№ 1158
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
в присъствието на прокурора Р. С.
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000501633 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №1741/05.04.2023 г. по гр. д. №4665/2022 г. по описа на
Софийски градски съд, е осъдена Прокуратурата на Р България на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ да заплати на Д. Н. Д.,
ЕГН:**********, следните суми: сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено
срещу него наказателно производство по нохд №5056/2010 г. по описа на
СГС, НО, 2 състав и пр. пр. №11 424/2008 г. на СГП, като е отхвърлен искът
за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен и
недоказан, сумата от 1 792, 08 лв. - обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от неизползването на сумата от 3 000 лв. в
периода 23.03.2010 г. - 20.01.2016 г., като е отхвърлен искът за горницата до
пълния предявен размер от 1 803 лв., ведно със законната лихва върху двете
суми, считано от 22.06.2021 г. до окончателното им изплащане, както и
сумата от 2 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение в наказателното производство.
Посоченото решение е обжалвано от ответника Прокуратурата на
Република България в неизгодните уважителни части – за присъдените суми,
съответно 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по
1
нохд №5056/2010 г. по описа на СГС, НО, 2 състав и пр. пр. №11 424/2008 г.
на СГП, 1 792, 08 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи от неизползването на сумата от 3 000 лв. в периода
23.03.2010 г. - 20.01.2016 г., както и сумата от 2 000 лв. - обезщетение за
имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство. Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението в
обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се,
първоинстанционният съд е присъдил прекомерен размер на обезщетение,
като в тази насока не се е съобразил с конкретните обстоятелства по случая,
претърпените психически травми и принципа за справедливост по смисъла на
чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, като
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, а при условията на
евентуалност размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди
да бъде намален.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство - Д. Н. Д., действащ чрез процесуалния
си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да
бъде потвърдено в обжалваните от Прокуратурата части.
Предмет на настоящото въззивно производство е и депозирана по реда
на чл. 263, ал. 2 ГПК насрещна въззивна жалба от страна на Д. Н. Д.,
действащ чрез процесуалния си представител, срещу частта от решение
№1741/05.04.2023 г., с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него
наказателно производство по нохд №5056/2010 г. по описа на СГС, НО, 2
състав и пр. пр. №11 424/2008 г. на СГП, сумата над 50 000 лева до пълния
предявен размер от 100 000 лв. В насрещната въззивна жалба се излагат
съображения, че неправилно в противоречие със събраните доказателства,
установяващи завишен интензитет на търпените неимуществени вреди, е
определен размера на обезщетението. В тази насока се изтъква и нарушение
на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Моли се да бъде отменено в обжалваната част
първоинстанционното решение и да бъде присъден пълния претендиран
размер.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срока и
от активно легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
2
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 във
вр. с чл. 4 ЗОДОВ в общ размер на сумата от 103 803 лв.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр.
2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на
релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато
неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
В случая с въззивните жалби е направено оплакване относно фактите и
приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за
правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях,
без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивните жалби доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, първоинстанционният
съд е приел, че в разглеждания случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 2 ЗОДОВ.
По категоричен начин се установява, че ищецът е бил привлечен като
обвиняем по престъпление по чл. 282 ал. 3 вр. с ал. 2 вр. с ал.1 вр. с чл. 20 ал.
1 и ал. 2 НК. По делото пред СГС е представено постановление от 01.11.2019
г. на СГП по пр.пр. №11424/2008 г., от което се установява, че воденото
срещу ищеца наказателно производство е прекратено на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НК - деянието не е извършено от
обвиняемия. С оглед на определение №742/22.06.2021 г. на САС, НО, 4 състав
по внчд №460/2021 г., постановено по повод на обжалване на посоченото
прекратително постановлението на СГП, последното е влязло в сила на
22.06.2021 г.
От събраните гласни доказателства в първоинстанционното
производство чрез разпит на свидетелите Р. Д., съпруга на ищеца, и Г. Ю., се
установява, че Д. Д. е търпял неблагоприятни в психологически, социален и
емоционален аспект преживявания като стрес, притеснение и емоционално
напрежение на личността, накърнена чест, достойнство, добро име в
обществото. Поради воденото срещу него наказателно производство, той е
бил принуден да работи като „експерт на „Позитано“ 20“, където след дълга
си политическа кариера е работил до навършване на пенсионната си възраст.
