РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Враца, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело №
20241400900014 по описа за 2024 година
Производството е по предявен иск за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП, с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и
акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху
претендираното обезщетение с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с
чл.409 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.
В исковата молба ищецът В. П. Х., ЕГН ********** от гр. Бяла Слатина,
обл.Враца, чрез адв. Й. Д. - САК, твърди, че на 28.02.2023 г., в гр. Бяла
Слатина, на кръстовището, образувано с *** и *** е станало ПТП, при което
водачът на л.а. „Сеат Толедо", с peг. № ВР *** СВ, Ц. Г. Х. предприел маневра
„завой наляво" към улицата, която в този момент пресичал като пешеходец,
като поради невнимание и вероятно движение със скорост, несъответстваща
на условията на пътя и собствените му възможности, го блъснал с предната
част на автомобила в левия крак, вследствие от което полетял и паднал на
земята, ударил дясното рамо и главата си, като получил различни по вид и
тежест телесни увреждания. Поддържа, че веднага след настъпване на ПТП е
откаран в спешния център в гр. Бяла Слатина, като при постъпването си е бил
във видимо отпаднало състояние, без ясен спомен за случилото се, оплаквал се
от непоносими болки в главата и световъртеж, позиви за повръщане, силни
болки в областта на дясното рамо, ирадиращи към мишницата, както и остри
болки в областта на ляво коляно и съобщил за моментна загуба на съзнание.
След извършени прегледи и рентгенологични изследвания медиците го
1
уведомили, че няма сериозни наранявания и напуснал лечебното заведение.
Посочва, че след подаден сигнал от него, на основание чл. 212, ал. 2 от НПК е
образувано досъдебно производство № 179/2023 г. по описа на РУП - Бяла
Слатина, пр. пр. № 2083/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Враца, ТО
- Бяла Слатина, производството по което е прекратено поради липса на
съставомерни увреждания по смисъла на НК. Изтъква, че вследствие на
гореописаното ПТП е получил следните травматични увреждания: 1. черепно-
мозъчна травма - травма на глава и сътресение на мозъка, с временно изпадане
в безсъзнателно състояние - разстройство на здравето, временно опасно за
живота, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30
дни; 2. вътреставно увреждане на лява колянна става - разстройство на
здравето, причинило физически болки, страдания и ограничения в движенията
за период по-дълъг от 30 дни; 3. повърхностна травма в областта на десни
раменен пояс и мишница - разстройство на здравето, причинило физически
болки и страдания; 4. повърхностна травма в областта на лява подбедрица -
разстройство на здравето, причинило физически болки и страдания. Твърди,
че в деня след произшествието продължавал да не се чувства добре, болките в
главата, левия крак и дясното рамо се засилвали все повече, поради което
посетил „Нов медицински център" ЕООД - гр. Враца, където била извършена
консултация с ортопед и извършени рентгенографии на лява колянна става и
дясна раменна става, като било установено наличието на вътрествано
увреждане на лява колянна става. На 02.03.2023 г. посетил специалист-
невролог в гр. Бяла Слатина с оплаквания от незатихващи, засилващи се
болки в травмираните зони. Поради непоносимите болки в краката бил
принуден да се придвижва посредством помощни средства. Отново са му
извършени образни изследвания и след обстойно извършен преглед
лекуващият лекар констатирал наличието на мозъчно сътресение,
повърхностна травма на десния раменен пояс и мишницата, както и
повърхностна травма в областта на лява подбедрица, като с оглед
травматичните увреждания на 04.03.2023 г. постъпил за лечение в Хирургично
отделение на МБАЛ „Христо Ботев" АД - гр. Враца. Медиците констатирали и
наличието на оток и пулсиращи болки в лявата колянна става, палпаторна
болезненост в областта, като движенията в тази област били силно затруднени
и ограничени, а походката – накуцваща; в резултат на извършените прегледи и
изследвания отново било потвърдено наличието на мозъчно сътресение. По
повод травматичните увреждания, веднага е приложено медикаментозно лече‐
ние. На 07.03.2023 г. напуснал лечебното заведение с дадени препоръки за
спазване на хигиенно-диетичен режим и прием на медикаменти, както и за
спазване режим на покой. Поддържа, че въпреки проведеното консервативно
лечение, не изпитва подобрение в здравословното си състояние, болките му
така и не отшумяват; изпитва редица затруднения в ежедневието си, изпитва
остра, пулсираща болка в главата, която впоследствие станала хронична,
силни болки в областта на дясната раменна става, както и в областта на лявата
колянна става, което от своя страна довело до ограничаване движенията на
2
крайниците. Поради наличните травматични увреждания се нуждае от
постоянната подкрепа и съдействие на своите близки за осъществяването на
обичайните си и ежедневни нужди от битов и хигиенен характер, което от
своя страна го кара да се чувства непълноценен човек в своето ежедневие;
чувства се физически нестабилен и емоционално сринат; чувства постоянна
умора, страда от упорито безсъние, а когато успее да заспи сънува кошмари на
преживяното ПТП, така сякаш преживява изживяното отново и отново. С цел
овладяване на болковия синдром и към момента приема обезболяващи и
противовъзпалителни медикаменти. Посочва, че тъй като към датата на ПТП
по отношение на увреждащия л.а. „Сеат Толедо", с per. № ВР *** СВ е била
налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, със срок на действие от 30.05.2022 г. до 30.05.2023 г.,
сключена при ответното дружество ЗАД „Асет Иншурънс" АД, с искане от
30.10.2023 г. е предявил доброволна претенция пред същото за заплащане на
застрахователно обезщетение за търпените от него неимуществени вреди,
вследствие на ПТП от 28.02.2023 г., но в законоустановения тримесечен срок,
ЗАД „Асет Иншурънс" АД нито платило, нито отказало да му заплати
застрахователно обезщетение. Твърди също, че с оглед разпоредбата на чл.
