Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                             град Свиленград, 19.08.2020 година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 387 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 76/2018 г. от 25.07.2018 година на Председателя на Патентното ведомство на Република България, с което на Д.Г.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.Т., за нарушение на чл. 81, ал. 1, вр.чл. 13, ал. 2, т. 3  от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) (отм. ДВ, брой 98 от 13.12.2019 година) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500 лв. (т. 1) и на основание чл. 81, ал. 5 от ЗМГО (отм. ДВ, брой 98 от 13.12.2019 година) са отнети в полза на Държавата дрехи - дънки, пуловери, сака, якета, блузи, спортни долнища и спортни комплекти, които следва да бъдат унищожени (т. 2).

 Жалбоподателят Д.Г.К. чрез процесуалния си представител – адвокат Д.Т., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – не му бил връчен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП било издадено в противоречие с материалния и процесуалния закони.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д.Г.К., не се явява. За него се явява адвокат Д.Т., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Претендират се разноски по делото. Представен Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Председателят на Патентното ведомство на Република България, редовно призовани, не изпращат представител. В Писмено становище процесуалният представител на АНО – юрисконсулт Елвина Георгиева, сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 11.11.2016 година, около 21.30 часа на Митнически пункт  (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република България за Република Турция, пристига моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Е30 ЦДИ с държавен регистрационен номер РВ 29 35 СК, собственост на Мария Иванова Кирова (видно от Писмо на ОДМВР – Хасково, ведно със Справка от АИС-КАТ за МПС) и управляван от българския гражданин – жалбоподателя Д.К., като в автомобила пътува и съпругата му Мария Иванова Кирова.

Преди започване на митническата проверка устно пътуващите в автомобила са поканени от митническия служител – свидетеля Н.П.П. да декларират носените от тях стоки, лични вещи и валутни ценности. Водачът на процесния лек автомобил и спътникът му декларират личен багаж под формата на текстилни изделия.

В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), митническият служител – свидетелят Н.П.П., започва да извършва митническа проверка на автомобила и багажа на пътниците, в хода на която в личния багаж, находящ се в багажника са открити процесни стоки, поставени в големи, черни, найлонови пликове и всички със знаци на регистрирани марки. Д.К. заявява, че намерените стоки са негови.

Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 4476 от 11.11.2016 година.

В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от митническия служител – свидетелят Н.П.П., за нуждите на проверката, каквото и дава в писмена форма жалбоподателят Д.К. сочи, че стоките закупил от Турция и не знаел че стоките са с логото на защитени търговски марки.

Процесните стоки са иззети с Разписки № 0095649 и № 0095650, двете от дата 11.11.2016 година и са предадени на отговорно пазене в склад под митнически контрол, находящ се на МП „Капитан Андреево”.

Подадени са сигнали до Районна прокуратура – Свиленград от адвокат Анета Таджер и адвокат Ирина Генчева във връзка с нарушената интелектуалната собственост. Образувано е Досъдебно производство (ДП) под № 138/2017 година по описа на РУ – Свиленград, прокурорска преписка № 1593/2016 година, с Постановление за образуване на ДП от 31.03.2017 година на Надя Митева – Прокурор при Районна прокуратура - Свиленград. Изготвена е Експертиза за нарушаване на правото по регистрирани на територията на Република България търговски марки, видно от която за всички процесни марки е налична идентичност между обектите на марките и маркировките, поставени върху артикулите, всички марки са регистрирани и действат на територията на Република България, от Регистъра на Патентното ведомство е видно, че няма данни за регистрирани, релевантни и действащи Лицензионни договори и процесните стоки като маркови (оригинални) са 26 997 лв. На К. не е повдигнато обвинение по чл. 172б, ал. 1 от НК. С Постановление от 08.09.2017 година, Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград прекратява наказателното производство, тъй като деянието не представлява престъпление. Постановлението е влязло в сила на 20.10.2017 година. С Писмо № 1593/2016г. от 24.10.2017 година преписката е изпратена от Районна прокуратура – Свиленград на Патентното ведомство по компетентност за реализиране на административнонаказателната отговорност на Д.Г.К. по ЗМГО. На 26.10.2017 година в Патентното ведомство е регистрирано с вх.№11-00-810 горепосоченото Писмо на Районна прокуратура – Свиленград, видно от Обратната разписка, с която са изпратени документите.

