Р
Е Ш Е Н И Е № 65
13.
09.2019
год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Чирпан…………………….състав
На
11. 09. 2019 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: ДОНКА
ВАСИЛЕВА
Сложи за разглеждане
докладваното от Районен съдия ТИХОМИР
КОЛЕВ
Гр. дело номер 793 по описа за 2018
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 127 ал. 2 от СК.
Ищцата изнася в ИМ, че
с ответникът се познавали около месец преди да се
съберат и заживеят във фактическо съпружеско съжителство. По време на това
съжителство се родила дъщеря им К. И. З.ЕГН **********.
Изнася също така, че след раждането на детето им,
ищцата изцяло поела грижите по отглеждането му, поради това, че ответникът
работел по това време, като сутрин излизал рано и вечер се прибирал късно.
Живеели в нейната собствена къща, заедно със синът и от прекратения и първи
брак *, който тогава бил на 8 години, а сега вече бил на 11години. След
раждането на детето им, едва през месец април, настоящата година ответника
припознал детето. През м. май 2018г. ответникът заминал при сестра си в Г., тъй
като, тя му била намерила работа там. По някакви съображения, той не бил
започнал работа, но я извикал да отиде заедно с дъщеря им при него.
Ищцата изнася, че още от началото на съжителството им
и дори по време на бременността й ответникът се държал грубо с нея. Нанасял и
побоища, обиждал я с различни нецензурни епитети. След нанесен й от него побой,
на 12.04.2018 година постъпила в болница, където й бил премахнат далака. Това
не възпряло ответникът и след това да й нанася побои. Тя била прекарала инсулт
през 2014 година. Въпреки
грубото му отношение, заради детето си, приела поканата на ответника и на
11.06.2018 година, с дъщеря си заминали при него. Още на петия ден след
отиването й в Г., ответникът започнал да я пъди, да настоява тя да се прибера в
България, като заявявал, че детето им никога няма да напусне Г.. Живеели в една
стая, която представлявала офис заедно със сестра му. Сестра му нямала деца и
разбирала от поведението на ответника и нейното, че желанието им е да й отнемат
дъщерята.
Заявява, че
в края на м. септември, след поредните побоища и скандали, се обадила на родителите
си в България. Те от своя страна се били обадили на социални работници в Г. и
били настанени заедно с детето в защитено жилище, където престояли няколко
дена. От там и било уредено да се завърне в България, но в себе си нямала
средства, телефон и се изплашила за сигурността на детето си. Завърнала се при
ответника, но след два дена дошли полицаи и линейка и започнали да я дърпат към
линейката. Отделили детето от нея и я закарали в кризисен център, където
установили, че е добре физически и психически и я пуснали. Това отнемане на
детето й по насилствен начин, било изцяло под въздействието на ответника и
сестра му. Дъщеря им била настанена в социален дом. Само на два пъти успяла да
видя детето си, което плачело при раздялата им.
Изнася още,
че на 01.10.2018година в дома, където живеели с ответника, дошла и неговата
майка. Тя също се държала лошо с нея и действията на тримата били да я изгонят
за да остане детето при тях. Около седмица след това, я завели в стая, където
живеели бездомни. По този начин я изгонили от жилището и тя била принудена да
си тръгне за България. Всички опити да си вземе детето били безрезултатни. На
17.10.2018 година се завърнала в родният си дом. Детето й липсвало и й било
отнето правото да го вижда, тъй като бащата не разрешавал дори и в социалните
мрежи, или по друг начин да комуникира с него. Сестра му публикувала в
страниците си на Фейслбук, че детето щяло да бъде нейно. Отказвали й разговори
по телефона.
Моли съда,
да постанови решение, с което определи местоживеенето на детето им К. да бъде
при нея в с. Партизанин, област Стара Загора, като тя упражнява родителските
права върху детето, а на ответника се определи подходящ режим на лични
отношения с дъщеря им. Да осъди ответника да заплаща на малолетното им дете К.,
чрез ищцата като негова майка и законна представителка ежемесечна издръжка в
размер на 200 лева, считано от влизане в сила на решението по отношение на
родителските права. Претендира за направените по делото разноски.
Ответника редовно призован, не се явява в с.з. и не
взема становище по иска. Твърди, че има заведено дело във Ф. Г.но не представя
писмени доказателства за това във вид в който същите могат да бъдат приложени
по настоящото гр.дело.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
Исковата претенция е допустима и основателна, поради
следните съображения:
В конкретния случай е предявен иск с правно основание
чл. 127 ал. 2 от СК, а именно: ако родителите не постигнат споразумение по ал.
1, а именно не постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него, издръжката му,
спорът се решава от РС по настоящият адрес на детето, който се произнася
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му, съгласно членове 59, 142, 143 и 144 от СК.
Видно от
представените по делото писмени доказателства, а именно препис – извлечение от
акт за раждане по категоричен начин се установи, че родители на детето К. И. *, са страните по делото – С.Д.А.- майка
и ищец по делото и И.Т.З.– баща и ответник по делото. Следователно от горното
по категоричен начин се установява активната и пасивната легитимация на
страните.
Относно компетентността на РС Чирпан да разгледа настоящото производство
:
Настоящият съдебен състав с нарочно определение от 11.02.2019г.
е посочил пространни мотиви определящи компетентността на съда въз основа на
които е обявил на основание чл.17 от Регламент / ЕО/ № 2201/2003 год. на Съвета относно
подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата
свързани с родителската отговорност, от 27.11.2003г., че Българския съд в
случая е РС Чирпан, не е компетентен да разгледа предявения иск с правно
основание чл. 127 ал.2 от СК. Със същото определение съдът е обявил на
основание чл. 10 от Регламент / ЕО/ № 4 /2009г. на Съвета относно
компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни
решения и сътрудничеството по въпрос, свързани със задължение за издръжка от
18.12.2008г. , че Българския съд – в случая РС Чирпан нее компетентен да
разгледа предявения иск за определяне на ежемесечна издръжка на малолетното
дете К. И. *. Със същото определение РС
Чирпан е прекратил производството по настоящото гр.дело №793/2018г. по описа на
РС Чирпан.
Това определение на РС Чирпан е обжалвано с частна жалба
от ищцовата страна пред ОС Стара Загора, който с определение № 389/22.05.2019г.
по ч.гр.д. № 1132/2019г. по описа на ОС Стара Загора отменил изцяло
прекратителното определение на РС Чирпан и върнал дело № 793/2018г. по описа на
РС Чирпан, за продължаване на съдопроизводствените действия, като е приел, че
компетентен да разгледа производството е именно РС Чирпан.
Предвид гореизложеното и поради липса на процесуална
възможност за оборване или оспорване на изводите на по-горе стоящ съд,то РС
Чирпан следва да приеме, че е компетентен да разгледа предявените с ИМ искове.
Установи се по делото, че страните не живеят заедно от
началото на месец ноември 2018г. когато ищцата А. се завърнала от Република Г.
в Република България. Детето К. * останало в Република Г..
В настоящото производство следва да бъде установена
годността на всеки един от родителите да полага адекватни грижи за детето. Като
в тази връзка следва да бъде установена и изследвана социалната среда, която
всеки един от тях би предложил за отглеждане на детето като пълноправен член на
обществото, доходите и финансовите възможности на родителите, личните и
моралните им качества, битовите условия, които всеки един от тях би предоставил
за отглеждането и възпитанието на детето и всички тези елементи и фактори
пречупени през призмата и интереса на детето.
В конкретния случай безспорно се установява, че детето
е от женски пол и към настоящия момент К. И. З.е на 2 години и 7 месеца.
Тежестта на доказване на всички гореизложени
обстоятелства и факти тежи на всяка една от страните, т. е. всяка една от
страните следва да доказва родителския си капацитет и възможности.
От представения социален доклад се установява, че към
настоящия момент детето е престояло в дом / по сведения на майката/ за около един
месец, след което грижи за него полагал неговия баща.
От същият социален доклад се установява, че майката,
ищца по делото А. от предишен брак има родени още 3 децахх на 12 години, за
което дете грижи полага майката.
Съдът счита, че при определяне на местоживеенето на
децата и упражняване на родителските права, а и при присъждане на първоначална
издръжка, следва да се ръководи от интересите на децата и отчитайки при кой от
двамата родители тези деца биха получили адекватни грижи за своето възпитание и
отглеждане.
В настоящото производство нито една
от страните не представи писмени доказателства, от които безспорно се
установява, получаването на трудови или други доходи, въпреки предоставената им
за това процесуална възможност.
Предвид гореизложеното съдът приема,
че страните получават месечни доходи в размер на средната за страната работна
заплата за страната, въпреки, че в хода на производството от разпитаните по делото
свидетели се установи, че майката и ищца по делото е пенсионер по болест и
получава доходи в размер на около „….100
и няколко лева…“ .
Съдът счита, че при определяне на
местоживеенето на детето и упражняване на родителските права, а и при
присъждане на първоначална издръжка, следва да се ръководи от интересите на
децата и отчитайки при кой от двамата родители тези деца биха получили
адекватни грижи за своето възпитание и отглеждане.
Решаващ критерий при определяне режима на мерките спрямо
децата е интересът на детето. Интересът не като някакво субективно отношение, а
като обективна категория. Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на
ВС интересът на детето следва да се преценява с оглед родителските качества,
моралния облик на родителите, материално битовите условия, възраст и пол на
децата, привързаност между деца и родители и между децата, възможността други
лица да помагат при отглеждането и възпитанието на децата, социалната среда т.
н.
Видно от събраните по делото писмени
и гласни доказателства и след внимателен прочит на представения социален доклад
от Д “ СП “ гр. Чирпан съдът счита, че материално- битовите условия при които
живеят родителите на детето са следните: бащата на детето живее неясно къде във
Ф. Г.а майката живее в къща в с. Партизанин, обл. Стара Загора, нейна собственост.
