О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 723 06.11.2023г. Стара Загора
Старозагорският административен съд, в закрито
заседание на шести ноември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Г. Динкова частно касационно адм.дело № 612 по описа за 2023
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по частна
жалба на Национален парк – музей „Шипка-Бузлуджа-Казанлък“,
град Казанлък, представлявано от редовно упълномощен
адвокат, против Определение, постановено на 13.06.2023г в открито
съдебно заседание, с което е прекратено
производството по гр.д.
№2409/22г по описа на Районен съд Казанлък поради липса на правен интерес за
жалбоподателя да иска обявяване на нищожността или отмяната на Решение №02Р/15.02.1999г на Поземлена комисия Казанлък, сега Общинска служба по земеделие град Казанлък, за възстановяване правото на собственост на Държавен поземлен фонд в съществуващи реални граници върху имот №001001 в местност Национален парк «Шипка»,
№002001, местност Банкова
Кошара №003001,местност Национален парк «Шилка», №004001, местност
Стръмната поляна и №005001, местност
Тублата по КВС, представляващи
пасища, мери с обща площ 2 313.237
дка, с описани граници и съседи по заверени скици, неразделна част от решението.
За да достигне
до извода, че жалбоподателят Национален парк-музей «Шипка-Бузлужда-Казанлък» няма правен интерес да оспорва Решение
№02Р/15.02.1999г на Поземлена комисия
гр. Казанлък за възстановяване право на собственост на Държавния поземлен фонд, включително върху имоти в местност Национален
парк «Шипка», РС Казанлък се е позовал
на предоставено право на стопанисване
и управление върху 2 333 дка
земя, публична държавна собственост, находяща се в землището на град Шипка, връх Шипка, граничеща
от всички страни с горски фонд, удостоверено от Акт за държавна
публична собственост №1203/08.10.1998г, съставен от Областна
администрация гр. Хасково въз
основа на Протокол от 15.06.1998г на Комисията,
назначена от Министъра на културата
за определяне окончателните
граници на Историко-архитектурен резерват «Шипка-Бузлужда» и границите на поземлените имоти, предадени на
Национален парк-музей «Шипка-Бузлужда» със Заповед №1171/21.091951г на Министерски
съвет и по силата на
Постановление №20681 на Министерство на земеделието и
държавните имоти, ДВ бр.235/17.10.1936г.
Според въззивния
съд правото на стопанисване
и управление, предоставено на Министерство на културата –Национален парк-музей «Шипка-Бузлужда»
град Казанлък, не обосновава правен
интерес от обжалване на индивидуалния административен
акт, постановен от органите
на поземлена реституция за възстановяване
право на собственост върху земеделски земи, идентични с удостоверената
публична държавна собственост,
съгласно Акт №1203/08.10.1998г на Областна
администрация град Хасково, защото
не легитимира жалбоподателя като носител
на правото на публична държавна
собственост. Позовал се е
на чл.14 от Закона за държавната собственост,
според коойто Министрите и ръководителите на
други ведомства управляват предоставените
им имоти и вещи –държавна собственост
в съответствие с предназначението
им за нуждите, за които са предоставени с грижата на добър стопанин. Управлението върху обекти, имоти и вещи-държавна собственост включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. Законът за държавната собственост очертава границите на правана на организацията,
на която е предоставено управлението
на имоти държавна собственост
– да ги владеят, ползват от името на държавата. Не предоставя право на
управляващите ведомства да оспорват
актове, засягащи правата на собственост върху предоставените им за управление
обекти, в този смисъл жалбоподателя не разполага
с правото да обжалва влязлото в сила решение на Поземлена
комисия Казанлък, какот и
да иска отмяна на същото като нищожно
поради това, че за да е налице право да се иска обявяване на един административен акт за нищожен следва да е налице правен
интерес. Субектът, който има правен интерес да иска обявяване нищожността на
Решението на поземлена комисия
е Държавата, чрез Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, който
е съставител на акта за държавна
собственост или Министъра
на финансите, съгласно
чл.31 ал.1 от ГПК.