Предвид констатираното нарушение е изпратена покана на жалбоподателя да се яви в сградата на Патентното ведомство на Република България на дата 16.02.2018 година в 14.00 часа. Поканата е получена от жалбоподателя на 30.01.2018 година, видно от Обратна разписка, приложена в кориците на делото и надлежно оформена – посочени са имената на адресата- получател и датата на получаване на документите.

В кръга на службата си, Младши експерт М.И.И. съставя на 16.02.2018 година против жалбоподателя при условията на чл. 40, ал. 4 (нарушението е установено въз основа на официални документи – преписка по описа на Районна прокуратура - Свиленград) и ал. 1 от ЗАНН (в присъствие на нарушителя) АУАН с № 27. Актът съставя и в присъствието на Главен експерт Л.З.И.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с използване в търговската дейност (, осъществено под формата на внос на територията на Република България) стоки (текстилни изделия), означени със знаци, сходни на регистрирани марки без съгласие на притежателите на марките, като поради сходство на стоките със стоки, за които има регистрирани марки, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знаците върху процесните текстилни изделия с регистрираните марки, както и на обстоятелствата по извършването и констатирането му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 81, ал. 1, вр.чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО (отм.), които вписва за нарушени. АУАН е предявен на жалбоподателя, който не вписва възражения против констатациите в Акта. АУАН е връчен срещу подпис на жалбоподателя.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Председателят на Патентното ведомство на Република България издава обжалваното НП № 76/2018 г. от 25.07.2018 година. В издадения санкционен акт (обжалваното НП), АНО възпризвежда изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 81, ал. 1, вр.чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО (отм.). За това нарушение на основание чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (отм.) на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500 лв. и на основание чл. 81, ал. 5 от ЗМГО (отм.) са отнети в полза на Държавата процесните текстилни изделия, означени с логота на защитени търговски марки. Обжалваното НП не е връчено на жалбоподателя. Направените опити за връчване на НП чрез служители на Община Пловдив, район „Северен” се указват неуспешни – видно от изготвения в тази връзка Констативен протокол лицето не е открито. Направеният опит за връчване на НП чрез органите на ОДМВР – Пловдив също е неуспешен.

Жалбата е депозирана в Регистратурата на Районен съд – Свиленград на 12.11.2019 година.

Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗМГО (отм.), се доказва от приетите по делото Заповед № ІІІ-95 от 25.07.2017 година и Заповед № 606 от 07.11.2017 година, двете на Председателя на ДАМТН и Длъжностна характеристика. Персоналното заемане на длъжността „Председател на Патентното ведомство” от издателя на процесното НП е видно от Заповед № КВ-110 от 22.08.2016 година и от Акт за встъпване в длъжност № 5 от 23.08.2016 година.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебното заседание, проведено на 18.08.2020 година свидетел Н.П.П.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Н.П.П., които са последователни, без вътрешни противоречия, логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява посочения свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира превратно или недостоверно да пресъздава обстоятелствата от случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства по делото. Ето защо, според Съда показанията на посочения свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че жалбоподателят използва в търговската дейност (, осъществено под формата на внос на територията на Република България) стоки, означени със знаци, сходни на регистрирани марки без съгласие на притежателите на марките. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.

 

 

 

        ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Жалбата не е просрочена - видно наличните в АНП документи и отбелязването, извършено върху НП, че е влязло в сила на 24.10.2018 година, става ясно, че АНО е приел, че препис от същото е връчен на нарушителя при условията и по реда на  чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. За да бъде извършено редовно връчването в хипотезата на посочената норма, то следва да бъдат налични при условията на кумулативност две предпоставки - първо, наказаното лице да не е намерено на адреса, посочен в АУАН, доколкото именно това е адресът, посочен пред наказващия орган, при промяната на който нарушителят поема задължението за уведомяване по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН и второ - новият адрес на наказаното лице да е неизвестен. Както става ясно при логическия анализ на нормата на  чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, то съществува взаимна обусловеност между визираните в разпоредбата предпоставки за приложението на въведените с нея последици. За да се приеме, че нарушителят не е намерен на известния на наказващия орган и посочен в АУАН адрес, то на първо място следва да се установи, че търсеното лице липсва. При това, тази липса следва да бъде постоянна, т.е. лицето вече да не живее на адреса. Това заключение се подкрепя с оглед съдържанието на втората предпоставка за настъпването на последиците на  чл. 58, ал. 2 от ЗАНН - неизвестен нов адрес, т.е. наличие на нов адрес на нарушителя, на който последният вече се помещава, но при полагането на всички, разбира се възможни усилия, наказващият орган не може да установи този нов адрес на нарушителя. При приемането на обратната теза, т.е. че липсата на нарушителя на известния на наказващия орган и посочен в АУАН адрес може да бъде и кратковременна (например по причина явяване на нарушителя на работа по времето, по което е търсен или друга причина, която може да обуслови ненамирането на лицето по времето, по което е търсено), то би се обезсмислило предвиденото от законодателя издирване от страна на наказващия орган на нов известен адрес на нарушителя, какъвто няма да съществува, ако се приеме, че липсата на лицето на известния на наказващия орган адрес може да бъде и временна. Основавайки се на изложените дотук съображения и наличните по делото доказателства, в конкретния случай не се доказва от страна на наказващия орган жалбоподателят да е напуснал посочения в АУАН и НП адрес. В Констативния протокол, изготвен от служители на Община Пловдив, район „Северен” е посочено, че лицето не открито, т.е. не е налице първата от посочените предпоставки - лицето вече да не живее на адреса. Действително се установява, че лицето многократно е търсено от общинските служители, като при посещенията е установено, че не е открито. Последното означава единствено, че в моментите на посещение на адреса, лицето не е намерено, поради което няма основание да се приеме, че отсъства постоянно от адреса, респ. не може да бъде намерен на последния, както изисква нормата на  чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Отделно от това следва да се посочи, че на лицето на посочения адрес е била връчена лично Поканата за съставяне на АУАН. В случая не се установява и наличието на втората изискуема предпоставка за приложението на  чл. 58, ал. 2 от ЗАНН - наказващият орган, след като не е открил наказаното лице на известния му адрес, да е удостоверил, че и новият му адрес не е известен. В конкретния случай не се установява наказващият орган да е събрал данни, че наказаното лице не живее на посочения адрес, нито пък, че се е преместило на нов адрес, който е неизвестен. Отделно от това следва да се посочи, че АНО не е предприел никакви действия евентуално за да установи някакъв друг адрес на нарушителя – например Справка в Националната база данни „Население” и др.п. Предвид гореизложеното, Съдът намира, че не са налице предпоставките по  чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, за да се приеме редовното връчване на препис от процесното НП на нарушителя в посочената хипотеза (в изложения смисъл са и Определение № 1 от 15.02.2016 година, постановено по КЧАНД № 3/2016 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова, Решение № 192 от 24.09.2015 година, постановено по КАНД № 168/2015 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева, Определение № 8 от 11.09.2015 година, постановено по КЧАНД № 199/2015 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова и др.). Ето защо, след като липсва надлежно връчване на Постановлението, то и срокът за обжалването на последното по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН не е започнал да тече, респ. подадената от Д.Г.К. Жалба против НП № 76/2018 г. от 25.07.2018 година не е просрочена. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

 

         ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

 

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Словесното описание на твърдяното нарушение, дадено в АУАН  и в НП - констативносъобразителна част, позволява безспорна му индивидуализация като изпълнително деяние и правната му квалификация на административно нарушение, осъществяващо всички признаци на фактическия състав на чл. 81, ал. 1, вр.чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО (отм.). Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си. Фактът, че при посочване на нарушените правни норми, наказващият орган не е изписал конкретните хипотези на чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (отм.) и на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО (отм.), не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. чл. 81, ал. 1, вр.чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО (отм.). Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са нарушени.

Действително в обжалваното НП и в АУАН е посочено, че са издадени въз основа на прокурорска преписка № 1593/2017 година вместо 1593/2016 година, което не представлява нарушение, тъй като в АУАН и в НП е описано точно и ясно нарушението. Но дори и да се приеме, че посоченото представлява нарушение, то не е съществено такова, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

        Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 82 от ЗМГО (отм.) и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 85 от ЗМГО (отм.). Служителят на АНО – И. притежава правомощието да състави конкретния АУАН за нарушение по ЗМГО (отм.) съгласно Заповед № 606 от 07.11.2017 година на Председателя на Патентното ведомство. Лицето, подписало НП – Петко Георгиев Николов, заема към момента на издаването му длъжността „Председател на Патентното ведомство на Република България”, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по ЗМГО (отм.) се доказва от цитираните разпоредби, т.е. той се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) по закон.