496 от КЗ, във връзка с чл.409 от КЗ, във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите дължи и лихва за забава от датата на постановения отказ
/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната претенция/, до
датата на плащането на обезщетение. Моли съда да осъди ответното
дружество да му заплати сумата 25 500.00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили
в резултат на ПТП от 28.02.2023 г.; ведно със законната лихва върху тази сума
от 30.01.2024г. – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
доброволната претенция от страна на застрахователя, до окончателното
изплащане на обезщетението, както и деловодни разноски.
Ответникът ЗАД „Асет Иншурънс" АД, ЕИК ***, гр. София, чрез юрк.
В. Б., в срока по чл.367, ал.1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва изцяло по основание и размер предявените искове. Оспорва
механизма на осъществяване на твърдяното пътнотранспортно произшествие,
нанесените от произшествието увреждания на здравето на ищеца и
причинната връзка между тях. Твърди, че причина за настъпване на
произшествието е поведението на ищеца, който е навлязъл внезапно на
пътното платно без да се съобрази със скоростта и посоката на движение на
лек автомобил „Сеат“ с peг. № ВР***ВН, с което е лишил водача на лекия
автомобил от възможността да предотврати настъпване на произшествието.
По този начин ищецът е нарушил разпоредбите на чл. 113, т. 1 и на чл. 114, т. 1
от ЗДвП, с което сам се е поставил в опасна за неговите живот и здраве
ситуация и е предизвикал настъпване на процесното произшествие. Също така
твърди, че ищецът е предприел пресичане на необозначено и на неразрешено
за това място в нарушение на разпоредбите на чл. 113, ал. 1 и 2 от ЗДвП.
3
Отделно от горното, с описаното поведение ищецът е съкратил и времето за
реакция на водача на автомобила - Ц. Г. Х., и възможността му да го забележи
и да предприеме съответното поведение, с което е станал причина за
настъпване на процесното ПТП. В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване от страна пострадалия ищец, който с описаното
горе поведение като пешеходец, е допринесъл в изключителна степен за
настъпване на произшествието, както и за вида и размера на причинените му
от същото вреди. Ответникът оспорва вида, тежестта и размера на твърдените
като причинени на ищеца увреждания на здравето, съответно причинените му
неимуществени вреди. Поддържа, че при извършените преглед и изследвания
на ищеца в спешния център в гр. Бяла Слатина, непосредствено след
произшествието, медиците са уведомили ищеца, че няма сериозни
наранявания на здравето и същият е напуснал лечебното заведение; на
резултата от образна диагностика № 8013/01.03.2023 г. е посочено, че няма
данни за травматични увреди на графираните кости, което съответства на
установеното в образуваното по случая досъдебно производство № 179/2023 г.
по описа на РУП - Бяла Слатина, пр. пр. № 2083/2023 г. по описа РП-Враца,
което е прекратено поради несъставомерност на деянието (лека телесна
повреда). Отделно от горното посочва, че част от твърдените като нанесени от
процесното ПТП увреждания на здравето на ищеца, най-вероятно са
вследствие на предходно ПТП и не са вследствие на процесното такова.
