РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Враца, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.05.2022
г. / десети май две хиляди двадесет и втора
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №166 по описа на АдмС – Враца за 2022 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.К.Х.-Н. против РЕШЕНИЕ №22/10.01.2022г., постановено
по АНД №1049/2021г. по описа на Районен
съд – Враца. С оспореното решение е изменено
НП №11-01-112/13.08.2021 г., издадено
от директора на Агенция за държавна финансова инспекция гр.София, в частта с която на касатора на основание чл.32, ал.1,т.1
от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 /петстотин/
лева за нарушение на чл.13,
ал.3, т.5 вр. ал.4 вр. чл.9, ал.2 от Закона за
финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/, като е намален
размера на наложената глоба на 200/двеста/
лева. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила
при постановяването му - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Иска се
отмяна на оспореното решение, както и отмяна на обжалваното наказателно
постановление по подробно изложени съображения в касационната жалба. Претендират
се направените разноски пред двете съдебни инстанции.
По делото е депозирано писмено
становище от процесуалния представител на касатора адв. Л.В., в което поддържа
жалбата по съображенията, изложени в нея и се претендират разноски, съгласно
приложен списък.
Ответникът-АДФИ-София,
чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Р.М., в депозирана писмена
защита оспорва касационната жалба като неоснователна
и развива доводи за правилност на съдебния акт.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от ОП –
Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд -
Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211,
ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което същата е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Враца
е НП № 11-01-112/13.08.2021г., издадено от директора на Агенция за държавна
финансова инспекция гр. София, с което на В.К.Х.-Н.,
като управител на „Тролейбусен транспорт
- Враца“ ЕООД, за нарушение на чл.13,
ал.3 т.5 вр. чл.13, ал.4 вр. чл.9, ал.2 ЗФУКПС и на
основание чл.32, ал.1, т.1 вр. чл.35,
ал. 1 ЗДФИ е наложена „глоба“ в
размер на 500 лева, за това, че на 01.02.2019г.
в гр.Враца, като управител на дружеството и ръководител на организация в публичния
сектор по чл.2, ал.2, т.7 ЗФУКПС - търговско дружество по чл.61 ТЗ е сключила
допълнително споразумение към Договор № 2017-ОП-07/20.12.2017г. за
доставка на нетна активна електрическа енергия за нуждите на дружеството, с
което е поето финансово задължение за заплащане на доставената ел.енергия, без
преди подписване на споразумението да е упражнен предварителен контрол за
законосъобразност, разписан във въведените през м.декември 2008г. Системи за финансово
управление и контрол. Въз основа подписаното Допълнително споразумение, за
което няма попълнен контролен лист или друг документ, удостоверяващ извършен
предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължението, в
периода от 01.02.2019г. до 31.12.2019г. в дружеството е доставена и платена
електрическа енергия на стойност 139 178.22 лв. без ДДС.
С
Решение № 22/10.01.2022г., постановено по АНД № 1049/2021г. на РС-Враца
е потвърдено, като законосъобразно НП № 11-01-112/13.08.2021г.
на АДФИ-София,
като НП е изменено в частта с която на
касатора на основание чл.32, ал.1,т.1 ЗДФИ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500,00 /петстотин/ лева за
нарушение на чл.13,
ал.3, т.5 вр. ал.4 вр. чл.9, ал.2 ЗФУКПС, като е
намален размера на наложената глоба на 200 /двеста/
лева.
При осъществен контрол за законосъобразност на НП въз
основа на представените доказателства, районният съд е приел, че при
реализиране на административно-наказателната отговорност не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН, което да доведе до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание.Изложил
е мотиви за доказаност на нарушението, описано в НП и е потвърдил издаденото НП
като законосъобразно. Решението е правилно.
Решаващият състав е формирал своите изводи по фактите в
процесуално законосъобразно съдебно производство, основано в проведено в
пълнота и относимо към спора съдебно следствие, в което са събрани всички
необходими за изясняване на обективната истина доказателства. Съдебното решение
е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването
му, съдът подробно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него
мотиви за законосъобразност на НП, се споделят от касационната съдебна
инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.
Правилно е прието, че при съставяне на АУАН и издаване
на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице
и да са го лишили от възможността адекватно да я организира. Издаденото НП съдържа
задължителните реквизити по чл. 57, ал.1, а АУАН по чл.42 ЗАНН, включително
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Нарушението е квалифицирано правилно, като описанието
на изпълнителното деяние кореспондира с това на чл.13, ал.3, т.5 ЗФУКПС и тази разпоредбата е приложима за случая. В тази насока
възраженията на касатора за допуснати
съществени процесуални нарушения са неоснователни.
При анализа на доказателствата по делото се налага
извода, че описаното в НП и в АУАН нарушение е извършено от лицето,
чиято отговорност е ангажирана, както и че нарушението е безспорно установено и
доказано. Дружеството попада в обхвата
на ДФИ, видно от доказателствата по
делото и подлежи на инспекционна дейност по ЗДФИ и на ръководителите могат да
бъдат налагани глоби по реда на чл.32
ал.1, ал.1 вр. чл.35 от ЗДФИ. Органите на АДФИ са компетентни да издават НП,
като изрично е посочена
хипотезата на чл.32, ал.1,т.1 ЗДФИ в НП.
Не е налице и маловажност на случая по см. на чл.28 ЗАНН, тъй като извършеното деяние е застрашило обществените отношения,
предмет на защита, с достатъчна интензивност, за да се приеме, че същото е
административно нарушение, подлежащо на санкциониране. Засегнати са важни
обществени отношения, касаещи финансовата дисциплина при разходване на публични
средства, поради което санкционираното лице не следва да бъде освободено от
административно-наказателна отговорност. С оглед на изложеното и възраженията
на касатора в тези насоки са
неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Следва да се посочи,
че направените възражения пред касационната инстанция са били предмет на
въззивното производство и по тях решаващият съд е изложил мотиви, които се
споделят от касационния състав.
При
извършената на основание чл.218,
ал.2 АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, извън
сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или нищожност на
обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в рамките на
заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва
да бъде оставено в сила. Касационната жалба
е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предвид
направеното искане от страна на
процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63д,
ал.1 ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.
63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, които са били защитавани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. На основание чл.37,
ал.1 ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение на
административнонаказващия орган в размер
на 100 /сто/ лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК,
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 22/10.01.2022г.,
постановено по АНД № 1049/2021 г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА В.К.Х. – Н.
да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция гр.София сумата в
размер на 100.00/сто/лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.