Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 190
гр. Сливен, 07. 10. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на деветнадесети септември, две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 129 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 144 от ДОПК,
във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/.
Образувано е по жалба
от „Е. – Б.” ЕАД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. Б.,
ул. „А. № ., ет. ., подадена против Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 от ДОПК /АУЗ/ № 45-1 от 22.01.2019 г., издаден от старши инспектор в
Отдел „Местни данъци и такси” /„МДТ”/ при Община Нова Загора, с който е
установен размер на задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса
за битови отпадъци /ТБО/ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. за
недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора, и лихви върху тях. В жалбата си
оспорващото дружество твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен. Счита, че:
актът е нищожен, поради липса на мотиви - от наименованието му не става ясно
относно какво задължение е съставен, а цитираният чл. 107, ал. 3 от ДОПК
съдържа редица възможности за съставяне на актове; в акта не са посочени трите
имена на лицето, съставило акта, както и доказателства за компетентността му. Моли
оспореният АУЗ да бъде отменен. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се представлява.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и
не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените
в жалбата доводи, събраните по делото относими към спора доказателства и
извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е собственик на недвижим имот, находящ
се в гр. Нова Загора, съставляващ УПИ V в кв. 211 по плана на гр. Нова Загора,
с площ от 17 870 кв.м., заедно с построените в имота сгради и съоръжения
/видно от извлечение от Устав на АД „Е. – Б.”, вписан в Служба по вписванията –
гр. Нова Загора на 04.07.2008 г./.
За горепосочения имот са подадени следните декларации
пред Общинската администрация: Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти - с Вх. № 1167 /
07.06.2010 г. по описа на Община Нова Загора; Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти
- с Вх. № 928 / 15.08.2011 г. по описа на Община Нова Загора; Декларация
по чл. 8 от ЗМДТ и чл. 21а, ал. 1 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Нова Загора /НОАМТЦУТОНЗ/ за освобождаване от такса за битови отпадъци – с Вх.
№ 456 / 30.11.2016 г. по описа на Община Нова Загора, с която е декларирано, че
имотът няма да се ползва през цялата 2017 г. Декларираната отчетна стойност на
имота е 903 784,60 лева.
На 22.01.2019 г. от
длъжностно лице - старши инспектор в Отдел „МДТ” при Община Нова Загора – орган
по приходите, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с подадени
декларации по чл. 14 от ЗМДТ, е издаден АУЗ № 45-1, съгласно който за
деклариран с Декларация Вх. № 1167
/ 07.06.2010 г. недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора, кв. 211, УПИ
V, са установени задължения за
ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. в общ размер на 14
638,35 лева и лихви за просрочие към тях, изчислени към 22.01.2019 г., в размер
на 1 029,98 лева, както следва: ДНИ в размер на 6 386,38 лева, от които: главница
– 5 855,33 лева и лихва – 531,05 лева; и ТБО в размер на 9 281,95
лева, от които: главница – 8 783,02 лева и лихва – 498,93 лева. В акта е
посочено, че задълженото лице дължи: за 2017 г. и 2018 г. ДНИ в размер на 3.00
на хиляда върху по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност на
имота, съгласно чл. 22 във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, чл.
5, ал. 1, т. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Нова Загора и Решение № 33 от 22.12.2015 г. на Общински
съвет Нова Загора; за 2017 г. ТБО за услугата чистота на териториите за
обществено ползване за нежилищен имот в размер на 1,5 на хиляда върху
по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност на имота, съгласно чл.
66 от ЗМДТ и Решение № 1049 от 20.12.2013 г. на Общински съвет Нова Загора; за
2018 г. ТБО за нежилищен имот в размер на 7,5 на хиляда върху по-високата между
данъчната оценка и отчетната стойност на имота, от които: за услугата
сметосъбиране и сметоизвозване – 4 на хиляда, за услугата обезвреждане на
битови отпадъци в депа – 2 на хиляда, и за услугата чистота на териториите за
обществено ползване – 1,5 на хиляда, съгласно чл. 66 от ЗМДТ и Решение № 1049
от 20.12.2013 г. на Общински съвет Нова Загора. Издателят на акта– с. и. М. К.,
е определена да упражнява правомощията на орган по приходите, видно от Заповед
№ РД-12-307 от 16.05.2018 г., издадена на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ от
Кмета на Община Нова Загора. Актът е връчен на 29.01.2019 г. В
срока за обжалване по чл. 107, ал. 4 от ДОПК АУЗ е обжалван по административен
ред. С Решение № 1 от 06.03.2019 г. на Началника на Отдел „МДТ” при Община Нова
Загора, постановено на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК, актът е потвърден. Решението
е връчено на 13.03.2019 г. Жалбата срещу акта, въз основа на която е образувано
настоящото производство, е подадена чрез изпращане по пощата на 26.03.2019 г.
