Р Е Ш Е Н И Е № 105
гр.Пловдив,
21.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Боряна
Козова, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 814 по описа за 2019 година, намери за установено
следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
„Милена Кикьова – 86“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. Г. Гешанов, съдебен адрес:***
– адв. Т. Т., твърди, че на 04.12.2008 г. е сключило с ответната Община Родопи,
ул. С. Врачански 1А, договор № 170 за извършване на строително-монтажни работи
„Канализация на село Първенец, главен колектор I-II-ри етап“. Ищецът твърди, че е
изпълнил всички свои задължения по договора, но въпреки приемане на работата от
Възложителя, изпълнените строително-монтажни работи не му били заплатени. Ето
защо, с изявление от 16.04.2018 г., отправено до ответника, ищецът прекратил
договора, на основание чл.15, ал.1, т.3 и т.4 от същия, като е дал двумесечен
срок на възложителя да му върне сумата 82 119.51 лева, представляваща внесена
от него гаранция за добро изпълнение. След възражение в отговора на исковата
молба, че на 26.11.2008 г. на ищеца е върната сумата 13 686.51 лева, част
от внесената от него гаранция, ищецът претендира ответната община да бъде
осъдена да му заплати остатъка от внесената гаранция общо в размер на 68433
лева, ведно с мораторна лихва за забава върху посочената главница в размер на
9770.72 лева за периода 30.04.2018 г. до 25.09.2019 г., както и законна лихва
върху главницата от завеждане на исковата молба на 26.09.2019 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Община Родопи Пловдив оспорва исковете по основание и
размер.
Твърди, че ищецът не е носител на спорното право,
поради цедирането му на трето лице – М.М.Т., за което общината е уведомена на
14.03.2018 г. Алтернативно твърди, че вземането на ищеца, както за процесната
гаранция, така и за претендираната мораторна лихва, са погасени по давност.
Счита, че след удължаване срока на изпълнение на договора до 27.01.2012 г.,
същият е прекратен по право на посочената дата, а считано от 28.01.2012 г.,
вземането на ищеца за платена на отпаднало основание гаранция за добро
изпълнение, е станало изискуемо като на 28.01.2017 г. се е погасило по давност.
Твърди, че изявлението на ищеца, направено на 26.11.2018
г. в тази си част не поражда действие, тъй като ответникът е приел възложените
работи с протокол обр.19 от 31.07.2009 г., т.е. същите е следвало да бъдат
заплатени в едномесечен срок – до 31.08.2009 г. Ето защо, ищецът счита, че
правото на разваляне на договора от страна на изпълнителя се е погасило
най-късно на 31.08.2014 г., а от 01.09.2014 г. е започнала да тече давност за
възстановяване на внесената от него гаранция. На основание посоченото, счита,
че срокът за предявяване на посочения иск, е изтекъл на 01.09.2019 г.
Претендира присъждане на разноски.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
По делото е приет като доказателство договор №
170/04.12.2008 г., сключен между страните, по силата на който ответната община
е възложила на ищеца да извърши срещу възнаграждение строително-монтажни работи
на обект: „Канализация на с. Първенец: главен колектор I – II-ри етап“. Представен е и анекс към договора,
сключен на 08.09.2009 г., съгласно който срокът за изпълнение на посочените
работи е удължен до 27.01.2012 г. Не се спори между страните, че с представено
платежно нареждане от 14.11.2008 г. ищецът е внесъл по сметка на ответника
„гаранция за попълнение“ /изпълнение/ в размер на 82 119.51 лв., както и ищецът
признава, че на 26.11.2008 г. възложителят му е възстановил сумата
13 686.51 лв. като разликата до пълния размер на внесената от изпълнителя
гаранция – 68 433 лв. не е върнат до момента.
По делото са приети като доказателство и уведомително
писмо по чл.99, ал.3 от ЗЗД, отправено от ищеца до ответната община, с вх.
Номер на получаване от адресата 53-417-1/14.03.2018 г., по силата на което възложителя
е уведомен, че с договор за цесия от 02.09.2017 г. изпълнителят е прехвърлил на
М.М.Т. от град Пловдив, ******, вземанията, произтичащи от договор № 170/2008
г. Ответникът е уведомен „да счита за нов и единствен кредитор по договора“
цесионера, като е посочена негова банкова сметка.
Като доказателство е прието и обратно писмо, подписано
от цедента и цесионера от 02.09.2017 г., съгласно което страните по него
декларират, че описаното в договора за цесия „не е изричната им воля, не са
целени правните последици, обективирани в него и с него не е осъществено
прехвърляне на права и задължения, като същият е сключен в условията на
абсолютна симулация.“
При така приетите по делото писмени доказателства,
съдът намира, че се налагат следните правни изводи:
Първият спорен между страните въпрос е дали ищеца е
носител на материалното право по цитирания договор и какво е действието на
договора за цесия.
Няма спор, че съгласно чл.17 от сключения между
страните договор за изпълнение на СМР, „нито една от страните няма право да
прехвърля правата и задълженията си по него без съгласието на другата страна,
изразено в писмен вид“.
Според ищеца, на основание посочената клауза,
сключения от него, в качеството му на цедент, договор за цесия с М.М.Т. от град
Пловдив, в качеството му на цесионер, е нищожен.
