№ 2531
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502638 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1,т.1 от ГПК във вр.чл.130 от ГПК.
Образувано по частна жалба, подадена от Национална
здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кричим” № 1,чрез процесуалния представител
юрисконсулт В.Л., против определение №7637/14.07.2022 г., постановено по
гр. д. № 8421/2021 г. на РС Пловдив, 13-ти гр. състав, с което е върната
предявената от НЗОК искова молба като процесуално недопустима и е
прекратено производството по делото, като са обезсилени заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист
издадени по ч. гр. д. № 19672/2019 г. на РС Пловдив.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното определение и се настоява от
жалбоподателя за неговата отмяна и връщане на делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Ответната страна по жалбата ЕТ „Д-р Р.Д.-К. – АИППМП“ ЕИК
*********, в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без
уважение.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и
провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК,
намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК
1
от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен
акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна, поради следното:
На 12.12.2019г. по ч.гр.д.№19672/2019г. по описа на РС-Пловдив в
полза на кредитора Национална здравноосигурителна каса, ЕИК ********* е
издадена заповед №10904 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК,а на 17.12.2019г. и изпълнителен лист №11204
за непогасеното от длъжника ЕТ „Д-р Р.Д.-К. – АИППМП“ ЕИК *********,
парично задължение в размер на сумата от 1188 лв., представляваща
надвишен регулативен стандарт за първо и второ тримесечие за 2014 г., ведно
със законната лихва, считано от 03.12.2019 г. до окончателното плащане, в
размер на сумата от 586,96 лв.-обезщетение за забава за периода 22.01.2015 г.
– 03.12.2019 г., и за разноските по делото в размер от 85,49 лева.
В срока по чл.414 от ГПК от длъжника е подадено възражение срещу
заповедта, поради което заповедният съд е указал на кредитора да предяви
иск за установяване на вземането си.
Установителният иск по чл.422 от ГПК е предявен от Национална
здравноосигурителна каса, ЕИК *********, по който е образувано по гр. д. №
8421/2021 г. на РС Пловдив, 13 гр. състав.
С обжалваното определение РС е върнал исковата молба като
недопустима, прекратил е производството по делото и е обезсилил
издадените в заповедното производство заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. За да достигне до този извод, РС е счел, че липсва
субективна идентичност между заявителя в заповедното производство – РЗОК
Пловдив и лицето в полза на което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист от 17.12.2019 г. – НЗОК София, ищеца в исковото
производство.
Въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно.
Предмет на производството по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване и
признаване по исков ред на съществуването на заявеното и обективирано в
заповедта за изпълнение право, поради което предявеният установителен иск
трябва да съвпада по страни и предмет с посочените в заповедното
2
производство.
В настоящия случай неправилно първоинстанционният исков съд е
констатирал липсата на субективна идентичност, поради което е върнал
исковата молба на жалбоподателя и прекратил производството по делото.
Видно е , че заявеното с исковата молба вземане е идентично по основание и
страни с това по издадената от заповедния съд на 12.12.2019г. заповед
№10904 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК.
В случай, че исковият съд намира, че е налице очевидна фактическа
грешка допуснато от заповедния съд досежно кредитора по паричното
вземане, то редът за нейното отстраняване е друг , но не е основание за
прекратяване на производството по делото и обезсилване на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист.
И доколкото в случая заявеното с исковата молба вземане е идентично
по основание и страни с това по заповедта, то обжалваното определение
следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на процесуалните
действия.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №7637/14.07.2022 г., постановено по гр. д. №
8421/2021 г. на РС Пловдив, 13-ти гр. състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Пловдив за продължаване на
следващите се процесуални действия .
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4