Решение по дело №55/2011 на Районен съд - Елена

Номер на акта: 57
Дата: 12 май 2011 г. (в сила от 14 юни 2011 г.)
Съдия: Пейо Иванов Приходков
Дело: 20114130100055
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 49

 

гр. Е., 12.05.2*** г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Е Л Е Н С К И Я Т районен съд в публично заседание на четвърти май през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                                      Председател: Пейо Приходков

 

при секретаря С.П., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 55 по описа за 2*** г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Обективно съединени искове с правно основание чл. 128 във вр. с чл. 242 от КТ и чл. 245,  ал. 2 от КТ.

 

         Постъпила е искова молба от В.Х.З. ***, чрез процесуалния й представител адв. М.С.А. от ВТАК, против ПЗК “Р. - 2” Кооперация, със седалище и адрес на управление с. К., община Е., представлявана от председателя С.И.П.. В същата се твърди, че ищцата е имала сключен трудов договор за неопределено време под № ***/**.**.**** г. с ответника ПЗК “Р. – 2” Кооперация с. К., община Е., въз основа на който е била назначена като счетоводител в последната на осемчасов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение - 200.00 лв., и допълнително възнаграждение за продължителна работа - 23% от него или 46.00 лв. С допълнително споразумение от **.**.**** г. към трудовия договор, основното й трудово възнаграждение било увеличено на 300.00 лв. месечно, а допълнителното й възнаграждение за продължителна работа - 23 % от него или 69.00 лв. Ищцата твърди, че със Заповед № */**.**.**** г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 325, т. 1 от КТ, считано от **.**.**** г. Същата излага, че ответната кооперация не й е изплатила дължимото трудово възнаграждение, както следва: 1. За 2008 г.: м. юни – 289.87 лв., м. юли - 289.87 лв., м. август - 289.87 лв., м. септември - 289.87 лв., м. октомври - 289.87 лв., м. ноември - 289.87 лв., и м. декември - 289.87 лв., или общо 2029.09 лв.; 2. За 2009 г.: м. януари – 291.28 лв., м. февруари - 291.28 лв., м. март - 291.28 лв., м. април - 291.29 лв., м. май - 291.28 лв., м. юни - 291.28 лв., м. юли - 291.28 лв., м. август – 223.69 лв., м. октомври – 185.35 лв., м. ноември - 291.28 лв., и м. декември - 291.28 лв., или общо 3030.57 лв.; 3. За 2010 г.: м. януари - 293.42 лв., м. февруари – 295.04 лв., м. март – 295.04 лв., и м. април – 177.02 лв., или общо 1060.52 лв.

         Ищцата излага, че изплащането на месечното трудово възнаграждение било на 25-то число на месеца, следващ този, за който е дължимо. Твърди, че от м. май 2010 г. до **.**.**** г. е ползвала неплатен отпуск.

         Ищцата В.Х.З. *** моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ПЗК “Р. - 2” Кооперация със седалище и адрес на управление с. К., община Е., представлявана от председателя С.И.П., да й заплати сумата 6120.18, представляваща неизплатено дължимо трудово възнаграждение за м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември 2008 г., за м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. октомври, м. ноември и м. декември 2009 г., и за м. януари, м. февруари, м. март и м. април 2010 г., сумата 350.00 лв. представляваща мораторна лихва за забава върху неизплатеното дължимо трудово възнаграждение за м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември 2008 г., за м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. октомври, м. ноември и м. декември 2009 г., и за м. януари, м. февруари, м. март и м. април 2010 г., считано от дата на изискуемостта на всяко едно дължимо неизплатено трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата от 6120.18 лв., считано от дата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира разноските по делото.

         Ответникът ПЗК “Р. - 2” Кооперация със седалище и адрес на управление с. К., община Е., представлявана от председателя С.И.П., не е депозирал писмен отговор в указания му едномесечен срок.

         Ищцата В.Х.З. и процесуалният й представител адв. М.С.А., редовно призовани, се явяват в съдебно заседание. Същите поддържат предявените искове.

         Ответникът ПЗК “Р. - 2” Кооперация със седалище и адрес на управление с. К., община Е., редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.

         С Определение от 04.05.2*** г. по гр. д. № 55/2*** г. на ЕРС е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ в частта, касаеща размера му, а именно размерът на същия е увеличен от 350.00 лв. на 1165.81 лв.

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

         Видно от справка в ТР от 23.02.2*** г. е, че в търговския регистър е вписана Потребителна земеделска кооперация “Р. - 2” Кооперация, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление с. К., община Е., представлявана от председателя С.И.П..

