Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2731 30.07.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VIII граждански състав, в публично заседание на тридесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ при участието на секретаря РОСИЦА
МАРДЖЕВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3321 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.496, ал.1
във връзка с чл.497 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
М.К.П. от гр. П., моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие
претърпяно на 12.01.2017 год. около 14.40 часа в ***** ПТП
с автомобил, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество, собственост на лицето С. Д. П., управляван от лицето К. Д. П.,
заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба
съображения. Претендира разноски, както и адвокатско възнаграждение за
пълномощника му при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответникът
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София оспорва исковете по основание
и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по
изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за
съпричиняване на произшествието от страна на ищеца. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено
от фактическа страна следното:
Както се установява от събраните
по делото писмени доказателства – и особено от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от **** г. изготвен от служител от Пътна полиция при ОД на
МВР-Пловдив, отговорите на ищеца в съдебното заседание на 03.06.2019 г. на
поставените му от ответника въпроси по реда на чл.176 от ГПК и показанията на
разпитаната по делото свидетелка Д. К.(**** на ищеца – като с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията й като подкрепени от
останалите събрани доказателства по делото), действително на **** г. около 14.40
часа в гр. **** 7, е било причинено виновно от лицето К. Д. П.
пътно-транспортно произшествие, като при управлението на лек автомобил „***“,
модел „****“, с рег. № ****, собственост на лицето С. Д. П., неотстоявайки
необходимото разстояние от спрелия пред него автобус „****“, модел „****“, с
рег. № ****, собственост на „****“ ООД, управляван от лицето С. К. Ш., и е
блъснал автобуса отзад, причинявайки ПТП с имуществени и неимуществени вреди,
при което ПТП е пострадал ищеца – като
към момента на произшествието виновният за настъпването му водач е валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
От заключението от 09.12.2019 г. на Комплексната СМЕиСАТЕ на вещите лица С.М.
и М.Б. се установява, че следствие произшествието на М.П. е била причинена
разкъсно-контузна рана в челната област на главата – което увреждане е в пряка
причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие, като
непосредствено след произшествието пострадалият ищец е бил приет за лечение в
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където е извършено оперативно зашиване на раната му с
ревизия на същата и кръвоспиране, а възстановителният период е траел 20-25 дни
– като непосредствено след инцидента М.П. е изпитвал умерени до незначителни по
сила и интензитет болки и страдания, които в хода на оздравителния процес
постепенно са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване. От
посоченото заключение се установява също така, че по време на инцидента ищецът
не е бил с поставен предпазен колан в лекия автомобил, което именно е довело до
посочените наранявания.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
По силата на чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава
да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от Договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя
е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят
дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за възстановяването им. С оглед на това съдът намира, че са
налице предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответника,
като застраховател на виновно предизвикалия инцидента водач, а оттук – че този
иск се явява доказан по основание. Що се отнася до размера, в който следва да
се уважи иска, съобразявайки изложените факти относно вида на получените
увреждания и свързаните с тях страдания, младата възраст на ищеца – 20 години,
и преди всичко, изхождайки от общественото разбиране за справедливост по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че справедлив размер за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди от ищцата е 4 000 лева, но доколкото е било
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради
непоставянето на обезопасителен колан при пътуването му в автомобила преди
процесния инцидент – което съдът определя на 50%, този размер следва да бъде намален с 50 % и искът да бъде уважен до
размера от 2 000 лева, заедно със законната лихва от 27.02.2019 г. (датата на подаване
на исковата молба, а не от 17.10.2017 г., както претендира ищеца), като за
разликата над него до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан..
С оглед на изхода
от спора и съобразно уважената част от иска, ответникът следва да заплати на ищеца
и направените разноски за производството по делото в размер общо на 380 лева –
следващата се част от платената ДТ за образуване на делото и платени депозити
за Комплексната
СМЕиСАТЕ, а на основание чл.38,
ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. - адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева на пълномощника на
ищеца – адв. К.К..
С оглед на изхода от спора и
съобразно отхвърлената част от иска ищцата следва да заплати на ответното
дружество разноски по съразмерност в размер на 300 лева – платени депозити за Комплексната СМЕиСАТЕ.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни
връх“ № 51 Д, представлявано от ****, със
съдебен адрес***** адв. В.Д., ДА
ЗАПЛАТИ НА М.К.П., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, ****, адв. К.К., СУМАТА
2 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, следствие претърпяно на ***** год. около 14.40 часа в *****, ПТП с
автомобил, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество, собственост на лицето С. Д. П., управляван от лицето К. Д. П., ЗАДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху
тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 27.02.2019 г., ДО ОКОНЧАТЕЛНОТО Й ИЗПЛАЩАНЕ, КАКТО И направените разноски за
производството по делото В РАЗМЕР НА 380
лева, КАТО за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 10 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.432, ал.1 и
чл.496, ал.1 във връзка с чл.497 от КЗ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“
АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законни представители И
съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат
К.М.К.,***, ****, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. В РАЗМЕР НА 300 лева.
ОСЪЖДА М.К.П., с посочените ЕГН, адрес И
съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на
управление, Законни представители И съдебен адрес, разноски по съразмерност за
производството по делото В РАЗМЕР НА
300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.