Решение по дело №962/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 18
Дата: 13 май 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия: Росен Чиликов
Дело: 20215530200962
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Стара Загора , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20215530200962 по описа за 2021 година
при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор
………… като разгледа докладваното от съдията Чиликов
А.Н.Д. 962 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 20-1228-
003832 / 18.11.20 г. на Началник Сектор „ Пътна Полиция“
при ОДМВР град Стара Загора.

Жалбоподателят недоволен от наложеното
административно наказание моли съда да го
отмени.Мотивира се,че не е извършено административно
нарушение и с допуснати съществени процесуални
нарушения.
1
Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат Б. поддържа
жалбата.

Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт М взема
становище, че жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства –показанията на свидетеля ,
писмени– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
като извърши цялостна проверка на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните
съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на
жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът
приема, че жалбата е допустима .

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е
приел за установено, че на 07.11.2020 г. година около 12.05
2
часа по път 50041 в с. Загоре, област Стара Загора в посока
Изток Жалбоподателят Ж. Ж. като собственик на домашно
животно / конче/ го е оставил без надзор в обхвата на пътя,
същото е пресичало платното за движение от север на юг и е
блъснато от движещия се в посока изток лек автомобил „
БМВ“ с рег. № 3091 РМ. Настъпило е ПТП с материални
щети по автомобила.

Описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на св. Ж.Н. / актосъставител/, протокол за ПТП,
фото снимки.

При така установената фактическа обстановка
административно-наказващият орган е приел , че е нарушен
чл. 106, ал. 1 ЗДП и съответно е наложил административно
наказание – на основание чл. 184, ал. 5 във вр. с чл. 184, ал.1
т. 1 ЗДП– глоба 100 лева .

Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена
в наказателното постановление не дава основание да се
направи извода, че жалбоподателят Ж.Ж. е осъществил
състава на административното нарушение по чл.106, ал. 1
ЗДП.

3
Адресат на задължението по чл. 106, ал. 1 ЗДП и
съответно субект на АНО по чл. 184, ал. 5 във вр. с чл. 184,
ал.1 т. 1 ЗДП е лице имащо качеството „ водач“.

В случая жалбоподателят няма качеството на водач по
смисъла на т. 25 от ПЗР на ЗДП.Същият не е бил на мястото
на настъпилото ПТП / показанията на св. Н./ и съответно не е
водил или карал животни или стада по пътя.Не се сочат и
такива обстоятелства в обстоятелствената част на
наказателното постановление.

Жалбоподателят е привлечен към АНО в качеството си
на собственик на животното / конче/, което качество не е
достатъчно да ангажира АНО за претендираното
административно нарушение, а е необходимо да притежава
качеството „ водач“ каквото не притежава.Жалбоподателят
единствено в качеството си на собственик може да бъде
субект на ГО по чл. 45 и следващите ЗЗД.

Следователно съдът приема, че поради липса на
качеството „ водач“ жалбоподателят Ж. не е осъществил от
обективна страна състава на чл. 106, ал. 1 ЗДП, което налага
отмяна на атакуваното наказателно постановление поради
нарушение на материалния закон.

4
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1
АПК въззиваемата страна дължи на жалбоподателя
направените по делото разноски за един адвокат.

Видно от представеното пълномощно жалбоподателят
е ползвал адвокатски услуги на адв. Б. / изготвяне на жалба,
явяване в с.з. /, който видно от договор за правна помощ и
пълномощно е получил възнаграждение в размер на 400 лева.

При изпращане на преписката в съда в
съпроводителното писмо изрично е направено оспорване на
размера на адвокатското възнаграждение.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение
съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1
е 300 лева.

С оглед фактическата и правна сложност на делото и
направеното възражение от въззиваемата страна размера на
възнаграждението следва да се намали на основание чл. 63,
ал. 4 ЗАНН до 300 лева.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 20-1228-003832 от 18.11.2020 година на началник сектор „
Пътна Полиция“ при ОДМВР град Стара Загора , с което е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
100 лева на Ж. Х. Ж. от с. Загоре, област Стара Загора ЕГН –
********** и съдебен адрес – град Стара Загора, ул. „
****************./.

ОСЪЖДА ОДМВР град Стара Загора зада заплати на Ж.
Х. Ж. от с. Загоре, област Стара Загора ЕГН – **********
направените по делото разноски в размер на 300 / Триста /
лева.


РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6

Съдържание на мотивите Свали мотивите

при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор
………… като разгледа докладваното от съдията Чиликов
А.Н.Д. 962 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 20-1228-
003832 / 18.11.20 г. на Началник Сектор „ Пътна Полиция“
при ОДМВР град Стара Загора.

Жалбоподателят недоволен от наложеното
административно наказание моли съда да го
отмени.Мотивира се,че не е извършено административно
нарушение и с допуснати съществени процесуални
нарушения.
Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат Б. поддържа
жалбата.

Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт М взема
становище, че жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства –показанията на свидетеля ,
писмени– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
като извърши цялостна проверка на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните
съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на
жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът
1
приема, че жалбата е допустима .

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е
приел за установено, че на 07.11.2020 г. година около 12.05
часа по път 50041 в с. Загоре, област Стара Загора в посока
Изток Жалбоподателят Ж. Ж. като собственик на домашно
животно / конче/ го е оставил без надзор в обхвата на пътя,
същото е пресичало платното за движение от север на юг и е
блъснато от движещия се в посока изток лек автомобил „
БМВ“ с рег. № 3091 РМ. Настъпило е ПТП с материални
щети по автомобила.

Описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на св. Ж.Н. / актосъставител/, протокол за ПТП,
фото снимки.

При така установената фактическа обстановка
административно-наказващият орган е приел , че е нарушен
чл. 106, ал. 1 ЗДП и съответно е наложил административно
наказание – на основание чл. 184, ал. 5 във вр. с чл. 184, ал.1
т. 1 ЗДП– глоба 100 лева .

Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена
в наказателното постановление не дава основание да се
направи извода, че жалбоподателят Ж.Ж. е осъществил
състава на административното нарушение по чл.106, ал. 1
ЗДП.
2

Адресат на задължението по чл. 106, ал. 1 ЗДП и
съответно субект на АНО по чл. 184, ал. 5 във вр. с чл. 184,
ал.1 т. 1 ЗДП е лице имащо качеството „ водач“.

В случая жалбоподателят няма качеството на водач по
смисъла на т. 25 от ПЗР на ЗДП.Същият не е бил на мястото
на настъпилото ПТП / показанията на св. Н./ и съответно не е
водил или карал животни или стада по пътя.Не се сочат и
такива обстоятелства в обстоятелствената част на
наказателното постановление.

Жалбоподателят е привлечен към АНО в качеството си
на собственик на животното / конче/, което качество не е
достатъчно да ангажира АНО за претендираното
административно нарушение, а е необходимо да притежава
качеството „ водач“ каквото не притежава.Жалбоподателят
единствено в качеството си на собственик може да бъде
субект на ГО по чл. 45 и следващите ЗЗД.

Следователно съдът приема, че поради липса на
качеството „ водач“ жалбоподателят Ж. не е осъществил от
обективна страна състава на чл. 106, ал. 1 ЗДП, което налага
отмяна на атакуваното наказателно постановление поради
нарушение на материалния закон.

На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1
АПК въззиваемата страна дължи на жалбоподателя
направените по делото разноски за един адвокат.

3
Видно от представеното пълномощно жалбоподателят
е ползвал адвокатски услуги на адв. Б. / изготвяне на жалба,
явяване в с.з. /, който видно от договор за правна помощ и
пълномощно е получил възнаграждение в размер на 400 лева.

При изпращане на преписката в съда в
съпроводителното писмо изрично е направено оспорване на
размера на адвокатското възнаграждение.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение
съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1
е 300 лева.

С оглед фактическата и правна сложност на делото и
направеното възражение от въззиваемата страна размера на
възнаграждението следва да се намали на основание чл. 63,
ал. 4 ЗАНН до 300 лева.
Водим от горните мотиви съдът

4