         От трудов договор № ***/**.**.**** г. се установява, че между страните съществувало трудово правоотношение, като ищцата работела на длъжността “счетоводител” при основно трудово възнаграждение в размер на 200.00 лв. и допълнително такова за продължителна работа – 23 %, т. е. 46.00 лв. С допълнително споразумение от **.**.**** г. към трудов договор № ***/**.**.**** г. на последната било увеличено основното й месечно трудово възнаграждение на 300.00 лв., а допълнителното й възнаграждение за продължителна работа – 23 %, било изменено на 69.00 лв.

         От Заповед № 3/**.**.**** г. на председателя Потребителна земеделска кооперация “Р. - 2” Кооперация с. К., община Е. се установява, че е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от **.**.**** г. на осн. чл. 325, т. 1 от КТ.

         Представена е справка. От същата е видно, че неизплатеното трудово възнаграждение на ищцата от ответника по месеци е, както следва: 1. За 2008 год.: м. юни - 289.87 лв., м. юли - 289.87 лв., м. август - 289.87 лв., м. септември - 289.87 лв., м. октомври - 289.87 лв., м. ноември - 289.87 лв., и м. декември - 289.87 лв., или общо 2029.09 лв.; 2. За 2009 г.: м. януари - 291.28 лв., м. февруари - 291.28 лв., м. март - 291.28 лв., м. април - 291.29 лв., м. май - 291.28 лв., м. юни - 291.28 лв., м. юли - 291.28 лв., м. август - 223.69 лв., м. октомври - 185.35 лв., м. ноември - 291.28 лв., и м. декември - 291.28 лв., или общо 3030.56 лв.; 3. За 2010 г.: м. януари - 293.42 лв., м. февруари - 295.04 лв., м. март - 295.04 лв., и м. април - 177.02 лв., или общо 1060.52 лв.

         По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, като заключението на вещото лице З.Л.Б., не е оспорено от страните и е прието от съда. В същото е посочено, че размера на дължимото трудово възнаграждение на ищцата от ответника е, както следва: 1. За 2008 год.: м. юни – 370.20 лв. /бруто/ и 289.87 лв. /чисто/, м. юли - 370.20 лв. /бруто/ и 289.87 лв. /чисто/, м. август - 370.20 лв. /бруто/ и 289.87 лв. /чисто/, м. септември - 370.20 лв. /бруто/ и 289.87 лв. /чисто/, м. октомври - 370.20 лв. /бруто/ и 289.87 лв. /чисто/, м. ноември - 370.20 лв. /бруто/ и 289.87 лв. /чисто/, и м. декември - 370.20 лв. /бруто/ и 289.87 лв. /чисто/, или общо 2591.40 лв. /брутно възнаграждение/ и 2029.09 лв. /чисто възнаграждение/; 2. За 2009 г.: м. януари - 372.20 лв. /бруто/ и 291.28 лв. /чисто/, м. февруари - 372.20 лв. /бруто/ и 291.28 лв. /чисто/, м. март - 372.20 лв. /бруто/ и 291.28 лв. /чисто/, м. април - 372.20 лв. /бруто/ и 291.28 лв. /чисто/, м. май - 372.20 лв. /бруто/ и 291.28 лв. /чисто/, м. юни - 372.20 лв. /бруто/ и 291.28 лв. /чисто/, м. юли - 372.20 лв. /бруто/ и 291.28 лв. /чисто/, м. август - 265.70 лв. /бруто/ и 223.69 лв. /чисто/, м. октомври - 236.73 лв. /бруто/ и 185.35 лв. /чисто/, м. ноември - 372.20 лв. /бруто/ и 291.28 лв. /чисто/, и м. декември - 372.20 лв. /бруто/ и 291.28 лв. /чисто/, или общо 3852.25 лв. /брутно възнаграждение/ и 3030.56 лв. /чисто възнаграждение/; 3. За 2010 г.: м. януари - 372.20 лв. /бруто/ и 293.42 лв. /чисто/, м. февруари - 372.20 лв. /бруто/ и 295.04 лв. /чисто/, м. март - 372.20 лв. /бруто/ и 295.04 лв. /чисто/, и м. април - 224.28 лв. /бруто/ и 177.02 лв. /чисто/, или общо 1340.88 лв. /брутно възнаграждение/ и 1060.52 лв. /чисто възнаграждение/. Общо за 2008, 2009 и 2010 г. брутно възнаграждение е в размер на 7784.53 лв., а чистото такова е в размер на 6120.17 лв. Вещото лице е посочило, че дължимото трудово възнаграждение е начислено по ведомости за съответните месеци и години, но не е изплатено на ищцата от ответника.  Дължимата лихва за забава по чл. 245, ал. 2 от КТ върху неизплатените дължими трудови възнаграждения за м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември 2008 г., за м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. октомври, м. ноември и м. декември 2009 г., и за м. януари, м. февруари, м. март и м. април 2010 г.,  за периода от изискуемостта на всяко едно неизплатено трудово възнаграждение до 23.02.2*** г. възлиза на 1165.81 лв.

