метра;
сграда с идентификатор *.*.1, с предназначение промишлена сграда, на два етажа,
с площ от 265 кв. метра и сграда с
идентификатор *.*.3 с предназначение
промишлена сграда, със застроена площ от 25 кв. метра, на един етаж.
Обстоятелствата, на които се
основава Павловият иск, изложени в исковата молба, са следните:
Твърди се, че ищцата Д.Р. -
съдружник в „С.“ ООД, има вземане от ответника
„С.“ ООД“ по сключени помежду им седем броя договори за заем през
периода от 20.07.2005 година до 03.01.2011 година / по един през всяка година/ на обща стойност 378 000 евро, с
равностойност 739303,55 лева.
Падежите за връщане на сумите по всеки
един от седемте договора настъпили през периода от 31.01.2016 година до
31.07.2016 година. За обезпечение на задълженията по договорите за заем били
подписани и записи на заповед. След настъпване на падежа и поради липса на
плащане ищцата Д.Р. подала на 24.11.2016
година и на 07.12.2016 година седем заявления за издаване на заповеди за
изпълнение на парични задължения въз основа на записите на заповед. Образувани
били седем броя частни граждански дела пред Районен съд – С.З., като последният изпълнителен лист бил издаден на 21.12.2016 година.
Междувременно, на 12.12.2016 година била сключена процесната прехвърлителна
сделка. На същата дата била сключена и още една сделка, с която „С.“ ООД се
разпоредило в полза на Д.Б. – също съдружник в дружеството, с останалите 80,61%
ид. части от процесните имоти. По този
начин се увреждали интересите на ищцата, още повече, че ответното дружество не
притежавало други недвижими имоти, освен тези, предмет на процесната сделка.
Твърди се, че към момента на сключване на сделката Д.Б. и В.С. са имали качеството на управители и съдружници в ответното
дружество, били са запознати с дружествените дела, което давало основание да се
приеме, че са имали съзнание за увреждането на ищцата.
Ответниците „С.“ ООД,
представлявано от Д.Б. и приобретателят по процесната сдЕ.В.С. оспорват всички
обстоятелства, изложени в исковата молба. Оспорват съществуването на вземане на ищцата от „С.“ ООД по цитираните и представени с исковата молба договори за заем, като твърдят,
че те са съставени за нуждите на процеса, както и че липсва каквато и да е
счетоводна документация, от която да е видно, че дружеството има задължения към
ищцата по договори за заем. В годишните финансови отчети също липсвало
отразяване на такива задължения по договори за заем. Оспорено е и съзнанието за увреждане на ищцата у страните
по процесната сделка. В тази връзка се твърди, че те двамата са избрани за управители на „С.“
ООД на 29.07.2016 година. До този момент те били само съдружници в дружеството,
в което качество нямали достъп до документите, отнасящи се до неговата дейност.
След избирането им за управители те също нямали такъв достъп, тъй като
счетоводните къщи, осъществявали обслужването на дружеството, отказвали да им
ги предадат, въпреки многократните искания от тяхна страна. Оспорено е и
твърдението, че сделката е увреждаща. Поддържа се, че с нейното сключване са
погасени задължения, които „С.“ ООД има
към В.С. в по-големи размери от стойността на имота, предмет на
прехвърлителната сделка.
От събраните по делото
доказателства е установена следната фактическа обстановка:
Представени са седем броя договори за заем, сключени между „С.“
ООД, представлявано от К.Т. в качеството на управител и Д.Р.. Първият договор е
от 20.07.2005 година с падеж 31.01.2016 година за сумата 17500 евро. Вторият
договор е от 02.01.2006 година с падеж 29.02.2016 година за сумата от 134 000 евро. Третият
договор е от 02.01.2007 година с падеж 31.03.2016 година за сумата от 50 000 евро. Четвъртият
договор е от 02.01.2008 година с падеж 30.04.2016 година за 103 000 евро. Петият договор е от
05.01.2009 година с падеж 31.05.2016 година за сумата от 18 000 евро.
Шестият договор е от 04.01.2010 година с падеж 30.06.2010 година за сумата от
47500 евро. Седмият договор е от 03.01.2011 година с падеж 31.07.2016 година за
сумата от 8 000 евро. В договорите е вписано задължение за съставяне
ежегодно в края на годината на двустранно подписани протоколи за реално
използваната от заемателя сума, както и за съставяне на записи на заповед. След
настъпване на падежа ищцата е подала заявления и се е снабдила със седем
заповеди за изпълнение на парични задължения
по ч.гр. дела № 5353/2016; 5713/2016; 5714/2016; 5715/2016; 5716/2016,
5717/2016 и 5718/2016 година по описа на РС- С.З.. След подадени възражения по
чл. 414 от ГПК от „С.“ ООД са образувани и седем искови производства по чл. 422 от ГПК пред ОС – С.З. - т.
дела № 140/2017; 141/2017; 168/2017; 291/2017; 292/2017; 293/2017 и 294/2017
година.
Видно от справките в Търговския регистър, включително
от документите по фирмено дело № 921/2005 година на ОС – С.З., дружеството „С.“
ООД е вписано с решение от 04.07.2005 година, като първоначално съдружниците в
него са двама – Д.Р. и К.Т.. След продажба на част от техните дялове, те са
придобити от Д.Б. и В.С., като това обстоятелства е вписано с решение от *.05.2005
година по фирменото дело. От този момент и до настоящия посочените четири лица
са съдружници, като от общия капитал от 5000 лева Д.Р. и К.Т. притежават по 900
лева, а В.С. и Д.Б. – по 1600 лева. Д.Р.
и К.Т. са били управители на дружеството, представляващи го заедно и поотделно
до 29.07.2016 година, когато на проведено Общо събрание на съдружниците е взето
решение за в бъдеще дружеството да се представлява и управлява заедно и
поотделно от Д.Б. и В.С.. Това решение е
вписано в Търговския регистър на 19.08.2016 година.
Изложените в исковата молба
обстоятелства, свързани с качеството на ищцата на кредитор и представените
договори за заем, по които е настъпил падежа
към датата на предявяване на иска – *.12.2016 година, като по делото е
безспорно обстоятелството, че дължимите суми по тях не са заплатени от „С.“ ООД
на ищцата като заемодател, са достатъчни, за да я легитимират като кредитор на
първия ответник в производството по чл. 135 от ЗЗД. Съществуването на вземането
не е предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД, не
е необходимо ищецът да провежда пълно и главно доказване на правата си. Това
разрешение произтича от целта на иска по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД да препятства
недобросъвестния длъжник да намали или
да се лиши от възможност за удовлетворяване на кредитора –ищец по иска.
Възраженията на ответниците,
касаещи антидатирането на договорите за заем, както и липсата на счетоводно
отразяване на задължения по такива договори
и невключването им във финансовите отчети на „С.“ ООД са относими към образуваните искови производства по чл.
422 от ГПК, посочени по-горе, където ще бъде решен със сила на пресъдено нещо
въпросът за съществуването на вземанията
на ищцата към „С.“ ООД, но не и към настоящото производство.
