№ 367
гр. П., 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500465 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано
по жалбата на ищеца по гр.д. № 31 по описа на ПзРС за 2022 г. – Г. Д. А. ЕГН ********** от
гр. П., ул. „Л.Я. „ № 47 чрез неговият процесуален представител адв. К. И. със съдебен
адрес : гр. П., ул. „Ц.С.“ № 28 , кантора № 7 , против отхвърлителната част на решение №
533/ 19.05.2022 г. по гр.д. № 31 / 2022 г. , с което молбата му за промяна на бащино и
фамилно име по чл. 19 от ЗГР е отхвърлена като неоснователна. Въззивната жалба съдържа
подробни съображения за неправилността на атакуваното решение. Твърди се, че то е
постановено при нарушение на процесуалния и материални закони и е необосновано,
поради което следва да бъде отменено. Твърди се , че в мотивите си първоинстанционният
съд не е обсъдил релевантните за спора факти и по-точно дали са налице " важни
обстоятелства" по смисъла на чл. 19 от ЗГР във връзка с допускането на исканата
промяна.На второ място, инстанцията не била обсъдила правилно събраните по делото
доказателства и не е отчела на база същите, че условията на живот и обкръжение на ищеца
в турско / арабска / мюсюлманска етническа и религиозна общност и легитимирането на
ищеца с тези имена , ще му осигури реална и обективна възможност да даде външен израз на
своята принадлежност към тази общност. Освен това се поддържа, че исканата промяна не
противоречи , а изцяло съответства на нормите на чл. 15 ал.1 и ал.2 ЗГР , който изрично
предвижда изключенията за начина на формиране на фамилното и бащиното име на дете с
неустановен произход от бащата – в каквато хипотеза попада и ищеца. В заключение се
моли за отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно и неправилно и за
1
произнасяне от ПзОС в насока уважаваща молбата . Не ангажира нови доказателства пред
въззивния съд.
Въззиваемата /заинтересована страна/ Община П., редовно уведомена, не представя
отговор на въззивната жалба и не изпраща представител в открито съдебно заседание.
Въззиваемата /заинтересована страна/ - Окръжна прокуратура П. поддържа в
съдебно заседание теза за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на РС,
като законосъобразно. Не ангажира нови доказателства.
Слез извършена служебната проверка по чл. 269 от ГПК на първоинстанционното
решение, окръжният съд го приема за валидно и допустимо.
По съществото на спора, след преценка в съвкупност на събраните в
производството доказателства, предвид действащото право и обсъждайки доводите на
ищеца, изнесени в жалбата му, ПзОС споделя окончателните правни изводи на Районен съд
П. и приема, че решението му следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са
следните:
Производството по делото е образувано пред ПзРС по претенция с правно
основание чл. 19 от ЗГР.
Молителят е настоящият жалбоподател Г. Д. / Д. – според акта за раждане и лична
карта / А. , който в обстоятелствената част на молбата си е изтъкнал като съображения за
исканото изменение на бащино и фамилното си име от Д. А. на Т.О. - с това, че името му
е дадено от неговата майка Д.Т. А.а, тъй като молителят бил с неизвестен баща. Поддържа,
че след раждането , майка му се намирала в особено психофизеологично състояние, поради
което неговото лично име Г. било дадено от медицински служител а , бащиното име и
фамилното име било образувано от личното име на майката, респективно – от нейното
фамилно име. Скоро след раждането майката заминала в чужбина по икономически
съображения, при което се наложило да остави детето при своите родители, които пък били
част от социума на ромската етническа общност, на която при ежедневното си обичайно
общуване , се индивидуализират с турско- арабски имена. По тази причина се твърди, че
индивидуализирането на молителя в социална среда ставало само и единствено с имена с
турско- арабски произход – Н. Т.О. – образувани съответно от имената на неговия дядо.
Допълнителен, но съществен фактор за съзнателното приемане и налагане на имената Н.
Т.О. от страна на молителя , става и факта, че още преди да навърши пълнолетие , той
започва да изповядва традиционната за неговия дядо мюсюлманска религия. Заявява
известност в обкръжението си - сред приятели, близки, роднини, семейство-единствено с
турско-арабските си имена, които сочи в молбата.Моли за допускане на исканата промяна.
Представил е писмени и гласни доказателства пред първата инстанция в подкрепа на
доводите си.
Заинтересованите страни в производството/ Община П. и РП П. / не са взели
становище по молбата.
Преценявайки в съвкупност събраните доказателства, ПзРС е отхвърлил частично
2
молбата на Г. Д. А. , като е допуснал промяна на личното му име от Г. на Н., но е отхвърлил
искането в останалата му част приемайки за недоказани изнесените там доводи, в контекста
на искането за допускане на заявената промяна.
Като краен правен резултат ПзОС ги споделя, заявявайки следните съображения:
В предмета на въззивната проверка е искането за промяна на бащиното и фамилно
име на жалбоподателят.
Безспорно за делото и видно от гласните доказателства и официалните документи в
производството е, че молителят е роден на 28.05.1999 г. като в представеното
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0778 / 04.06.1999 г. от
община П. , молителят е записан с имената Г. Д. А. . Със същите имена е записан и в
издадения му документ за самоличност – представено копие от лична карта. Според акта за
раждане и представеното удостоверение за родствени връзки, майка на молителя носи
имената Д.Т. А.а. Всички близки родственици на майката на молителя носят също
български имена – С.Й.Н. – майка, П. Д. А. – син, Г. Д. А. – син/ жалбоподателя / и П.Т. А.
– син. Изключение е налице единствено за имената на бащата на майката на молителя –
негов дядо , който е записан в официалните регистри с имената Т.М.О..
Разпитаният по делото пред РС свидетел Б.М. в съдебно заседание е заявила, че в
ромската махала, молителят е известен с личното име Н.. Свидетелката заявява, че
молителят е имал баща, но родителите се развели и затова молителят е бил отгледан от дядо
си Т.О.. Свидетелката е заявила също , че момчето ходи на джамия и там всичко го наричат
с името Н..
Преценявайки горните доказателства и отговаряйки на повдигнатите с въззивната
жалба съображения, акцентиращи на самоопределението на индивида като "важно
обстоятелство" по смисъла на чл. 19 ЗГР и на липсата на нарушение на нормата на чл. 15
ЗГР , ПзОС намира молбата за неоснователна.
Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен
гражданскоправен субект. Юридически правото на име е уредено с императивни правни
норми и промяната му е допустима само по изключение. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от
ЗГР сочи предпоставките, при които може да се извърши промяна в собственото, бащиното
или фамилно име на едно лице, а именно: когато името е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Тъй
като законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като "важни",
по този въпрос е формирана задължителна практика на ВКС- Решение № 507/22.10.2010
г. по гр. д. № 227/2010 г. на ІІІ г. о., Решение № 200/14.04.2010 г. по гр. д. № 25/2009 г. на ІV
г. о., Решение № 434/24.06.2010 г. по гр. д. № 712/2009 г. на ІV г. о. и др. В същите е прието,
че предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят
носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо, като тези обстоятелства
следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай. Преценката обаче винаги
3
трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на закона и посочените в тях
възможни отклонения относно начина на образуване на собственото, бащиното и
фамилното име на физическото лице.
Според разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗГР, името на български гражданин, който е
роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно
име. Бащиното и фамилното име определят произхода от баща и са основни елементи от
гражданскоправния статус на лицето. Съгласно чл. 13 и чл. 14 ЗГР, при установен произход
от баща, презимето на българските граждани се образува от личното име на бащата, а
фамилията- от фамилното име или бащиното име на бащата, с наставки - ов или -ев и
окончание съобразно пола на детето, освен когато името на бащата не позволява
поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или
религиозните традиции на родителите. Само като изключение законът- чл. 15 от ЗГР,
предвижда детето да има за бащино име собственото име на майката или бащиното име на
нейния баща, а фамилно име- това на майката, само когато не е установен произхода на
детето от баща.
Тълкуването на нормата на чл. 19 ЗГР , с оглед прилагането й сочи, че всеки български
гражданин има призната и гарантирана от закона свобода да променя имената си, но не
произволно и неоснователно, а съобразявайки изтъкнатите по-горе ограничения и
предпоставки. Това правно разрешение цели постигането на стабилност в обществените
отношения, като част от която следва да се възприемат и белезите, нормативно
идентифициращи индивида като отделна личност- част от социума. Вярно е, че съдебната
практика приема самоопределянето на индивида като "важно обстоятелство" по смисъла
на чл. 19 ЗГР, което е предпоставка за промяна на вече дадените му имена, но преценката за
това следва да се извърши от съдебната инстанция във всеки конкретен случай, като се
изхожда от частните особености, изнесени от молителя в рамките на съответното съдебно
дело.
От изнесените тук данни става ясно, че самоопределянето на молителя , като част от
ромския етнос и изповядващ мюсюлманска религия е свързано още с най- ранната му
възраст – от рождение, живот и възпитание сред хора, изповядващи исляма, до настоящия
момент. Обаче очевидно носенето на български бащино и фамилно имена , не се е отразило
на това самоопределяне както в личностен план, така и на близкото му обкръжение, а и в
по- широк обществен аспект. Безспорно , неговата баба, майка и братя – са носили и носят
български имена , а турско-арабските имена на неговия дядо/ единственият в семейството / ,
по никакъв начин като факт не може да обоснове друг извод .През годините на
демократично развитие на страната ни, в условия на действащо антидискриминационно
законодателство, защитаващо личността срещу евентуално негативно отношение и
посегателство, вече са преодолени всякакви ограничения на расова, верска, полова и пр.
принадлежност и е създадена пълна търпимост към всякакви проявни форми на
"различност" не само в аспект- вероизповедание, а също в условията на коренно различна
държавна политика, съблюдаваща и прилагаща в пълнота всички демократични и
4
европейски ценности. С оглед на казаното съдът заключава, че доводът за "религиозно и
етническо" самоопределяне на молителя , като аргумент за постигане на заявената промяна
на бащиното и фамилно имена , е само формален и напълно неподкрепен от твърде общите
и несъдържателни показания на разпитания свидетел, както и от приложените в процеса
документи. Важни обстоятелства, които да налагат исканата промяна не се установяват,
поради което и молбата му в тази му част не следва да бъде уважена. Съображенията на
молителя не могат да се извлекат и от факта, че той е с неустановен произход от бащата,
понеже бащиното и фамилното му имена отговорят изцяло на правилата за образуване
регламентирани в чл. 15 ал.1 ЗГР. В случая е неприложима нормата на чл. 15 ал.2 ЗГР , тъй
като липсват съществени елементи - доказано съгласие на дядото , но дори и при наличието
на такова – фамилното име отново следва да бъде фамилното име на майката / което е
спазено /.
В заключение и поради съвпадение на окончателните правни изводи на двете
инстанции, решението на РС-П. в обжалваната му част следва да се потвърди, като правилно
и законосъобразно, а подадената въззивна жалба, като неоснователна се остави без
уважение.
Воден от гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 533 от 19.05.2022 г., постановено по гр. д. №
31/2022 г. по описа на РС- П., с което молбата на Г. Д./ Д. А. ЕГН ********** от гр. П., ул.
„Л.Я. „ № 47 за промяна на бащино и фамилно име по чл. 19 от ЗГР от Д. А. на Таир
Осман е отхвърлена като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5