Ответникът оспорва и размера на предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, като счита същия за прекомерно и
неоснователно завишен и в противоречие с принципа на справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва също и размера на адвокатския хонорар
като прекомерен и възразява срещу искането за присъждане в полза на ищеца
на разноските за образуване и водене на делото. Претендира присъждане на
направените по производството съдебно-деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в
исковата молба. Счита за неоснователно оспорването на твърденията,
направени с исковата молба във връзка с механизма на настъпване на
процесното ПТП, причинените му травматични увреждания и наличието на
причинно-следствена връзка между тях и ПТП. Твърди, че причините и вината
за настъпване на процесното ПТП са в действията на водача на л.а. „Сеат
Толедо" Ц. Г. Х., като в производството ще бъдат установени и търпените от
него вреди, както и причинно-следствената връзка между тях и настъпването
на процесното ПТП. Счита за неоснователни и бланкетни твърденията в
писмения отговор, че ПТП е настъпило по негова вина, тъй като по никакъв
начин не е нарушил правилата за движение по пътищата към момента на
настъпване на ПТП, респ. не е способствал за настъпване на същото; възраже‐
4
нието за съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна;
оспорването на телесните увреждания и наличието на причинно-следствена
връзка между тях и процесното ПТП. Заявява, че не е участвал в друго ПТП,
респ. не е пострадал от такова, което да е повод за хоспитализацията му, и
твърди, че за периода 04.03.2023 г. - 07.03.2023 г. е бил хоспитализиран по
повод получените следствие на процесното ПТП травматични увреждания. За
неоснователно и бланкетно счита и оспорването на размера на исковата
претенция, който счита за справедлив и не прекомерен, респ. завишен.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор на
допълнителната искова молба, в който ответникът заявява, че поддържа
изцяло депозирания по делото отговор на искова молба, както и направените с
него оспорвания, възражения и доказателствени искания.
В съдебните заседания ищецът, чрез пълномощника си, поддържа
изложеното в исковата молба; ответникът, чрез пълномощника си, оспорва
исковете и прави възражение относно размера на адвокатския хонорар,
претендиран от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, материалите по досъдебно производство № 179/2023г. по описа
на РУП-Бяла Слатина, № 2083/2023г. по описа на РП-Враца, както и
заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-автотехническа и
съдебно-медицинска експертизи, намери за установено следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 28.02.2023 г., в гр. Бяла Слатина, на кръстовището, образувано с *** и
*** е станало ПТП, при което водачът на л.а. „Сеат Толедо", с per. № ВР ***
СВ, Ц. Г. Х. при предприемане на маневра „завой наляво" блъснал
преминаващият по улица *** пешеходец В. П. Х., ЕГН ********** от гр. Бяла
Слатина, обл.Враца.
По случая е образувано досъдебно производство № 179/2023г. по описа
на РУП-Бяла Слатина, № 2083/2023г. по описа на РП-Враца, за това, че на
28.02.2023 год. в гр.Бяла Слатина, обл.Враца, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил - „Сеат “ с регистрационен номер ВР ***
ВН, са били нарушени правилата по ЗДП и ППЗДП и по непредпазливост е
причинена средна телесна повреда на В. П. Х. от гр.Бяла Слатина, обл.Враца -
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б” от НК. Наказателното производство е
5
приключило с постановление за прекратяване от 05.07.2023г. на прокурор при
РП-Враца, ТО Бяла Слатина, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1
НПК. В постановлението е прието, че липсват данни и не е осъществен
състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б. „б” от НК, тъй като
установените по пострадалия телесни увреждания представляват лека телесна
повреда, поради което деянието се явява несъставомерно по този текст на НК,
въпреки че същото е извършено виновно и има настъпили вредни последици
за пострадалото лице.
По делото не са представени доказателства за съставен АУАН за
извършеното нарушение на виновния водач, респ. за издадено наказателно
постановление, с което да му е наложено административно наказание.
За установяване механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-
следствена връзка между произшествието и настъпилите щети по делото е
назначена съдебно-автотехническа експертиза. На база на приложените по
делото доказателства и тези по досъдебното производство, образувано във
връзка с процесното ПТП, вещото лице е дало заключение за вероятния
механизъм на произшествието: На 28.02.2023 г. около 12,20 часа в гр. Бяла
Слатина на Т-образно кръстовище, образувано от *** и *** в светлата част на
денонощието, на прав, хоризонтален участък от пътя, при суха пътна настилка
и нормална видимост, лек автомобил „Сеат Толедо” с peг. №ВР***ВН,
управляван от Ц. Г. Х. от с. ***, след като се е движил в дясната лента на
платното за движение на *** в посока към кръстовището с ***, е спрял пред
пътен знак Б2 „Стоп“, за да изчака преминаването на МПС по *** с намерение
да предприеме завой на ляво, за да се включи в движението по улицата. В
същото време пред лекия автомобил „Сеат Толедо”, на отсрещния тротоар на
*** е стоял пешеходецът В. П. Х. от гр. Бяла Слатина, който също е изчаквал
преминаването на МПС по ***, с намерение да предприеме пресичане на
платното за движение в района на кръстовището. След като по *** нямало
преминаващи МПС водачът на лекия автомобил „Сеат Толедо” е предприел
маневра завой на ляво, за да се включи в движението по *** като се е движил
със скорост около 9 км/ч. В същото време и пешеходецът е предприел
пресичане на платното за движение на *** в района на кръстовището с лице
към лекия автомобил „Сеат Толедо”. Поради закъсняла реакция на аварийно
спиране водачът на лекия автомобил „Сеат Толедо”, достигайки място на
удара е блъснал пешеходеца с предната си лява ъглова част в областта на левия
крак. В резултат на удара пешеходецът е загубил равновесие и е паднал на
дясното си рамо и ударил главата си в платното за движение, а лекия
автомобил „Сеат Толедо” се установил в покой близо до десния край на
платното за движение на ***. Според заключението причина за настъпване на
конкретното произшествие от техническа гледна точка е закъсняла реакция на
аварийно спиране на водача на лекия автомобил „Сеат Толедо” с peг.
