№ 8459
гр. С., 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20251110102137 по описа за 2025 година
намери следното:
При участието на секретаря Биляна Кирилова като разгледа
докладваното от съдия Кънчев гражданско дело № 14566 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от А.П.И. против Л.И. с искане за бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 646,70 лева
– имуществени вреди, състоящи се в увреждане на пътна мантинела, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на *** г. на републикански път
1-5 пътна връзка „К.-Маказа“ при км 349+100 настъпило ПТП с участник –
лек автомобил Опел Корса с рег.№ *** с водач Б.Е., който движейки се по
магистралата с автомобила, загубил контрол над управлението му, излязъл в
дясно на пътното платно и се блъснал в мантинела. Към момента на
причиненото пътнотранспортно произшествие автомобилът притежавал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към ответника. Съставена
била количествено-стойностна сметка, в която били описани причинените
щети, включващи дейности по демонтаж на стара ограничителна система,
доставка и монтаж на нова ограничителна система, както и всички свързани с
това разходи. Общата стойност на вредите била 646,70 лева. С писмо-покана с
изх.№ ***/*** г. ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно
събитие. Регистрирал го, но до момента на подаване на исковата молба не бил
взел становище по него. Ищецът моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи процесната сума. Претендира разноски. В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима
становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на
застрахователно отношение по застраховка Гражданска отговорност между
него и собственика на л.а. Опел Корса. Оспорва механизма на ПТП, причинно-
1
следствената връзка, между него и настъпилите вреди, размера на същите.
Моли съда да отхвърли иска, претендира разноски.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани, не се
явяват, не изпращат представители и не взимат становище по същество.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се
явяват фактите, че л.а. Опел Корса е застрахован по застраховка Гражданска
отговорност към ответника, както и наличието на ПТП. По делото е
представен Протокол за ПТП № *** от *** г. (л. 6 от делото), от който се
установява, че процесното ПТП е посетено от младши автоконтрольор Е.С.Н.
и е установено, че водачът на процесния автомобил Б.Е.Б. поради движение с
несъобразена с пътните условия (мокър асфалт) скорост след десен завой губи
контрол над автомобила и излиза в дясно на пътното платно, при което се
блъска в част от мантинелата на пътя.
По делото бяха изслушани и приети неоспорени от страните основна и
допълнителна съдебно-автотехнически експертизи. Установяват, че
стойността на остатъчните материали от повредения сегмент от мантинелната
ограда, които биха могли да бъдат предадени за скрап е 22,24 лева, а средната
пазарна стойност на нанесените имуществени вреди вследствие на процесното
ПТП възлиза на 833,26 лева.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се възникне това
право следва да се осъществи следния фактически състав: противоправно
поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това поведение и
вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по застраховка
Гражданска отговорност спрямо причинителя на вредата. Първият факт е
безспорен между страните. Противоправното поведение, вредите и причинно
следствената връзка между тях се установяват от представения протокол, от
който става ясно, че с действията си, водачът на процесния автомобил е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното и доколкото тази
презумпция не беше оборена, съдът я намира доказана. Искът е доказан по
основание. От приетата експертиза се доказва, че размерът на вредите възлиза
на 833,26 лева и доколкото ищцовата претенция е под този размер, искът е
доказан и по размер и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От
него бяха направени разноски в размер на 50 лева – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, което съобразно с фактическата и правна
сложност на делото и процесуалното участие на представители на ищеца,
съдът определя на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, че Л.И., ЕИК *** със седалище гр. С., бул. *** дължи на
А.П.И., чрез Областно пътно управление К. с адрес гр. К., бул. *** сумата от
646,70 лева – застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
2
вреди, вследствие на *** г. на републикански път 1-5 пътна връзка „К.-
Маказа“ при км 349+100 с участието на лек автомобил Опел Корса с рег.№
***, ведно със законната лихва върху тази сума от 14.01.2025 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Л.И., ЕИК *** да заплати на А.П.И., чрез Областно пътно
управление К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева – държавна
такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3