Решение по дело №161/2021 на Административен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 93

гр. Перник, 05.05.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                       

                                               СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

 

         При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 161/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 46, ал. 5 от ЗОС.

         Постъпила е жалба от  М.О.С., ЕГН ********** *** против заповед № 322/01.03.2021 г., издадена от кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 5 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник е прекратено, считано от 01.04.2021 г. действието на договор за наем, сключен между М.О.С. и **** ЕООД, въз основа на заповед за настаняване № 721/25.04.2003 г., издадена от кмета на община Перник за общинско жилище, находящо се на адрес: гр. Перник, ул. ****, със срок за настаняване – постоянен.

         Изложени са съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Посочено е, че с издаването и административният орган е нарушил основни права на адресата и – правото на неприкосновеност на жилището и правото на личен живот, закрепени в чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Искането към съда е да я отмени и да присъди направените разноски.

         В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв. А. поддържа жалбата. По съображения изложени в нея, в съдебно заседание и в писмени бележки. Моли съда да отмени оспорения акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

         В съдебно заседание ответникът – кмет на община Перник, чрез юрисконсулт л. оспорва жалбата. Счита оспорения административен акт за законосъобразен и излага подробни аргументи в подкрепа на становището си. Искането към съда е да отхвърли оспорването, като неоснователно и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № 721/25.04.2003  г., издадена от кмета на община Перник на основание чл. 43, ал. 1 от ЗОС М.О.С. и тричленното и семейство, състоящо се от нея и децата и - С.Б.Н., родена на *** г. и И.В.Б., родена на *** г. са настанени в общинско жилище, за отдаване под наем, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, находящо се в гр. Перник, ул. **** със срок – постоянен.

На 16.09.2020 г. в протокол от приемен ден с граждани, посетили отдел „Здравеопазване, спорт, социална и жилищна политика“ при Община Перник е обективиран сигнал, подаден от С.И. л. за системно нарушаване на обществения ред и спокойствие чрез викове, крясъци, постоянна силна музика от наематели на общинско жилище на адрес: гр. Перник, ул. ****.

На 29.09.2020 г. служители на община Перник извършили посещение на посочения адрес, за което съставили констативен протокол от същата дата. На място са установени живеещите там И.Б. и М.Я.. Връчили им уведомление за представяне на актуални документи, от които да е видно, че отговарят на условията за настаняване в общинско жилище и ги предупредили да не нарушават обществения ред.

М.О.С. е подала заявление вх. № 20/ЖН-347/07.10.2020 г. за ползвано общинско жилище, с приложена към него декларация от която е видно, че заедно с нея, жилището обитават и: дъщеря и И.В.Б., със семейството си – съпруг – А.И.Я., деца – С.И., А.И., М.Я., И.Я. и П.И., както и внука на наемателката – В.Т.К.. Приложени са и документи за установяване на обстоятелствата от значение за наличието на право за настаняване в общинско жилище.

С решение № 3 по протокол № 17/27.11.2020 г. комисията по чл. 10 от НРУУРОЖ е отложила разглеждането на преписката, поради непълен комплект от документи.

На 05.01.2021 г. в община Перник е постъпила преписка, изпратена от началник на Второ РУ при ОДМВР – Перник, образувана по постъпил на 21.12.2020 г. по електронен път сигнал от Р.Ж.за нарушаване на общественото спокойствие посредством пускане на силна музика, скандали и блъскане, включително в нощните часове, от живеещите в общинско жилище с адрес: гр. Перник, ул. ****.

Към преписката са приложени снетите сведения от лица, живеещи в съседство – Р.Ц.Ж., Ю.И.Е., С.И. л., Д.Й.Б.. От тях се установява, че обитателите на жилище с административен адрес: гр. Перник, ул. **** често нарушават обществения ред и спокойствие като пускат силна музика, вдигат скандали и нанасят удари с различни предмети в дома си, което се случва както във времето от 14.00 ч. до 16.00 ч., така и след 22.00 ч.

След запознаване с така изпратената преписка, на свое заседание, проведено на 15.01.2021 г. комисията по чл. 10, ал. 1 от НРУУРОЖ е взела решение № 7 по протокол № 2/15.01.2021 г. за издаване на заповед за прекратяване на договорните правоотношения между М.О.С. и **** ЕООД.

         Със заповед № 322/01.03.2021 г., издадена от кмета на община Перник, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 5 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник и решение № 7 на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖ, взето с протокол № 2/15.01.2021 г., е прекратено, считано от 01.04.2021 г. действието на договор за наем между М.О.С. и **** ЕООД, сключен въз основа на заповед за настаняване № 721/25.04.2003 г. за общинско жилище, находящо се на адрес: гр. Перник, ул. ****, със срок за настаняване – постоянен.

         Заповедта е връчена на адресата на 01.03.2021 г. и същият е подал жалба  с вх. № 908/15.03.2021 г. С нея са представени пет удостоверения за раждане на част от лицата, за които е декларирано, че живеят на адреса. От тях и от подадената на 07.10.2020 г. декларация е видно, че общинското жилище се обитава от общо девет лица, пет от които пълнолетни и четири – непълнолетни. 