6
№ВР***ВН. От заключението се установява също, че и водачът на лекия
автомобил „Сеат Толедо” и пешеходецът са имали непрекъснато пряка
видимост един към друг, както при предприемане на пресичане на пътното
платно от страна на пешеходеца, така и при започване на маневрата за
завиване наляво от страна на водача на лекия автомобил „Сеат Толедо” с per.
№ВР***ВН. При движение на лекия автомобил „Сеат Толедо” с peг.
№ВР***ВН със скорост от около 9 км/ч и своевременно предприемане на
аварийно спиране водачът е имал техническа възможност да предотврати
възникването на ПТП.
В съдебното заседание вещото лице, изготвило заключението по
назначената съдебно-автотехническа експертиза поясни, че пешеходецът се е
движел по продължението на тротоара по пътното платно на *** и че
траекторията на пресичане на пътното платно е перпендикулярна на тротоара
на ***.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза не е
оспорено от страните и съдът го приема като обективно, компетентно и пълно,
изясняващо относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
За изясняване на факти и обстоятелства относно процесното ПТП и
неговият механизъм са разпитани и свидетелите Ц. Г. Х. - водач на лек
автомобил „Сеат Толедо” с peг. №ВР***ВН, причинил процесното ПТП, и В.
Б. Х. – негова съпруга, пътник в лекия автомобил.
Свидетелят Ц. Х. установява с показанията си, че на 28.02.2023г. по обяд
управлявал л.а. "Сеат" с рег. № Вр *** СВ в гр. Бяла Слатина в посока на
излизане от града преди да се включи в главния път. Искал да направи ляв
завой, но движението било натоварено, поради което изчаквал да се включи в
главния път. Един мъж бил паркирал автомобила си на главния път отсреща и
тръгвал странично срещу неговия автомобил. Свидетелят твърди, че мъжът
бил с лице към него и се движел в посока към автомобила му от лявата му
страна; когато правел завоя мъжът бил на средата на главния път и тръгнал от
осовата линия към тротоара срещу неговата кола. Пострадалият бил направил
една крачка от осовата линия към лявата лента. Правейки ляв завой
свидетелят ударил мъжа с лявата част на автомобила, някъде към предната
врата, след което спрял автомобила си и се отбил. Мъжът вече се бил
изправил. Свидетелят видял, че левият крак на мъжа е ожулен, попитал го
дали му има нещо, той му казал, че му няма нищо. Свидетелят откарал мъжа в
Бърза помощ – Бяла Слатина. Присъствал там на място. Почистили раната на
крака на пострадалия. Свидетелят попитал пострадалия дали да повикат КАТ,
7
но той казал, че няма смисъл. Пострадалият пожелал да го откара у дома му в
гр. Бяла Слатина и свидетелят го откарал с автомобила си пред неговия блок.
Пострадалият слязъл и така се разделили. След това свидетелят бил извикан
да дава показания, но не са му съставяли акт, съответно наказателно
постановление.
Свидетелката В. Х. е била пътник в лекия автомобил, управляван от
съпруга й. Излизали с автомобила от една пряка улица в гр. Бяла Слатина към
главна улица. Изчакали, защото движението било много натоварено. След
това съпругът й тръгнал с автомобила леко и бавно, защото времето било
лошо, валял дъжд. Когато автомобилът стигнал до средата на главния път
видяла, че срещу него върви мъж, пешеходец. Същият видял, че колата идва
срещу него, не се спрял, а продължил да върви точно срещу колата от лявата
страна на шофьора. Съпругът на свидетелката започнал да завива на ляво, а
пешеходеца не спрял и се ударил в лява предна гума на автомобила. Мъжът й
продължил движението, довършил завоя и спрял автомобила до тротоара.
Слязъл и отишъл до пешеходеца, който бил паднал на земята и сам се
изправил. Водачът попитал пешеходеца как се чувства, добре ли е и желае ли
да повикат полиция, но мъжът отказал. Свидетелката установи, че
пешеходецът имал леко ожулване на крака и поискал да го закарат до Спешна
помощ и те го откарали в Спешна помощ – Бяла Слатина с колата им. Там
прегледали пострадалия и му казали, че няма счупване и че всичко е наред.