И двамата свидетели установяват социалната изолация на ищеца - „неговите
3
приятели, с които общуваше, малко останаха около него, намираше, че го
гледат по-различно и му нямат доверие“ /свидетелката Д./, „на определени
случаи, кръгла годишнина или сватба М. не беше поканен, породено
единствено от това, че той беше, по тяхна преценка, в тежка ситуация, затова,
че беше подсъдим“ /свидетеля Ю./.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй
като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за последиците върху психиката на ищеца и изживените от него
страдания са непосредствени.
Приключването на наказателното производство спрямо Д. с
прекратително постановление на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал.
1, т. 1, пр. 1 НК - деянието не е извършено от обвиняемия, обосновава
правилност на извода на първоинстанционния съд, за наличие на незаконност
по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на
действията на длъжностните лица на Прокуратурата на Република България
по повод образуваното досъдебно производство, привличането на ищеца като
обвиняем и налагането на мярка за неотклонение. Незаконността на
обвинението съставлява основание за носене на имуществена отговорност от
държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от засегнатото лице вреди,
доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение. Анализът на събраните доказателства в хода на
първоинстанционното производство води до категоричен извод на въззивния
съд, че Д. е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на
обезщетяване от Прокуратура на Република България на основание чл. 2, ал.
1, т. 3 вр. с чл. 4 ЗОДОВ.
Напълно неоснователно е възражението на Прокуратурата на Република
България, че в случая не е налице фактическия състав, въз основа на който да
се ангажира нейната отговорност за обезщетение на претърпените вреди.
Необосновани се явяват обективираните във въззивната жалба оплаквания на
Прокуратура на Република България за липсата на елементи от фактическия
състав на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ за претърпените вреди. В
разглеждания случай всички предпоставки за уважаване на предявените
искове са налице – установени са по категоричен начин. Следва да се посочи,
че всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на
причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ имат обективен
характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно
поведение на длъжностните лица. Това води на извода, че това е обективна
отговорност, която се носи винаги когато са налице посочените в
разпоредбата предпоставки. В случая с окончателен акт е установено, че
предприетите срещу лицето действия са били незаконосъобразни. Без
4
значение за тази отговорност е това дали на определен етап от
производството действията на прокуратурата или разследващите органи са
били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент
доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответните
длъжностни лица.
Първоинстанционният съд е отчел всички релевантни обстоятелства,
свързани с тежестта на повдигнатото обвинение, което се явява „тежко“ по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК, продължителността на наказателното
производство, степента на засягане на емоционалния, личния и
професионалния живот на увредения, данните за личността му, определяйки
размера на обезщетението за неимуществени вреди на 50 000 лв. В тази
връзка конкретно и обосновано е съобразено, че ищецът за пръв път е
обвинен за престъпление и то за вреди в изключително висок размер, касаещи
държавния бюджет (над 11 000 000 лева). Взето е предвид и обстоятелството,
че Д. е бил на 59 години към момента на повдигане на обвинението, в която
възраст обичайно човек с високо обществено и професионално положение
следва да се радва на резултатите от успешната си реализация, а е бил субект
на незаконно наказателно преследване. Правилно е съобразено и че воденото
срещу него наказателно производство с оглед факта на широкото публично
разгласяване на неговия ход, оповестяван от средствата за масова
информация - печатни издания и електронни медии и естеството на заеманата
от него длъжност - заместник министър, предизвиква по-голямо негативно
отражение в неимуществената сфера на лицето. Последното обстоятелство е
от значение за определяне на размера на обезщетението съгласно практиката
на ВКС (решение 267/26.06.2014 г. по гр. д. 820/ 2012 г. на ВКС, Четвърто ГО,
решение 214/11.10.2017 г. по гр.д. 171/2017 г. на Четвърто ГО на ВКС,
решение 156/05.01.2018 г. по гр.д.5302/2016 г. на Трето ГО на ВКС и др.),
която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав. Следва да се
заключи, че определеният размер отговаря на принципа на справедливостта,
прогласен в чл. 52 ЗЗД и е съобразен с предназначението на обезщетението да
поправи претърпЯ.та лична болка и страдания от незаконното преследване,
които са установени по делото. В тази насока основателно
първоинстанционния съд е съобразил и че в случая не са събрани
доказателства Д. да е преживял психически и емоционални страдания,
надвишаващи значително по интензитет обичайните при наличие на
обвинение в съответното тежко престъпление, като е отхвърлил предявеният
иск за обезщетяване на неимуществени вреди над уважения размер до пълния
предявен такъв от 100 000 лв.
Изложените правни аргументи от първоинстанционния съд, въз основа
на които е определил размера на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от пострадалия, са законосъобразни, обосновани са при
5
правилно прилагане на закона (чл. 52 ЗЗД) и след анализ на събраните по
делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че
постановеното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло в тази
част.
Неоснователни са възраженията и на въззивника Прокуратура на
Република България, и на въззивника по насрещната жалба Д., за неправилна
преценка на събраните доказателства от страна на първоинстанционния съд,
която да е довела до определяне на несъответен и несправедлив размер на
обезщетение. Последният, както вече беше посочено, според настоящият
съдебен състав, не е занижен, нито завишен, а напротив, напълно съответства
на установените по делото обстоятелства, касаещи процесното увреждане, и
на принципа, закрепен в чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди
в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага
или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на
обезщетението е да възстанови психическото, емоционално и психологическо
равновесие на пострадалото лице. Съгласно константната съдебна практика е
нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е
оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено
и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване. В тази именно връзка е и възприетото в
съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид
неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства. Също така следва да бъде посочено, че когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда
или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в
исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В тази насока
първоинстанционния съд обосновано е заключил, че на обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането и техният размер се определя според вида и характера на
упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията.
Основателно е съобразена тежестта на повдигнатото обвинение и
предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложените мярка за
неотклонение и мярка за процесуална принуда. Също така данните за
личността на обвинения и най-вече упражняваната от него професия, с оглед
на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и
наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на физическото
здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението
му в обществото, работата, в това число върху възможностите за
6
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. От
събраните свидетелски показания в тази насока се установява, че
Д. е преживял много тежко обвинението за извършване на умишлено
престъпление от сферата на професионалната си реализация и то за нанесени
на държавния бюджет вреди в изключително значителен размер. Това е
рефлектирало негативно не само върху психиката му, но и е възпрепятствало
пълноценните му социални контакти и професионалната му реализация.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че
определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетение (50 000
лева) напълно съответства на претърпените от пострадалия неимуществени
вреди.
В първоинстанционното производство са доказани по несъмнен начин и
претърпените имуществени вреди по основание и уважен размер. На стр. 222
от гр. д. №4665/2022 г. по описа на Софийски градски съд се намира препис
от договора за правна помощ с уговорено възнаграждение и разписка, че
сумата от 2000 лева е реално заплатена като адвокатско възнаграждение в
рамките на воденото срещу Д. наказателно производство. С оглед нормата на
чл. 4 ЗОДОВ и липсата на процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в наказателния процес от лицето, подложено на
неоправдана наказателна репресия, направените разходи от него в хода на
наказателното преследване, приключило с постановление за прекратяване на
наказателното производство, представляват имуществена вреда, за която се
дължи обезщетение. Настоящият съдебен състав също приема, че уговореното
и заплатено адвокатско възнаграждение от 2000 лева не е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното
дело. Освен това безспорно е, че Д. е претърпял и имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от неизползването на сумата от 3 000 лв.
(внесена парична гаранция) в периода 23.03.2010 г. - 20.01.2016 г., възлизащи
на сумата от 1 792,08 лева. Съгласно трайно установената практика на ВКС
(решение 281/04.10.2011 г. по гр.д. 1684/2010 г. на Трето ГО на ВКС, решение
117/31.05.2013 г. по гр.д. 1105/12 г. на Трето ГО на ВКС и др.), която се
споделя от настоящия съдебен състав, когато се претендира вреда от
неправомерно задържане на парична сума, размера на вредата се заключава в
заплащане на законната лихва - чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК
следва да се потвърди изцяло.
По разноските:
При този изход на спора (неоснователността на първоначалната
въззивна жалба и на насрещната такава) в полза на въззиваемия - ищец
следва да се присъдят сторените разноски за отговор на първоначалната
въззивна жалба. В тази насока са представени доказателства за изплатено
7
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1741/05.04.2023 г. по гр. д. №4665/2022 г.
по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК
Прокуратурата на Република България да заплати на Д. Н. Д.,
ЕГН:**********, сумата от 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство във въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8