С касационната жалба се твърди, че определението е
постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Касационно основание, изводимо от релевираните
доводи за наличие на правен интерес у жалбоподателя,
поради засягане на предоставеното
право на стопанисване и управление, съгласно АДС №1203/08.10.1998г на Областна
администрация град Хасково. След като е безспорно по делото, че АДС №1203/08.10.1998г за удостоверяване на публичната държавна собственост върху имотите, предмет на оспореното Решение №02Р/15.02.1999г на Поземлена
комисия гр. Казанлък, а върху
тях жалбоподателят има предоставени права на
управление и ползване, то последният
е заинтересовано лице, засегнато от индивидуалния административен акт, който
не му е съобщаван и има правото да го оспорва при съществуващ правен интерес, обусловен от прякото, непосредствено и лично засягане
на правата върху имотите. Привличането в процеса на Държавата, представлявана от Министерство на регионалното
развитие и благоустройството не изключва
правния интерес на жалбоподателя.
От съда се иска да отмени определението за прекратяване на
гр.д.№2409/22г по описа на РС Казанлък и да се върне
делото да продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на жалбата
против Решение №02Р815.02.1999г на Поземлена комисия Казанлък по същество.
Ответникът Общинска служба по земеделие гр. Казанлък не е
представила писмено становище против частната жалба в
указания срок и до настоящия момент.
Районна прокуратура Стара Загора – ТО Казанлък, конституирана като страна по гр.д.№2409/22г по описа на РС
Казанлък, също не представя
писмено заключение.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена на 21.06.2023г, в рамките на 7-дневния преклузивен
срок, считано от датата на обявяване
на обжалваното определение в открито
съдебно заседание, проведено на 13.06.2023г, на което
е присъствал процесуалния представител
на жалбоподателя. Жалбата е допустима, а разгледана
по същество е неоснователна. Крайния извод на въззивния съд за липса на активна
процесуална легитимация, поради липса
на правен интерес е в съответствие
са материалния закон, но при следните коригиращи мотиви:
Отговорът на въпроса кому принадлежи правния интерес и поради това е
заинтересовано лице да обжалва решението
за земеделска реституция, се съдържа
в специалния закон и това е
чл.14 от ЗСПЗЗ. Предметът на оспорване
е решение за възстановяване право на собственост върху земеделски земи, постановено на
основание чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ, което означава, че се обжалва крайният конститутивен акт, с който приключва производството по земеделска реституция и въз
основа на който се придобиват
отново същите, но отнети права. Това производство започва и приключва само с
участие на заявителя, неговите сънаследници,
или правоприемници и административния
орган, който въз основа на посочените в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ документи
констатира изпълнение на условията за признаване/възстановяване на права, сред които
не е принадлежността им на други правни
субекти. Трети лица, легитимиращи
се като собственици на същите
земеделски имоти нямат качеството на заинтересовани
лица, поради което могат по силата
на чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ да упражнят правата си по общия ред, а правния им интерес от водене на иск за защитата им / също форма на тяхното упражняване/ се поражда от постановяване на конститутивния административен акт, който придружен от заверени скици от КВС или план на
възстановената собственост
е документ за собственост. Съгласно чл.14 ал.4 от
ЗСПЗЗ при спор за материално право, заинтересованите лица осъществяват
правата си по съдебен ред. Нещо повече, в решението по чл.14 от ЗСПЗЗ, именно защото
спор за собственост не се разрешава,
изрично е забранено да се вписват
квотите, когато се възстановява правото на наследници на починал собственик.
В административното производство по земеделска реституция не се разрешават
спорове за собственост, а
се признават или отричат заявени за възстановяване права
на собственост върху отнети земеделски земи, поради което и крайният
административен акт засяга пряко
и непосредствено само правната
сфера на заявителите, а когато
води до легитимацията им като собственици
– при удовлетворено заявление, и поради това застрашава правната сфера на субекти, също притежаващи
материални титули за собственост, се прилага общия исков ред. Ето защо и съдът,
сезиран с искане да провери
валидността и законосъобразността
на решението за признаване
или за възстановяване на правото,
не може да констатира като негов порок притежаването на
права върху същите обекти от трети лица, различни от
заявителя и такива лица нямат
право на жалба, а правата по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
С
оглед на изложените съображения настоящият касационен състав намира, че частната жалба е неоснователна.
Определението на районния съд като краен резултат е правилно и следва да се
остави в сила.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл.първо
във вр. с чл.236 от АПК Старозагорския административен съд,
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение от 13.06.2023г., постановено по гр.д.№2409/22г
по описа на Районен съд Казанлък, с което е прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.