Р Е
Ш Е Н И Е №
260598
гр.Бургас, 17.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен съдия: Венета Иванова
При секретаря Гергана Стефанова, като разгледа
докладваното от съдията Иванова НАХД № 3887/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството пред РС-Бургас е по реда на чл.
59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на С.М.М., ЕГН **********,
с посочен съдебен адрес ***, партер, офис № 2, срещу НП № 19-0769-006873/09.04.2020г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца; на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП -глоба в
размер на 10 лева и на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП -глоба в размер на 20 лева.
Във
въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална
незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира отмяната му , като нарушението по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП не се оспорва.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв.С.К.-БАК,
надлежно упълномощен. Същият поддържа жалбата, претендира разноски.
Административнонаказващият
орган не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, с което се
оспорва жалбата и се излагат доводи в тази насока. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че жалбата бъде уважена и
се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР
Бургас в случай, че жалбата бъде отхвърлена.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите
реквизити, поради което е допустима.
Районен съд -Бургас, след като анализира
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 16.12.2019
г. актосъставителят Д.А. –младши автоконтрольор при ОДМВР Бургас, сектор „Пътна
полиция“ и свидетелят Д.Н.- полицейски
служител при Пето РУ на МВР Бургас, по време на изпълнение на служебните си
задължения, около 14.35ч. в ***, посока УМБАЛ, спрели за проверка лек автомобил
марка „Форд“, модел „КА“ с рег. № ***, с
водач жалбоподателя С.М.. Установено било, че автомобилът е собственост на Е.Д.,
който е придобил автомобила на 30.04.2018г.
и не е изпълнил в двумесечния законов срок задължението си да регистрира
МПС-то в службата по постоянния си адрес, поради което управляваното от
жалбоподателя МПС било със служебно прекратена регистрация на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП от 26.06.2018г. При поискване на документите жалбоподателят не
представил СУМПС и контролен талон към него. След извършена служебна справка
било установено, че същият управлява МПС с наложено наказание глоба по НП № 17-0769-005493/07.12.2017г.,
връчено на 18.01.2018г., която глоба не била платена.
Свидетелят
Д.А. съставил АУАН на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, чл.190, ал.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Актът бил изготвен в присъствието на
свидетеля очевидец -Д.Н. и това обстоятелство било посочено в документа.
При връчване на акта, жалбоподателят го разписал без възражения.
За случая била образувана прокурорска преписка, приключила с постановление на наблюдаващия прокурор при БРП
от 23.03.2020г. за отказ да образува досъдебно производство поради липса на осъществен
от обективна и субективна страна състав по чл.345, ал.2 от НК.
На база
съставения АУАН и постановлението на прокурора за отказ да образува досъдебно
производство административнонаказващият орган издал обжалваното в настоящото
производство НП.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
гласни доказателства –показания на актосъставителя –св. Д.А., на св.Д.Н., както
и от приложените писмени доказателства.
Въз
основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник група към
ОДМВР Бургас сектор ПП Бургас, оправомощен със Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи.
Актът за установяване на административно нарушение
е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения
по този закон.
Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт
е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
По
отношение нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП:
Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
От доказателствата по делото по безспорен и
категоричен начин се установява, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, собственост
на трето лице, за което той твърди, че е негов работодател, който автомобил е
бил с прекратена регистрация към датата на проверката-16.12.2019г.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП сочи, че служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Надлежен ред за регистриране на МПС е редът
предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр.
67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.).
В случая, видно от приложената справка за регистрацията на автомобила,
както и видно от приложените докладни записки и прокурорско постановление се
установява, че автомобилът е бил закупен от Е.Д. на 30.04.2018 год. и той не го е регистрирал в
двумесечен срок от датата на придобиването в сектор ПП при ОД на МВР Бургас. Поради
това и на 26.06.2018 г. регистрацията на превозното средство е била служебно
прекратена и е било направено съответното отбелязване в информационната
система.
С оглед на посоченото към 16.12.2019 год. превозното средство безспорно не
е било регистрирано по смисъла на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП и това обстоятелство не се оспорва.
В случая оспорването касае субективния признак на нарушението, а именно дали
жалбоподателят е съзнавал, че автомобилът, управляван от него не е регистриран
по надлежния ред. Така посоченото възражение не
се споделя от съда, тъй като дори и жалбоподателят да
не е
уведомен от собственика,
че превозното средство не е регистрирано, то това не изключва вината на
наказания. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи, а такова предвиждане относно
административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП липсва. В тази връзка
жалбоподателят М.