 

 

 

               ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение - чл. 81, ал. 1, вр.чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО (отм.).

За да е налице от обективна страна нарушение по тези текстове е необходимо да са налице следните признаци: 1. особен предмет - стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка; 2. този предмет да се използва в търговската дейност по някой от посочените в чл. 13 от същия нормативен акт начини и 3. използването в търговската дейност да се осъществява без съгласието на притежателя на регистрираната марка.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗМГО (отм.), марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката (по аргумент от чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО (отм.)). 

Съгласно чл. 81, ал. 1 вр.чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗМГО (отм.), който използвала в търговска дейност като внася на територията на Република България, стоки, означени със знак, сходен на регистрирана марка без съгласие на притежателя на марката, се наказва. Процесните текстилни изделия са с лого на регистрирани марки в Европейския съюз (ЕС) и по международен и национален ред и са използвани в срока им на валидност. Марките, регистрирани като марки на Общността имат действие на територията на Република България по реда на Регламент /ЕО/ № 207/2009 година на Съвета на ЕС (отм. на 01.10.2017 година) и във връзка с чл. 72а от ЗМГО (отм.) и § 26 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗМГО (отм.), респ. марките, регистрирани по международен и национален ред имат действие на територията на Република България. В конкретния случай разгледано в съвкупност от всички елементи е налице смислово и фонетично сходство при изписване текста на процесните и защитените марки. Налице е и липса на съгласие на притежателите на марките (подобни доводи няма наведени и от страна на жалбоподателя).

Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят К. на посочените дата и място в НП е извършил нарушение като е използвал в търговска дейност (чрез внос на територията на Република България) стоки, означени със знаци, сходни на регистрирани марки без съгласие на правопритежателите на марките.

Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят К. е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия. Бил е напълно наясно относно необходимия ред за внос на територията на Република България на стоки, означени със сходни на регистрирани марки знаци, тъй като е ноторно известно, че за използването на стоки, означени със знаци, сходни на световноизвестни търговски марки е нужно разрешение на правопритежателя им. В подкрепа на изложеното е и факта, че поставените в случая знаци са общоизвестни и познати, както и обстоятелството за многократните пътувания на лицето извън територията на Република България.  

С тези правни аргументи, решаващият Съдебен състав прие, че с деянието, посочено в НП, Д.Г.К. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на посоченото административно нарушение, визирано в обжалваното НП, при възведената правна квалификация.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена изрично от АНО. Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай и според Съда. И това е така, както поради наличието не само на смекчаващо (липсата на други подобни нарушения), но и на отегчаващо (голямото количество стоки и разнообразие на артикули) обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. Т.е. след като случаят не е маловажен, липсва основание наказаното физическо лице да бъде освободено от администативнонаказателна отговорност, следователно не е налице и основанието за отмяна на НП като материалноправно незаконосъобразно и неправилно санкциониращо маловажно административно нарушение. За да направи изводите си обсъжданото - процесно нарушение да не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, Съдът съобрази, че същото е такова – формално, на просто извършване, т.е. за да е съставомерно в хипотезата на санкционния състав по чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (отм.) не се изисква настъпването на вреди. Последното е довършено със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние „използва” в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО (отм.) на стоки, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, като законът не поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат, както вече се посочи. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, свързани с марките и други обекти на интелектуалната или индустриалната собственост. Разбира се принципно не е изключено приложението на чл. 28 от ЗАНН и за формалните нарушения, но преценката следва да се прави не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило конкретните обществени отношения. В процесния случай, извършеното деяние с оглед броят на стоките и разнообразието на артикулите от различни марки, чиито знаци неправомерно носят, според Съда е застрашило с достатъчна интензивност обществените отношения, предмет на защита, за да се приеме че същото е административно нарушение, в рамките на поне обичайната обществена опасност и тежест. Водещият критерий е обществената опасност на деянието, което следва от лингвинистичното тълкуване, докато тази на дееца е помощният допълнителен критерий. Ето защо фактът, че жалбоподателят не е наказван до сега, не променя крайният извод на Съда, че неговото деяние, в конкретния случай и при тези си характеристики, не се явява, респ. не представлява маловажен случай.