От приетата по делото и
неоспорена съдебно-икономическа експертиза се установява, че по банковата
сметка на „С.“ ООД, открита в „Р.“ АД, през периода от 20.05.2005 година до
03.01.2011 година са преведени общо
378 000 евро / с равностойност 739303,74 лева/ от Д.Р.. По същата банкова
сметка ***рез периода от 22.07.2005 година до 24.08.2009 година от 716799 евро
/ с равностойност 1 401 936,99 лева/. По тази сметка са внасяни и
суми от В.С. през периода от 29.07.2005 година до 24.01.2008 година в общ
размер на 202 784 евро / с
равностойност 396611,03 лева/. От заключението на вещото лице се установява, че всички изброени суми са
осчетоводени, като е дебитирана счетоводна сметка 504 „Разплащателна сметка във
валута“ и е кредитирана счетоводна сметка 117 „Допълнителни резерви“. Освен описаните
по-горе суми, внесени по банков път по
сметката на „С.“ ООД, вещото лице е посочило, че в кредита на сметка 117
„Допълнителни резерви“ са осчетоводени и внесени суми в брой във валута и в
лева / срещу дебитиране на счетоводни сметки
502 „каса във валута“ и 501 „ каса в лева“, както и погасени задължения
към доставчици срещу дебитиране на счетоводна сметка 401 „доставчици“. По този
начин счетоводно са отразени суми от 23958,94 лева по аналитичната партида на Д.Р., 12615,11 лева
по аналитичната партида на Д.Б. и 769943,95 лева по партидата на К.Т.. Така осчетоводените суми в кредита на
счетоводна сметка 117 „допълнителни резерви“ са отразени в пасива на
счетоводните баланси, в раздел А, „Собствен капитал“, група ІV –
„Резерви“, статия „Други резерви“ по
аналитичните партиди на всеки един от съдружниците, включително на ищцата Д.Р..
Те не са осчетоводени като задължения по договор за заем. Тези данни от
счетоводните документи са намерили отражение в годишните финансови отчети на „С.“
ООД за съответните финансови години, което е установено от вещото лице.
Счетоводните данни се съдържат в счетоводните документи, предоставени
на вещото лице от счетоводна къща „ И.– П.“ ЕООД. По делото няма спор, че тази
счетоводна къща е водила счетоводството на „С.“ ООД в периода от 01.01.2007
година. Ответникът „С.“ ООД е представил по делото нотариална покана, подписана
от управителя В.С., връчена на „И.– П.“ ЕООД и друга счетоводна къща – „Ч.“
ЕООД, двете собственост и представлявани от Х.Г.Ч.н на 30.09.2016 година, с
изявление за прекратяване на договора за счетоводно обслужване на „С.“ ООД,
считано от 15.09.2016 година и с искане
за предоставяне на цялата документация, касаеща дейността на дружеството. От
констативния протокол на Нотариуса във връзка с тази нотариална покана, както и
от останалите събрани доказателства по делото се установява, че посочените
счетоводни къщи не са предоставили на новите управители на „С.“ ООД
документите, свързани с дейността на дружеството.
Обсъдените до момента
доказателства са относими към спора, с
който е сезиран съда, както по въпроса за съществуването на вземането на ищцата към „С.“ ООД, което е първата
материалноправна предпоставка за
уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД, така и по въпроса за знанието на ответниците за увреждането на
ищцата към момента на сключване на
сделката на 12.12.2016 година.
Налице са счетоводни документи,
намерили отражение и в годишните финансови отчети на „С.“ ООД, в които
вземането на ищцата е отразено, макар и не като такова по договор за заем, а в
аналитичната й партида към раздел „Собствен капитал“ на дружеството, „други
резерви“. По същия начин счетоводно са
отразени и сумите, превеждани от всички останали съдружници, включително сегашните
управители на дружеството Д.Б. и В.С.. Б.и С. са със съзнанието, че
предоставените от тях и отразени по описания начин суми са заемни средства за
дружеството. Това е видно от изпратените от тях нотариални покани, намиращи се
на стр. 399 – 401 / от В.С./ и стр. 402-404 / от Д.Б./ . С тях дружеството „С.“
ООД е поканено в едномесечен срок от получаването им да върне на изпратилите
поканите заемните средства – съответно
20*84 евро за С. и 716839 евро за Б..
