№ 468
гр. Стара Загора , 15.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501558 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 577, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 32а ПВп.
Обжалвано е определение № 1 от 09.03.2021 г., постановено от съдията
по вписванията Р.С., с което е отказано вписването на нотариален акт № 141,
т.І, рег. № 742, дело № 31 от 2021 г. по описа на нотариус Г.Д. с рег. № **.
Жалбоподателят А.О. Д. чрез процесуалния си представител адв. Д.П.
счита, че определението е незаконосъобразно. Твърди, че законодателят не е
вменил на продавача задължение да представя доказателства за липса на
задължения. Задължението било само за декларация, че няма непогасени
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски. Твърди и това, че законодателят не е
предвидил срок на валидност на декларацията, нито период от време, за който
следва да се декларира липсата на задължения. Счита, че изводът на съдията
по вписванията, че продавачът е декларирал липсата на задължения само за
2020 г., но не и за 2021 г., не кореспондирал с волята на законодателя,
обективирана в разпоредбата на чл.264 ДОПК. На трето място се твърди, че
никъде в ПВп не е посочено, че съдията по вписванията проверява
декларацията по чл.264 ДОПК. Иска се от окръжния съд да отмени отказа на
съдията по вписването и да го задължи да извърши исканото вписване на
посочения по-горе нотариален акт.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери
за установено следното: Частната жалба е допустима, като подадена в
законовия срок от легитимирана страна и против акт, подлежащ на обжалване
акт, съгласно разпоредбата на чл. 577, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество
частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
По делото не спорно, че частният жалбоподател е поискал вписване на
договор за покупко-продажба на ниви, обективиран в нотариален акт № №
141, т.І, рег. № 742, дело № 31 от 2021 г. по описа на нотариус Г.Д. с рег. №
**. Към молбата е приложил декларация по чл.264, ал.1 ДОПК, видно от
която е декларирал, че лично няма задължения за непогасени подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски. Декларацията е с дата 04.11.2020 г. и с нотариална
заверка на подписа на декларатора-продавач от същата дата.
Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК прехвърлянето на вещни
права върху недвижими имоти се допуска след представяне на писмена
декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски, която нотариусът е бил длъжен да провери преди да
завери подписите в нотариалния акт. Законодателят изрично е посочил с
какво доказателствено средство се установява липсата или наличието на тези
задължения, както е и приел съдията по вписванията. Не е вярно изложеното в
жалбата, че в атакуваното определение е прието, че продавачът трябва да
представя други доказателства за наличието или липсата на подлежащи на
изпълнение задължения. Такива изводи няма. Прието е само, че не е
установена липса на задължения за 2021 г., което се приравнява на липсата на
декларация по чл.264, ал.1 ДОПК. Използваната дума „доказателства“ е в
смисъл на декларация за 2021 г. и в това няма никакво съмнение за съда.
Декларацията по чл.264 ДОПК следва да бъде дадена към датата на
изслушването на сделката предвид правната същност на задълженията, чиято
липса се декларира. Така, докато задълженията за данъци възникват веднъж
годишно, задълженията за осигурителни вноски не е така – те възникват
ежемесечно, а задължения за мита могат да възникват всеки ден. Именно това
налага декларацията да бъде дадена към датата на сделката. Декларация с
друга, предхождаща датата на сделката дата, е недостатъчна. Правните
последици на такава декларация се приравняват на липсата на декларация,
защото не е декларирано исканото обстоятелство за времето от 04.11.2020 г.
до 09.03.2021 г. Тук не става въпрос за срок на валидност на декларацията,
както се твърди в частната жалба. Правноабсурдно е да се твърди, че с
декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК са декларирани бъдещи обстоятелства, а
именно липсата на задължения за 2021 г. Ако се подкрепи подобно
становище, следва да се приеме, че всяка декларация, независимо кога е
направена, вкл. и години преди сделката, може да установява липсата на
задължения към всеки един бъдещ момент.
Неоснователно е и оплакването, че съдията по вписванията не може да
проверява декларацията по чл.264 ДОПК, тъй като в чл.6 ПВп не е посочено
такова негово правомощие. Вярно е, че съдията по вписванията може да
осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт в рамките,
2
установени в ПВп. Правомощието му обаче да проверява декларацията по
чл.264 ЗОПК следва пряко от нормата следващия текст от посочения
нормативен акт (чл.265), който предвижда солидарна отговорност за
заплащане на задълженията, дължими от прехвърлителя, ако разпореди да се
впише акт без представена декларация. Каква е целта на вписването на
нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот е ирелевантна по
отношение на правомощията на съдията по вписванията, както е ирелевантно
и обстоятелството, че деклараторът носи отговорност по чл.313 НК за
съдържащите се неверни данни. Двете отговорности са различни и
независими една от друга. Отговорността за невярно деклариране не може да
освободи нотариуса или съдията по вписванията, които отговорят на свое
лично основание – за неположена достатъчна грижа при изпълнение на
служебните си задължения.
С оглед тези съображения съдът намира, частната жалба е
неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1 от 09.03.2021 г., постановено от
съдията по вписванията Р.С., с което е отказано отбелязването на нотариален
акт № 141, т.І, рег. № 742, дело № 31 от 2021 г. по описа на нотариус Г.Д. с
рег. № **.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3