Съдът проведе пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се противопостави и не посочи доказателства за тяхното оборване.     

 

                        ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

Съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (отм.) за използването в търговската дейност на стоки, означени със знаци, сходни на регистрирани марки, без съгласието на притежателите им, на виновните лица са налага Глоба в размер от 500 лв. до 1 500 лв., а съгласно съответно чл. 81, ал. 5 от същия закон стоките, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на Държавата и се предават за унищожаване, като притежателите на марките или упълномощени от тях лица могат да присъстват на унищожаването.

        Наложеното на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 1 500 лв. е определено на съответното правно основание – по вид и размер, в рамките на предвиденото в приложимата, действаща към датата на деянието, санкционна норма  - чл. 81, ал. 1 от ЗМГО (отм.), като същото е индивидуализирано в максималния размер. В случая, така проведената индивидуализация от АНО съответства на критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и се обосновала напълно от доказателствата по делото, поради което очевидно органът е изпълнил  процесуалното си задължението  съгласно посочената норма, при отмерване на санкцията да отчете тежестта на нарушението, личността на нарушителя и  всички други релевантни за отговорността обстоятелства. В случая липсват  и  по делото не се установяват смекчаващи обстоятелства, извън факта, че няма други подобни нарушения, но то не детерминират ефекта на превес на смекчаващите. Не бе представена дори Декларация за семейно и имотно състояние, в каквато насока бяха указанията на Съда, които разбира се не са задължителни, но са препоръчителни. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на жалбоподателя, доколкото възрастта от 42 години към датата на деянието, предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство. С тези съображения, Съдът счете наложеното наказание  „Глоба” в размер на 1 500 лв. за законосъобразно определено, справедливо и  съответно на конкретното нарушение, съгласно установеното по делото. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

        За пълнота следва да се посочи, че към настоящия момент цитираният ЗМГО е отменен и е приет нов ЗМГО, съгласно чийто чл. 127, ал. 1 за същото нарушение се предвижда Глоба в размер от 2 000 лв. до 10 000 лв. Три дни след обнародването в ДВ актът влиза в сила, освен ако в самия закон не е определен друг срок. В случая новият ЗМГО влиза в сила 3 дни след обнародването в ДВ, тъй като няма определен друг срок, т.е. от 16.12.2019 година.

Съдът приложи разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, тъй като отменената разпоредба е по-благоприятна за нарушителя по отношение размера на санкцията, в сравнение с новата такава.

Независимо изложеното, НП следва да бъде отменено в частта му по т. 1 по следните съображения:

 Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не следва да бъде образувано административнонаказателно производство, ако не е бил съставен Акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя или е изминала една година от извършване на нарушението. Двата срока по  чл. 34, ал. 1 от ЗАНН се отнасят помежду си в съотношение специален и общ срок. Срокът „от откриване на нарушителя” е специален по отношение на едногодишния срок от извършване на нарушението, но е част от него. В тази връзка следва да се посочи, че с Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015 година, прието съвместно от колегиите на ВАС и ВКС, бе постановено, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и по подобие с наказателното право, с изтичането на тези давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН, се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността, като става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на АУАН, който всъщност поставя началото на административнонаказателното производство, в две хипотези съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН (както вече бе посочено) – от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението, т.е. ЗАНН борави с два начални момента – откриване на нарушителя, което означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение, а не като фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и актосъставителя или АНО и втори такъв момент – извършване на нарушението. Граматическото тълкуване на нормата на чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, с оглед употребения от законодателя израз „ ... или ако е изтекла ... „, сочи, че двата давностни срока текат паралелно и независимо един от друг, което недвусмислено води на извода, че неспазването на който и да е от тях съставлява нарушение на изискването на закона. Изводът е, че Актът следва да се състави при спазване на по-краткия срок от три месеца в случаите, в които контролните органи установят едновременно признаците на нарушението и личността на нарушителя – в този смисъл е и Решение № 86 от 21.02.2019 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 1252/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева.

По делото е безспорно, че жалбоподателят е използвал в търговската дейност (, осъществено под формата на внос на територията на Република България) стоки (текстилни изделия), означени със знаци, сходни на регистрирани марки без съгласие на притежателите на марките. Данни за извършеното нарушение и за нарушителя, Патентното ведомство е получило на 26.10.2017 година (видно от Обратната разписка, изпратена от Районна прокуратура – Свиленград). Така именно на тази дата – 26.10.2017 година, следва да се приеме, че са налични достатъчно данни относно инкриминираното нарушение и нарушителя. Към този момент на контролния орган са били известни субектът на нарушението, както и всички основни елементи от състава на административното нарушение. Като е съставен АУАН на дата 16.02.2018 година - след изтичане на срока, указан в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е допуснато съществено процесуално нарушение на правилата в административнонаказателното производство. От 26.10.2017 година е започнал да тече тримесечния срок, в който компетентните органи са задължени да съставят надлежен АУАН, но този срок в случая не е бил спазен. В посочения смисъл е и Решение № 24 от 06.02.2020 година, постановено по КАНД № 1277/2019 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Павлина Господинова.

Дори и да се приеме, че не е трябвало да се състави АУАН, а е следвало да се пристъпи направо към издаване на НП на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, то тогава не е спазен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. 6-месечният срок за издаване на НП изтича на 26.04.2018 година (предвид факта, че документите от Районна прокуратура – Свиленград са получени от АНО на 26.10.2017 година), а НП е издадено чак на 25.07.2018 година.

При двата варианта на разсъждение постановената мярка отнемане в полза на Държавата на предмета на нарушението – текстилна конфекция, е законосъобразно наложена, при наличие на разпореждане с регламента на чл. 81, ал. 5 от ЗМГО (отм.). Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на конкретното нарушение, обвързано с приложението й, респ. предвид липсата на Лицензионни договори с притежателите на марките. Поради това НП е правилно, обосновано и законосъобразно в частта си по т. 2 - относно отнемането на текстилната конфекция, която следва да се предаде за унищожаване като притежателите на марките или упълномощени от тях лица могат да присъстват на унищожаването. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че съдържанието на отменената разпоредба на чл. 81 , ал. 5 от ЗМГО (отм.) е възпроизведено в действащата към момента норма на чл. 127, ал. 5 от ЗМГО.

 По разноските:

 По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 350 лв. за адвокатски хонорар съобразно представените Договор за правна защита и съдействие, Списък на разноските и извадка от онлайн банкиране на „ОББ” АД и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая са представени Договор за правна защита и съдействие и извадка от онлайн банкиране на „ОББ” АД, видно от които е заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.

Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в представяне на писмени доказателства с Молби и на Писмено становище, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо.         

С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде потвърдено в частта му по т. 2 и отменено в частта му по т. 1, следва в полза на жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото разноски в размер на 175 лв., а в полза на АНО – 40 лв., или по компенсация следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 135 лв.                    

В случай, че НП бъде потвърдено изцяло, то при този вариант на разсъждение в полза на жалбоподателя не биха се дължали разноски. Такива биха се присъдили само в полза на АНО в размер на 80 лв.

По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от тяхна страна. 

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                           Р  Е  Ш  И  : 

 

ОТМЕНЯ НП № 76/2018 г. от 25.07.2018 година на Председателя на Патентното ведомство на Република България, в частта, с която на Д.Г.К. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 81, ал. 1, вр.чл. 13, ал. 2, т. 3  от ЗМГО (отм. ДВ, брой 98 от 13.12.2019 година) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500 лв. (т. 1).

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 76/2018 г. от 25.07.2018 година на Председателя на Патентното ведомство на Република България, в частта, с която на Д.Г.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 81, ал. 5 от ЗМГО (отм. ДВ, брой 98 от 13.12.2019 година) са отнети в полза на Държавата дрехи - дънки, пуловери, сака, якета, блузи, спортни долнища и спортни комплекти, които следва да бъдат унищожени (т. 2).

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Патентно ведомство на Република България с адрес: град София, бул.„Д-р Г.М.Димитров” № 52 б, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 135 лв., представляваща разноски по настоящото производството. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                           

                                                                            (Кремена Стамболиева)