За своите вземания, отразени счетоводно
по същия начин като вземането на Д.Р., включително в годишните финансови отчети на дружеството, за които има признание
от ответниците в нотариалните покани, че са заемни средства, Д.Б. и В.С. в
качеството си на управители на дружеството са сключили две спогодби на
12.12.2016 година, касаещи изплащането на посочените по-горе суми. Едната
спогодба е сключена между В.С. като кредитор и „С.“ ООД, представлявано от
другия управител Д.Б. като длъжник. От съдържанието й е видно, че след като
между страните се признава предоставянето
на заемни средства в размер на 20*84 евро от В.С. на „С.“ ООД през периода от 2005 до 2008
година, се уговаря начин на погасяване на това задължение, а именно чрез
изплащане по банков път на сумата от 40 000 евро на 17.10.2016 година и
чрез прехвърляне на собствеността върху 19,39% от процесните недвижими имоти. В
изпълнение на тази спогодба е сключена сделката
с нотариален акт № *том ІІ рег. № * дело № */2016 година от
12.12.2016 година на Нотариус с рег. № *.
Другата спогодба от 12.12.2016
година е подписана от същите лица, но с разменени качества – Д.Б. има
качеството на кредитор, а В.С. – на управител на дружеството – длъжник „С.“
ООД. Тя е свързана с погасяване изцяло на задължението на дружеството към Б.в
размер на 716839 евро заемни средства чрез паричен превод от 40 000 евро и
прехвърляне на собствеността върху 80,61% от процесните недвижими имоти. Такова
прехвърляне е осъществено, като сделката е оформена с нотариален акт № № * том
ІІ рег. № *дело № */2016 година от 12.12.2016 година на Нотариус с рег. № *.
И в двата нотариални акта е
цитирано решение на Общото събрание на „С.“ ООД от 11.12.2016 година за
сключване на сделката. Препис от това решение, изпратено от нотариуса, е прието
като доказателство по делото. От протокола е видно, че Общото събрание е
проведено само с участието на Б.и С., без да е отразено останалите двама
съдружници – Д.Р. и Т.изобщо да са уведомявани за него, да са им изпращани
покани. Взетото решение е двамата управители на дружеството заедно или
поотделно да прехвърлят на определени от тях лица и при условия, каквито
преценят, собствеността върху притежаваните от „С.“ ООД недвижими имоти.
Имотите, изброени в решението, са тези, предмет на двете сделки, подробно
обсъдени по-горе.
Твърдението от исковата молба, че
имотите, предмет на процесната сдЕ.са единствените, притежавани от „С.“ ООД, не
е оспорено и не е опровергано по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че са
установени всички необходими материалноправни предпоставки за уважаване на иска
по чл.135 от ЗЗД.
По отношение на първата
материалноправна предпоставка, свързана с качеството на ищцата на кредитор на
ответното дружество „С.“ ООД съдът изложи мотиви по-горе, приемайки въз основа
на изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, че
тя е налице, доколкото не е необходимо пълно и главно доказване на правата й. В
този смисъл съдът намира за неоснователен довода, че с договорите за заем,
представени от ищцата, има уговорени лихви, а такива не са претендирани със
заявленията по чл. 417 от ГПК и не се сочат като вземания в производството по
чл. 135 от ЗЗД.
Съществуването на вземането на Д.Р.
е установено и със събраните в хода на настоящото дело доказателства,
по-конкретно съдебно-икономическата експертиза, изготвена на база на наличните
счетоводни документи, залегнали и в годишните финансови отчети на ответното дружество. Начинът, по който е извършено счетоводното записване на преведените от Д.Р. суми, дори да не е
точен, което е констатирано от вещото лице, не дава основание да се приеме, че
вземането не съществува. Твърдения и доказателствата, представени от ищцата сочат,
че става дума за договори за заем. За
сумите, превеждани по същия начин от съдружниците Д.Б. и В.С. във сметката на „С.“ ООД и записвани
счетоводно като „други резерви“, самите
те признават в нотариалните покани и спогодбите от 12.12.2016 година, че са по договори за заем.