По делото
са представени Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Нова Загора и Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Нова Загора.
Съгласно
чл. 5, ал. 1, т. 2 /изм. с Решение № 33 от 22.12.2015 г. на Общински съвет Нова
Загора/ от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на
Община Нова Загора, годишният размер на данъка върху не жилищни недвижими имоти
е 3 на хиляда върху данъчната оценка.
С Решение №
1049 от 20.12.2013 г. на Общински съвет – Нова Загора е определена ТБО в Община Нова Загора за не жилищни имоти
на юридически лица – пропорционално в размер на 7,5 на хиляда върху по-високата
между отчетната стойност и данъчната оценка на недвижимия имот на съответното
юридическо лице, от които: за събиране на битови отпадъци и транспортирането им
до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им – 4,00 на
хиляда /т. 1 от Решението/; за проучване, проектиране, изграждане, поддържане,
експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други
съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци, включително отчисленията по
чл. 60 и чл. 64 от ЗУО – 2,00 на хиляда /т. 2 от Решението/; и за почистване на
улични платна, площади, алеи, паркове и други територии, предназначени за
обществено ползване – 1,50 на хиляда /т. 3 от Решението/.
От представените по делото: Заповед № РД-12-915 от 26.10.2016
г. на Кмета на Община Нова Загора, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ,
с която са определени видът и честотата на предлаганите услуги по чл. 62, изр.
1 от ЗМДТ и границите и районите за извършване на дейностите за 2017 г., и
Заповед № РД-12-740 от 26.10.2017 г. на Кмета на Община Нова Загора, издадена
на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с която са определени видът и честотата на
предлаганите услуги по чл. 62, изр. 1 от ЗМДТ и границите и районите за
извършване на дейностите за 2018 г., е видно, че: услугата сметосъбиране и
сметоизвозване и услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депо за битови отпадъци се предоставят за всички имоти в регулационните граници
на всички населени места на територията на Община Нова Загора, и за застроените
имоти в границите на землищата на населените места на територията на Община
Нова Загора, включително и за гр. Нова Загора, при изброена честота на
извозване в града, съобразно вида на съда за смет, от един път седмично до
четири пъти месечно; а услугата поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване се предоставя във всички населени места на територията на
Община Нова Загора.
По делото
са назначени, изслушани и приети, неоспорени от страните, първоначална и
допълнителна съдебно-икономически експертизи, изготвени от вещото лице Т.Ж.Й. със специалност – с. и к., чиито
заключения съдът възприема като компетентни и безпристрастни, тъй
като са обосновани и мотивирани, и кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства.
Съгласно заключението на вещото лице: декларираната
отчетна стойност на процесния имот е 903 784,60 лева; определената от административния орган
данъчна оценка е 269 627,80 лева, като същата е изчислена съобразно
Приложение № 2 към ЗМДТ; облагаемата стойност на процесния имот е в размер на 975 886,85
лева; ДНИ за процесния имот за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е
главница 2 927,66 лева и лихва, изчислена към 22.01.2019 г., в размер на
414,36; ДНИ за процесния имот за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. е
главница 2 927,66 лева и лихва, изчислена към 22.01.2019 г., в размер на 116,70;
ДНИ за процесния имот общо за горепосочените два периода, съобразно
изискванията на ЗМДТ и Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Нова Загора, е 6 386,37 лева, от които: главница – 5
855,32 лева и лихва – 531,05 лева; ТБО за процесния имот за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. за услугата поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване, определена в размер на 1,5 на хиляда върху
облагаемата стойност от 975 886,85 лева, е главница 1 463,84 лева и лихва,
изчислена към 22.01.2019 г., в размер на 207,17 лева; ТБО за процесния имот за
периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. за услугата сметосъбиране и
сметоизвозване, определена в размер на 4 на хиляда върху облагаемата стойност
от 975 886,85 лева, е главница 3 903,55 лева и лихва, изчислена към
22.01.2019 г., в размер на 155,60 лева; ТБО за процесния имот за периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. за услугата обезвреждане на битови отпадъци в
депа, определена в размер на 2 на хиляда върху облагаемата стойност от 975
886,85 лева, е главница 1 951,77 лева и лихва, изчислена към 22.01.2019
г., в размер на 77,80 лева; ТБО за процесния имот за периода от 01.01.2018 г.
до 31.12.2018 г. за услугата поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване, определена в размер на 1,5 на хиляда върху облагаемата
стойност от 975 886,85 лева, е главница 1 463,83 лева и лихва, изчислена към
22.01.2019 г., в размер на 58,34 лева; общият размер на ТБО за периода от 01.01.2018
г. до 31.12.2018 г. е 7 319,17 лева и лихва 291,74 лева; ТБО за процесния
имот общо за горепосочените два периода, съобразно изискванията на ЗМДТ, Наредбата
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията
на Община Нова Загора и Решенията на Общински Нова Загора, е 9 281,92
лева, от които: главница – 8 783,01 лева и лихва – 498,91 лева; процесният имот
е на територията на Община Нова Загора, в която през 2017 г. и 2018 г. се е
извършвала дейност по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване; през 2017 г. и 2018 г. дейностите по сметосъбиране и
сметоизвозване на битовите отпадъци реално са извършвани по отношение на
землището и населеното място на гр. Нова Загора, включително и в района, в
който се намира процесният имот; през 2017 г. и 2018 г. в гр. Нова Загора, в това число
и в района, в който се намира процесният имот, реално са се предоставяли
услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване;
Община Нова Загора е част от сдружение, което по проект, съвместно с още четири
общини, е изградило регионален център за обезвреждане на отпадъци Ямбол, където
се намира регионалното депо за обезвреждане на отпадъци.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
156, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена и срещу административен
акт, който подлежи на съдебен контрол, тъй като предмет на оспорване е АУЗ,
който е потвърден при обжалването му по административен ред от Началника на
Отдел „МДТ” при Община Нова Загора, упражняващ правомощията на териториален
директор на НАП, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният АУЗ е издаден от служител на общинската
администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите, определен със
заповед на Кмета на Общината и следователно е издаден от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 4, ал. 1 във връзка с ал. 3, изр. 1,
предл. 1 и ал. 4 от ЗМДТ.
Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Твърденията на жалбоподателя
за липса на мотиви са неоснователни. В производството по издаване на оспорения
акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби. Актът е
издаден при условията на чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с подадени
декларации по чл. 14 от ЗМДТ - при извършена проверка на ДНИ и ТБО за имот,
собственост на жалбоподателя, при която е установено, че дружеството има
неплатени задължения за ДНИ и ТБО за притежаван и деклариран имот за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. Определяйки размера на задълженията, административният
орган се е позовал на разпоредби от ЗМДТ. В мотивите на АУЗ е описан
декларираният от търговското дружество имот. Посочени са разпоредбите от ЗМДТ и
от Наредбата за определяне размера на местните данъци на Община Сливен и Наредбата
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Нова Загора,
съобразно които са определени размерите на ДНИ и ТБО. Актът е мотивиран в
достатъчна степен. В изложените в акта мотиви волята на административния орган
е изразена ясно и обосновано. Противно на твърденията на жалбоподателя, наименованието
на акта не може и не следва да съдържа пълно описание на задължението. Органът
следва да развие своите мотиви в съдържанието на акта. В разглеждания случай от
изложените в акта мотиви е налице яснота относно установените с акта
задължения.
Не се споделя и твърдението на жалбоподателя за
незаконосъобразност на акта, поради непосочване трите имена на лицето,
съставило акта. Оспореният АУЗ съдържа наименование на органа, който го е издал
– старши инспектор в Отдел „МДТ”, орган по приходите, оправомощен със заповед
на Кмета на Общината. Посочените в акта имена на издателя го индивидуализират в
достатъчна степен.
