РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Ямбол, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря П. А. А.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20212330101063 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на “ ЧЕЗ Електро
България“ АД, против М.Ц. К. , с която се иска от съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата
от 436,19 лв. главница, ведно с лихва за забава за периода от 28.11.2017-27.10.2020 г. в
общ размер на 113,65 лв., както и законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 09.11.2020 г. до окончателното изплащане и
съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.
Ищецът твърди, че се намирал в облигационни правоотношения с ответника,
които се регулирали от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на
ищцовото дружество. Същите били общоизвестни и били публикувани в редица
издания на периодичния печат, като съгласно чл. 98а ЗЕ, обвързвали всички абонати
на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Съгласно тях ищцовото дружество изпълнил задължението си за
доставка на ел. енергия за периода 20.09.2017 г.- 22.03.2020 г., като от своя страна
ответникът, не изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия по
издадените фактури.
Ищцовото дружество било доставчик на ел. енергия на обособената територия,
определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на ел. енергия от доставчик от
последната инстанция № *** г. Дружеството доставило на М.Ц. К., с електроснабден
имот, находящ се в М., ул. „***, ***, с ИТН *** ел. енергия за периода 20.09.2017 г. до
22.03.2020 г. за което били издадени отделни фактури, в които били посочени
1
конкретно дължимите суми.
Във фактура № *** г. на стойност 21,53 лв. за периода 20.09.2017 г.- 20.10.2017
г.; фактура № *** г. на стойност 37,81 лв., за периода 21.10.2017 г.-20.11.2017 г.;
фактура № *** г. на стойност 100,74 лв., за периода 21.11.2017г.-21.12.2017 г.; фактура
№ *** г. на стойност 83,65 лв., за периода 22.12.2017 г.-20.01.2018 г.; фактура № *** г.
на стойност 139, 64 лв., за периода 21.01.2018 г.-20.02.2018 г.; фактура № *** г. на
стойност 52,37 лв., за периода 21.02.2018 г. -22.03.2018 г.; фактура № *** г. на
стойност 0,22 лв. за периода 21.11.2018 г.-21.12.2018 г. и фактура № *** г. на стойност
0,23 лв. за периода 21.02.2020 г.- 22.03.2020 г.
Посочените задължения по различните фактури станали изискуеми, като
съгласно ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на ищцовото дружество,
абонатът разполагал с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната
ел. енергия, през който период от време вземането било ликвидно и изискуемо, като
след изтичането на този срок вземането ставало годно за принудително изпълнение по
съдебен ред. В чл.19, ал.8 ОУ изрично постановявала, че неполучаването на
съобщението, не освобождавало потребителя от задължението да заплати в срок
дължимата сума.
На основание чл. 107 ЗЕ ищецът потърсил начин да защити интересите си,
като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което
било образувано ч. гр. дело № *** г. по описа на ЯРС. Длъжникът упражнил правото
си по чл.414, ал.1 ГПК, както подал възражение в законоустановения срок срещу така
издадената заповед за изпълнение на парично задължение, с което оспорил вземането
на кредитора. С подаването на възражението от страна на длъжника, издадената
заповед за изпълнение не се обезсилвала, а присъдените с нея вземания следвало да
бъдат установени със сила на присъдено нещо в настоящото производство, за да
можела същата да релевирала търсения правен ефект, а именно да влезе в сила и въз
основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист за процесните вземания. Настоящата
искова молба се подавала в тази връзка и следвало да се има предвид, че същата
представлявала доказателство за предявен иск относно вземането по смисъла на чл.415,
ал.1 ГПК и следователно за ищцовото дружество било налице задължение само да
довнесе дължимата държавна такса и следователно съгласно чл.422, ал.1 ГПК, за
момент на предявяване на настоящата следвало да бъде приета датата на подаване на
заявлението с произтичащите от това законови последици.