Доколкото става дума за отношения между съдружници в
едно дружество, за извършвани от тях парични преводи по една и съща дружествена сметка и за еднакъв начин на
счетоводно отразяване и нанасяне в годишните финансови отчети на тези суми, следва
да се направи извода, че сегашните
управители и съдружници Б.и С. знаят за вземанията, които ищцата има към
дружеството. Дори да се приеме, че докато са били само съдружници, Б.и С. не са
имали достъп до счетоводната документация на дружеството, това не означава, че
те не са наясно с дружествените дела. Тяхното поведение, изразяващо се в
извършване на банкови преводи на суми по сметката на дружеството през период, през който такива е
извършвала и Д.Р., налагат извода, че те са знаели и са били съгласни с начина на финансиране на дейността на дружеството
чрез преводи на средства от отделните съдружници. Въпрос на проверка на
движението по сметката на дружеството, която Б.и С. могат да направят в
качеството си на управители, е да се
установи точният размер на сумите,
преведени от Д.Р., като доводът, че движението по сметката е голямо и се
проследява трудно, не звучи убедително и не опровергава изводите на тяхното
знание. При достъп
до сметката на дружеството, по която са извършвани паричните преводи и до
годишните финансови отчети, което обстоятелство е признато от тях, от които
могат да се черпят данни както за техните собствени преводи на парични суми и
начина на отразяването им във финансовите отчети, така и за тези на Д.Р.,
следва да се направи извод за тяхното знание.
Без значение в случая са
доводите, свързани с липса на провеждани общи събрания на дружеството, респ. с
това дали подписите под протоколите от 13.03.2012 година и 29.03.2012 година са
на съдружника Д.Б.. Това са въпроси, които биха имали отношение към
законосъобразността на взетите решения на Общото събрание на съдружниците, но
не и към въпроса за знанието на съдружниците за начина, по който е
осъществявана фактически и е финансирана
дейността на дружеството. Сключването на спогодбите от 12.12.2016 година и
последвалите ги сделки говорят за наличие на знание за дружествените дела,
по-конкретно за съществуващите задължения
на дружеството към отделни кредитори и техните размери. При обсъдените
две спогодби и две прехвърлителни сделки Д.Б. и В. С. са разменили ролите си на управител на ответното
дружество и на негов кредитор. Нелогично звучи Б.и С. като управители на дружеството да са знаели
само за задълженията на дружеството към тях самите, а не и за останалите
задължения, в частност за тези към Д.Р..
Сключването на сделките е предшествано от решение, взето само от тях двамата,
без останалите двама съдружници изобщо да са уведомявани за провеждане на общо
събрание с дневен ред, свързан с разпореждане с недвижимите имоти на
дружеството. Това, наред с обсъдените по-горе обстоятелства, дават основание на съда да приеме, че те са
знаели за вземанията на Д.Р., като предприетите от тях действия по разпределение
на наличните парични средства само между тях и по прехвърляне на всички невижими
имоти на дружеството само на тях двамата
са насочени към увреждане на ищцата като кредитор.
Доводите на ответниците,
подкрепени с доказателства, че не са получили
документацията на дружеството от
счетоводните къщи, които са осъществявали счетоводното му обслужване, не променят
горните изводи за знанието на ответниците. Банковата сметка и годишните
финансови отчети, до които са имали достъп, както и техните собствени вземания
към дружеството и предприетите действия по удовлетворяването им, са достатъчни,
за да се приеме наличие на знание.
Без значение е и обстоятелството,
че към момента на сделката от 12.12.2016 година ответното дружество в
качеството на длъжник все още не е уведомено за издадените заповеди за
изпълнение по чл. 417 от ГПК в полза на Д.Р.. Вземането й е съществувало към
този момент, ответниците са знаели за него, а обстоятелството дали то е било
изискуемо или не, дали ищцата е предприела действия по събирането му по съдебен
ред или не, е без значение за иска по чл. 135 от ЗЗД.
Изложените до тук изводи на съда са съобразени и със съдебната практика, според която макар
презумпцията на чл. 135 ал. 2 от ЗЗД да не може да се прилага разширително, фактът,
че става дума за отношения между
свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ / каквито са управителя на
ответното дружество и В.С. /, има значение и
може да залегне в основата на извод за наличието на знание за
основни обстоятелства от дейността на дружеството. Такова разрешение е възприето в решение № 13
от 19.02.2015 година по гр. дело № 4604/2014 година на ІV г.о. на ВКС.
Неоснователни са и доводите, че
със сключване на процесната сдЕ.не е причинено увреждане. Според ответниците
със сделката В.С. е придобил идеални части от недвижими имоти на стойност 260019,90
лева съгласно изготвената експертна оценка, която е приложена по нотариалното дело. С прехвърлянето на имоти
на такава стойност било погасено задължението на „С.“ ООД към В.С. в много по-висок размер - 16*84 евро с левова равностойност 318378 лева.
Преценката за наличие на увреждане по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е свързана с
интересите на кредитора, в случая на ищцата Д.Р., а не с тези на дружеството –
длъжник. Безспорно е, че с процесната сдЕ.и с другата разпоредителна сдЕ.за
останалите идеални части от недвижимите имоти на „С.“ ООД интересите на Д.Р. са
увредени, тъй като дружеството не притежава друго недвижимо имущество, което би
могло да послужи за удовлетворяване на вземането й. При положение, че
задълженията на „С.“ ООД не се само към Д.Б. и В.С., но и към другите
съдружници, по-конкретно към Д.Р., не може
да се твърди, че нейните интереси не са увредени от сделките,
включително процесната, които я лишават от каквато и да е възможност за в
бъдеще да насочи изпълнение върху имотите на дружеството и да се удовлетвори от
тяхната стойност. В съдебната практика е възприето разбирането, че всяко
отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможността за удовлетворение на
кредитора и в този смисъл е увреждащо. / Решение № 93/*.07.2017 година по дело
№ 638/2016 година на ВКС, ІІ т.о./. Това важи в още по-голяма степен за
хипотеза като настоящата, при която с извършеното отчуждаване е изчерпано
цялото недвижимо имущество на „С.“ ООД.
По изложените съображения съдът
намира, че първоинстанционното решението на ОС – С.З. е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора право на
разноски за настоящата инстанция има ответницата по въззивната жалба Д.Р..
Претендирани са такива в размер на 3000 лева заплатено адвокатско
възнаграждение. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК, в който е посочена тази сума. Липсват обаче доказателства, които
да установяват какъв е размера на уговореното между Д.Р. и адвокат М. Н. възнаграждение за настоящата инстанция.
Представеното към отговора на въззивната жалба пълномощно не съдържа такива
уговорки. Към списъка по чл. 80 от ГПК е
посочено, че се прилага копие от получен паричен превод от Д.Р. с дата 26.02.2018 година за изплащане на
адвокатски хонорар. Приложена е т.нар. „нотификация“ на английски език, от
чието съдържание могат да бъдат
разчетени имената на адресите на изпращач и получател. Изпратената сума от Д.Р.
по сметка на адвокат М.Н. е 3000 евро. Липсват обаче каквито и да е било данни
за основанието, на което е изпратена сумата, не е посочено, че става дума за
адвокатско възнаграждение по настоящото дело. При липса на доказателства за конкретно
уговорен размер на адвокатското
възнаграждение и такива, даващи основание да се приеме, че преведената сума от
3000 евро включва възнаграждението на адвокат Н. за настоящата инстанция и съобразявайки
задължителната съдебна практика – т. 1 от ТР 6/2012 година на ОСГТК, съдът
намира, че не са налице основания за присъждане на разноски на Д.Р. за въззивната инстанция, включващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 351 от 16.11.2017 година, постановено по т. дело № 326/2016 година по описа
на Окръжен съд – С.З..
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.