Съдът счита, че детето следва да
живее при своята майка на първо място защото условията при нея са установени и
са добри.
На второ място същата доказва през
време на „ фактическата раздяла „ , че напълно се справя с материално- битовите
нужди на детето, когато същото е било при нея и в грижите си е била подпомагана е от своите родители.
На следващо място съдът счита, че
следва да посочи, че въпреки сравнително тежкото материално положение на
майката, безспорно се установи, че същата е успяла и успява да се справи с
отглеждането и възпитанието на други
свои три деца от предишен брак. Показателен е факта, че в с.з., разпитан в
качеството на свидетел, предишния съпруг на ищцата заявява, „ Аз съм живял 16 години с нея и знам,
залагам, че тя прави всичко.Той не може да възпитава децата.На мен ми звънят
посред нощ да ме притесняват да го изгоня от къщата тъй като упражнявал домашно
насилие...Той употребява много алкохол, събира се с приятеля на първата ми
дъщеря и пият алкохол до сбиване…“.
Горното се подкрепя от свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели, чийто показания съдът кредитира
изцяло, тъй като същите са логични, почиват на личните им възприятия,
непротиворечиви са, кореспондират си така също и с останалия събран по делото
доказателствен материал / виж представения социален доклад от Д “ СП “
Чирпан /. В хода на производството не
бяха събрани други доказателства, които да опровергават показанията на
разпитаните свидетели. Независимо, че част от същите са близки родственици с
ищцата, то съда счита, че следва да даде вяра на техните показания както по
изброените по горе причини, така също и защото счита, че именно близките
най-добре са запознати с фактическото положение на нещата. Видно от процесуалното
развитие на производството се установи,че бащата е редовно призован, но въпреки
това, не се възползва от никоя от предоставените му от Българското
законодателство правни възможности да докаже, че в интерес на детето е
местоживеенето му да е при него.
Предвид гореизложеното съдът счита, че следва да бъде
определен подходящ режим на лични контакти на бащата да взема детето от дома на майката
и го връща в дома й всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10.00
на съботния ден до 17.00 часа на неделният
ден с преспиване, както и един месец през лятото, когато това не съвпада с
платеният годишен отпуск на майката.
По
отношение на претендираната издръжка:
Задължението
за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009 г., те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат чл. 142, ал.
1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ, който съгласно ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
320 от 20 ДЕКЕМВРИ 2018 г. за определяне нов размер на минималната
работна заплата за страната в размер 560 лв. За
прецизност съдът посочва, че линията на бедност за 2018 г. е
нормативно определена на 321 лв. за 2018 г. и на 348 лв. за 2019 г.
Правото на детето да получи издръжка
от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "
ненавършило пълнолетие дете ". При новата нормативна уредба съдът не е
обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства
по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на
детето и съответства на доходите на родителя.
Съдът,
като взе предвид възрастта на детето / виж Удостоверението за раждане /,
възможностите на родителите, като взе предвид, че майката полага грижи при
отглеждането и възпитанието на децата, и като се съобрази с нормативната уредба
уреждаща режима на издръжката на ненавършили пълнолетие деца, счита, че месечно
за детето са необходими и достатъчни по 250,00 лв., от които по 180,00 лв.,
следва да се поемат от бащата. Останалата част от сумата, ведно с
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието, които трудно се оценяват
в пари, следва да се поемат от майката.
Предвид изхода на производството,
съдът счита, че следва да уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на
действително направените по делото разноски в размер на 733,00 лв.
Водим от всичко гореизложено и на
основание чл. 127 ал.2 от СК и чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПОСТАНОВЯВА, роденото от майка С.Д.А. ЕГН ********** *** и
със съдебен адрес *** и баща И.Т.З., ЕГН **********, с адрес: гр. хх хх 11 - дете К. И. З.с ЕГН **********, да живее
при майката, като ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето К. И. З.на
майката С.Д.А. с посочено ЕГН, като ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И.Т.З. с детето както следва: бащата да
взема детето от дома на майката и го връща в дома й всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца, от 10.00 на съботния ден до 17.00 часа на неделният ден, както и един месец през лятото, когато това
не съвпада с платеният годишен отпуск
на майката.
ОСЪЖДА
И.Т.З. с п.а. и ЕГН да заплаща на С.Д.А.
с п.а. и ЕГН, като майка и законен представител на малолетното дете К. И.
З.месечна издръжка в размер на по 180,00
лв., считано от влизане
на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на обстоятелства за изменяване или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА
И.Т.З. с п. а. и ЕГН да заплати на С.Д.А. с п. а. и ЕГН,
направените по делото разноски в размер на 733.00лв.
ОСЪЖДА И.Т.З.
с п. а. и ЕГН да заплати по сметка на РС Чирпан ДТ върху присъдената издръжка в
размер на 259,20 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪДИЯ: