Решение по дело №334/2019 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 6
Дата: 14 януари 2020 г. (в сила от 30 януари 2020 г.)
Съдия: Ганчо Манев Драганов
Дело: 20193250100334
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№….

От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел,14.01.2020 година

Решение от книга за открити заседания №…… от 14.01.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Тервелски районен съд в публично съдебно заседание  проведено на десети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАНЧО ДРАГАНОВ

         При секретаря Милена Димова, като сложи на разглеждане гр.дело №334 по описа на съда за 2019 година, докладваното от районния съдия  Ганчо Драганов  и за да се произнесе взе предвид следното:     

         Производството е образувано по искова молба с вх. №334/02.09.2019г. от  М.Я.А. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.Т.Г. от ДАК със съдебен адрес ***.Св.Кирил и Методий №2  срещу Община Тервел, гр.Тервел, с посочено правно основание чл.124 и чл.79, ал.1 от ЗС.  

По  Кад. №05342.103.108. с площ от 2341 кв. метра, по Кадастралната карта на с.Бонево общ. Тервел което му е останало по наследство от баща му Я. Х.С., починал през 1988 година. в която мястото е посочено като Общински остатъчен фонд, при съседи: 05342.888.9901; 05342.103.80; 05342.103.109.

Ищеца твърди в исковата молба, че притежава ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО от 2400 кв. метра в кв. 4 /четвърти/ пл.№ 8 /осми/ извън регулационният план на с. Бонево, общ. Тервел, Дворното място /градината/ е била цялата от около 5000-6000 кв. метра и е останала по наследство още от неговият дядо.

След промяна на регулационният план на с.Бонево общ.Тервел /преди 1974г./ са обособени четири парцела, парцел I /първи/ от 650 кв.метра, парцел II /втори/ от 925 кв.метра, парцел III /трети/ от 1131 кв. метра и парцел IV /четвърти/ от 1297 кв.метра в който парцел остана и къщата в която са живели. Извън регулационният план останали 2400 кв. метра / вж. скицата!. Тези имоти след смъртта на дядо му останали на баща му Я. Х.С..

През 1974 година баща му Я. Х.С. се снабдява с нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давностно владение №159, том 1, дело №309 от 18.11.1974г. на ТРС за посочените по-горе дворни места. Същата година баща му прехвърлил, чрез дарение парцел II /втори/ от 925 кв. метра на брат му Л., като на ищеца дарил парцел III /трети/ от 1131 кв. метра, - Нот. акт № 168 том. I н. дело № 353/06.12.1974 годим .на TPC. На бащата на ищеца Я. Х.С. останала къщата в парцел IV /четвърти/ от 1297 кв. метра и дворното място от 2400 кв. метра, което останало по новия регулационен план извън регулация.

Ищеца твърди, че е живял при баща си. Брат му Л. и сестрите му живеели отделно. Баща му починал на 07.04.1988 година. В къщата останал да

 

 живее ищеца със семейството си. Сестрите му и брат му заминаха за Турция, където живеят и в момента.

След смъртта на баща му ищецът не е прекъсвал владението върху собственият си имот и имота на баща си, вкл. и дворното място от 2400 кв. метра.

През 2013 година след 25 годишно непрекъснато владение ищеца се снабдил с нотариален акт на Дворното място в парцел IV от 1297 кв.метра и къщата в същото място. / Нот. акт № 140 том. Ill н.дело № 437/09.09.2013 година на нот. Д.Пъков/. Тогава поискал да се снабди на същото основание давностно владение и с нотариален акт и за дворното място от 2400 кв. метра, но
Общината отказа да ми издаде скица, като ми заявиха, че дворното място се води собственост на Община Тервел
.

С разпореждане  на основание чл.131 от ГПК, Тервелски районен съд е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от ответника Община-Тервел, гр.Тервел и в законоустановения едномесечен срок е получен писмен отговор от ответника Община-Тервел, гр.Тервел, представлявана от кмета инж.Живко Г., чрез пълномощник адв.Калоян Тодоров от ДАК, със съдебен адрес ***.Св.Кирил и Методий №8 , в което изразяват своето становище  по допустимостта и основателността  на предявеният иск. Сочи, че с § 1 от Закона за допълнение на ЗС . (ДВ. бр. 46 от 2006 г. в сила от 1.06.2006 г.. изм. бр. 105 от 2006 г. бр. 113 от 2007 г. в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г. в сила ог 31.12.2008 г. бр.105 от 2011 г.. в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп.. бр. 107 от 2014 г.. в сила от 31.12.2014г.) давността за имоти, частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31.12.2017 г. Оспорват изцяло предявеният иск, считат същия за недопустим и неоснователен. Община Тервел  оспорва  правото на собственост на ищеца.