Този довод не се споделя от съда.
Действително, сключеният договор за цесия е в
нарушение на договорната забрана, предвидена от страните в чл.17 на сключения
между тях договор. Последиците от това нарушение обаче не водят до нищожност на
цесията, а до облигационна отговорност на цедента към неговия длъжник за
нарушение на конкретната клауза от договора, ако от това нарушение за длъжника
са настъпили неблагоприятни последици и той е бил увреден. В този смисъл,
посоченият довод е непротивопоставим и по отношение на третото лице-цесионер,
за кого цесията е напълно действителна, а уговорките между страните по
основното правоотношение, не могат да му бъдат противопоставени.
Не се споделят като основателни и доводите, изложени
от ищеца относно представеното от него обратно писмо. По същество се твърди, че
с него страните по договора за цесия признават нейната пълна симулация, поради
което и на това основание, този договор е нищожен.
Правният ефект на представеното обратно писмо в
случай, че същото поражда такъв, е че сключената цесия не би породила действие
и носител на правата по нея всъщност винаги е бил цедента. Така, реалните
правни последици от такъв акт биха били напълно идентични с „обратна цесия“,
която обаче не е съобщена на длъжника. Не се ангажират доказателства, а и не се
твърди, това обратно писмо да е съобщено на длъжника. Ето защо, съдът намира
направеното от страните по договора за цесия изявление за непротивопоставимо
спрямо добросъвестни трети лица – в случая длъжника, който официално е
уведомен, че единствен негов кредитор на основание сключен договор за цесия от
02.09.2017 г., е М.М.Т.
С оглед на изложените мотиви, съдът намира, че така
сключения договор за цесия е действителен. По силата на него, носител на
материалното право по договора за строителство не е ищеца „Милена Кикьова – 86“
ЕООД, ЕИК *********, а цесионера М.М.Т., който е единствения легитимиран по
отношение на длъжника Община Родопи кредитор да претендира права по така
сключения договор за изпълнение на строително-монтажни работи. Ето защо,
предявения от „Милена Кикьова – 86“ ЕООД, ЕИК ********* иск е неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
Предвид изложеното, неоснователен е и иска за
заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 11 724.84 лв. за
периода 30.03.2018 г. до 25.09.2019 г.
„Милена Кикьова – 86“ ЕООД, ЕИК ********* е подала,
чрез процесуалния си представител адв. Т. Т., молба вх. № 37590 от 16.12.2019
г., с която моли да й бъде възстановена сумата 546.26 лв., която представлява
4% от внесена от ищеца държавна такса върху сумата 13686.51 лв.
Съдът намира искането за неоснователно.
С исковата молба ищецът е претендирал заплащане на
сумата 82 119.51 лв. След възражение от ответната община, че е върнала на
ищеца сумата 13686.51 лв., ищецът в становище до съда е „признал“ това плащане
и заявява, че вече претендира остатък в размер на 68 443 лева. Посоченото
изявление по съществото си е фактическо намаление на искането, което изрично е
посочено от съда в обявения за окончателен доклад по делото. Доколкото по това
намаление съдът не се е произнесъл с изричен акт в този доклад, производството
в тази част следва да се прекрати с настоящото решение.
Съгласно чл. 74 от ГПК „При намаление на искането
внесената такса не се връща“ . Ето защо, посоченото искане е неоснователно.
С оглед изхода от спора на ищеца следва се присъдят
направеното от него разноски в размер на 4020 лв., съобразно списък по чл. 80
от ГПК, представен от него.
Предвид изложените мотиви, съдът на основание чл.99,
ал.4 във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на „Милена Кикьова –
86“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. Г.
Гешанов, съдебен адрес:*** – адв. Т. Т, против Община Родопи, ул. С.Врачански 1А,
договор № 170, в частта за заплащане на сумата 13686.51 лв., представляваща
част от внесена от „Милена Кикьова – 86“ ЕООД – Пловдив гаранция за добро
изпълнение, по сключен между същите страни на 04.12.2008 г. договор № 170 за
извършване на строително-монтажни работи „Канализация на село Първенец, главен
колектор I-II-ри
етап“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 37590 от 16.12.2019
г., подадена от „Милена Кикьова – 86“ ЕООД за възстановяване на сумата 546.26
лв., която представлява 4% от внесена от ищеца държавна такса върху сумата
13686.51 лв.
В тази част настоящото решение има характер на
определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд
Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Милена
Кикьова – 86“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. Г. Гешанов, съдебен адрес:*** – адв. Т. Т.,против Община Родопи, ул.
С.Врачански 1А за заплащане на сумата 68 433 лева лв., представляваща остатък
от внесена от „Милена Кикьова – 86“ ЕООД – Пловдив гаранция за добро
изпълнение, в общ размер от 82119.51 лева, по сключен между същите страни на
04.12.2008 г. договор № 170 за извършване на строително-монтажни работи
„Канализация на село Първенец, главен колектор I-II-ри етап“, както и за заплащане на мораторна лихва
върху главницата в размер на 11 724.84 лв. за периода 30.03.2018 г. до
25.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба 26.09.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Милена Кикьова – 86“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. Г. Гешанов, съдебен адрес:***
– адв. Т. Т да заплати на Община Родопи, ул. С.Врачански 1А деловодни разноски
в размер на 4020 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: