№ 7367
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110146169 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1
ЗЗД.
Производството е образувано по предявен иск от ищеца "ФИРМА" –
Репубика Турция срещу ответника "ФИРМА" ЕООД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 9871,40 евро, представляваща
дължима главница, представляваща цена за доставени и неплатени стоки, за
което двете страни са подписали споразумение за признаване на вземането на
18.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на
задължението. Ищецът моли съдът да присъди с решението си и сторените
разноски по делото.
В исковата молба ищецът е посочил, че с ответника с били в търговски
отношения, доставил е стоки, издал е фактури, но ответникът не е извършил
плащания. Затова двете страни подписали споразумение на 18.05.2021 г. за
признаване на дълг. Твърди, че по силата на споразумението ответното
дружество признава, не е изпълнило задълженията си в сроковете, уговорени
между страните, и че е получило аванс за стоката на обща стройност 9500,00
1
евро по банков път. Съгласно чл. 4, ал. 2 ответникът дължи заплащане и на
лихва за забавено плащане до 10.06.2021 г. в претендирания с ИМ размер.
Поради изложеното моли иска да бъде уважен.
Ответникът ,от своя страна, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК не е
подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез адвоката си, поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени от съда.
В съдебно заседание oтветникът, редовно призован, се явява . Същият
признава факта на неизпълнение , като не оспорва исковите претенции по
основание и размер. Моли съда да постанови решение, с което да допусне
разсрочено плащане на задължението.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства
- поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За доказване на претенцията си ищецът е представил заверено копие на
двустранно подписано споразумение между страните от 18.05.2021 г. за
признаване на дълг на дължими от ответника суми /л.5,6/. В чл.4, ал.2 от
подписаното между страните писмено споразумение ответникът признава
задължението си към ищеца в размер на 9871,40 евро , като се задължава да
го изплати в срок до 10 юни 2021г. по посочена банкова сметка на ищеца.
Същото не се оспорва от ответника.Същевременно не се твърди извършено от
ответника плащане, както и не се представят доказателства за такова.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Искът е допустим и с оглед събраните доказателства, се явява основателен.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД ищецът да докаже възникването на спорното право,
основанието на претенцията си, нейния размер, а ответникът следва да
2
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Съобразно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението. Ето
защо за основателността на иска, ищецът следва да установи, че е изправна
страна по договора. От така събраните по делото доказателства съдът прави
извод, че страните са били във валидна облигационна връзка по сключен
договор, но ответника е останал да дължи суми на ищеца. За да уредят
отношенията си страните са подписали споразумение за признаване на дълг
на дължимата сума на 18.05.2021 г., по което ответникът не е извършил
плащания, поради което с оглед подписаното споразумение дължи
договорената сума поради неизпълнение в пълен размер.
Предвид събраните доказателства искът за главница е изцяло доказан, което
се доказва като размер и се признава от ответника в о.с.з. С оглед уважаване
на предявения иск за главница, следва да се уважи искането за присъждане
върху размера й на законната лихва от подаване на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на задължението.
Молбата на ответника за разсрочване на изпълнението на задължението е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ГПК, при постановяване на
решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с
оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства.
Ответникът не е представил доказателства за твърдените от него факти за
влошено финансово състояние. Липсата на такива доказателства поставя съда
в невъзможност да прецени какво е действителното му състояние и дали са
налице предпоставките визирани в закона за разсрочване плащането на
задължението, още повече при изричното противопоставяне на процесуалния
представител на ищеца . Предвид изложеното искането на ответното
дружество за разсрочване на задължението се явява неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че
няма пречка между страните по делото да бъде постигнато споразумение за
разсрочване на установеното с решението задължение.
3
При този изход на спора , на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените в производството разноски за заплатена държавна такса в размер
на 772,27лева , доколкото доказателства за извършване на други разноски не
са представени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, "ФИРМА" ЕООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. **, р-н
****, ул. „***“ No. 4, ет. 4, ап.13, с управител: И.Г.К., да заплати на
"ФИРМА" – Репубика Турция, със седалище и адрес на управление гр.
Истанбул, , АДРЕС, представлявано от Б.З.Е.К., сумата от общо 9871,40 евро
на основание постигнато между страните споразумение от 18.05.2021г.,
представляваща незаплатена цена на доставка на стоки и услуги по търговско
правоотношение между страните., дължима по издадена проформа фактура
23/28.08.2020 г. за авансова сума 9500 евро, 121,40 евро – банкови такси и
курсови разлики, и адвокатско възнаграждение - 250 евро, заедно със
законната лихва от 05.08.2021 г. до погасяване на задължението,
ОСЪЖДА"ФИРМА" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. **, р-н ****, ул. „***“ No. 4, ет. 4, ап.13, с
управител: И.Г.К.,да заплати на "ФИРМА" – Репубика Турция, със
седалище и адрес на управление гр. Истанбул, , АДРЕС, представлявано от
Б.З.Е.К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 772,27 лева,
представляваща разноски по настоящото исково производство за заплатена
държавна такса .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4