Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 12.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на двадесет
и девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в
публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Виляна Цачева
като
разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 2764 по описа
за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.143 СК и чл.149 СК.
Ищцата, в качеството й на майка и законен представил
на малолетната ***основава исковите претенции на твърдения, че ответникът е
бащата на детето и че от 2016г. страните се намират във фактическа раздяла.
Ищцата сочи, че оттогава детето живее при нейните родители в с. ***, общ. *** и
че тя полага грижи за него по време на ученическите ваканции, тъй като работи в
гр. В. Търново. Твърди, че всичките потребности на детето, включително
материалната му издръжка се задоволяват от нея и от родителите й. Ищцата
излага, че детето през учебната 2018-2019г. е ученичка в седми клас в ОУ „Хр.
Смирненски” гр. *** и че има нужда от средства за осигуряване на храна,
облекло, ученически пособия и др. подобни. Признава, че към момента работи и
брутния й доход възлиза на 580, 13 лв., но счита същия за недостатъчен за
осигуряване издръжката на детето. Твърди, че ответника е в добро здравословно
състояния, че реализирания от него месечен трудов доход е в размер на 528, 36 лв.
и че същият няма задължение за издръжка към други деца. Предвид на това и при
съобразяване на минималния размер на издръжката по чл. 142 ал. 2 СК ищцата
отправя искане до съда да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на детето
си, чрез неговата майка и законен представител в размер на 140 лв., считано от
датата на предявяване на исковата молба до настъпване на причини за нейното
изменяне или прекратяване. От съда се иска още да осъди ответника да заплати на
детето си и издръжка за минало време в размер на 1680 лв. за периода от една
година назад от завеждане на иска /04.09.2017г. до 04.09.2018г./, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба.
Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът признава, че е
баща на детето ***и че страните са се разделили окончателно през 2016г. Твърди
обаче, че от този момент основните грижи за детето са поети от него, като
родителите на ищцата само са го подпомагали в отглеждането му. Излага, че детето
понастоящем живее на общежитие в гр. ***, където е ученичка и че заплаща
следващата се за това месечна такса. Ответникът посочва, че осигурява средства
за седмичната издръжка на детето, като оспорва това да прави ищцата.
Съдът, като взе предвид наличните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Липсва спор по делото, а и от удостоверение за раждане
на Община ***, издадено въз основа на акт за раждане № 0073/17.05.2005г. се
установява, че страните са родители на детето ***, родена на ***г. Между тях не
е спорно, че се намират във фактическа раздяла от 2016г. и че ищцата се е
установила да живее в с. Беляковец, общ. В. Търново, а ответникът е останал в
с. ***, общ. ***. От удостоверение № УВ 348/27.08.2018г. на ОУ „Хр. Смирненски”
гр. *** се установява, че детето е записано в дневна форма на обучение в 7 клас
за учебната 2018/2019г. Липсва спор между страните, че през учебната година
детето живее в училищен пансион „Максим Горки” гр. *** и че в почивните дни се
прибира в с. ***. От представените от ответника приходни квитанции /листи 17
-18/ е видно, че месечната такса за ползване на пансиона е 12 лв., с изключение
на първия и последния месец от учебната година, когато е 6 лв. От приходен
касов ордер от 18.10.2018г. е видно, че същият е внесъл в касата на пансиона за
храна на дъщеря си сумата от 32 лв.
От представените с исковата молба удостоверения за
доходите на страните /листи 7-8/ и от изисканите от ТД на НАП В. Търново справки
/листи 41 – 45/ се установява, че към настоящия момент основното месечно
възнаграждение на ищцата е в размер на 550 лв. и че за периода от м. юли 2017г.
до м. август 2018г. е получила брутен доход в общ размер на 3848, 13 лв. От
тези доказателства се установява още, че основната заплата на ответника е в
размер на 510 лв., а общия размер на брутния му доход за период м. август
2017г. – м. септември 2018г. възлиза на 7132, 52 лв.
От извлечение от банковата сметка на ищцата в „ЦКБ” АД
– клон *** и от два броя операционни бележки от „Банка ДСК” ЕАД се установява,
че за релевантния за спора период, след м. септември 2017г., същата е захранила
сметката си в първата банка на два пъти общо със сумата от 115 лв., както и че е
този период е внесла по спестовния влог на детето сумата от 250 лв.