После мъжът поискал да го закарат до дома му и те го закарали. Според
свидетелката, когато те с автомобила си изчаквали, за да се включат в
движението, пешеходецът стоял на тротоара отсреща. Когато тръгнали да
завиват, за да се включат в движението, и пешеходецът тръгнал отсреща
срещу тях да пресича пътя. Когато се включвали в движението, автомобилът
тръгнал първо направо и след това завил на ляво. При пресичането на
платното пешеходецът се движил без да спира и да се връща назад. Той се
движил напред точно срещу колата и виждал, че колата идва към него. Той
пресичал улицата по диагонал. Той в началото се движил направо и след като
видял, че автомобилът завива на ляво, той тръгнал по диагонал към колата.
Когато автомобилът тръгнал направо, пешеходецът бил срещу автомобила, а
не встрани на него. Ударът между него и автомобила станал, когато
пешеходецът стигнал до средата на пътя, на осовата линия.
8
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
непротиворечиви и преки, доколкото кореспондират помежду си и с останалия
доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията им съдът отчита
възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, предвид
обстоятелството, че същите не кореспондират напълно с установеното в
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, с
оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
Страните по делото не спорят относно извършването на твърдяното в
исковата молба деяние - настъпването на процесното ПТП на 28.02.2023 г.,
както и относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
период на застрахователното покритие от 30.05.2022 г. до 30.05.2023 г.,
сключена при ответното застрахователно дружество ЗАД „Асет Иншурънс"
АД, по която застрахователят-ответник покрива отговорността на водача на
лек автомобил „Сеат Толедо", с peг. № ВР *** СВ - Ц. Г. Х., поради което, на
основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с определението по чл.374 от ГПК съдът е
обявил на страните за безспорни и ненуждаещи се от доказване тези
обстоятелства.
Установи се също и не е спорно, че с искане от 30.10.2023г., на
основание чл. 380 от КЗ, В. П. Х. е предявил пред застрахователя ЗАД „Асет
Иншурънс" АД извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди, по
която застрахователят не се е произнесъл, както и че същият не е изплатил на
ищеца претендираното застрахователно обезщетение до момента на подаване
на исковата молба.
За установяване на причинените на ищеца травматични и неврологични
увреждания, техния интензитет и продължителност на лечение по делото са
представени писмени доказателства (епикриза ИЗ № 2779 от ХО при МБАЛ
„Христо Ботев“ АД гр. Враца, резултати от образни изследвания, амбулаторен
лист и направление за хоспитализация), назначена е и изпълнена съдебно-
медицинска експертиза и са събрани гласни доказателства.
От представената медицинска документация се установява, че на
02.03.2023г. на ищеца В. П. Х. е поставена диагноза: Мозъчно сътресение.
Като придружаващи заболявания са посочени повърхностна травма на
раменния пояс и мишницата, неуточнена и повърхностна травма на
9
подбедрицата, неуточнена. При прегледа пациента е съобщил, че на
28.02.2023г. е бил блъснат от лек автомобил, като си ударил главата в дясно,
дясно рамо и ляво коляно. Съобщил за кратковременна загуба на съзнание и
че е бил прегледан в Спешна помощ гр.Бяла Слатина и консултиран с ортопед
в гр.Враца. При прегледа – нормален новрологичен статус. Ромберг + залита
назад. Ходи с помощни средства. Терапия не е назначавана. (Ксерокопие на
Амб. лист № 230618028F56/02.03.2023 г., издаден от д-р Ю. Г.).
От приложените образни изследвания се установява: няма убедителни
данни за травматични увреди на графираните кости на колянна става
(рентгенография на колянна става № 8013/01.03.2023г. на „НМЦ” ЕООД,
гр.Враца); рьо графия на бял дроб и сърце - б.о. (образно изследване от
02.03.2023 г.); рьо графия на череп — б.о. (образно изследване от 02.03.2023
г.).
Установява се също от ксерокопие на ИЗ № 2779 от ХО при МБАЛ
„Христо Ботев“ АД гр. Враца, че Х. е бил за лечение от 04.03.2023 г. до
07.03.2023 г. с диагноза: Мозъчно сътресение. ГКС 14//15 т. Отразено е, че е
пострадал при ПТП на 28.02.2023 г. като е бил блъснат от превозно средство
на пешеходна пътека. Съобщил за моментна загуба на съзнание, без гадене и
повръщане. Имал болки в дясна челно-теменна област, дясно рамо, оток и
болки в лява колянна става. Поради продължаващо главоболие, световъртеж и
болки в областта на ляво коляно със затруднение с походката е
хоспитализиран в ХО. Бил в задоволително общо състояние, адекватен и
ориентиран, с нормална зенична реакция. Нормален соматичен статус. Без
ОНС и МРД. Имал болка с умерен оток в областта на ляво коляно.
Параклиника - б.о. От направените рьо графии на череп - без травматични
изменения на обхванатите черепни кости. От КТ на глава - без данни за
контузионни лезии в мозъчния паренхим, без данни за вътречерепни
кръвоизливи и без травматични изменения на черепните кости. По време на
престоя на пациента е проведено медикаментозно лечение с вливания на
манитол, глюкозен серум, калциев глюконат и парацетамол през устата.