По делото бяха приети следните писмени доказателства скица на имота, нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давностно владение №159, том 1, дело №309 от 18.11.1974г., нотариален акт за дарение на недвижим имот №168, том 1, дело №353 от 06.12.1974г., нотариален акт за признаване право на собственост по давностно владение и наследство №140, том 3, рег.№3030, нот.дело №437, вписан в СП с вх.рег.№1898, акт №39, том 6, дело №879 от 09.09.2013г., удостоверение за наследници с изх.№8/15.07.2019г. на Кметство с.Бонево, декларация за идентичност на имена, скица на поземлен имот, удостоверение за данъчна оценка от 17.09.2019г., справка по данни за имот от СП Тервел, решение №7/17.08.1992г. на ОС „Земеделие“ Тервел, пълна история на имот №999008 към 27.09.2019г. и приложение №1 от протоколно решение №1/22,12,2008г. на ОД „Земеделие“ Добрич.

         По делото бяха допуснати и разпитани свидетелите  Феврузи Садък Бейтула и Назми Сали Халил, водени от ищеца.

         Съдът дава вяра на двамата свидетели, тъй като същите са съседи по имот без родствена връзка с ищеца и показанията им са непротиворечиви и взаимно допълващи се. И двамата свидетели потвърдиха, че са съседи по имот на ищеца като свид.Бейтула посочи, че е купил имот от именно от бащата на ищеца и там си построил къща. И двамата свидетели потвърдиха, че бащата на ищеца Я. Х.С.е притежавал доста голямо дворно място, което след проведената нова регулацията е разделено на отделни парцели, но те са останали негови макар и разделени и е продължил да ги обработва и стопанисва включително и процесния парцел, който е останало извън регулационния план на селото на площ около 2400 кв.м. до неговата смърт като след смъртта му през 1988 г. ищецът е продължил да обработва и стопанисва това място до настоящият момент без някой да се противопоставя на това. Сочат че спор за този имот извън регулация никога не е имало и, че те знаят, че е на ищеца оставен по наследство от баща му.

От събраните по делото доказателства които съдът обсъди в тяхната цялост намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установено е по делото, че Я. Х.С., баща на ищеца,  е притежавал дворно място на обща площ от 6,403 дка, без стар номер, по КВС на с.Бонево, общ.Тервел, който имот до 1972 година е бил в регулацията на селото. Този факт не се оспорва от ответната страна.

Видно от удостоверение за наследници  №8 от 15.07.2019 г. издадено от Кметство с.Бонево общ.Тервел, че Я. Х.С. е починал на 07.04.1988 година,като е оставил наследници две дъщери – Юмюгюсюм Я.Я.; М.Я.А. – ищеца по делото; Л. Я.А.; Ресмия Я. Халил и Джеврия Я. Мехмед, последната починала.

         Безспорно се установи твърдението на ищеца, че същия от 1988 година владее имота и продължава да го владее и към настоящият момент, никой не е оспорвал владението й, нито от страна на останалите наследници на Я. Х.С., нито от страна на ответника – Община – Тервел. От разпитаните по делото свидетели се установява, че знаят, че ищеца владее имота от 1988 година и, че никой от останалите наследници не е  изявил претенции да владее имота или да са оспорили владението на ищеца.

Съдът не може да сподели твърдението на ответната страна, че по отношение на ищеца не може да е текла придобивна давност, при положение, че имота е бил общинска собственост.

         В случая не са налице предпоставките на чл. 56 от Закона за общинските имоти, съгласно който „За общинските имоти се съставят актове за общинска собственост по образци, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието, каквито по делото ответната страна не представи. Видно от протоколно решение №1 от 22.12.2008 г. на комисията назначена със Заповед №РД-10-173 от 04.07.2008г. на Областна дирекция „Земеделие и гори“ гр.Добрич, са предадени на Община Тервел имоти, които не са заявени от собствениците или техни наследници в законоустановения срок от ЗЗПЗЗ. В същото протоколно решение е посочено, че процесния Поземлен имот /ПИ/ №999008 с начин на трайно ползване – пасище мера. Ответникът Община Тервел, не представи поради което и съдът приема, че няма съставен акт за общинска собственост. Писмените доказателства по делото обаче сочат, че това всъщност е бил друг жилищен имот останал извън регулация след проведения план за разделяне на имотите в регулацията на с.Бонево, общ.Тервел през 1972 г..

Процесния имот не представлява и земеделска земя по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Имота не е  бил включван с масивите на ТКЗС, наследниците на Я. Х.С. не са инициирали  производство за възстановавянето на имота от ПК гр. Тервел именно поради тази причина. Ищеца владее имота в съществуващи  стари реални граници.

         Ищеца като наследник на Я. Х.С. е придобил правото на собственост на основание придобивна давност в периода от  1988 година  до предявяване на исковата молба – 02.09.2019 година. В този смисъл за ищеца е налице правен интерес от разрешаване на възникналия спор за собственост със сила на пресъдено нещо, поради което моли за положително произнасяне по предявените искове.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска е наличието на правен интерес от страна на ищеца. В настоящото производство правният интерес се установява от наведените в исковата молба твърдения, че ответната страна – Община Тервел  разполага с титул за собственост, които от формална страна ги легитимират като носители на противопоставими на правата на ищеца.

При предявен установителен иск, за установяване принадлежността правото на собственост,върху недвижим имот страната ,която оспорва  правата на лицето предявило иска, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречки за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл.154 от ГПК тежестта да докаже  осъществяването на основанието на което твърди, че е придобила спорното право, респективно наличие на пречки за осъществяване придобивното основание в случая на ищеца, т.е. в тежест на ответната страна Община Тервел е да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Община Тервел твърди, че ищеца не може да придобие по давност  правото на собственост  върху процесния имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 на ЗСПЗЗ. В тежест на ответната страна е да докаже, че имота е бил включен в ТКЗС или отнет  или одържавен  в някои от хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Общината ответник следва да установи чрез пълно и пряко доказване ,че процесния имот попада в приложното поле на ЗСПЗЗ, подлежал е за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска собственост.

Установи се по делото, че  до 1972 година  процесния имот е бил в регулация. Съгласно практиката причисляването на един недвижим имот към фонда на селскостопанските /земеделските/земи няма задължителна правна последица невъзможността той да бъде придобит по давност. Давността остава допустим придобивен способ по отношение на тези земеделски земи които не са били реално отнети от собствениците им.

Такива имоти не са заявявани за възстановяване  по реда на ЗСПЗЗ защото цитирания реституционен закон е приложен само за имотите които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Спрямо  имоти които са изключени от приложното поле на ЗСПЗЗ  не се прилага и разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ според която изтеклата придобивна давност за имоти собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от влизане на разпоредбата в сила -22.11.1997 година.Такива имоти не влизат и във фонд „резултативен” по чл.19,ал.1 от ЗСПЗЗ, не стават общинска собственост и няма пречка да бъдат придобити по давност в периода след изменението на чл.86 от ЗС - съгласно публикацията Дв.бр.31/17.04.1990год. Съдебната практика приема, че разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение  на дворно място ,изключено от регулационния план на населеното място за което липсват данни да е включвано в ТКЗС или фактически да е отнето след надлежно обезщетение на собственика.

         Съдът е мотивиран да приеме, че предявения положителен установителен иск е надлежно правно средство за защита на собствеността, а давността допустим способ за придобиване правото на собственост.

Действително в годините на колективизацията  съществува стремеж  да се изключват от строителната част онези терени, които са подходящи за обработване  и надхвърлят нормативите за предвидената регулационна площ на даденото населено място. След изключване на съответните имоти от регулация  е следвало да се изпълни процедурата предвидена в т.4 на Постановление № 216 от 08.11.1961год. на Министерски съвет за подобряване градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя/Обн.,Изв.,бр.93 и 95/1961год., която разпоредба предвижда  собствениците да бъдат обезщетени за направените от тях подобрения и трайни насаждения  съобразно действащия тогава ред  по ЗПИНМ /отменен/. Само ако посочената процедура е била изпълнена имотите е могло да бъдат включени в окрупнен масив  на ТКЗС.

Според Решение № 249 от 4.07.2011 г. по гр.д.№ 621/2010 г. на І г.о. , ГК на ВКС по член 291,т.1 от ГПК, правилната съдебна практика е тази, която изключва от приложното поле на ЗСПЗЗ имотите със селищен характер ( извън регулационния план), застроени с жилищни сгради, притежание на некооператори, от които те не са били юридически или фактически отнемани. Имотът – предмет на иска срещу Общината – е със селищен характер, притежание на наследодателя и никога  не е бил фактически отнеман или отчуждаван. Следователно той не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и като включен в наследството на Я. Х.С. е наследен от ищеца и се легитимира като съсобственик на имота.. При това положение допустимият установителен иск за право на собственост е основателен.

         Предвид отпадане на забраната по чл.29 от ЗСГ /отменен/,през 1990година  в полза на ищеца е осъществен фактическия състав  на придобивната давност по реда на чл.79,ал.1 от ЗС.

         При посочените съображения съдът намира, че иска като основателен и доказан  следва да бъде уважен.

         Разноските тъй като не са претендирани остават за страните такива каквито са ги сторили по делото.  

Водим от горното съдът,

 

 

 

Р    Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Тервел гр.Тервел, че М.Я.А. с ЕГН ********** с адрес ***, е собственик  по наследство и давностно владение  на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ -  Кад. №05342.103.108. с площ от 2341 кв. метра, по Кадастралната карта на с.Бонево общ. Тервел при съседи: 05342.888.9901; 05342.103.80; 05342.103.109, на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС.

         Указва на ищеца  в месечен срок след влизане в законна сила на настоящото съдебна решение на осн. чл. 112 от ЗС да впише същото.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички районен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено .

 

                                                      СЪДИЯ: