Номер 70920.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София7-ми наказателен
На 20.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601130 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 , вр. с глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по жалба на осъденото лице В. Г. М. , срещу определение № 438 от
15.09.2020 г. по ЧНД № 418/2020 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което е оставена без
уважение молбата на лишения от свобода за постановяване на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата му част от наказанието „лишаване от
свобода”, определено му по НОХД № 894/2018 г. на КОС.
Осъденият М. излага оплаквания, че съдебният акт на КОС е неправилен.
Изтъкват се доводи, че осъденият отговаря на всички изисквания за приложение на
условното предсрочно освобождаване – според лицето същият е с чисто съдебно
минало, без криминалистически регистрации, завършено средно образование с отличен
успех, проявява трайно установен модел на поведение. Подчертава се, че л.св. М. е с
влошено здравословно състояние – респираторно заболяване, хипертония и страхова
невроза, което състояние е известно на администрацията на пенитенциарното
заведение.
На отделно място, осъденият категорично възразява против констатациите в
изготвения доклад на ИСДВР, респ. срещу становището на началника на затвора Бобов
дол. Възразява, че въпреки желанието му за работа му е била вэъзложена такава, която
е довела до влошаване на здравословното му състояние. Осъденият М. се
противопоставя и на констатациите в цитираните доклади относно актуалната оценка
на неговото поведение през критерия “умение за мислене“. В тази връзка подчертава,
че с нито един от лишените от свобода, вкл.и него самия не е била провеждана
ефективна възпитателна работа поради липса на служители и пренатовареност на
1
единствения отговорен служител ангажиран с корекционния процес. Л.св.М. намира,
че липсата на промяна в оценката на риска от рецидив се дължи на собствено
бездействие на затворническата администрация. Изтъква необходимостта да бъде
освободен, за да си осигури доходи и съответно- да заплаща издръжка на малолетната
му дъщеря.
Формулирано е искане да бъде отменено определението на КОС и да бъде
постановено условно предсрочно освобождаване на осъденото лице М..
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд е установил
относимите за произнасянето си факти, поради което и крайните изводи по
приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от
въззивния съд.
Извършена е цялостна преценка за наличието на предпоставките визирани в чл.
70 от НК. Съдебният състав на КОС се е запознал със затворното досие на осъдения М.
и останалите писмени доказателства- заключения на администрацията на затворното
заведение, доклади и оценки, както и справката за размера на изтърпяната и
оставащата част от наложеното наказание.
Първостепенният съд е установил, че осъденият е изтърпял повече от 1/2 от
наложеното му наказание „лишаване от свобода” в размер на 9 месеца, като към датата
на произнасяне на първия съд е изтърпял фактически 6 месеца, а към датата на
постановяване настоящото определение - 7 месеца, с остатък за изтърпяване 2 месеца.
При така установеното наличие на първата положителна материалноправна
предпоставка за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване,
първоинстанционният съдебен състав е извършил и дължимата последваща преценка
за съществуването или липсата на втората положителна предпоставка за уважаване на
искането - дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне.
За да се произнесе с атакуваното с жалбата на осъдения определение,
съдебният състав на първоинстанционния съд е кредитирал становището, изразено в
доклада на ИСДВР, изготвен за целите на производството, в насока, че корекционната
2
работа с осъдения не е завършена, че той не е демонстрирал трайна положителна
промяна в посока желание за работа и намаляване дефицитите в поведението си.
По отношение на така цитираното становище, Софийският апелативен съд
намира, че е нужно да се подчертае следното:
САС установява, че в затворническото досие на лишения от свобода М. не е
налице значим обем от доказателства за действително провеждан с участие на
осъдения поправителен процес. Това кореспондира и с неговите твърдения, изнесени
пред първия съд.
Видно от приложената справка за съдимост М., противно на твърденията си е
осъждан, като преди настоящото наказание е изтърпял ефективно наказание ЛС за срок
от месеца по предходното си осъждане за същото престъпление, осъществено в
предишен времеви период. Преди това е бил осъден последователно за извършено
еднородно престъпление по чл. 183, ал.4, вр.с ал.1 от НК осъществено в период 2015 –
2016 г., както и преди това – за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК извършено в
периода м.11.2014 – м.03.2015 г.
В психологическото заключение, изготвено от инспектор-психолог Стателова
на 22.11.2019 г. е изложена преценка за психологическото състояние на осъдения,
както и изложени характеристични данни за същия: сравнително добри умения за
общуване, но и склонност към преувеличаване на собствената роля в обществото,
умерен риск от суицидно поведение, умерен риск от агресивно поведение;
потенциален риск от разстройство на мисленето и тежка психопатия. Като
положителна страна е отчетена „чистата криминална история“ на лицето.
В първоначалния доклад на ИСДВР, изготвен на 14.11.2019 г. при е отчетено,
че В. М. е бил отгледан в условията на добра традиционна семейна среда, съобразена е
фамилната му история и професионални ангажименти. Според този доклад, лишеният
от свобода не приема изцяло отговорността за извършеното правонарушение, но
приема размера на наложеното му наказание и демонстрира мотивация за личностна
промяна.
В първоначалния доклад са дефинирани следните ясно изразени дефицити в
следните зони: Умения за мислене - разпознава проблемите си, но е склонен да отлага,
не мисли за последиците, ориентиран към близки цели, импулсивен при определени
обстоятелства, игнорира неблагоприятния ефект от действията си.
Като положителни ресурси за поправяне на лицето е отчетено – зряла възраст,
образование, подкрепа от близките, професионални умения. Определен е нисък риск от
вреди. Препоръчва се включване в трудова дейност.
3
Въз основа на тези констатаци е бил изготвен план за изпълнение на присъдата.
Осъденият е заявил желание да полага труд и е бил назначен като общ работник в
кухня, но след непродължителен период от време е отказал да продължи поради
ранното събуждане за изпълнение на задълженията.
САС намира, че изводите на първостепенния съд за липса на устойчива нагласа
към поправяне на лишения от свобода са обосновани. Л.св.М. проявява
самосъхранителна, самосъжалителна и самооправдателна нагласа и търси най-
благоприятните условия за своето здраве, като към настоящия момент не е проявил
твърдост и упоритост за постигане на първоначално заявените от него намерения за
ангажиране в трудова дейност. Това му поведение, макар и частично оправдано с
грижа за собственото здравословно състояние, кореспондира с констатираната от
ИСДВР склонност на лицето към отлагане решаването на наличните проблеми.
Въззивният съд намира, че осъденото лице поставя като приоритет собственото си
положение, поради което и неглижира последиците от правонарушението. Наред с това
следва да се отчете обстоятелството, че не е изпълнена прогресивната система – не е
изменен режимът на изтърпяване на наказанието от общ в лек.
В текущ доклад, изготвен на 18.08.2020 година са възпроизведени сходни с
първоначалните данни относно поведението на лишения от свобода М..
Софийският апелативен съд намира, че констатациите на администрацията на
затворното заведение, формирани в хода на изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода на В. М. следва да бъдат кредитирани. Те не са повлияни от становището на
Началника на Затвора, дадено с оглед и за целите на настоящото производство, а са
били придобити от наблюдението на лишения от свобода преди инициирането на
процедурата за УПО от него. Същевременно, САС не намира доказателства за
настъпила съществена промяна в поведението на осъдения, освен награждаването му
със заповед от 24.07.2020 г.
Въз основа на изложените по-горе факти, САС приема, че лишеният от свобода
В. М., през периода на изтърпяване на наложеното му наказание е демонстрирал
принципно желание за личностна промяна и поправяне. Същевременно, следва да се
приеме за основателно становището компетентното мнение на инспектор СДВР,
изложено в цитираните доклади, в частта, в която се твърди, че възпитателната работа
с лишения от свобода все още не е завършена и поправителният процес е необходимо
да продължи. Ето защо, Софийският апелативен съд счита, че действително поправяне
и превъзпитание на лицето могат да се постигнат чрез придържане към изготвения
план за изпълнение на присъдата, в хода на продължаващо изтърпяване на наказанието
в мястото за лишаване от свобода. Обстоятелствата, свързани с поведението на л.св. М.
в затвора, временната доброволна трудова заетост и спазването на установените
4
правила са обнадеждаващи, а съпоставени с положителните констатации за налични
личностни ресурси за ресоциализация, обосновават по-скоро необходимостта от
продължаване на престоя на М. в затворното заведение. Въззивният съд следва да
отбележи, че стриктното и съвестно спазване на правилата в местата за лишаване от
свобода е задължение на всеки осъден, поради което и не може еднозначно да се
изтъква като доказателство за поправянето му, нито да се тълкува като израз на
личностна трансформация и положителна промяна. Лишеният от свобода не може да
очаква да бъде възнаграден с преустановяване фактическото изтърпяване на
наложеното му наказание, поради това че е изпълнявал задълженията си да съблюдава
изискванията за поведение, дисциплина и придържане към вътрешните и трудови
правила. Софийският апелативен съд, в настоящия състав счита, че все още не са
налице категорични доказателства за поправянето и превъзпитанието на л.св. М., а
само такива за начало на положителен личностен процес, който следва да продължи в
условия на лишаване от свобода и съвместна работа между осъдения и компетентните
органи на пенитенциарното заведение. С оглед на данните, изложени пред
първоинстанционния съдебен състав от самия лишен от свобода, свързани с
неполагане от страна на затворната администрация на ефективни усилия за работа с
лицето, САС счита, че следва да се укаже на Началника на Затвора Бобов дол да
извърши необходимата организация за осигуряване на ефективен поправителен процес.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд, в настоящия състав
счита, че атакуваното определение, с което е оставена без уважение молбата на
осъдения М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на
наложеното наказание „лишаване от свобода” е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 438 от 15.09.2020 г. на Окръжен съд
Кюстендил съд, постановено по ЧНД № 418/2020 г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6