Назначена му е и терапия с биволет плюс собствена по повод на
придружаващите сърдечно-съдови заболявания. Изписан е без оплаквания без
данни за ОНС или МРД, с дадени указания.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена съдебно-
медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема като
професионално и компетентно, изготвено след изследване на материалите по
делото и личен преглед на пострадалия, се установи, че в резултат на
извършеното ПТП В. П. Х. е получил: лекостепенно мозъчно сътресение без
данни за изпадане в състояние на безсъзнание; травма в областта на главата в
дясно и дясно рамо и оток на ляво коляно. По механизъм уврежданията
отговарят да бъдат получени от удари с или върху твърди тъпи предмети -
блъскане на пешеходец от движещ се лек автомобил с последващо падане
върху пътното платно. Според вещото лице на ищеца е било приложено
медикаментозно лечение, адекватно съобразено с поставената при приемането
10
му в ХО диагноза и продължителността му е била три дни. При извършения на
В. Х. преглед от лекаря, изготвил заключението по съдебно-медицинската
експертиза, е установено добро общо състояние и самостоятелна походка без
накуцване; на направената рентгенография на ляво коляно - добре изразени
гонартрозни промени, метални клипсове в проксимална трета на ляво бедро по
задновътрешен контур и меки тъкани; пациентът се е оплаквал от болка в
областта на ляво коляно. От заключението се установява също, че към
момента на прегледа на ищеца не са налице остатъчни явления от получените
при процесното ПТП травми, същият е възстановен от получените
увреждания и прогнозата за развитието на здравословното му състояние по
отношение на получените травми е добра.
За установяване на преживените от ищеца болки, страдания и
неудобства в резултат на извършеното ПТП, по делото е разпитан като
свидетел Р. М. Х. – близък на ищеца. Същият твърди в показанията си, че в
деня след процесното ПТП е закарал ищеца до ортопедията в гр.Враца, тъй
като имал оплаквания, нещо като спукване и счупвания; имал наранявания на
крака и на ребра. Свидетелят знае, че след това на няколко пъти ищецът е
ходил на проверки, лечения и изследвания в болницата в гр.Плевен и започнал
да взема лекарства. Свидетелят твърди, че ищецът е отслабнал с повече от 20
кг., че има страх и не може да пресече улицата без негова помощ, че има
промяна в психическото му състояние, не е същия човек; че няма същата
кондиция - физическа и психическа, както преди ПТП-то; като че ли му се
отключили някакви заболявания, пие някакви хапчета и явно те допълнително
му вредят.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни,
непротиворечиви и преки, кореспондиращи си помежду си и с останалия
доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, във
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е допустим. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
11
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмено
искане от ищеца от 30.10.2023 г. за изплащане на застрахователно
обезщетение за причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди, по
която застрахователят не се е произнесъл и не е изплатил на ищеца
претендираното застрахователно обезщетение до момента на подаване на
исковата молба. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените имуществени и неимуществени вреди и 4.
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5.
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината, съгласно установената с нормата на чл. 45, ал.
2 ЗЗД законова презумпция, се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
От материалите по досъдебно производство № 179/2023г. по описа на
РУП-Бяла Слатина, № 2083/2023г. по описа на РП-Враца, приключило с
постановление за прекратяване от 05.07.2023г. на прокурор при РП-Враца, ТО
Бяла Слатина, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК, по
делото безспорно се установи настъпването на пътнотранспортно
произшествие на 28.02.2023 г. около 12,20 часа в гр. Бяла Слатина на Т-
образно кръстовище, образувано от *** и ***, причинено виновно от водача
12
на лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № ВР *** ВН Ц. Г. Х., който е нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил
неимуществени вреди на ищеца-пешеходец В. П. Х..
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-
автотехническа експертиза, неоспорено от страните, се установява и
механизма на ПТП, както и наличие на причинно-следствена връзка между
произшествието и настъпилите щети: При предприемане на маневра завой на
ляво, за да се включи в движението по ***, лек автомобил „Сеат Толедо” с peг.
№ВР***ВН, управляван от Ц. Г. Х., поради закъсняла реакция на аварийно
спиране блъснал пешеходеца В. П. Х., който пресичал платното за движение
на *** в района на кръстовището по продължението на тротоара по пътното
платно на *** перпендикулярно на тротоара на ***, с което виновно е
нарушил правилата за движение по пътищата.
С оглед на изложеното, след съвкупна преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното ПТП и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните
последици.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява и виновното и противоправно деяние на водача на лек автомобил
„Сеат Толедо” с peг. №ВР***ВН Ц. Г. Х., с което виновно е нарушил чл. 5, ал.
2, т. 1 от ЗДвП – не е внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението - пешеходци. Субективният елемент от състава на гражданския
деликт - вината, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на
ответника бе да проведе обратно доказване, като ангажира съответни
доказателства за липсата й. Такива не са представени по делото.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач е застрахована при ответника и събитието
е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински
документи, заключение по медицинската експертиза и гласни доказателства)
дават основание за извод, че при процесното ПТП ищецът е получил телесни
увреждания, а именно: лекостепенно мозъчно сътресение без данни за
изпадане в състояние на безсъзнание; травма в областта на главата в дясно и
дясно рамо и оток на ляво коляно, и е претърпял болки, страдания и
неудобства, окачествени от съдебната практика като неимуществени вреди.
Същите са в пряка причинна връзка с произшествието и поведението на
13
водача на застрахования автомобил, тъй като се установи, че ищеца е
пострадал именно при посоченото ПТП.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищеца по
чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия
на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не
е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
14
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищецът В. П. Х. е получил лекостепенно мозъчно
сътресение без данни за изпадане в състояние на безсъзнание; травма в
областта на главата в дясно и дясно рамо и оток на ляво коляно, които
увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, не опасно за
живота. За лечение на посочените увреждания ищецът е провел
медикаментозно лечение. Ищецът е бил хоспитализиран в ХО при „МБАЛ
Христо Ботев” АД от 04.03.2023 г. до 07.03.2023 г. Оздравителният период по
отношение на посочените увреждания е приключил и не са налице остатъчни
явления от получените при процесното ПТП травми; ищецът е възстановен от
получените увреждания и прогнозата за развитието на здравословното му
състояние по отношение на получените травми е добра.
Като взе предвид тези доказани от ищеца В. П. Х. вреди, краткотрайната
хоспитализация на ищеца, обстоятелството, че същият е напълно възстановен,
възрастта му - 66 години към момента на настъпване на ПТП, както и
претърпените от него неудобства и затруднения в битовото обслужване през
оздравителния период; също и преживения стрес от травмиращото събитие,
при съобразяване и на икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция
за икономическите условия, съдът намира, че справедливото в случая
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства
следва да бъде определено в размер 8000 лева. Този размер на обезщетението
би репарирал в пълна степен причинените на ищеца неимуществени вреди
вследствие на деликта, без да води до неоснователно обогатяване за сметка на
застрахователя.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
пострадалият трябва обективно със свои действия или бездействия да е
допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил с
поведението си неговото настъпване, т.е. вредоносните последици не са
резултат само и единствено от неправомерното поведение на деликвента, а са
обусловени наред с него и от конкретно установен принос на пострадалия.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането
15
като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от ответника, който с позоваване на него цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Категорична е
касационната практика, че за да е налице съпричиняване на вредата, е
необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряката причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
В конкретния случай в отговора на исковата молба ответникът-
застраховател е посочил като принос на пострадалия за настъпване на вредите
единствено неговото поведение като пешеходец – навлязъл е внезапно на
пътното платно без да се съобрази със скоростта и посоката на движение на
лекия автомобил, като е нарушил разпоредбите на чл. 113, т. 1 и на чл. 114, т. 1
от ЗДвП, предприел е пресичане на необозначено и на неразрешено за това
място в нарушение на разпоредбите на чл. 113, ал. 1 и 2 от ЗДвП. Съдът счита,
че тези възражения не са доказани в хода на съдебното производство.
На първо място, ищецът е пресичал пътното платно на *** в района на
кръстовището по продължението на тротоара по пътното платно на ***
перпендикулярно на тротоара на ***, т.е. на пешеходна пътека по смисъла на
§6, т. 54, изр. второ от ДР на ЗДвП, съгласно което на кръстовищата пешеходни
пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за
движение. Следователно ищецът е имал правата на пешеходец при
преминаване по пешеходна пътека.
На следващо място, според относимите към настоящия случай
предписания на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни преди да навлязат на платното за движение,
да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение, като им е забранено да навлизат
внезапно на платното за движение. По делото не са събрани доказателства,
които по категоричен и несъмнен начин да установяват извършено нарушение
от ищеца на посочените правила. От заключението на съдебно-
автотехническата експертиза и от показанията на свидетелите Ц. Х. и В. Х. се
установи, че пострадалия пешеходец е започнал да пресича платното за
движение след като по *** нямало преминаващи МПС, че се е движил по
пешеходната пътека със спокоен ход, че при стъпването му на пешеходната
16
пътека в нейното й начало лекият автомобил се е намирал на разстояние около
7,27 м. и се е движил със скорост от 9,00 км/ч., така че пешеходецът не е
попадал в опасната зона на спиране на автомобила. От показанията на
свидетелката В. Х. се установява, че пешеходецът се е движил без да спира и
да се връща назад.
Не на последно място следва да бъде съобразена нормата на чл. 116
ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата и към
престарелите хора, и тази на чл.119 ЗДвП, която изрично регламентира
задължение на водача на нерелсово пътно превозно средство при
приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре
(ал.1). Приложими в случая са и постановките на т. 6, б."а" от Тълкувателно
решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, според които законодателят
въвежда задължение на водача на ППС да осигури предимство на
пешеходците, когато те са стъпили на пешеходна пътека или преминават по
нея. Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза и
според показанията на свидетелите Ц. Х. и В. Х., в момента на удара ищецът
В. П. Х. се е намирал на средата на платното за движение (на осовата линия) -
т.е. вече е преминавал по пешеходната пътека, поради което е имал
предимство за преминаване, което водачът на лекия автомобил не му е
осигурил. Посоченият факт изключва възможността за внезапно навлизане на
пострадалия на платното за движение.
Предвид изложеното съдът приема, че не са налице действия на
пешеходеца, вкл. нарушаване на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, които да доведат
до съпричиняване на вредоносния резултат, поради което и възражението на
ответника се явява неоснователно.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи, като се
осъди ответното дружество ЗАД “Асет Иншурънс” АД, гр.София да заплати
на ищеца В. П. Х. обезщетение за неимуществени вреди 8 000 лева. За
горницата над уважения размер до предявения размер на обезщетение за
неимуществени вреди от 25 500 лв., искът не е доказан и следва да се
отхвърли като неоснователен.
17
Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне по доброволната претенция от страна на застрахователя –
30.01.2024г., до окончателното му изплащане, както е поискано с исковата
молба.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищецът е освободен от задължението за заплащане на държавна такса и
разноски по производството и не претендира такива, поради което ответното
дружество не му дължи разноски.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Видно е от
приложения договор за правна защита и съдействие от 15.10.2024 г., сключен
между адв. Й. Г. Д. от САК и ищеца, че са уговорени безплатно процесуално
представителство и защита по настоящото дело на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закон за адвокатурата /ЗА/, т.е. осъществяване на безплатна адвокатска
защита на лице, което е в материално затруднение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от
ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска помощ в тази хипотеза, ако
насрещната страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има право на
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е
възнаграждение, което при наличие на законовите предпоставки се присъжда в
полза на самия адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие и за да
упражни адвокатът това свое право, той следва да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание някоя от хипотезите
по чл. 38, ал. 1 ЗА. В конкретния случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
е налице, което е видно от представените от ищеца документи във връзка с
искането му за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК, които документи са подробно обсъдени от съда в
постановеното по делото Определение № 74/13.03.2024 г.
В случая, съразмерно на уважената част от иска, възнаграждението
следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
18
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като изчислено
съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 1100,00 лв. С оглед изхода
на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден
да заплати посочената сума на пълномощника на ищеца адв. Й. Г. Д. от САК.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещите лица по
назначените съдебни експертизи в общ размер 600, 00 лв., както и за
възнаграждение на свидетел от 50,00 лева, поради което на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът му дължи направените по делото разноски по
съразмерност в размер 446, 08 лв.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер 540, 00 лева и с оглед изхода на
спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на същия следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 200, 00 лв., определено на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ вр. с чл.37 от ЗПП.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл.
78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение
№ 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно,
доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса, на основание чл.
78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца по
съразмерност 320,00 лв. държавна такса.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Асет Иншурънс"
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.
С. Б. и М. И. Д., ДА ЗАПЛАТИ на В. П. Х., ЕГН ********** с адрес: ***,
19
сумата 8 000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени му в резултат на ПТП на 28.02.2023 г. около
12,20 часа в гр. Бяла Слатина на Т-образно кръстовище, образувано от *** и
***, причинено виновно от водача на лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. №
ВР *** ВН Ц. Г. Х., дължимо по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, с период на застрахователното покритие от
30.05.2022 г. до 30.05.2023 г., сключена при ответното застрахователно
дружество ЗАД „Асет Иншурънс" АД, ведно със законната лихва за забава
върху тази сума, считано от датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне по доброволната претенция от страна на застрахователя –
30.01.2024г., до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр.
чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 8 000,
00 лв. до пълния претендиран размер от 25 500,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Асет Иншурънс"
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.
С. Б. и М. И. Д., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Й. Г. Д. от САК, ЕГН **********
със съдебен адрес: ***, сумата 1100,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на В.
П. Х., ЕГН ********** - ищец по т.д. № 14/2024г. на Окръжен съд - Враца,
съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА В. П. Х., ЕГН ********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Застрахователно акционерно дружество „Асет Иншурънс" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р. С. Б. и М. И. Д.,
разноски по съразмерност в размер 446, 08 лв. за възнаграждение на вещи
лица и свидетел и сумата 200, 00 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Асет Иншурънс"
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.
С. Б. и М. И. Д., ДА ЗАПЛАТИ полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Окръжен съд - гр. Враца държавна такса в размер 320,00 лв., съразмерно на
уважената част от иска, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на
изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно
изпълнение.
20
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
21