№ 919
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110215839 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №21-4332-021199/18.10.2021 г. на
началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, на Б. ИВ. ИВ., с
ЕГН **********, са наложени административни наказания "глоба" в размер
на 700 лв., "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца на
основание чл.188 ал.1 изр.2 вр. чл. 182 ал.1 т.6 ЗДвП за нарушение на чл.21
ал.1 ЗДвП, както и са му отнети 12 контролни точки на основание Наредба
№Iз-2539 на МВР.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
И. /бланкетна/, с която моли съда да отмени изцяло НП като
незаконосъобразно. Редовно призован, жалбоподателят се явява в с.з. и
поддържа жалбата, като излага доводи, че в указания от контролните органи
срок не е могъл да посочи водача, на когото на процесната дата е предоставил
автомобила, тъй като същият се ползва от клуба за превоз /вероятно имайки
предвид клуба по колоездене/. В „Сведение“ от дата 02.11.2021 г., /допълващо
жалбата/, излага доводи, че това е лицето Нина И.а – негова майка. Предлага
на съда да отмени изцяло НП.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща
1
процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от
юрисконсулт Виденов, /л.31 от делото/, в които се излагат доводи за
неоснователност на жалбата. Предлага на съда да потвърди НП изцяло като
правилно и законосъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от
процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК
съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
На дата 23.09.2021 г. свидетелят Д. Т. Ч. на длъжност мл.
автоконтрольор към СДВР, отдел Пътна полиция, съставил на жалбоподателя
АУАН №АВ43029/23.09.2021 г., за това, че на 25.08.2021 г. в 15:03 часа
с.Долни Богров, бул.”Ботевградско шосе” №2 от с.Яна към гр.София, л.а.
„Ауди А3” с рег. №СВ 66 47 ВР - лична собственост, управляван от водач,
който собственикът не може да посочи, се движи с 105 км/ч при при
ограничение 50 км/ч. за населено място, респ. превишение 52 км/ч след
приспаднат толеранс от 3%. Нарушението е установено с TFR1-M №560, а
снимковият материал, показан на собственика.
Нарушението установено със система за видеоконтрол ATCC TFR1-M
№560, заснемаща и записваща точен час, дата скорост и рег.№ на МПС.
Системата за видеоконтрол е вписана под №4835 в Регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване. Видно от приетия по
делото протокол от последваща проверка системата за видеоконтрол е
преминала последваща периодична проверка, като към датата на заснемане на
нарушението и е отговаряла на метрологичните изисквания съобразно
нормативните изисквания и стандарти.
При използване на АТСС - мобилна радарна система е изготвен
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
2
от дата 25.08.2021 г.
Преди да бъде съставен АУАН на жалбоподателя, същият попълнил
декларация по реда на чл.188 ЗДвП, в която отразил, че на процесната дата
„не може да посочи лицето, което е управлявало автомобила”.
С оглед на изложеното свидетелят Д. Т. Ч. на длъжност
мл.автоконтрольор към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР съставил АУАН
№АВ43029/23.09.2021 г. като посочил коректно разпоредбата на чл.188 ал.1
ЗДвП. При съставяне на АУАН, И. бил запознат със снимковия материал.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление за описаното в съставения АУАН нарушение, което било
връчено лично на жалбоподателя на 28.10.2021 г., като той в
законоустановения 7-дневен срок подал жалба.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля Д. Т. Ч., декларация по чл. 188 ЗДвП;
справки от ОПП-СДВР, ведно с приложения към тях; справка от Български
институт по метрология и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и технически характеристики на същия; протокол от последваща
проверка на системата за видеоконтрол и Заповед на министъра на
вътрешните работи, справка картон на водача, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система и др.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав намира, че изложената в процесния
АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от
събраните по делото доказателства, приобщени от съда към
доказателствената съвкупност по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел
Д. Т. Ч. на длъжност мл.автоконтрольор към ОПП-СДВР, от които се
установява, че процесният АУАН е съставен въз основа на преписката,
изготвена при заснемане на процесния автомобил с автоматизирано
техническо средство – мобилна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, като АУАН е съставен едва след попълване
на декларация по чл.188 ЗДвП от собственика на автомобила и настоящ
жалбоподател, който обаче не могъл да посочи конкретно лице, на което е
предоставил автомобила на процесната дата.
3
По делото е налично „Сведение“ с дата на изготвяне 02.11.2021 г., /л.6
от делото/, т.е., дата много след датата на връчване на наказателното
постановление на И. на 28.10.2021 г., като видно от датата на бланкетната
жалба – 02.11.2021 г., вероятно е депозирано заедно с жалбата.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 283 НПК.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От протокола
за проверка се установява, че към датата на заснемане на процесното
нарушение – 07.01.2021 г., мобилната видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения е преминала последваща периодична
проверка, като е отговаряла на метрологичните изисквания.
Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към
административнонаказателното производство като годно веществено
доказателствено средство. От същото се установява, какво е било
ограничението на скоростта на процесното място, вида, марката и
регистрационния номер на управлявания автомобил, и макар, че липсва
посочена скорост от 102 км/ч, след след приспаднат толеранс от 105 км/ч за
допустимата грешка при измерване от 3%, при ограничение от 50 км/ч за
населено място. Т.е., достатъчно ясно и коректно е описано нарушението
така, че жалбоподателят да е наясно с вмененото нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
4
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото свидетелят Д. Т. Ч., заемащ длъжността мл. автоконтрольор към
СДВР, отдел Пътна полиция има компетентност да съставя АУАН, а НП е
издадено също от компетентен орган – началник сектор към СДВР, отдел
Пътна полиция СДВР, съгласно приложените заповеди за компетентност.
АУАН и НП са издадени в давностните срокове по чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН и
съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1
ЗАНН.
При подписване на декларацията по чл.188 ЗДвП жалбоподателят е
отразил в нея, че „не може да посочи лицето, което е управлявало
автомобила”. Същият след съставяне на АУАН и НП в „сведение” към
жалбата срещу НП е отразил, че лицето, което е управлявало автомобила на
въпросната дата е майка му - Нина И.а. Това обстоятелство е без значение в
случая обаче, тъй като съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 изр.2 ЗДП,
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Това обстоятелство обаче само по себе си не е достатъчно, за да се
ангажира отговорността на третото лице. Необходимо е освен в декларацията
собственикът на МПС-во да посочи данни за лицето, на което е предоставило
автомобила, да приложи и копие от свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. /по арг. на ал.4 на чл.187а ЗДвП/, което не е
сторено от жалбоподателя нито в хода на производството пред наказващия
орган, нито в настоящото, поради което правилно е прието, че следва да се
ангажира отговорността на И. като собственик на основание чл.188 ал.1 изр.2
ЗДП.
Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал
наказанията на жалбоподателя за така извършеното административно
нарушение.
Санкционната норма на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП, към датата на
нарушението е предвиждала глоба за превишаване над 50 km/ч - 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
Наказващият орган правилно е отнел и 12 контролни точки на основание чл. 6
5
ал. 1 т. 7 от Наредба Iз-2539.
В случая не са налице и основания за приложение на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.
Нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпване на ПТП, увреждане
живота и здравето на останалите участници в движението.
С оглед на гореизложеното, съдът намира подадената жалба за
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като
законосъобразно.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна в писмените бележки за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като същото следва да бъде определено в посочения размер в
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 37 от ЗПП размер на 100 лв.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-4332-
021199/18.10.2021 г. на началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция
СДВР, с което на Б. ИВ. ИВ., с ЕГН **********, са наложени
административни наказания "глоба" в размер на 700 лв., "лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 3 месеца на основание чл.188 ал.1 изр.2 вр.
чл. 182 ал.1 т.6 ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, и са му отнети 12
контролни точки на основание Наредба №Iз-2539 на МВР.
ОСЪЖДА Б. ИВ. ИВ., с адрес гр.София, ж.к Овча купел 27, вх.Б , ет.6 ,
ап.48, с ЕГН **********, да заплати на СДВР сума в размер на 100 /сто/ лв. -
6
юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7