Определение по дело №233/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                                      27.04.2020г.                   град П.

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и четвърти април две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:

 

Председател: Венцислав Маратилов

        Членове: Димитър Бозаджиев

                                                                          Росица Василева

                                                                                                            

при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№233 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:  

Производството е по реда на чл.407 ал.1 във връзка с чл.274 ал.1 т.2  и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се  определение №102 от 17.02.2020г. на Панагюрски районен съд /неточно в жалбата е посочен Пазарджишки районен съд/ постановено по ч.гр.д.№933/2019г. по описа на същия съд,  с което е отказано издаването на изпълнителен лист за претендираните разноски от 330лв платен адвокатски хонорар и  28.03лв заплатена държавна такса.

 В частната си жалба с вх.№895 от 02.03.2020г. подадена от заявителя в заповедното производство „Креатив КС“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“К.Ш.“№**, с ЕИК-*********, представлявано от управителя С.С.Щ. чрез пълномощника си адв. А.О., се поддържа, че след подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, длъжникът „Едит 2016“ ООД, ЕИК ******** погасил претендираното по делото вземане, без сторените разноски, които  били направени преди погасяване на претендираното вземане и са заявени по делото. Твърди се още, че плащанията от длъжника са извършени след датата на подаване на заявлението до заповедния съд по чл.410 от ГПК и че предвид липсата на правен интерес от завеждане на установителен иск за вече погасеното чрез плащане вземане, то направените до момента разноски са изцяло по вина на длъжника. Твърди се още, че разноските не могат да бъдат предмет на искова претенция и не съществува възможност  да бъде заявен частичен иск по чл.415 от ГПК за същите.Цитира се т.10 на  ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, че разноските в заповедното производство са последица от уважаването на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение-чл.412 т.6 от ГПК; че в исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно  предявено притезание и не се включва във формиране  размера на цената на иска; че при  оспорване само на  присъдените със заповедта за изпълнение суми за заплащане на разноски не е налице възражение по чл.414 ал.1 от ГПК; че длъжникът има право да обжалва заповедта по чл.413 ал.1 от ГПК в частта за разноските; че законодателно уредените два режима за атакуване на заповедта за изпълнение изключват наличието на процесуални предпоставки за съществуването на право на установителен иск за разноските в заповедното производство; че ако кредиторът е  получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпъленние в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за  съществуване на вземането е отпаднал; че в тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските като се позове на извършеното от длъжника плащане като искането следва да бъде направено  в срока по чл.415 ал.1 от ГПК-понастоящем чл.415 ал.4 от ГПК/изм. ДВ, бр.86 от 27.10.2017г./. Моли да се отмени обжалваното определение и се укаже на заповедния съд да издаде изпълнителен лист за претендираните и неплатени разноски в заповедното производство общо в размер на 358.03лв. Претендира присъждане и на разноските в настоящото производство от 16.02лв.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Едит 2016“ООД чрез управителя си Е.М., в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба и за правилност на обжалваното определие.Твърди се, че цитираното в частната жалба ТР не намира приложение в случая,защото искането за издаване на изпълнителен лист следва да бъде направено в срока по чл.415 ал.1/ ал.4/ от ГПК, докато в случая то е направено в по-късен момент. Изложени са и доводи досежно търговските отношения между страните по сключен договор за изработка, по който длъжникът претърпял вреди от некачествено изработена хладилна витрина, в каквато връзка били преведени на изпълнителя  част от претендираната по заповедното производство сума  и че това е станало 1 /един ден преди  подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -25.11.2019г. и 26.11.2019г.,като в един по-късен момент била платена от длъжника и останала сума от 801.60лв на 28.01.2020г.Моли да се остави без уважение частната жалба. Прилага доказателства във връзка с извършените плащания-вносни бележки от  25.11.2019г. и от 28.01.2020г.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Панагюрски районен съд на дата 26.11.2019г. е инициирано  заповедно производство от страна на заявителя „Креатив КС“ЕООД, чрез пълномощника си адв. А.О., със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, изпратено по пощата с дата на пощенското клеймо върху плика 25.11.2019г. /л.13/ и против длъжника „Едит 2016“ ООД за парично вземане от 1401.60лв, законна лихва от подаване на заявлението до заповедния съд и разноски от 330лв за заплатен в брой адвокатски хонорар, /представен договор за правна защита и съдействие №27061 от 20.11. 2019г.-л.10/, и 28.03лв. заплатена държавна такса /разписка №34725 от 22.11.2019г.-л.12/.