Задълженията за ДНИ и ТБО са публични общински
вземания - по аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. Съгласно чл.
166, ал. 1 от ДОПК, установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. В разглеждания случай това е ЗМДТ, съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от
който, установяването на местните данъци и
такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Предвиденият
в ДОПК процесуален ред е специален по отношение на общия ред за издаване на
административни актове, предвиден в АПК. Процесният акт е издаден по реда на
чл. 107 от ДОПК и по същество е акт за установяване на задължения по данни от
декларации на задълженото лице, при издаването на който е съобразен
предвиденият в ДОПК процесуален ред.
Актът е издаден и в съответствие с материалния закон и
с целта на закона. Органът по приходите е приложил правилно относимите материалноправни
разпоредби и е издал законосъобразен и обоснован АУЗ.
Първото установено с процесния акт задължение е за данък
върху недвижимите имоти за имот с адрес гр. Нова Загора, собственост на жалбоподателя
и съставляващ земя и сгради, като приетият от административния орган размер на
задължението за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. е 6 386,38 лева, от
които: главница – 5 855,33 лева и лихва към
22.01.2019 г. – 531,05 лева. Според съдържанието на акта, задължението в
частта за главницата е изчислено при нормативно определен размер от 3,00
промила върху по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност на имота.
Съгласно чл. 22 от ЗМДТ /в редакцията до 20 април 2019 г./, Общинският съвет
определя с Наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в границите между 0,1 до
4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. В хода на съдебното
дирене е представена Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на община Нова Загора /НОРМДТОНЗ/, в чийто чл. 5, ал. 1, т. 2 е
определен годишният размер на данъка, като за нежилищен имот /какъвто е процесният/
данъкът е 3 на хиляда върху данъчната оценка. Последната за недвижимите имоти
на предприятията съставлява по – високата между отчетната им стойност и
изчислената по показателите в Приложение № 2 данъчна оценка /чл. 21, ал. 1, пр.
1 от ЗМДТ/. Съгласно заключението на вещото лице, облагаемата стойност на
процесния имот е в размер на 975 886,85 лева, определена чрез сравняване
на данъчната и отчетната стойност. Приетата от административния орган облагаема
стойност е идентична – 975 886,85 лева. Върху определената облагаема стойност,
която се явява данъчна оценка на имота по смисъла на чл. 21 от ЗМДТ, се
начислява и размерът на дължимия данък недвижими имоти, който в случая е регламентиран
в чл. 5 от НОРМДТОНЗ, и съставлява 3 на хиляда от данъчната оценка.
Следователно, определянето на размера на ДНИ за периода по акта за процесния
имот е извършено при спазване на
относимите материалноправни разпоредби. Установеното с оспорения акт задължение
за ДНИ е установено законосъобразно по основание и размер. Съобразено със
закона е и задължението в частта за законната лихва, дължима на основание чл.
175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ,
и във връзка с чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ, която разпоредба определя срока за
плащане на процесния данък. От заключението на вещото лице, неоспорено от
страните, е установен идентичен размер на задължението за ДНИ за процесните
периоди и имот – 5 855,32 лева; идентичен е и изчисленият от вещото лице размер
на законната лихва върху ДНИ, определена към датата на издаване на акта – 531,05
лева.
Второто установено с процесния акт задължение е за ТБО за имот с адрес гр. Нова
Загора, собственост на жалбоподателя и съставляващ земя и сгради, като за 2017
г. е за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване,
а за 2018 г. е за услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на
битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване. Относно ТБО за 2017 г., приетият от административния орган размер на
задължението за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е 1 671,02 лева, от
които главница – 1 463,85 лева и лихва към 22.01.2019 г. – 207,17 лева. Относно
ТБО за 2018 г., приетият от административния орган размер на задължението за
периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. е 7 610,93 лева, от които
главница – 7 319,17 лева и лихва към 22.01.2019 г. – 291,76 лева. За 2017 г. задължението
за ТБО за процесния нежилищен имот е изчислено от административния орган в
размер на 1,5 на хиляда върху по-високата между данъчната оценка и отчетната
стойност на имота, съгласно Решение № 1049 от 20.12.2013 г. на Общински съвет
Нова Загора. За 2018 г. задължението за ТБО за процесния нежилищен имот е
изчислено от административния орган в размер на 7,5 на хиляда върху по-високата
между данъчната оценка и отчетната стойност на имота, съгласно горепосоченото
Решение № 1049 от 20.12.2013 г. на Общински съвет Нова Загора.
На основание чл. 62 от ЗМДТ /в относимата за
процесните периоди редакция/, таксата се
заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата
се определя за всяка услуга поотделно- сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване.
За 2017 г. жалбоподателят е освободен от такси за
услугите „сметосъбиране и сметоизвозване” и „обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други
съоръжения”.
По отношение на услугата „сметосъбиране и
сметоизвозване” за 2018 г., по делото е установено, че процесният имот се
намира в границите на гр. Нова Загора, за което населено място Общината
предоставя тази услуга, както и е установено, че през процесния период услугата
„сметосъбиране и сметоизвозване” е била реално извършвана по отношение на
землището и населеното място на гр. Нова Загора, включително и в района, в който
се намира процесният имот. С оглед на установените по делото факти и при
съобразяване с разпоредбата на чл. 71, т. 1, пр. 1 от ЗМДТ / в относимата за
процесния период редакция/, за процесният имот се дължи ТБО за услугата
„сметосъбиране и сметоизвозване”.
Относно ТБО за услугата „обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения” за 2018 г., дължимостта й е обусловена от
поддържането на депо за битови отпадъци, тъй като съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ
/в относимата за процесния период редакция/, не се събира такса за обезвреждане
на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения
за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В разглеждания случай
по делото е установено, че Община Нова Загора експлоатира и поддържа депо за
битови отпадъци, поради което за процесния имот и период се дължи ТБО за
посочената услуга.
Относно услугата „поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване” за 2017 г. и 2018 г., по делото е установено, че процесният имот се
намира в границите на гр. Нова Загора, за което населено място Общината
предоставя тази услуга, както и е установено, че през процесния период услугата е
била реално извършвана по отношение на обществените територии в населеното
място на гр. Нова Загора. С оглед установените по делото факти и при
съобразяване с разпоредбата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ /в относимата за процесните
периоди редакция/, за процесният имот се дължи ТБО за услугата „поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване” за процесните периоди.
В чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е предвидено, че границите на
районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район се
определят със заповед на Кмета на общината. От представените по делото заповеди,
издадени от Кмета на Община Нова Загора на основание чл. 63, ал. 2
от ЗМДТ, е видно, че Общината предоставя услугите сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното
място на гр. Нова Загора. Съгласно заключението на вещото лице, през процесните
периоди в гр. Нова Загора, в това число и в района, в който се намира
процесният имот, реално са се предоставяли услугите сметосъбиране и сметоизвозване
на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване.
Установените с оспорения акт задължения за ТБО са
установени законосъобразно по основание и размер – 1,5, съответно 7,5 на хиляда
върху правилно определена облагаема стойност. Съобразено със закона е и
задължението в частта за законната лихва, дължима на основание чл. 175, ал. 1
от ДОПК във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, и чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ,
и във връзка с чл. 20, ал. 1 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Нова Загора, която разпоредба
определя срока за плащане на процесната такса. От заключението на вещото лице,
неоспорено от страните, е установен идентичен размер на задължението за ТБО за
процесните периоди и имот – 8 783,01 лева; идентичен е и изчисленият от вещото
лице размер на законната лихва върху ТБО, определена към датата на издаване на
акта – 498,91 лева.
По изложените съображения, оспореният акт, с който
са установени задължения за ДНИ
/главница и лихва/ и за ТБО /главница и лихва/, е законосъобразен, а подадената
срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1,
предл. последно от ДОПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Е. – Б.” ЕАД с
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А. № ., ет. .,
подадена против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
45-1 от 22.01.2019 г., издаден от старши инспектор в Отдел „Местни данъци и
такси” при Община Нова Загора, с който по отношение на „Е. – Б.” ЕАД за
деклариран недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора, кв. 211, УПИ V, са
установени задължения за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. за данък
върху недвижимите имоти и такси за битови отпадъци общо в размер на
14 638,35 лева, и лихви за просрочие към тях, изчислени към 22.01.2019 г.,
в размер на 1 029,98 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: