№ 904
гр. Варна , 07.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело
№ 20203100103456 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Ищцата П. М. Ж., редовно призована, не се явява, представлява се от процесуалния
си представител по пълномощие адв. М.Д., редовно упълномощена и приета от съда от по-
рано.
Ответницата Е. М. А., редовно призована, не се явява, представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. Д.П., редовно упълномощен и приет от съда
от по-рано.
В залата присъства З.С.А. – съпруг на ответницата.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Делото е във фазата на съдебното дирене. В предходно съдебно заседание ищецът е
направил искане съдът да укаже на страната за кои факти не сочат доказателства. Съдът е
1
допуснал в полза на ищеца съдебни удостоверения.
По отношение на искането по чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът като съобрази доклада по
делото намира, че страната е посочила за правно релевантни факти и доказателства, които е
искала за събиране. В този смисъл липсват от страна на ищеца, че не е посочил за правно
релавантни факти и обстоятелства доказателства, като в тази насока съдът не следва да
държи определение.
АДВ. Д.: Не възразявам доказателствата, които са представени от колегата в първо
съдебно заседание да бъдат приети. Те са същите, които ние сме представили и са част от
нашите представени доказателства.
АДВ. П.: Да се приемат представените от ищцата писмени доказателства. Част от тях
са неотносими към спора.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме и приобщи като писмени доказателства
представените в предходно съдебно заседание такива от страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените доказателства от ответника в предходно
съдебно заседание: копие от предварителен договор от 20.02.2003 г.; копие от нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 83, том II, рег. № 3117,
дело № 264/27.05.2009 г.; копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти № 145, том II, рег. № 5604, дело № 510/2009 г.; копие от постановление за
възлагане на недвижим имот от 30.01.2015 г. на ЧСИ Д. П.а-Я.; копие от скица рег. № 54 от
28.01.2015 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените доказателства от ищеца в предходно съдебно
заседание: копие от заповед за прекратяване на трудово правоотношение с Д.И.И. от фирма
„Слънчев ден“; копие от удостоверение № 160/25.03.1991 г., издадено от фирма „Слънчев
ден“ – 2 листа; копие от удостоверение № 64 от 01.06.1979 г., издадено от фирма
Домостроително предприятие – 2 листа; копие от удостоверени № 64/21.02.1978 г., издадено
от АПК „Росица“ – Павликени; копие от Разпореждане № ********** за
отпускане(изменяне) на пенсия(и) на ТП на НОИ – Варна - 2 листа; копие от Разпореждане
№ ********** за отпускане(изменяне) на пенсия(и) на РУ „Социално осигуряване“ – Варна;
копие от Разпореждане № ********** за отпускане(изменяне) на пенсия(и) на РУ
„Социално осигуряване“ – Варна – 3 листа; копие от Разпореждане № ********** от
03.07.2000 г. на ТП на НОИ – Варна; копие от Разпореждане № ********** от 01.07.2008 г.
2
от ТП на НОИ – Варна; копие от Договор № 167 за предоставяне на социална услуга с дата
01.08.2019 г. – 4 листа; копие от списък с ръкописно изписани заглавие „Д.“, дати и суми – 2
листа; копие от приходна квитанция с дата 26.09.2019 г. на Д.И.И.; копие от разписка №
0400010103874348 от 11.12.2019 г., ведно с приложения – 9 листа; копие от разписка №
0400009482103857 от 13.08.2019 г., ведно с приложения – 5 листа; копие от справка за
неплатени задължения на Д.И.И. за период от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г. – 2 листа; копие
от разходи за издаване на разрешение за ползване на жилищна сграда в гр. Варна, ул. „Ю.
ВенЕ.н” № 9, разходи от ап. № 3 – 1 лист; копие от предварителен договор от 20.02.2003 г. –
4 листа; копие от трудова книжка № 1 на П. М. Ж. с копие от лист 10, 11, 12, 14, 15, 18, 19,
20, 21, 22, 23, 24, 25; копие от трудова книжка на П. М. Ж. с копие на лист 6,7,8,9, 14, 15, 16
и 17; копие от допълнително споразумение с нечетливи номер от 02.01.2019 г.; копие от
допълнително споразумение № 31085/02.07.2018 г.; копие от допълнително споразумение №
3-742 от 10.05.2016 г.; № 1196/17.07.2015 г.; 528/29.05.2014 г.; 318/13.02.2013 г.;
31/21.01.1996 г.; 2156/29.12.2000 г.; 914/26.09.2003 г.; 1097/12.08.2004 г.; 1299/15.08.2005 г.;
1402/02.09.2006 г.; 540/19.05.2008 г.; 900/24.08.2007 г.; 485/29.07.1999 г.; 778/10.12.1997 г.;
13.12.1995 г.; копие от документ с бледо съдържание, издаден от Районно военно
управление; копие от допълнително споразумение: от 26.07.1994 г.; от 25.02.1993 г.; №
191/01.10.1992 г.; копие от трудов договор от месец октомври 1992 г.; копие от нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 83, том 2, рег. № 3117,
дело № 264/27.05.2009 г.; копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти № 145, том 3, рег. № 5604, дело № 510/2009 г.; копие от постановление за
възлагане на недвижим имот от 30.01.2015 г., копие то скица № 54 от 28.01.2005 г.; копие от
искане за вписване на възбрана изх. № 611/10.01.2013 г.; копие от удостоверение изх. №
22250/12.08.2015 г. по изпълнително дело № 20137110400004 на ЧСИ Д. П.а - Я.; копие от
искане за заличаване на възбрана с вх. рег. № 23767/09.10.2015 г.; копие от справка по данни
за физическо лице за вписвания, отбелязвания и заличаване от СВ – Варна по персонална
партида на лицето П. М. Ж..
АДВ. Д.: Във връзка с издадените ни съдебно удостоверения и след като ги
представихме на органите установихме, че в накои от тях липсва информация, така че с
наша молба, с нотариално заверено пълномощно ни бяха представени липсващите данни от
службите. Представям ги. Представяме приложение към писмо изх. № АД2060 от 26.04.2021
г. на МБАЛ „Света М.а” ЕООД - седем броя епикризи, подробно описани в изложението на
молбата; от МБАЛ „Света Анна” - Варна има писмо, което установява, че лицето Д. И. не е
регистрирана за преглед в журналите на „Спешна медицина” и не е хоспитализирана на
стационарно лечение. От Специализирана болница за специализирано лечение по
кардиология представям епикриза на Д. И. Лечение № 2613 за периода от 03.10.2018 г. до
07.10.2018 г. От ТП на НОИ – Варна представям две удостоверения за получени суми от
пенсии и добавки от Ж.Д.Ж. за периодите от 01.11.2020 г. до 2005 г. Второто удостоверение
обхваща друг период от 2006-2010 г. В молбата съм допуснала грешка - второто
удостоверение е до 2010 г. Представям от Държавна комисия по сигурността на
информацията удостоверение за получената от Д.Ж.Ж. през месец ноември 2020 г.
обезщетение при пенсиониране в размер от двадесет брутни заплати, а именно 12 669.86
лева, която сума след отдържане на данък върху доходите е в размер на 9 120.64 лева.
3
Във връзка с последното, изложено от мен, което е удостоверено от Държавната
комисия по сигурността на информацията, моля да приемете изменение на твърдението ми в
предходно съдебно заседание, с писмено становище, което сме представили в първо съдебно
заседание, като сме твърдЕ. обстоятелства, с които оспорваме и навеждаме твърдения
спрямо отговора на исковата молба, като моля да измените изложеното от нас в
предпоследния абзац на същото, а именно, че Ж.Ж. е получил през 2000 г. обезщетение от
9120,64 лева вместо посоченото, че е получил през 2001 г. обезщетение от 8000 лева.
АДВ. П.: Да се приемат. Представям четири броя удостоверения от НОИ за
получаване на пенсия от М.К.И.. Представям удостоверение и за Д. И. И..
СЪДЪТ намира, че следва да приеме и приобщи писмените доказателства,
представени с удостоверение.
По отношение на направеното искане за изменение на направените от страна на
адвокат Д. в качеството й на процесуален представител на ищеца твърдение във
възраженията, съдът намира, че изрично определение в тази връзка не следва да държи,
поради следните причини: може да бъде изменено определение на съда по хода на самото
същество на делото, но не и във връзка с фактическите твърдения на страните. Такива те
могат да правят във всяка една фаза на производството по делото, с оглед техния интерес и
упражняване на процесуалните им права. В този смисъл съдът намира, че дължи единствено
произнасяне по представените по делото писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените в
днешно съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца: писмо изх. № АД-2060
от 26.04.2021 г. от УМБАЛ „Света М.а“ ЕАД, ведно със: заверено за вярно с оригинала
копие от епикризи на името на Д.И.И. от УМБАЛ „Света М.а” ЕАД, постъпила на лечение
на 04.07.2019 г. в 21:00 часа – 2 листа; заверено за вярно с оригинала копие от епикриза на
името на Д.И.И. от УМБАЛ „Света М.а“ – Варна с дата на постъпване 13.12.2018 г.;
епикриза на името на Д.И.И. от УМБАЛ „Света М.а“ – Варна с дата на постъпване
27.03.2017 г. – 2 листа; епикриза на името на Д.И.И. от УМБАЛ „Света М.а“ ЕАД – Варна с
дата на постъпване 27.03.2019 г.; епикриза на името на Д.И.И. от УМБАЛ „Света М.а“ ЕАД
– Варна с дата на постъпване 17.08.2018 г.; епикриза на името на Д.И.И. от УМБАЛ „Света
М.а“ ЕАД – Варна с дата на постъпване 04.07.2018 г.; епикриза на името на Д.И.И. от
4
УМБАЛ „Света М.а“ ЕАД – Варна с дата на постъпване 02.02.2019 г.; писмо от МБАЛ
„Света Анна - Варна“ изх. № 698/22.04.2021 г.; заверено за вярност копие от епикриза на
името на Д.И.И. от СБАЛ по кардиология – Варна, с дата на постъпване 03.10.2018 г.; копие
от писмо от ДКСИ – София изх. № АИ-1044 от 28.04.2021 г. до адвокат Д..
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените в
днешно съдебно заседание от процесуалния представител на ответника: удостоверение изх.
№ 3042-03-643/А от 21.04.2021 г., издадено от ТП на НОИ – Варна – 2 листа; удостоверение
за наследници изх. № 3042-03-643-б от 21.04.2021 г. от ТП на НОИ – Варна; удостоверение
изх. № 3042-03-622-А от 16.04.2021 г. от ТП на НОИ – Варна – 5 листа; удостоверение изх.
№ 3042-03-622-Б от 16.04.2021 г. от ТП на НОИ – Варна – 3 листа; удостоверение изх. №
3042-03-623-А от 16.04.2021 г. – 2 листа; удостоверение изх. № 3042-03-623-Б от 16.04.2021
г.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ищцовата страна свидетЕ..
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Д.Д.Д..
В залата влиза свидетелят Д.Д.Д..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
Д.Д.Д. – 54 г., вдовица, неосъждана, българска гражданка, с адрес – град Варна, ул.
“Антон Страшимиров” № 30, ет. 6, ап. 17. Желае да свидетелства. Без родство и други
връзки на заинтересованост. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕ.ТА Д.: Познавам П. М. Ж. от преди 2000-та година. Ние сме съседи.
Виждали сме се и преди това. Искахме да си купим гараж и един съсед ни свърза с нея.
Всъщност си купихме от тях гаража през 2000 г. Ние сме съседи, в съседен блок живеем.
Познавам майка й. Аз работя в магазин срещу апартамента, който беше на П.. Знам името
на майка й, защото ми е адашка. Д. се казава. Това беше една от причините да се
заприказваме. Аз работя в магазин. Познавам жената, откакто съм си отворила магазина.
Всъщност не от самото начало, а когато е пребивавала П.. През 2002 г. съм си купила
магазина. Може би я познавам малко след това – от 2003 г. Магазинът се намира срещу
5
апартамента на П.. Бившия апартамент на П. се намира на ул. „Ф.Т.” № 28, а магазина, в
който работя е на ул. „Антон Страшимириво” № 28А. Той е на ъгъл и се падат един срещу
друг. Мога да кажа, че Д. беше изключително контактна и приятна жена. Идвала е да си
пием кафето сутрин в магазина. Мога да кажа, че въпреки, че беше на години, беше
изключително добре облечена със стил и вкус. Беше изключително добра домакиня.
Изглеждаше много жизнена и енергична за възрастта си, много приятна жена. През зимния
период съм я виждала по-често. Приблизително си спомням, че през зимата е пребивавала
по-често. Да кажем от ноември до януари-февруари. Аз не мога да кажа точни периоди.
Знам, че беше при П.. Знам, че дядото беше болен. Лично не съм виждала човека. Аз не съм
виждала дядото, но знам, че е бил при П., защото бил трудноподвижен. Спомням си, когато
дядото почина, Д. колко тежко го изживя. Спомням си, че много страдаше за това, че не е
доживял да си влезе в апартамента. Знам, че някъде до лятно кино „Тракия” са имали къща и
са им я съборили и че строяха апартамент. Знам, че самата фирма се е забавила. Това го знам
от разговарите ми с Д.. Спомням си, че тя много страдаше от това, че дядото не е могъл да
влезе в апартамента, че нещата се бавят. П. основно си пазареше при мен. Д. идваше при
мен и си вземаше евентуално едно безалокохолно, когато ходеше на сбирките. Тя ходеше на
пенсионерски сбирки. За нея това беше социалния й Ж.т. Виждала съм, че Д. оставаше при
П. на ул. „Ф.Т.” 28 основно за тези сбирки. Впечатленията ми са от както сме се запознали -
от 2002-2003 г., докато тя си влезе в апартамента. Спомням си, че П. си продадоха около
2015 г. апартамента. След това у М. съм я виждала. Апартамента на М. се намира точно,
където се намира моят магазин, на „Антон Страшимров” № 28А. П. се събра да живее с този
човек, който е съсед и който си го познавам от самото начало, когато съм отишла да работя
там. Знам, че Д. живее в останалото време на Доброглед. Разказвала ми е за градинката си. С
много любов говореше за селото. Носела е от там лалета и такива неща. След като почина
мъжът й, една-две години може би след това, доколкото си спомням, тя идваше на тези
сбирки петък, събота и неделя. Тогава тя оставаше при П.. Беше в много добри отношения с
мъжа на П.. Отношенията им бяха прекрасни. Той почина през 2010 г. Знам, защото и моя
мъж почина през 2010 г. и с П. имахме сходна съдба. Д. при мен не е пазарувала. Идваше
жената и си взимаше по едно безалкохолно за сбирките. Иначе си приготвяше разни
сладкиши, показваше ми ги. За нея това беше изключително приятно нещо. П. и нейния
съпруг Ж. редовно пазаруваха от моя магазин. Понякога Ж. си е купувал патрончета с
алкохол. Това не е било всекидневно. Купувал си е понякога. Да кажем два – три пъти в
седмицата. Не съм го виждала да злоупотребява с алкохол и да е пиян. С Д. не сме
коментирали данни и впечатления за друг нейн родственик. Д. ми е споделяла, че има
проблеми с инвеститора, че не си е спазил договора, чакаше да станат нещата, забавиха се.
Спомням си, че трябваше да го ремонтират апартамента. Ремонтът беше свършен от П. и Ж..
По принцип сме си споделяли с нея за това. Говорили сме, че инвеститорът не е предал акт
16. Трябваше там да се правят довършителни работи, да се мине акт 16. Д. ми е казвала за
това. П. и Ж. започнаха ремонта. Тогава Ж. беше жив. Това беше някъде през 2008-2009 г.
Познавам синовете на П.. Знам, че те имаха бизнес в Близнаци и че са участвали, и те са
помагали. Д. беше изключително жизнена и енергична за възстрастта си. Спомням си, че
6
вече, след като П. си продадоха апартамента 2015 г. и след това, спомена че има някакъв
инцидент с чанта. Тогава психически ми изглеждаше малко по-притеснена и започна да се
оплаква, че има здравословни пробелми. Имаше задух и проблеми със сърцето, но като цяло
много не се е оплаквала жената. С нея последно се видях след като вече те си продадоха
апартамента, когато живееха в М.. Може би 1-2 години след 2015 г. сме се виждали събота и
неделя и в един момент разбрах, че се е разболяла. Това ми го каза П.. Аз я попитах как е. Тя
беше изключително притеснена и стресирана. След 2015 г. П. е живяла при Живка на ул.
„Антон Страшимиров” 28А. Виджала съм Д. да остава там при тях. Тя си идваше за
сбирките на пенсионерския клуб. За нея това беше изключително важно. Знам, че по нейно
желание Д. отиде да живее на село, защото тя много си харесваше селото, градината, беше
много добра домакиня. Купих гаража от П. и Ж., който се намира на ул. „Ф.Т.” 28.
Продажната цена тогава беше шест хиляди лева. Баба Д. посещаваше П. целогодиншо в
апартамента на ул. „Ф.Т.”, но спомням си, че през зимния период съм я виждала по-често.
Баба Д. през зимния период пребиваваше при П.. През зимата беше при тях. Знам, че селото
на баба Д. е Доброглед. Не знам къде е родена баба Д.. Не ми е казвала, че има сестра.
Сестрата на П. никога не съм я виждала. Баба Д. идваше във Варна обикновено през събота
и неделя. През останалото време тя беше на Доброглед. Съпруга на баба Д. не го познавам,
не съм го виждала. Знам, че той е починал през 2005 г., защото баба Д. се беше сринала
психически, когато той почина. Виждала съм баба Д. да носи само цветя от Доброглед.
Жилището на П. си го продадоха те. Не знам дали тя или съдия изъплнител го продаде.
Знам, че го продадоха. П. ми е клиентка. Не съм чувала сина на П. да е теглил някакъв
кредит. Знам, че той имаше бизнес, но такива подробности незнам. Д. не ми е споделяла
дали е получила пари при продажбата на жилището. Знам, че на П. й беше много тягостно
да живее в този апартамент, защото си спомняше за Ж.. Баба Д. не ми е споделяла каква
пенсия получава. Ж. след 2001 г. си спомням, че работеше като охрана. Знам, че той
получаваше пенсия, защото си спомням, че беше военен. Не са ме информирали каква е
била пенсията му. Познавам хората, които купиха апартамента на П.. Те също са ми съседи.
Те не са ми споделяли подробности за това за какви пари са купили апартамента.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Д.Д.Д..
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: М. И.Д..
В залата влиза свидетелят М. И.Д..
7
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
М. И.Д. – 64 г., разведен, неосъждан, български гражданин, с адрес – гр. Варна, ул.
“Антон Страшимиров” № 28а, ет. 2, ап. 8. Живее на съпружески начела с ищцата П. М. Ж..
Желае да свидетелства. Предупреден за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: От началото на месец януари 2013 г. се запознах с П.. Аз пътувах
по кораби в БМФ и сме съседи. Жилищата ни са едно срещу друго. Терасите ни са една
срещу друга. Аз съм на втория етаж. П. живееше на третия етаж. Живеехме един срещу
друг, с тясна улица. Тя живееше на ул. “Ф.Т.” 28. Има съвпадение на имената с “Антон
Страшимиров”, защото входът ни го обърнаха от към “Ф.Т.”. Иначе сме един срещу друг.
От двадесет години съм в това жилище и от там си имаме дружба, приятелство с П..
Свързват ни общи интереси – туризъм, планини, походи. С майката на П. се запознах някъде
след лятото. Те си живееха в техния апартамент на ул. “Ф.Т.”. Майка й идваше много често,
почти всяка събота и неделя. Майка й си беше в повечето време в Доброглед, в една малка
виличка. Тя си беше дейна, жизнена жена, поддържаше си малка градинка, но събота и
неделя си идваше, понеже беше социална. Имаше един пенсионарски клуб до читалище
“Б.Х.”, зад училище “Е.н ПЕ.н” и всяка събота и неделя идваше там да се събира с нейни
приятелки пенсионерки. Тя оставаше да спи в техния апартамент, а след като продадоха
техния апартамент на ул. “Ф.Т.”, идавше вкъщи. Ние вече на следващата година, 2014 г.
вече живеехме заедно с П.. Докато можеше да си има социален Ж.т, докато можеше да
върви, две-три години постоянно си идваше, или ни викаше, или когато трябваше да и
зенесем нещо на виличката – грижи, храна, с моята кола винаги бяхме под ръка. През лятото
Д. беше на виличката си, зимата - също, но до 2015 г. След това, следващата година тя
закъса със здравето. Преди идваше по-често вкъщи, приспиваше събота и неделя, но след
няколко години, когато закъса със здравето, отиде в техния апартамент на ул. “Ю.В.” 9, зад
лятно кино “Тракия”. Там се пренесе, защото вече не можеше, здравето не й позволяваше.
Въпреки, че си имаше условия на малката виличка, но така решиха да се прибере там. За
последно ходихме, взехме й багажа, каквото трябваше там. Това беше през 2017 г. - преди
три-четири години. През 2015 г. си спомням, че бяхме с П.. Тогава жената си беше добре.
Можеше да се грижи за себе си, но след това трудно ходеше, равновесие губеше – взе да
пада, започна да се задъхва, не можеше да си вземе въздух, подпираше се след няколко
години. Вече от 2018 г. решиха да се преместят в апартамента на ул. “Ю.В.”. Познавам Д. от
2013 г. Когато Д. можеше, поръчваше на П. и ние, отивайки с колата при нея й вземахме от
Варна или от Игнатиево от супермаркета каквото поръчаше. Каквото поръчаше за ядене,
8
това и носехме. Не съм виждал Д. да дава пари на П. за тези продукти. Пък и П. си имаше
възможности. Ние и носихме каквото трябва – зеленчуци, плодове, пилета, каквото
поръчаше. Тя готвеше хубаво. До последно можеше да се грижи за себе си, но след това
западна. Няколко години след това, към 2017-2018 г. Д. получи инсулт през лятото. П. си
поддържаше връзка с нея. Аз си работех във виличката, но тя си беше нейна грижа.
Получаваше обгрижване всякакво и каквото й поръчаше – храна, продукти - то си е едно на
друго, но Д. започна вече да иска лекарска помощ. В Терапията на много пъти ходихме.
Когато аз можех да успея, я карах и вземах с колата. Друг път със спешна помощ я вземаха.
Когато аз съм нямал възможност да я закарам или да я взема, внукът й, М., я е карал. Докато
Д. беше в болницата, П. се грижеше за нея – снабдяваше я с превързочни материали, каквото
си поискаше, каквото и се ядеше на жената. Каквото пожелаеше, П. й го носеше. Аз карах П.
с колата. Тя отиваше непрекъснато при нея. Д. през 2017 г. ни помоли да отидем и да вземем
багажа й. През есента на 2017 г. даже ни помоли да й оберем ябълките. Това беше през
лятото или някъде към есента. И ни помоли да и зенесем багажа с колата в жилището на
улица “Ю.В.”, защото тя не можеше. Тя замяташе левия крак, често се задъхваше,
подпираше се, вече не можеше. Аз със страх я наблюдавах да не се спъне и да падне. Тя
иначе си беше много грижлива жена. Поддържаше си градинката, всичко. Доня заживя в
жилището на ул. “Ю.В.” с внука си М.. Тя имаше хубава, подредена стая там. Аз доколкото
съм виждал, стаята си беше подредена. Имаше всичко най-необходимо – един голям
гардероб, легло, ракла, маса, стол, а пък иначе се хранеха в кухня-трапезария. Всичко беше
уредено. Имаше хубав кухненски плот, докато можеше тя сама се грижеше за себе си, тя си
готвеше. Тя спря да може да се грижи за себе си през лятото на 2018 г., юли месец. Тогава тя
получи инсулт. Аз бях на вилата тогава. През 2019 г., юли месец, тя спря да може да се
грижи за себи си, защото тогава беше в хосписа. След инсулта, тя не можеше да се обслужва
сама. П. си взе отпуска някъде към две седмици и я гледаше денонощно в стаята на ул.
“Ю.В.”. Тогава П. започна да се задъхва от тези грижи и тогава Д. постъпи в хоспис. Д. не
можеше без медицинска помощ. Трябваше и специализирана медицинска помощ и затова се
реши да постъпи в хосписа, който се намира по пътя между Виница и “Свети Константин и
Елена” – “Свети Николай Чудотворец”. Търсихме хоспис, защото тя вече си имаше нужда от
медицинска сестра и от непрекъснати грижи. Д. беше като инвалид, не можеше да мръдне от
леглото вече. Когато я взеха, мисля, че я закараха със спешна помощ в хосписа. След това тя
си искаше непрекъснато грижи. Имаше си медицинска сестра. В хосписа получи много
сериозни декубитални рани. В хосписа идваше два пъти хирург и му се плащаше. Това беше
плащане извън таксата. Тогава П. плащаже на управителя на хосписа. Плащаше и за
превързочни материали. Таксата за хосписа беше 750 лева. От там нататък каквото се
искаше, може и към 800-900 лева да отиваха, но знам, че на хирурга се плащаше два пъти.
Платихме по 50 лева, за да дойде да й изчисти раните. Тя тогава вече не беше контактна.
Понеже П. тръгна на работа, всяка събота бяхме там. Аз я оставях при мейка си горе. Аз
слизах долу да говоря с медицинската сестра и управитЕ.та. Каквото кажеха, се плащаше.
Тези разноски се плащаха от П.. Знаете, това са скъпи неща. Сина й М. и аз също участвахме
в плащането. Колкото поискаха, им плащахме на време. Първата вноска тя я плати на цяло.
9
Втората вече започнахме. Трябваше вече заплата и пенсия. М., сина й, и той на два пъти, на
части и плащахме вече. Добре, че жената беше предразположена, че да я разбере, но всичко
се плащаше колкото трябва. Вторият път вече на части. Знам за апартамента на улица
“Ю.В.”, че майка й направи дарение за гледане. Това беше през лятото и тогава жената беше
по-спокойна. Направи го, защото така са се разбрали между тях. Направи го, защото П.
полагаше грижи. Почти всичко, сто процента, беше на плещите на П.. Аз съм свидетел на
всичко. Имотът е бил на части. Тя е дала нейната си част. Не съм се интересувал защо е дала
имота. Те са техни лични неща. За мен беше важно отговорното поведение на П. към майка
й. Това е. Бащата на П. не го познавам и не съм го виждал. П. живее на улица “Ф.Т.” още от
преди двадесет години. Аз през 1998 г. съм влязъл да живея в моето жилище. Те живееха
тогава там. Ние се познавахме. Бяхме съседи. Баба Д., когато беше добре със здравето си
хващаше автобуса от Доброглед и идваше във Варна. Приспиваше в апартамента на улица
“Ф.Т.”. Когато можеше си хващаше автобуса, иначе ние отивахме. Не знам други хора да са
я превозвали от Доброглед до Варна. Когато можеше идваше с автобуса, изпращахме я
после. Договорът за този апартамент беше сключен през лятото на 2018 г. Не съм виждал
договора. Сключиха договор за гледане. Майка й преписа притежаваната от нея част от
апартамента на П.. Договор за гледане и дарение не е ли едно и също. Знам от П., че майка
й е дарила нейната си част от апартамента на П.. Как са се разрали, какво са се разбрали -
това са лично техни неща. Аз не се интересувам. Баба Д. имаше сестра. Едната й сестра я
познавам лично. Тя живее над затвора. Мисля, че тя има сестра и над Добрич, в някакво
село. Бащата на Д. беше от Павликени. Д. ходеше при състра си, но тя почина. Най-вече се
поддържаха с другата си сестра, на която синовете й са в Испания. Не си спомням селото,
беше до Добрич, там ходеха на гости. Тази жена почина. Баба Д. живееше с М. в
апартамента. М. живееше с жена си и дъщеря си. Баба Д. известно време живееше с тях.
Жената на М. си замина. Отиде си при майка си и баща си в Близнаци. Баба Д. постъпи в
хоспос накрая на месец август, защото знам кога почина – на 28 септември 2019 г. Постъпи
в хосписа на 28 август 2019 г. Договорът за дарението беше сключен преди да постъпи в
хосписа, мисля, че през лятото на предната 2018 г. или на 2019 г. Не знам и не съм се
интересувал каква пенсия получаваше баба Д.. Апартамента на П. на улица “Ф.Т.” знам, че
големият й син го е ипотекирал или ипотеката е била взаимна, но не е могъл да плаща и му
вземат апартамента.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля М. И.Д..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ответната страна свидетЕ..
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: М.Р.Г..
10
В залата влиза свидетелят М.Р.Г..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
М.Р.Г. – 78 г., женен, неосъждан, български гражданин. Без родство и други връзки
на заинтересованост със страните по делото. Желае да свидетелства. Предупреден за
наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛЯТ Г.: Познавам дядо М. и баба Д. бегло от 1990 г. до 2000 г. По-бегло,
като съседи, но през 2000 г. се пенсионирах и ги опознах до последния им дъх. Моята вила
се намира в село Доброглед, на петдесет метра от тяхната. Постоянно живея там. Вилата я
имам от 1990 г. Преди това аз работех в Германия. От 2000 г. постоянно живея на вилата и
ги познавам много добре. Моята вила е на петдесет метра от тяхната. Познавам П.. Е. съм я
виждал три пъти за двадесет години. Говорим за село Доброглед. Дядо М. и баба Д. най-
напред, преди да им съборят къщата в града, се мяркаха. Когато я събореха, те дойдоха за
постоянно да живеят на Доброглед. Не мога да кажа годината, когато се изместиха, но беше
може би 2000-2001 г., накъде там. В съборената къща в града, съм ходил да им взема багажа,
за да го занесе на вилата с моята лека кола и ремаркето. Дядо М. до смъртта си живееше в
Доброглед. След смъртта на дядо М., баба Д. живееше постоянно на Доброглед,
целогодишно. Зимата ходеше за един-два месеца само при някаква сестра в търновско село.
Там отиваше да изкара зимата и пролетта рано се завръщаше на вилата. Аз не знам Д. да е
живяла в дома на П. във Варна, защото тя всеки ден беше в нас. Абсолютно всеки ден. Баба
Д. и дядо М., след като се бяха пенсионирали, работеха- Баба Д. ходеше на АПК ли, как се
казваше, кооперация ли и режеше лозя пролетно време, а есенно време ходеше да бере
грозде на същата кооперация. Това е в село Игнатиево. Тя работеше и в някакви офиси.
Мисля, че тя чистеше два офиса и се завръщаше. Днес бере лозе, след два-три дни ходи да
чисти офисите. Не работеше всеки ден на офисите. Дядо М., като пенсионер беше
комбайнер. ЦЕ.ят му Ж.т е минал с трактори, с комбайни и лятно време ходеше да жъне.
Вземаха го от вкъщи, връщаха го. Той ходеше като комбайнер на работа. Те получаваха
пенсии. Не съм ги питал какви пенсии получават, но живееха добре, охолно. Не така да
разполагат, но не бяха в критично състояние. П. живееше, един път й карах багаж, някъде
около погребите, някакъв блок имаше там. Занесох им багажа и аз казах на бай М. да отиде
горе. Той каза, че не иска да ходи горе, защото сигурно ще ги свари пияни дъщеря си П. и
зет си Ж., а той човека не употребяваше алкохол. Ж. го познавам много бегло. Не мога да
кажа кога почина Ж., но може би преди десет години. Баба Д. някога може да е преспивала
11
при П., но винаги идваше на Доброглед. Аз съм я возил много пъти лично до Варна с моя
автомобил, не съм ги броил, но винаги съм я возил с хранителни продукти – бакърчетата с
ядене, торбичката с плодове, с домати, пипер и т. н. Тя ги носеше на П.. Бях казал на баба
Д., че няма да я возя повече, защото колата ми се умирисва на ядене. Тя казваше: „М., какво
да правя. Нали трябва да и наготвя и да й занеса. Дъщеря ми е.“ Не мога да кажа защо се
налагаше баба Д. да готви. Не съм я разпитвал подробно, но жената така казваше. Баба Д. се
оплакваше, че П. нямала пари, защото са я съкратили от работа. Аз не знам какво е работила.
Някъде при военните ми казваше. Тя каза, че П. иконимически не е добре, че и плаща тока,
водата, че й дава пари за цигари, че не и стигали парите за цигари и алкохол. Това са думите
на баба Д.. Дядо М. почина в Окръжна болница. До смъртта си живееше в Доброглед. Баба
Д. като я взеха и мисля, че я изпратиха в старчески дом. Тя, след като се върна във Варна да
живее от Доброглед, каза че живее в апартамента, където беше къщата. Къщата беше до
„Мак Д.лдс“, на гърба, до кръглата банка. Тя казваше, че и внука и снаха й живеЕ. там. С
баба Д. и дядо М. се събирахме много често. Поводите бяха имен ден, рожден ден. Винаги са
ни канЕ. на гости. Той не употребяваше алкохол, аз също не употребявам и ни вървеше
приказката. Плюс това баба Д. всеки ден идваше в нас да пият кафе с жена ми. Всеки ден – и
преди обяд и след обяд, може би в продължение на 10-15 години. Знам, че баба Д. ходеше в
някакъв клуб да танцува. Така ми казваше. Не мога да кажа колко често ходеше там - един
път на седмица ли, нямам представа за техните сбирки. Другата дъщеря на баба Д. и дядо
М., която е от Провадия я познавам. Познавам и мъжа й. Тя се казва Е., а мъжът й се казва
З.. Те идваха редовно на вилата. Правиха някакво подобрение там - прекарваха шахти, нови
води, сееха нови лози. П. и Ж. не съм ги виждал на вилата в Доброглед. Когато почина М.,
П. дойде. Когато вземаха багажа на баба Д. да я преселват незнам дали за старческия дом
или за къщата, дойдоха един път и когато почина баба Д. - пак. П., след като остана вдовица
не мога да кажа дали заживя с друг мъж. Чувал съм. Този мъж идва да взема багажа. За него
ми каза баба Д.. Този мъж, с който П. заживя след смъртта на Ж., съм го виждал един път,
когато дойде за багажа. Видях го и на гробищата един път. Не съм чувал П. и съпруга на П.
да са давали пари на баба Д.. По-скоро обратното съм чувал – баба Д. да им дава пари. От
2000 г. Д. и М. живеят в Доброглед. Аз съм постоянно там и те са там. Работих в Германия
от 1995 г. до 2000 г. След това не съм напускал България. Един път съм напускал България,
за да отида до Истанбул на гости. Съседството ни в Доброглед е, че те са на петдесет метра
от нас. Живеем на една и съща улица. Една къща ни дЕ. между моя имот и имота на Д.. Там
живеят датчани. Нямам пряка видимост до двора на баба Д.. Трябва да изляза на улицата и
да отида пред тях. Аз не виждам, когато някой дойде в тях. Три пъти П. е ходила в имота -
когато почина баща й, когато дойдоха за багажа на баба Д. и когато почина баба Д.. М.
почина преди повече от 10-15 години, може би, а баба Д., ако не се лъжа, почина преди
година и половина. Когато Е. идваше, тя ни се обаждаше да се видим. Съпруга й също се
обаждаше. М. беше жив, когато Е. и мъжът й редивно идваха на вилата. Те идваха, може би,
два пъти на месеца. Това е след 2000 г. След смъртта на М., Е. и мъжът й идваха редовно да
навестяват майка си - два пъти в месеца. Д. беше редовно в нас и ни казваше кой е идвал. Аз
имам съпруга. Тя е жива. От баба Д. разбирах кой кога е идвал и съм ги виждал. Тя ме
12
викаше всеки ден да видя я катинара, кучето, вратата, кранчето. Ние всеки ден бяхме почти
заедно. Не съм бил всеки ден в имота. Когато ме е поканила ходих. На седмицата поне два
пъти съм ходил в имота й, а тя всеки ден беше в нас. По отношението на идването на Е., не
само от баба Д. знаех за тяхното идване, ами ги и виждах. От моите очи зная за идванията на
П., защото аз три пъти съм я виждал за 20 години там. П. и да е идвала – е идвала много
рядко, но тя никога не е пристъпвала към нас. Баба Д. е казвала, че ще идва П., ама не е
дошла. Или ако днес дойде, след три месеца може пак да дойде. Това са нейните думи.
Когато П. идваше, стоеше само в къщата. Не съм броил колко пъти е идвала П.. И да е
идвала, е идвала много рядко, но тя никога не е пристъпвала към нас. Година преди да
почине, Д. си изнесе багажа. Не мога да кажа точна година, когато Д. се е изнесла. Баба Д.
преди да замине да живее на Варна не беше зле. Беше много добре даже с главата. Иначе
беше отслабнала. Тя беше нормална жена. Не мога да кажа дали тя е имала здравословни
проблеми. Тя имаше добро състояние. Имаше кръвно. Когато отидеше във Варна и се
удосаше, като дойде при нас, по два дена главата, краката всичко я болеше. Жена ми не
можеше да я успокои, защото тя не си пиеше лекарствата. Не знам защо не ги пиеше
лекарствата. Знам, че баба Д. ходеше на клуб, но всяка седмица ли, всеки ден ли - нямам
сведения. Когато ходеше във Варна, тя оставаше там една вечер. Не знам кой я е връщал до
Доброглед. Може такси да си е взела, не мога да кажа. Водих М. до погребите. Аз го
поканих да слезе да отиде пре децата си, защото аз като ходя, за мен е нормално да отида да
ги видя. Той каза, че не иска да ходи там, защото заварва страшна картина. Каза, че заварва
пияни хора и не иска да се разправя с тях, защото той не пиеше. Не съм виждал нито П.,
нито нейния съпруг Ж. да са в такова състояние. Аз знам за това по думите на М.. Д. носеше
редовно продукти на дъщеря си. Тя обясняваше, че й носи ядене. Носеше е приготвена
храна, както и домати, краставици, ябълки, чушки, цветя - всичко носеше. Говоря за всички
години от 2000 г. до като почина баба Д.. Аз съм й носил бакърчетата с ядене и й казах:
„Бабо Д., моля ти се, стига готви тези манджи, защото ми умириса колата на ядене“. Тя ми
казваше: „М., какво да ги правя“. Когато пристигаше във Варна, не съм виждал никой да я
посреща. Аз я стоварвах до кръглата банка. Там има лека отбилка, изчаквал съм да мине от
другата страна на тротоара, за да не я сгазе някой и съм се казвал в колата да си ходя, а тя си
продължаваше зад „Мак Д.лдс“ към апартамента. Не знам адреса на апартамента. С
апартамента на дъщеря й П. те отдавна приключиха. Апартамента го взе банката. Това го
знам от баба Д.. А тука, дето е до кръглата банка, минаваше покрай банката и заминаваше в
блока. Зная блока и апартамента, но никога не съм се качвал там. Тя носеше до кръглата
банка, там където е била старата и къща в новия апартамент торбите. Там не знам кой е
живял вътре и на кого ги е носила. На П. ги е носила. На друг не ги е носила. Когато тя ги
носеше нещата, на следващия ден тя се връщаше отново. Оставя си манджите, продуктите и
се връщаше в Доброглед. Това го знам, защото тя веднага идваше у нас. На втората минута,
като си остави багажа беше на вратата, на звънеца. Д. почина преди година, може би вече
година и половина. Тя винаги носеше тези неща. Последно – не мога да кажа, но малко
преди да я вземат, пак носи ядене и пак аз я карах. Взеха я преди повече от година и пет-шест
месеца. Малко преди да почина аз пак съм и носил манджата. Не мога да кажа кой месец
13
беше това. И година няма да кажа. Казвам две години преди. Д. почина преди година и
половина. Аз бях на погребението й. Две години преди това е носила храната и го е правила
назад във времето още 18 години. И М. съм карал с продукти, и нея съм карал.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля М.Р.Г..
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Н.Ю.Д..
В залата влиза свидетелят Н.Ю.Д..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
Н.Ю.Д. – 67 г., женен, неосъждан, български гражданин. Без родство и други връзки
на заинтересованост със страните по делото. Желае да свидетелства. Предупреден за
наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: С баба Д. сме съседи в село Доброглед. Живеем врата срещу
врата. Аз като отидох през 1998 г., бай М. и баба Д. бяха там. Аз имам имот в Доброглед от
1998 г., а през 2004 г. си построих къща в имота. Къщите ни са една срещу друга. Познавам
М. Г.. Той живее на петдесет метра. Аз целогодишно живея в Доброглед от 2004 г. Аз като
отидох, те живееха там. Там бяха. Там ги заварих. Целогодишно си живееха там. Те имаха
във Варна къща. Те бяха пенсионери. След пенсионирането си, бай М. работеше като
комбайнер, а баба Д. чистеше два офиса във Варна, до „Б.Х.“ някъде. Бай М., до смъртта си,
преди да се разболее, живееше в Доброглед. Не мога да си спомня коя година почина бай
М.. Познавам голямата дъщеря на дядо М. и баба Д. - Е.то. Тя живее в Провадия. Съпруга на
Е. също го познавам. С П. се запознах преди да почине майка й. Една-две години преди това
съм я виждал само два пъти. Баба Д. съм я возил най-малко 30-40 пъти с колата до Пенкиния
апартамент до носи продукти. Апартаментът на П. беше до погребите, долу. Улицата не
мога да я кажа. Аз работя в корабостроителния завод и съм вземал сутринта баба Д. с багажа
и я карах до тях. Баба Д. винаги носеше продукти от там. Тя много-много не влизаше вкъщи.
Тя се оплакваше, че П. и съпруга й си пийвали. Баба Д. като вземе пенсията, идваше да
плаща тук тока и водата. Плачеше жената. След смъртта на дядо М., баба Д. живееше в
Доброглед, но два-три месеца през зимата отиваше към плевенския край при сестра си. Баба
14
Д. отиде да живее във Варна за постоянно като се разболя. Беше 2018 г., когато тя се
разболя, дойде във Варна и повече не се върна. Аз не бях на смъртта й. Жена ми беше.
Тогава аз бях на работа. Те имаха зад „Мак Д.лдс“ къща. В нея имаше даже квартиранти.
После я събореха и направиха апартаменти там. Баба Д. имаше апартамент в новата
кооперация, на втория етаж. Там живееше внука й. Той се казваше М. и е син на П.. Баба Д.
имаше там стая с баня отделно. Те имаха един голям апартамент, където на баба Д. бяха
направили баня, тоалетна и една стая. Това беше вътре в апартамента. През 2018 г. баба Д.
се разболя. Боляха я краката. Не мога да кажа каква беше болестта й, но краката я боляха и
тя не можеше да върви. Не знам кой дойде да я вземе. Тогава аз бях на работа. Като се
прибрах жена ми каза, че са дошли да я вземат, но кой я е взел – не знам. От моя двор се
вижда какво се случва в двора на Д.. Нямаше насаждения. Нямаме нищо. Врата срещу врата
сме. М. и П. ги познавам. Аз с тях не съм говорил. М. го видях само два пъти. Първият път
беше с жена си и детето. Стояха половин час. Вторият път бяха дошли, защото изгубили
ключовете. Дойдоха да ги вземат и се върнаха. Това беше преди да се разболее баба Д. –
2017 г. Не си спомням годината, но е 2017 г., защото преди да се разболее баба Д., пет-шест
месеца преди това стана това. Месец не мога да кажа. Разбрах, че са загубили ключовете,
защото и аз бях отвън. Чух, че и казват: “Бабо Д., изгубихме ключовете“. Аз не го познавам
лично. П. я познавам. С нея не сме приказвали. П. я видях два-три пъти. Преди да почина
баба Д. един път дойдоха с мъжа си. Доведоха и баба Д.. Заведоха я до вратата, баба Д. влезе
вътре, а те се върнаха. Втория път вторият й мъж я доведе и я остави три-четири дена там.
Това беше преди баба Д. да почине. Баба Д. мисля, че почина през 2018 г. Водил съм 30-40
пъти Д. до долния апартамент на П.. И на апартамента, в който живееше М., и там съм я
водил. Аз защото работех във Варна и за да не гони тя рейс, защото беше с багаж, вземах й
багажа, оставях я там и аз отивах на работа. Тя носеше плодове, домати, пипер, ябълки. От
2010 до 2015 г., докато работих в корабостроителния, тя винаги идваше с мен. За да не гони
рейс с багажа, аз я вземах, оставях я пред Пенкини и тръгвах за работа. Това е от 2010 до
2016 г. До две 2017 г., когато имаше багаш, винаги аз я водих. Тя идваше с торбите, за да им
донесе продукти. Тя идваше заради това. Някой път, след 2010 г. идваше и по работа – да
чисти два офиса. Тези неща ги знам от Д.. Когато пътуваме я питам къде отива. Когато
носеше торбите ходеше при П. или М.. Ходеше и да почиства. Аз съм влизал вътре в
апартамента през 2015-2016 г. Тогава апартаментът още не беше обзаведен. Тогава ми
показа баба Д. къде е хола, стаята и показа, че тези работа са за нея. Към 2016 г. все още не
бяха обзаведени. На баба Д. стаята не беше, а в другите стаи имаше диван, легла и маси, но
на баба Д. помещенията в тях нямаше нищо. Баба Д. се оплакваше от П. и М.. Казваше, че
нямали пари. Тя им помагаше. Като съм я водил към Варна ми е казвала, че ще ходи да
плаща тока и водата. Аз не съм виждал тя да плаща тока и водата на П. и М.. Само знам от
нейните думи. М. не мога да си спомня кога почина. Той почина набързо. Хвана го вечерта,
закараха го в болницата, оперирали са го и след десетина дни - месец почина. С Д. бяхме
най-близките комшии. Бяхме като брат и сестра, защото всичко до мен опираше. Тя отиваше
и при другия съсед. Но аз съм врата срещу врата с нея. Когато спреше водата, аз ходих да
поправям помпата. Когато нямаше дърва – ходих да цепя дърва. През последните месеци аз
15
ходих да й пазаря - хляб, захар, олио. Помагах й. Аз работих до края на 2017 г. Моето
работно време беше сутрин от 7 до вечерта - до 6-7 ч. Понякога работех събота и неделя,
зависи. Това е през цялото това време от 2004 до 2017 г. Моята съпруга е пенсионерка от
2016 г. Аз два дни бях на работа и два дни почивах. Графикът ми беше различен. Аз съм
бояджия в корабостроителния завод. Нямам работно време. Връщам се вкъщи, след един час
ми се обаждат и отивам на работа да боядисвам. Дори понякога не съм се връщал вкъщи,
защото работата е такава. Точно работно време нямам. Не работих по график от сутрин до
вечер, по точен час. Ходя на работа, кагото се наложи. Отивам на работа сутринта. Казват,
че в момента работата не е готова. Връщам се вкъщи. След един час ми се обаждат и ми
казват да отивам да боядисвам. Може да стоя цяла нощ и някой път се е налагало по два-три
дни да не се връщам вкъщи, защото трябва да се боядисва, корабът трябва да заминава. От
2004 до 2017 г. ходих на работа. Аз не съм имал точно работно време. Например отивам на
работа. Връщам се вкъщи. Може да стоя цял ден вкъщи. Вечерта, като ми се обадят и ми
кажат, че трябва да отивам да боядисвам, аз отивам да си свърша работата. Първия път, П.
дойде в Доброглед с новия мъж. Тогава баба Д. я доведоха до вратата. Не си спомням кога е
било това. Втория път я доведе новия мъж, остави П. до вратата и замина. Това го видях с
очите си. Моята съпруга се пенсионира през 2016 г. Тя беше пазач на друго място. Когато Д.
са я взЕ. от Доброглед, аз не бях там. Жена ми каза, че баба Д. е заминала на Варна. Каза ми,
че е болна и че едвам върви. Това го каза съпругата ми. Това беше в началото на 2018 г. ли
беше, какво беше. Не си спомням точната дата кога ми го е казала това.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Н.Ю.Д..
АДВ. Д.: Имам искане за Д.зпитване на още един свидетел. Изложили сме
обстоятелства във връзка с грижите и издръжката за периода от 2008 до 2010 г., които не
бяха установени от впечатленията на двамата свидетЕ.. Аз ви казах, че обстоятелствата са
различни и че не е достатъчно да бъдат двама свидетЕ..
АДВ. П.: Моля да се остави без уважение искането. Такова искане беше направено в
съдебното заседани, което беше на 24.02.2021 г. Съдът изрично указа доказателствената
тежест. Беше направено искане. Съдът допусна по двама свидетЕ.. Изрично има
определение на съда, където оставя без уважение искането за разпит на трети свидетел. Ако
в момента допуснете трети свидетел, заявихме и двете страни в предното съдебно заседание,
че държим на едновременен разпит на свидетЕ.те. Обезмисля се едновременния разпит.
Противопоставям се.
16
АДВ. Д.: Ние водим нашия свидетел. Обстоятелствата, които ние сме изложили, че
искаме да разпитаме свидетЕ., са такива и в хода на разпита установихме точно това, че не
се доказаха обстоятелствата, свързани с 2008-2010 г. Моля да допуснете третия свидетел,
който водим и който е М. Ж.в Ж.. Той е живял с Д. в апартамента и същият е извършил
довършителните работи, той ги е организирал.
АДВ. П.: Когато съдът е допуснал двама свидетЕ., право на страната е да прецени
обстоятелствата, за които се искат тези свидетЕ. кой ще ги установява.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, намира следното: чл. 159 от ГПК
е ясен, като съдът с приложениято на закона е допуснал в полза на ищеца само двама от
исканите трима свидетЕ.. С оглед наведените твърдения, съдът намира, че следва да допусне
и третия свидетел в полза на ищеца, който да бъде разпитан в днешно съдебно заседание.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: М. Ж.В Ж..
В залата влиза свидетелят М. Ж.В Ж..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
М. Ж.В Ж. – 40 г., неженен, неосъждан, български гражданин. Син на ищцата.
Племенник на ответницата. Предупреден от правото на отказ от свидетелстване. Желае да
свидетелства. Предупреден за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛЯ Ж.: Баба ми се казва Д. И.. Тя от есента на 2018 г. се премести да
живееше в апартамента на ул. „Ю.В.“. Тя по принцип пак си живееше там, но беше на
17
вилата в Доброглед. В Доброглед живее от 2002-2003 г. Тогава дядо ми беше жив.
Апартамента на ул. „Ю.В.“ тя го посещаваше, откакто го построиха през 2008 г. Тя идваше
там, когато си взимаше пенсията. Идваше постоянно, всеки месец да си взима пенсията. Тя
идваше в апартамента когато поиска. Когато идваше за пенсията, идваше и в апартамента.
Тя приспиваше в апартамента. Тя е оставала в апартамента по един-два-три дни, даже и по
пет. През 2008 г. започна да се прави ремонт на апартамента. Ремонтът беше завършен през
2010-2011 г. Окончателно през 2011 г. се довърши апартамента. Д. дойде да живее в
апартамента през 2017 г. В апартамента имаше стая за нея. Аз живеех в апартамента с жена
ми и баба Д.. Жена ми напусна семейното жилище през 2018 г. Тогава вече Д. живееше при
мен. Д. не беше причината, за да напусне жена ми жилището. Ремонтът се извърши от майка
ми и баща ми - от П. М. Ж. и от Ж.Д.Ж.. Те даваха пари, а майсторите извършиха ремонта.
Довършителните работа бяха извършени от тях. Те се изразяваха в шпакловане на гипс-
картон, шкурене, боядисване, обзавеждане, подови настилки, баня, тоалетна, всичко от-до.
Баща ми почина на 24.12.2010 г. ЦЕ.ят ремонт струваше около 40-50 хиляди лева. Парите ги
дадоха моите родитЕ.. На баща ми, като се пенсионира, му дадоха двадесет заплати.
Отделно се продаде гаража. Ж. и майка ми спестяваха пари за този ремонт. Баща ми пиеше,
но не злоупотребяваше с алкохол. Няма как да злоупотреби, като ходи на две работи.
Нощна-дневна – как да стане и то въоръжена охрана. Майка ми не пиеше. Те нямаха
проблеми с алкохола. Между М., Д., майка ми и Ж. не е имало противоречия във връзка с
алкохола. Те бяха в нормални отношения. С баба Д. са имали добри отношения.
АДВ. П.: Противопоставям се на разпита на свидетеля за периода след 2010 г.,
защото ние имаме двама свидетЕ., а излиза, че те имат трима сведетЕ. за този период.
СВИДЕТЕЛЯ Ж.: Майка ми плати парите за въвеждане на обекта в експлоатация.
Парите бяха около две хиляди лева. Говоря за даване на разрешение за експлоатация на
обекта. За въвеждане в експлоатация на блока, управителя движеше тези работи. Майка ми
даде на него парите. Аз това го видях. Апартаментът, за който говоря е № 3. Този
апартамент винаги е бил собственост на баба ми.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля М. Ж.В Ж..
АДВ. Д.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. П.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък с разноски.
Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на адвокат Д..
18
СЪДЪТ, с оглед изразеното становище от страните и липсата на други
доказателствени и процесуални искания, намира делото за изяснено от фактическа и правна
страна, поради което следва да обяви съдебното дирене за приключило и даде ход на устните
състезания.
Водим от гореизложените мотиви, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. Д.: Моля да уважите исковата молба с всички произлизащи от това правни
последици. Моля да присъдите направените по делото разноски. Моля да ми дадете
възможност да представя писмена защита.
АДВ. П.: Моля да отхвърлите изцяло предявения иск като неоснователен и
недоказан. Моля да присъдите направените по делото разноски. Моля да ми дадете
възможност да представя писмена защита.
Съдът обяви устните състезания за приключили.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ищеца в
десетдневен срок, считано от датата на изготвяне на съдебния протокол, а на процесуалния
представител на ответната страна 20-дневен срок, считано от датата на изготвяне на
съдебния протокол, да представят писмени защити.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение на 28.05.2021 г.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:50 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
19