Въз основа на заявлението,  на дата 28.11.2019г. е издадена от Панагюрски районен съд по образуваното ч.гр.д.№933/2019г. заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.410 от ГПК  №591 и е разпоредено на длъжника „ЕДИТ 2016“ООД да заплати в полза на заявителя „КРЕАТИВ КС“ ЕООД сумите така както са конкретизирани в заявлението, включително и направените разноски в заповедното производство. Длъжникът е уведомен за издадената срещу него заповед за изпълнение, която му е връчена  на дата 03.12.2019г., който на дата 17.12.2019г. /или в срока по чл.414 ал.2 от ГПК-двуседмичен-стара редакция/  е подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Възражението е прието от заповедния съд като редовно и своевременно направено с определение №584 от 17.12. 2019г. като е указано на заявителя „Креатив КС“ ЕООД, че може в едномесечен срок да предяви иск срещу длъжника относно вземането си, като при непредявяване заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Съобщението за процесното определение  е връчено на заявителя на дата 08.01.2020г. /сряда присъствен ден/. Срокът за подаване на искова молба е изтекъл на дата 10.02.2020г.-понеделник, присъствен ден, при условията на чл.60 ал.3  и ал.6 от ГПК. В последния възможен ден от процесуалния срок за подаване на иск за установяване на вземането си, от заявителят „Креатив КС“ЕООД е постъпило искане, изпратено по пощата, с дата на пощенското клеймо-10.02.2020г./л.27/ и заведено в съда под №602 от 11.02.2020г. в което е заявено, че длъжникът  „Едит 2016“ООД е погасил задължението си към кредитора по издадената заповед за изпълнение, без направените разноски,  като заявителят моли заповедния съд да му се издаде изпълнителен лист за разноските в заповедното производство-330лв за адвокатско възнаграждение и 28.03лв заплатена държавна такса, включени в заповедта за изпълнение.

За да обезсили изцяло издадената по ч.гр.д.№933/2019г. заповед за изпълнение  и да остави без уважение искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист за процесните разноски,  Панагюрският районен съд е приел, че са налице предпоставките за служебно обезсилване изцяло на издадената заповед за изпълнение; че ще следва да се остави без уважение искането за издаване на изпълнителен лист за претендираните разноски, доколкото не е налице  заповед за изпълнение на парично задължение предвид обезсилването  на издадената заповед на основание чл.415 ал.5 от ГПК. Изложен е и аргумент, че длъжникът е възразил срещу заповедта по реда на чл.414 срещу вземането за което е издадена заповедта и не  е налице хипотезата на чл.414а ГПК, поради което не е налице никое от изпълнителните основания, предвидени в чл.404 т.1 от ГПК.

Тези доводи на заповедния съд не се споделят от въззивната инстанция.