         Други доказателства страните не са представили в хода на съдебното производство.

         Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

         Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати от административния акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК против заповед, подлежаща на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

         Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОС наемното правоотношение се прекратява от органа, издал настанителната заповед. В случая издател на настанителната заповед № 721/25.04.2003 г. е кметът на община Перник. В същия смисъл е и чл. 33, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник, според която наемното правоотношение се прекратява със заповед на кмета на община Перник. Процесната заповед е издадена от кмета на община Перник, който е материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 33, ал. 2 от НРУУРОЖ.

         Заповедта е обективирана в изискуемата съгласно чл. 59, ал. 1, във вр. с ал. 3 от АПК писмена форма, отговаря на изискванията за реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК и за съдържание съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 2-ро от ЗОС. Посочени са издателят и адресата, изложени са обстоятелствата, които обосновават издаването и и относимите към тях правни норми. Формулирана е ясна разпоредителна част, в която е индивидуализирано наемното отношение, което се прекратява и срокът за опразване на жилището. Датирана и подписана е.

         При издаването и са спазени административно-производствените правила. При извършеното посещение на място от общински служители, жалбоподателката, чрез членове на домакинството, е уведомена за постъпилия сигнал, отправено е предупреждение за ненарушаване на обществения ред и е дадена възможност в 7-дневен ред да се представят доказателства.

         Сигналът е разгледан от комисията по чл. 10, ал. 1 от НРУУРОЖ и въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства и е взето решение за наличие на основание за прекратяване на наемното правоотношение, поради неспазване на добрите нрави – чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 3 от НРУУРОЖ.

         Предвид изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административно-производствените правила, поради което следва да се разгледа съответствието и с материалния закон и неговата цел.

         Като основание за издаването и са посочени чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 3 от НРУУРОЖ. Двете разпоредби са с идентично съдържание и предвиждат като основание за прекратяване на наемното правоотношение за ползване на общинско жилище – нарушаването на добрите нрави. Добрите нрави са неписани морални и етични правила, възприети в обществото и осигуряващи нормалното му функциониране и гарантиращи спокойствие и зачитане интересите на всички негови членове. В конкретния случай, в хода на административното производство по безспорен начин е установено, че наемателката на общинското жилище и другите лица, които го обитават системно нарушават нощната тишина чрез пускане на музика, викове, крясъци и блъскане на предмети. Това смущава в значителна степен спокойствието на останалите обитатели в етажната собственост, за което те са представили сведения. Посочените действия представляват нарушаване на добрите нрави и изпълват основанието по чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС и по чл. 33, ал. 1, т. 3 от НРУУРОЖ за прекратяване на наемното отношение. Затова настоящият състав намира, че оспорената заповед е материално законосъобразна.

         Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че е прекратено наемно правоотношение, което не съществува. Видно от материалите по делото, то е възникнало на основание настанителна заповед № 721/25.04.2003 г., която е приложена по делото и с която са индивидуализирани страните – М.С.О. и **** ЕООД, жилището, предмет на наемното правоотношение и срокът му. С нея е възложено на **** ЕООД да определи наемната цена.

         Оспорената заповед е съответна с целта на закона, визирана в чл. 11, ал. 1 от ЗОС – имотите, общинска собственост се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Ползването на общинско жилище от лица, нарушаващи системно обществения ред и спокойствие е в противоречие с тази цел, затова законосъобразно е прекратено наемното им правоотношение.

         Не е налице твърдяната от жалбоподателката несъразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК. Поведението на обитаващите, наетото жилище е в разрез с общоприетите норми за нормално и спокойно съществуване. То накърнява спокойствието на множество лица, живеещи в съседство и смущава ежедневието им. За осигуряване спазването на правата и интересите на последните, е необходимо прекратяването на наемното правоотношение на жалбоподателката, тъй като не е възможно постигането на този резултат чрез използване на по-балагоприятни възможности.

         Не е налице и нарушение на правото по чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Чл. 2 на цитираната разпоредба предвижда възможност правото на зачитане на личния живот и жилището, да бъде ограничавано, когато това е предвидено в закона и е необходимо в едно демократично общество за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В настоящия случай прекратяването на наемното правоотношение е предвидено в чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС и то се налага за защита правата и свободите на останалите членове на обществото.

               Анотирана съдебна практикаПредвид всичко изложено, настоящият състав намира, че по отношение на оспорения административен акт не са налице посочените в чл. 146 от АПК основания за отмяна. Затова на основание чл. 172, ал. 2 от АПК подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник

 

Р  Е  Ш  И

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.О.С., ЕГН ********** *** против заповед № 322/01.03.2021 г., издадена от кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 5 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник е прекратено, считано от 01.04.2021 г., действието на договор за наем с **** ЕООД, въз основа на заповед за настаняване № 721/25.04.2003 г. за общинско жилище, находящо се на адрес: гр. Перник, ул. ****, със срок за настаняване – постоянен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

         ОСЪЖДА М.О.С., ЕГН ********** *** да заплати на община Перник, със седалище: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1А, представлявана от кмета сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

         РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 46, ал. 5, изр. последно от ЗОС.

 

                                               СЪДИЯ: /п/