В съответствие със ЗЕ, ищеца издал справка за възникналите задължения,
която съдържала всички претендирани и посочени по горе фактури. По всички тях до
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, плащане от
страна на длъжника не било постъпило. Съгласно действащото законодателство,
ищеца имал право и бил начислил лихва за процесния период.
Общата стойност на непогасения паричен дълг на М.Ц. К., към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, възлизало на 436, 19
лв. главница по неплатените фактури и сумата от 113,65 лв. законна лихва за забава, за
периода 28.11.2019 г. до 27.10.2020 г. Така посочените вземания били присъдени в
издадената заповед за изпълнение, като същите били оспорени от страна на длъжника,
чрез подаване на възражение, същите следвало да бъдат установени със сила на
присъдено нещо в настоящото производство.Претендира се уважаване на иска, както и
2
присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като с писменна заявява,
че поддържа претенциите и прави искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Ответникът, редовно уведомен, не се явява, както и не прави искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от
съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези
предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на
страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение - искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,ал.1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства. Събраните по делото писмени доказателства,
неоспорени от ответника, водят до единствения и категоричен извод,че ищцовото
дружество, в качеството си на доставчик на ел. енергия на обособена територия е
доставило на ответника в електроснабден имот, находящ се в гр. М., ул. „***, ***, ел.
енергия, която е надлежно фактурирана. От изготвената и приета ССЕ, неоспорена от
страните безспорно се утановява, че по отношение на процесните фактури,
счетоводството на ищеца било водено редовно. В процесните фактури били отразени
задълженията за плащане на М.Ц. К.. Към 27.09.2021 г. не било отразено плащане по
процесните фактури. В информационната система на ищцовото дружество за клиент
М.Ц. К. била открита партида за обект ***, намиращ се на адрес гр. М., п.к. ***, ул.
„***, с/у автоспирката, ***, с клиентски номер ***. За периода 29.05.2013 г. до
15.10.2018 г. били извършени множество плащания, с които били погасени задължения
по фактури за преходни периоди, преди процесния. За периода 20.09.2017 г. -
22.03.2020 г., дължимата от ответника главница била в размер на общо 436, 19 лв., като
размерът на лихвата за забава по процесните фактури, за периода от настъпването на
изискуемостта до 27.10.2020 г. била в общ размер на 117, 95 лв. Общия размер на
задължението, включващо сбора на главниците и лихвата за забава за всяка една от
процесните фактури, за периода от настъпването на изискуемостта до 27.10.2020 г. ,
била в общ размер на 554, 14 лв.( описани в Таблица 1), от които за главница за
3
периода 20.09.2017 г. – 22.03.2020 г. в размер на 436, 19 лв. и лихва за забава за
периода 28.11.2017 г.- 27.10.2020 г. в размер на 117, 95 лв., като претендираната сума
за лихва за забава е в по-нисък размер на 113, 65 лв. По делото не са релевирани
твърдения, нито ангажирани доказателства за плащане на процесната сума.Исковете са
основателни и следва да бъдат уважени в пълния си предявен размер, като при
преценка основателността на иска за лихва за забава съдът взе предвид разпоредбата на
чл. 27,ал.1 ОУ.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 88,00 лв.
Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е
основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 ГПК. В негова полза следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 340, 06 лв.-заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Ц. К., ЕГН ********** дължи на “ ЧЕЗ
Електро България“ ЕД , със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ***,
сумата от 436,19 лв. главница,, представляваща ползвана ел. енергия за периода
20.09.2017 г. до 22.03.2020 г., ведно с лихва за забава за периода от 28.11.2017-
27.10.2020 г. в общ размер на 113,65 лв., както и законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 09.11.2020 г. до окончателното
изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА М.Ц. К., ЕГН ********** да заплати на “ ЧЕЗ Електро България“ ЕД ,
със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ***, разноски в заповедното
производство в размер на 88,00 лв.
ОСЪЖДА М.Ц. К., ЕГН ********** да заплати на “ ЧЕЗ Електро България“ ЕД,
със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ***, разноски за настоящата
инстанция в размер на 340, 06 лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4