Няма правна логика, която да приема за допустимо предявяването на  иск за вземането си по издадена заповед за изпълнение, в хипотеза на признато от длъжника задължение по това парично вземане към кредитора,  извършено чрез фактическо плащане на същото в полза на кредитора, макар от последния първоначално да е подадено  по чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта. С факта на плащането, което се признава от кредитора, в същност е налице оттегляне на възражението на длъжника срещу заповедта, защото той реално е погасил задължението си по издадената срещу него заповед по чл.410 от ГПК като го е изпълнил в полза на кредитора и няма реално срещу какво да възразява. Изпълнението се признава от длъжника и в отговора на настоящата частна жалба, с вх.№1915 от 12.03.2020г., като окончателното плащане е извършено след изтичане на двуседмичния срок от получаване на  заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК с поканата за плащане /чл.412 т.8 във връзка с чл.414а ал.1 от ГПК/, като в този срок длъжникът е подал възражение, че не дължи изпълнение по издадената заповед, а не че е изплатил задължението си изцяло или частично и затова не дължи. Такива факти и обстоятелства няма заявени във възражението му по чл.414 от ГПК, подадено в последния възможен процесуален момент. В хипотеза, в която кредиторът излага неизгоден за него факт за вземането си, което има срещу длъжника, а именно заявявайки, че той е получил дължимата сума от длъжника без разноските, за него не съществува никакъв правен интерес да иска установяване на вземането си по договора защото то вече е погасено чрез реалното му изпълнение от задължената по него страна-длъжника. Плащането на сумата от длъжника е признание, че той признава задължението си, което има към кредитора по издадената заповед за изпълнение и го заплаща, но без разноските. Заповедта не е обжалвана в частта за разноските и е влязла в законна сила. Обезсилване на заповедта в тази хипотеза е незаконосъобразно тъй като няма  основание за това. Неподаването на иск от заявителя „Креатив КС“ ЕООД за установяване на вземането си не е поради  пропуснат процесуален преклузивен срок при съществуващо вземане, а  поради липса на интерес за кредитора  от предявяването му защото към този момент вземането вече е погасено окончателно чрез извършено плащане след издаване на заповедта, тоест длъжникът по този начин признава валидността и законосъобразността на издадената срещу него заповед за изпълнение и реално я изпълнява. Ефектът на възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение в случая е преодолян с факта на изпълнение на задължението си по нея към кредитора, извършено след срока по чл.412 т.8 от ГПК. В този случай заповедта за изпълнение влиза в сила с плащането на задължението към кредитора и е основание да се издаде изпълнителен лист на заявителя само за непогасените разноски в заповедното производство, защото само за тях заявителят има правен интерес.

Воденето на исков процес по чл.422 от ГПК само за установяване на разноските в заповедното производство е недопустим.Предмет на тяхното разглеждане е само и единствено при заявена искова претенция относно вземането по издадена заповед за изпълнение при постъпило и неоттеглено възражение по чл.414 от ГПК  или липса на плащане по заповедта. В частност техният размер зависи от изхода на спора по основното парично вземане, посочено в заповедта, като примерно-главница, лихви, мораторна лихва, неустойка, наказателна лихва и други и последиците при този изход на спора досежно размера на разноските в заповедното производство.

В този смисъл Пазарджишкият окръжен съд намира, че ще следва да отмени изцяло определението на Панагюрски районен съд и постанови издаване  на изпълнителен лист за разноските в заповедното производство.

Водим от горното, Пазарджишкия окръжен съд

 

                              О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ определение №102 от 17.02.2020г. на Панагюрски районен съд постановено по ч.гр.д.№933/2019г. по описа на същия съд.

ДА СЕ ИЗДАДЕ  ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ  в полза на „Креатив КС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“К.Ш.“№12, с ЕИК-*********, представлявано от управителя С.С.Щ. и против длъжника „Едит 2016“ООД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление в гр.П., обл.П., ул.“П.С.“ №**, представлявано от управителя си Е. Б..М., за сумата от 358.03лв /триста петдесет и осем лева и три стотинки/  разноски по делото, от които 28.03лв/двадесет и осем лева и три стотинки/-държавна такса и 330лв/триста и тридесет лева/-адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №591 от 28.11.2019г.  постановена от Панагюрски районен съд по ч.гр.д.№933/2019г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Панагюрски районен съд за издаване на изпълнителен лист за посочените суми, съгласно настоящото определение.

Определението е окончателно.

         

Председател:                                     Членове:1.          2.