От изготвения по делото социален доклад от ДСП гр. ***
се установява, че след фактическата раздяла на страните майката не е полагала
грижи за детето и че то й гостува веднъж в годината. През почивните дни и
официалните празници *** пребивава в дома на баба си и дядо си по майчина
линия, но често гостува и на баща си. В жилището на последния има обособена
стая за детето, за разлика от това на баба му и дядо му. Детето е споделило, че
преди учебната година ответникът му е закупил нови дрехи, тетрадки и учебни
пособия. Установено е, че бащата редовно изисква информация от училищното
ръководство и персонала на пансиона за детето и неговото поведение. Същото е
клинично здраво дете и не страда от хронични заболявания.
От показанията на свид. *** – родина на новия
фактически съжител на ищцата се установява, че детето живее при родителите й в
с. *** и че идва при нея в с. Беляковец само по големи празници и през учебните
ваканции. Свидетелят дава показания, че е предоставял на ищцата различни суми в
размер на 50 – 100 лв., които да изпрати на детето.
От показанията на свид. *** – баща на ищцата се
установява, че той и съпругата му се грижат за *** и че тя само два пъти е
ходила да спи при ответника. Дава показания, че ищцата му е предоставила
дебитната си карта по която получава помощи за детето и че освен тях превежда
всеки месец по 50 лв. Посочва, че той, съпругата му и дъщеря му не са заплащали
таксата на пансиона, както и че детето всяка неделя преди да се върне в
пансиона ходи при ответника да взема пари.
От показанията на свидетелките ***, съседки на
ответника, се установява, че същият дава на детето си всяка седмица джобни в
размер на 10 лв., че плаща месечната такса в пансиона, както и че е заплащал
закупувани от *** хранителни продукти в местния хранителен магазин.
Свидетелките посочват, че детето често пребивава при баща си, виждали са го да
се грижи за него, както и че на няколко пъти са му давали дребни заеми от по 10
лв., който той е предавал на ***.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Ищец по делото е ненавършилото
пълнолетие дете на страните, като с оглед липсата на съдебна регламентация на
въпроса за титулярството на родителските права върху него всеки от родителите
може да е негов законен представител при предявяване на иск за издръжка срещу
другия родител.
Според разпоредбата на чл. 143 ал. 2 СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. По
аргумент от цитираната разпоредба осигуряването издръжката на децата е
задължение и на двамата родители, поради което съдът следва да определи един
общ размер на тази издръжка, след което да посочи кой от тях каква част от нея
да понесе. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен по
визираните в нормата на чл. 142 СК критерии – от нуждите на детето и от
възможностите на дължащия издръжка родител. За определяне нуждите на детето
следва да се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното състояние,
конкретните му потребности за храна, облекло, учение, спортни и културни
занимания и други подобни. Възможностите на лицето, което дължи издръжката се
определят от неговите доходи, имотно състояние, квалификация, наличието на
други алиментни задължения.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че понастоящем детето *** е на 15 години и е ученичка в 7
клас. Същата посещава училище извън адреса й на местоживеене, поради което през
учебната година обитава пансион. В него има осигурена храна три пъти на ден
/социален доклад/, при дължима месечна такса в размер на 12 лв. Детето е
клинично здраво, без хронични заболявания. По делото не се твърди и не се
доказа за него да се дължи полагането на специални грижи и отделянето на
допълнителни средства. Напротив претендира се, че има обичайните за неговата
възраст нужди за храна, облекло, ученически пособия и др. подобни. Предвид на
изложеното и при съобразяване размера на минималната работна заплата в страната
за 2018г. /510 лв./, предвиден да покрие основните разходи на възрастен човек,
както и прага на бедността за тази година – 321 лв., съдът намира, че за едно
дете на 15 - годишна възраст общия размер на необходимата месечна издръжка е в
рамките на 300 лв.
Относно възможностите на родителите да
дават издръжка от представените справки от ТД на НАП гр. В. Търново се установи,
че месечния доход на ищцата от трудово възнаграждение за периода от април до
август 2018г. надвишава между 20 – 60 лв. този на ответника за същия период,
който е в размер на 528, 36 лв. От признанията на майката в исковата молба, а и
от съвкупният анализ на събраните по делото доказателства /социален доклад,
показания на свидетели/ се установи, че детето *** не живее при нея, като за
него се грижат преимуществено баба му и дядо му по майчина линия. Полаганите от
майката грижи са инциденти, когато детето е при нея през някоя от учебните ваканции.
От посочените доказателства се установи, че за разлика от майката, ответникът е
участвал активно в отглеждането и възпитанието на детето. В тази връзка се
установи, че в обитаваното от него жилище има обособена детска стая за ***
/социален доклад/. От показанията на свидетелите *** се установи, че ответникът
е купувал на детето си хранителни продукти и че то често е пребивавало при
него. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като те не са пряко
заинтересовани от изхода на спора /арг. чл. 172 ГПК/, а и са възприели пряко обстоятелствата,
за които свидетелстват, тъй като са съседи на ответника. От техните показания
се установява още, че бащата подсигурява джобни пари за детето си и покрива
месечната такса за пансиона. Вярно е, че полаганите от ответника преки грижи за
детето са концентрирани през почивните дни, но същите следва да бъдат отчетени
при определяне на дължимия от него размер на издръжката. С оглед на изложеното
настоящият състав на ВТРС намира, че предвид даваните от него грижи за детето, ответникът
следва да дължи по – малка част от общата издръжка, а именно 130 лв. месечно.
Остатъка от издръжката следва да е в тежест на ищцата, поради липсата на
участие от нейна страна в отглеждането и възпитанието на дъщеря й. Грижите за
детето не се свеждат само до представянето на парични средства, каквото е
доказаното по делото поведение на майката или до изолирани случаи на полагани
от нея грижи за дъщеря й през някоя от ваканциите.
По иска с правно основание чл. 149 СК следва да се има
предвид, че поначало издръжката се дължи за бъдеще време, защото тя е средство
за задоволяване на текущи жизнени нужди. Правилото има изключение, тъй като
законодателят е предвидил, че е допустимо да се търси издръжка и за известен
период от време преди завеждане на иска, а именно до една година преди това.
Изключение, което е съобразено с обстоятелството, че нуждата от издръжка не
възниква от момента на предявяване на иска, а е съществувала и преди това. От
събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че детето *** е
имало същата необходимост от издръжка и в периода от една година преди
завеждане на иска – 300 лв. месечно. По делото се установява, че и през този
релевантен за спора период /04.09.2017г. – 04.09.2018г./ ответникът е участвал
в полагането на грижи по отглеждането и възпитанието на детето, поради което
размера на задължението му за месечна издръжка отново е в размер на 130 лв. За
горницата над тази сума или за 10 лв. месечно респ. общо за 120 лв. за една
година иска за издръжка за минало време е неоснователен.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че ответникът е изпълнил частично задължението си за издръжка за
минало време. Категорично се установи, че през този период същият е заплащал
следващата се за учебния пансион месечна такса в размер на 12 лв. респ. 6 лв. Макар
и в приходните квитанции като платец на сумата да се сочи детето, съдът намира,
че задължението е изпълнено от бащата. Извод за това следва от обстоятелствата,
че документите за плащането се намират в негово държане и се представят с
отговора на искова молба, както и че нито ищцата, нито нейните родители твърдят
да са извършвали такива плащания /показания свид. ***/. От показанията на
последния се установява, че *** всяка неделя преди да тръгне за училище е
ходила да взема пари от ответника, а от показанията на свидетелките *** се
установява, че същият й е давал джобни пари за седмицата в размер на 10 лв. или
по 40 лв. месечно. По делото се доказа, че ответникът е закупувал и храна за
детето си, както когато е при него, така и когато е оставало при родителите на
ищцата /показания на свид. ***/. Представения от ответника приходен касов ордер
за платена сума в размер на 32 лв. за храна на детето *** от 18.10.2018г. е
неотносим към издръжката за минало време, нито само въз основа на него може да
се направи извод, че тази сума е заплащана регулярно за времето от 04.09.2017г.
до 04.09.2018г. Предвид на това съдът намира, че частичното изпълнение на
задължението на ответника за издръжка за минал период е в рамките на 60 лв. месечно
респ. 720 лв. за релевантния едногодишен период. Същият не е доказал изпълнение
на остатъка от дължимата от него издръжка възлизащ на 70 лв. месечно, поради
което за времето от 04.09.2017г. – 04.09.2018г. дължимата от него сума за издръжка
е в размер на 840 лв.
По изложените съображение съдът намира предявения иск по
чл. 143 СК за заплащане на издръжка за бъдеще време, считано от датата на
исковата молба, за основателен и доказан до размера на 130 лв., като за
горницата над тази сума до пълния предявен размер от 140 лв. месечно, същият
подлежи на отхвърляне. Иска с правно основание чл. 149 СК се явява основателен
и доказан до размера на 70 лв. месечно или общо за сумата от 840 лв., като за
разликата над нея до пълния предявен размер от 1680 лв., тази претенция е
неоснователна и подлежи на отхвърляне, поради изпълнение в размер на 720 лв. и
поради недължимост на сумата от 120 лв. /общо 840 лв./.
При този изход на делото ответникът, на основание чл. 78
ал. 6 ГПК, следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството в
размер на 50 лв. върху издръжката за минало време и 187, 20 лв. върху
присъдената издръжка по чл. 143 СК, както и 5 лв. в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист. С оглед резултата от спора ищцата има право на разноски,
съразмерно с уважената част от исковете. В случая са предявени два иска, но в
договора за правна защита и съдействие платеното възнаграждение в размер на 300
лв. не е диференцирано според броя им, поради което съдът намира, че половината
от платения хонорар касае иска по чл. 149 СК, а другата половина този по чл.
143 СК. При съобразяване на уважения размер от исковете съдът намира, че
ответникът следва да заплати на ищцата разноски за адвокатски хонорар в размер
на 210 лв. Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлителната част
от исковете, но по делото не е доказал извършването на такива. Процесуалният му
представител е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на
чл. 38 ал. 2 ЗА, но такова не му се следва, тъй като в представения по делото
екземпляр от договора за правна помощ не е налице изрично отбелязване, че
защитата се осъществява в някоя от хипотезите на чл. 38 ал. 1 ЗАдв. Константна
е практиката на ВКС - Определение № 616/05.06.2017г. по гр.д. № 5089/2016г.,
Определение № 94/22.02.2017г. по ч.гр.д 5458/2015г., двете на IV г.о., Определение № 31 от 08.02.2017г. по гр.д. №
3587/2016г. на III г.о., ВКС, че за да се присъди
възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 ЗА по делото следва да се представи
договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че защитата се
престира безвъзмездно на основание изчерпателно изброените случаи по чл. 38 ал.
1 ЗАдв. Отбелязването, че адвокатската помощ се дава безплатно не е достатъчно
за присъждането на възнаграждение по специалния ред на ЗАдв. Приложими са
общите правила на чл. 78 ГПК и при липсата на доказателства за реално направени
разноски от ответника, такива не следва да му се присъждат.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.П.Н., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на
малолетното си дете ***, ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител С.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 143 СК, месечна
издръжка в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева /, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.09.2018г. до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяко
просрочено вземане от датата на изискуемостта до окончателното му изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над този размер до пълния предявен размер от 140
лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.П.Н., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
малолетното си дете ***, ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител С.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 149 СК, СУМАТА
от 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/, представляваща издръжка за минало
време за периода 04.09.2017г. – 04.09.2018г, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над този размер до пълния предявен размер от 1680 лв., като неоснователен и
недоказан.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242 ал. 1 ГПК,
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
ПОСОЧВА, на основание чл. 236 ал. 1 т. 7 ГПК, банкова сметка ***жка – „Банка ДСК” ЕАД, IBAN: ***.
ОСЪЖДА С.П.Н., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС СУМАТА от 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща държавна такса по иска с правно основание чл. 149 СК и СУМАТА от
187, 20 лв. /сто осемдесет и седем лева и 20 стотинки/, представляваща държавна
такса по иска с правно основание чл. 143 СК, както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.П.Н., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ С.Т.Т.,
ЕГН: **********, с адрес *** СУМАТА от 210 лв. /двеста и десет лева/ - разноски
за възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен
срок, считано от днес – 12.11.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: