№ 28
гр. Варна , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20203110203265 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Б. И. Д. срещу НП № 259/ 07.07.2020 год. на Зам. Кмета на Община Варна, с
което за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на осн.чл.178Е от ЗДвП на Б. И. Д.
е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева.
С жалбата се изразява несъгласие с издаденото НП, което се намира, че
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения. Оспорва се фактическата обстановка и се изразява
несъгласие с констатациите направени от административно наказващия орган.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява
лично, но се представлява от процесуален представител, който моли за
отмяна на НП, като намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно. В
хода по същество излага подробни доводи в подкрепа на становището си.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
явява и не се представлява, изпраща писмени бележки.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
На 06.04.2020г. в около 10.05ч. в гр.Варна на ул. „Дръзки“ №10
жалбоподателят паркирал на тротоара лек автомобил с рег. № В 3489 НВ с
1
което създал пречки за преминаване на пешеходците. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл. 94 ал.3 от ЗДП.
Акта е съставен в присъствието на нарушителя, който е направил
възражения.
В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН са депозирани
възражения пред административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения акт АНО издал НП, с което за нарушение
на чл.94 ал.3 от ЗДвП, на осн.чл.178 Е от ЗДвП наложил на жалбоподателят
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите Г. Иванова и Бр.
Шматов, чиито показания съдът кредитира. Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни
доказателства, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени
и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – съгласно
приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на
вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице, видно
от приложените по преписката заповеди и протокол от проведен изпит. В тази
връзка съдът не споделя становището на жалбоподателя за некомпетентност
на актосъставителя. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и
свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
При цялостната проверка на атакуваното НП, съдът намира
следното-
Съгласно посочената за нарушена норма на чл.94, ал.3 ЗДвП ”За престой
и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите
само на определените от собствениците на пътя или администрацията места,
2
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци”. В обжалваното НП е
налично само и единствено твърдението ”паркиране върху тротоара”. Това
твърдение влиза в съществено противоречие с нормата на чл.94, ал.3 ЗДвП,
която се твърди че е нарушена. Нормата има две условия, относно
паркирането в населени места: 1. Касаещо паркиране на платното за
движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя,
което условие е задължително и 2. Паркиране върху тротоара на МПС, които
не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 м отстояние от страната на
сградите за преминаване на пешеходци /допуска се само на определените от
собствениците на пътя места при спазване на отстоянието/. Нормата на чл.94,
ал.3 ЗДвП не е от категориите на забранителните /обратно на чл.98 /, а
съдържа общи правила за престой и паркиране. Изречение 2 на нормата също
не е забранителна, а допускаща престой и паркиране върху тротоар при
спазване на посочените в нея условия.
В конкретния случай съдът намира, че не спазено от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Предвид това съдът намира, че е допуснато съществено
процесуално нарушение довело до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Издаденото наказателно постановление не съдържа в
обстоятелствената част съществени белези на наказуемо по чл.178 Е и чл.94,
ал.3 ЗДвП деяние, а именно твърдение, че това място не е сред разрешените
места, че паркираният автомобил е над 2,5 тона, че не е спазено изискуемото
отстояние за преминаване на пешеходци.
Анализа на чл.94, ал.3, изр.2, вр.чл.98, ал.2, т.2 и санкцията на
чл.178 е ЗДвП сочат, че законодателят не е забранил изрично паркирането
върху тротоар. С така посочените разпоредби, законодателят е презумирал, че
за да не бъде възможно преминаването по тротоарите на другите участници в
движението, в случая на пешеходците, е необходимо да е налице разстояние
минимум от 2 м., което разстояние в случая не е установено предвид липсата
на изготвен и представен по делото снимковия материал. Обвинението за
”паркиране върху тротоар” е в противоречие с изискванията на чл.94, ал.3
3
изр.2 ЗДвП, като дори наказващият орган не е посочил в какво се състои ако е
налице ”неправилност” и която точно забрана е нарушена. Констатираните
пропуски на съществени белези на нарушението, за което жалбоподателя е
санкциониран са съществени процесуални нарушения.
С § 6, т.6 от ДР на ЗДвП се определя, че ”Тротоар” е изградена,
оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на
пешеходци. От горното следва, че тротоарът е част от пътя, а тъй като
улиците са приравнени към пътищата, следователно тротоарът е и част от
самите улици. Съгласно §6, т.1 от ДР на ЗДвП ”Път” е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците. Същото определение може да се намери и в т.2 от ДР на Наредба на
МРРБ № 1/17.01.2001 год. за организиране движението по пътищата -”Път” е
всеки отворен за обществено ползване път и улиците в населените места.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен
съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 259/ 07.07.2020 год. на Зам. Кмета на Община Варна, с
което за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на осн.чл.178Е от ЗДвП на Б. И. Д.
е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган
по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4