е могъл и е бил длъжен да формира съзнание относно факта, че процесното управлявано от него МПС не е
регистрирано, тъй като е бил
е длъжен съгласно изричната разпоредба на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, която вменява в
задължение на водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено
ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани.
Следователно той е бил длъжен да се заинтересува дали чуждото моторно превозно средство е било
регистрирано, а бездействието му не е извинително. Не се установяват и никакви пречки той
обективно да не
е могъл
да получи тази информация от собственика на автомобила.
Още повече, че намиращото се у него СРМПС, което очевидно той е представил,
предвид липсата на обратна констатация, удостоверява, че собственик е трето
лице, а не Е.Д., както е било известно на жалбоподателя, видно от лично снетите
му сведения.
Доколкото
деянието не се отличава със степен на опасност значително по-ниска от
останалите случаи на подобни нарушения, то не попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН – не представлява маловажен случай.
Правилно
е била приложена и санкционната норма- чл. 175, ал.
3 пр. 1 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за
водач на МПС, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът намира, че правилно наказващият орган е наложил на жалбоподателя административно
наказание "Глоба" и "Лишаване от право да управлява МПС",
тъй като това са предвидените в закона санкции за допуснатото нарушение, в
размер на минималния такъв предвиден в закона. Така наложените наказания в
пълнота ще постигнат целите на административните наказания предвидени в нормата
на чл. 12 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по чл. 190, ал.3 от ЗДвП:
С наказателното постановление,
предмет на обжалване С.М. е наказан на основание чл. 185 ЗДвП - обща и бланкетна
санкционна разпоредба, в която не се съдържа състав на административно
нарушение. В нея е предвидено, че за нарушение на този закон и
на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено
друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева. В посочената за
нарушена разпоредба не е установено конкретно задължение за водача на МПС,
неизпълнението на което да представлява административно нарушение. Нормата
въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с възможност да плати
доброволно наложената му глоба с влязло в сила наказателно постановление, но не
предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така, тъй като
преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за доброволно
плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача след изтичане
на едномесечния срок по чл. 190, ал. 3 ЗДвП е
възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата, както и
налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП и чл. 171, т. 2, б. "к" ЗДвП.
Следователно, неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП, не
съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй
като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал
други последици от бездействието на водачите. В този смисъл са и Решение № 1982
от 06.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2761 / 2018 г. на XIV състав на
Административен съд – Бургас, Решение № 1429 от
26.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1289 / 2019 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас и др.
По отношение нарушението по чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът
на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателят не е представил при извършената проверка на 16.12.2019 г.СУМПС и контролен талон към него, поради което и правилно е била ангажирана отговорността му за извършено нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 ЗДвП предвижда фиксиран размер от 10 лева на
наказанието глоба. АНО правилно е приложил посочената санкционна норма и на
жалбоподателя е била наложена глоба именно в размер на 10 лева.
Поради изложеното наказателното
постановление следва да бъде отменено по отношение на наложеното наказание
„Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, поради
изложените по-горе съображения и потвърдено в останалата му част.
При този изход на спора с оглед изричното искане на
всяка от страните, в тяхна полза следва да се присъдят разноски съразмерно
с отменената, респ. потвърдената част от НП. Разпоредбата
на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП.
Според чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната
Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения
и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да
се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Като се вземе предвид отмяната на
НП в частта на наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева
по чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП и потвърждаването на НП
в останалата му част, съдът достигна до извод, че съразмерно с
потвърдената част от НП на наказващия орган следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 73,04 лв. (арг. от чл. 63, ал. 3
от ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3
от ГПК). От жалбоподателя е доказано извършването на разноски в
размер на 300 лв. – платено възнаграждение за един адвокат (договор за правна
защита и съдействие на л. 31 от делото). С оглед изложеното по-горе следва да
му се присъди сумата от 26,08 лв. – съразмерно на отменената част от НП.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно
постановление №
19-0769-006873/09.04.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас,
сектор Пътна полиция, В ЧАСТТА,
в която на основание
чл.185 от ЗДвП на С.М.М., ЕГН **********, е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП, като ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му
част.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ***да заплати на С.М.М.,
ЕГН ********** сумата от 26,08лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за
изплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отменената част от НП.
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН ********** да заплати на Областна
дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ***сумата от 73,04 лв., представляваща
направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
потвърдената част от НП.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.