         При тази фактическа обстановка съдът приема за установено, че ищцата е била трудовоправно отношение с ответника, като е заемала длъжността “счетоводител”. Трудовият й договор е бил прекратен със заповед № 3/**.**.**** г. на председателя на кооперацията на осн. чл. 325, т. 1 от КТ. Потребителна земеделска кооперация “Р. - 2” Кооперация с. К., община Е. не е заплатила на ищцата  дължимото трудово възнаграждение за м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември 2008 г., за м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. октомври, м. ноември и м. декември 2009 г., и за м. януари, м. февруари, м. март и м. април 2010 г. в размер на сумата 6120.17 лв. Ответникът дължи на ищцата сумата 1165.81 лв., представляваща мораторна лихва за забава по чл. 245, ал. 2 от КТ върху неизплатеното дължимо трудово възнаграждение за м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември 2008 г., за м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. октомври, м. ноември и м. декември 2009 г., и за м. януари, м. февруари, м. март и м. април 2010 г., считано от изискуемостта на всяко едно неизплатено месечно трудово възнаграждение до подаване на исковата молба в съда – 23.02.2*** г. Тези обстоятелства са безспорно установени. В тази насока съдът напълно кредитира заключението на вещото лице З.Л.Б. по назначената съдебно-икономическа експертиза. Същото е изготвено компетентно и професионално.

         С оглед изложеното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 128 във вр. с чл. 242 от КТ се явява частично основателен и доказан, а предявения иск с правно основание чл. 245,  ал. 2 от КТ се явяват изцяло основателен и доказан. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 6120.17 лв., представляваща неизплатено дължимо трудово възнаграждение за м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември 2008 г., за м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. октомври, м. ноември и м. декември 2009 г., и за м. януари, м. февруари, м. март и м. април 2010 г., сумата 1165.81 лв., представляваща мораторна лихва за забава по чл. 245, ал. 2 от КТ върху неизплатеното дължимо трудово възнаграждение за м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември 2008 г., за м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. октомври, м. ноември и м. декември 2009 г., и за м. януари, м. февруари, м. март и м. април 2010 г., считано от изискуемостта на всяко неизплатено месечно трудово възнаграждение до 23.02.2*** г., ведно със законната лихва върху главницата от 6120.17 лв., считано от 23.02.2*** г. до окончателното й изплащане.

         Предявеният иск с правно основание чл. 128 във вр. с чл. 242 от КТ за  заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за разликата от 6120.17 лв. до 6120.18 лв., т. е. 1 стотинка, следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

         Следва на осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението в частта, касаеща исковете за присъдено неизплатено трудово възнаграждение по чл. 128 във вр. с чл. 242 от КТ и мораторна лихва за забава по чл. 245, ал. 2 от КТ.

         Ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 294.81  лв. и разноски за вещо лице в размер на 50.00 по сметка на ЕРС.

         При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата сумата 150.00 лв., представляваща направени разноски по делото.

         Водим от изложените съображения, Районният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ОСЪЖДА ПОТРЕБИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ “Р. - 2” КООПЕРАЦИЯ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление с. К., община Е., представлявана от председателя С.И.П., да заплати на В.Х.З. с ЕГН ********** *** сумата 6120.17 лв. /шест хиляди сто и двадесет лева и 17 стотинки/, представляваща неизплатено дължимо трудово възнаграждение за м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември 2008 г., за м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. октомври, м. ноември и м. декември 2009 г., и за м. януари, м. февруари, м. март и м. април 2010 г., сумата 1165.81 лв. /хиляда сто шестдесет и пет лева и 81 стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава по чл. 245, ал. 2 от КТ върху неизплатеното трудово възнаграждение за м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври, м. ноември и м. декември 2008 г., за м. януари, м. февруари, м. март, м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. октомври, м. ноември и м. декември 2009 г., и за м. януари, м. февруари, м. март и м. април 2010 г., считано от изискуемостта на всяко неизплатено месечно трудово възнаграждение до 23.02.2*** г., ведно със законната лихва върху главницата от 6120.17 лв., считано от 23.02.2*** г. до окончателното й изплащане, както и сумата 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 128 във вр. с чл. 242 от КТ за  заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за разликата от 6120.17 лв. до 6120.18 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

         На осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, касаеща исковете за присъдено неизплатено трудово възнаграждение по чл. 128 във вр. с чл. 242 от КТ и мораторна лихва за забава по чл. 245, ал. 2 от КТ.

         ОСЪЖДА ПОТРЕБИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ “Р. - 2” КООПЕРАЦИЯ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление с. К., община Е., представлявана от председателя С.И.П., да заплати държавна такса в размер на 294.81  лв. /двеста деветдесет и четири лева и 81 стотинки/ и разноски за вещо лице в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/ по сметка на Еленския районен съд.

         Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в 2 – седмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчването му.

 

 

 

                                                                    Районен съдия: