№ 8861
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110128548 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. И. П. срещу „В..БГ“ ЕООД. В срока по чл. 131
ГПК е депозирана и насрещна искова молба от „В..БГ“ ЕООД срещу В. И. П..
Ищецът В. И. П. твърди, че на 27.02.2023 г. между страните е сключен Договор за
кредит № **********, като на ищеца е предоставена сумата от 1300 лв. със срок на връщане
30 дни, при лихвен процент по кредита - 40,99 %, и размер на лихвата по кредита - 43,80 лв.
Посочва, че годишният процент на разходите е уговорен в размер на 49,70 %, по договора е
начислена и такса за бързо разглеждане в размер на 214,56 лв., като общата дължима сума
възлиза на 1558,36 лв. Посочва, че главницата по кредита е усвоена на 27.02.2023 г., като
сумата следвало да бъде върната до 29.03.2023 г. Поддържа, че е заплатил такса от 600 лв. за
удължаване срока на договора с още един месец. Твърди, че договорът е недействителен,
доколкото липсва погасителен план към него, както и не е посочено кои разходи формират
ГПР, в частност поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 20 ЗПК. Твърди, че
таксата за бързо разглеждане следва да бъде включена в ГПР, като по този начин
императивно заложеният в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишава. Посочва, че в договора не
е посочен лихвен процент на ден, което води до неговата недействителност. Твърди, че
клаузата за бързо разглеждане е недействителна, тъй като кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
- чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а освен това води до прекомерен размер на ГПР. Счита, че уговорената в
договора възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Моли за прогласяване
недействителността на Договор за кредит № ********** от 27.02.2023 г., евентуално за
прогласяване недействителността на клаузата на т. 4.4 от Общите условия към договора за
1
кредит на ответното дружество (предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в
размер на 214,56 лв.), както и за прогласяване недействителността на клаузата на т. 9.1 от
Общите условия към договора за кредит (уреждаща заплащането на възнаградителна лихва
в размер на 43,80 лв.) и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и насрещен иск от
„В..БГ“ ЕООД. Дружеството не оспорва, че на 27.02.2023 г. между страните е сключен
Договор за кредит № ********** при посочените в исковата молба условия (1300 лв. -
главница, 43,80 лв. - договорна лихва и 214,56 лв. - такса за бързо разглеждане), като
посочва, че сумата по договора е преведена на 27.02.2023 г. на кредитополучателя. Посочва,
че съгласно общите условия кредиторът следва да даде отговор дали одобрява отпускането
на кредит в срок от 7 календарни дни, като съответно на кредитополучателя е предоставена
възможност да заяви бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит в срок от 15
минути срещу такса за бързо разглеждане. Поддържа, че договорът за кредит отговаря на
императивните изисквания на ЗПК. Твърди, че с настъпването на падежа по сметките на
дружеството не са постъпвали суми за погасяване на възникналото задължение. Оспорва, че
договорът за кредит е недействителен, доколкото същият посочва ясно условията за
издължаване на кредита от потребителя. Твърди, че в случая от ищеца е очаквано
еднократно пълно погасяване на задължението, поради което и за дружеството липсва
законово задължение за изготвяне и предоставяне на погасителен план. В договора е
посочен действителният размер на ГПР, като в него не следва да се включват разходите за
незадължителни услуги. Оспорва нищожността на договора поради това, че не е посочен
лихвен процент на ден, като твърди, че размерът на лихвения процент на ден се изчислява
като се раздели посоченият в договора годишен лихвен процент на броя на дните в годината
- 365 и по този начин се получава дължимият лихвен процент на ден. Твърди, че таксата за
бързо разглеждане няма задължителен характер, а е по изрично искане на потребителя,
поради което не следва да се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на установителните
искове и за присъждане на разноски.
С насрещната искова молба ищецът по насрещния иск претендира сумата от общо
1343,80 лв., от които 1300 лв. - главница по Договор за кредит № ********** от 27.02.2023
г., ведно с законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на насрещния иск -
07.09.2023 г. до окончателното плащане и 43,80 лв. - договорна лихва, начислена за срока на
договора от 27.02.2023 г. до 29.03.2023 г.
Ответникът по насрещния иск е депозирал отговор на насрещната искова молба, с
който не оспорва, че дължи сумата от 1300 лв., но оспорва претенцията за възнаградителна
лихва в размер на 43,80 лв., както и за законна лихва от датата на депозиране на насрещната
искова молба, тъй като счита, че с оглед недействителността на договора за кредит дължи
връщане само на чистата стойност на кредита.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа страна и правна страна:
2
Предявени са обективно съединени главни искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 20 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД, с които се иска да бъде прогласена недействителността на Договор за кредит №
********** от 27.02.2023 г., сключен между В. И. П. и „В..БГ“ ЕООД и евентуални
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл.
19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК за прогласяване на недействителността на клаузата на т. 4.4 от Общите
условия към договора за кредит на ответното дружество, предвиждаща заплащане на такса
за бързо разглеждане в размер на 214,56 лв., както и с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД за прогласяване на недействителността на клаузата на т. 9.1 от Общите условия към
договора за кредит, уреждаща заплащането на договорна възнаградителна лихва в размер на
43,80 лв.
С насрещната исковата молба са предявени кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 6 ЗПФУР за заплащане на сумата от 1300 лв., представляваща главница по Договор за
кредит № ********** от 27.02.2023 г. и сумата от 43,80 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 27.02.2023 г. до 29.03.2023 г.
По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 20 ЗПК:
В тежест на ищеца по главните искове е да установи при условията на пълно и главно
доказване: сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание,
че договорът за кредит е недействителен на сочените основания - поради нарушаване на чл.
11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 20 ЗПК, както и че същият съдържа оспорените клаузи, които
противоречат на императивни материалноправни разпоредби - чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал.
4 и ал. 5 ЗПК и/или накърняват добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора с оспорените клаузи.
Между страните не е спорно, че между тях е сключен Договор за кредит №
********** от 27.02.2023 г., със соченото в исковата молба съдържание, както и че
кредитодателят „В..БГ“ ЕООД е предоставил на кредитополучателя В. И. П. сумата от 1300
лв. - главница.
Сключеният между страните Договор за кредит № ********** от 27.02.2023 г. е
представен по делото, като се установява, че договорът е сключен за срок от 30 дни - до
29.03.2023 г., като в него е уговорено, че лихвеният процент за срока на кредита е 40,99 %, а
годишният процент на разходите - 49,70 %. В договора за кредит е уговорена сума в размер
на 214,56 лв. - такса за бързо разглеждане, както и възнаградителна лихва в размер на 43,80
лв., като общо дължимата сума по кредита възлиза на 1558,36 лв. В договора е посочено, че
сумата по кредита в размер на 1300 лв. е получена на 27.02.2023 г. Изрично е посочено, че
изчисленият ГПР не включва разходите, които кредитополучателят може да се наложи да
3
заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за допълнителни
незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.
По делото са представени Общите условия на договора за кредит на ответното
дружество, с които кредитополучателят е декларирал, че се е съгласил и ги приема като
обвързващи, приложими и представляващи неразделна част от договора за кредит, като в тях
е дадено определение, че „такса за бързо разглеждане“ представлява такса за предоставяне
на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира
обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по
електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на Партньор, като същата може
да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на кредит и/или допълнителна сума по
кредит при срокове и условия, посочени в общите условия и съгласно Тарифа на кредитора.
Дадено е и определение на „такса за удължаване“, като е предвидено, че това е такса за
предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга за удължаване на срока за връщане
на кредита със 7, 14 или 30 календарни дни над първоначално определения срок за връщане
на кредита. Таксата за удължаване се предоставя на кредитополучателя в съответствие с ОУ
и съгласно Тарифа на кредитора. В раздел III „Разглеждане на искане за кредит и сключване
на договор за кредит“, т. 4.2. е уговорено, че кредиторът предоставя възможност на
кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане
на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се
предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на
искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Съгласно т. 4.3.
когато искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на кредитора, в
неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън
посочените 15 минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и
ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден.
Кредиторът не може да бъде държан отговорен за забавяния, възникнали поради технически
проблеми или по вина на кредитополучателя (например при изключен мобилен телефон).
Кредиторът се задължава да изпълни услугата в първия възможен момент. В т. 4.4. е
уговорено, че за заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на
искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се
изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Дължимата сума за тази
допълнителна незадължителна услуга е посочена в Специалните условия на договора за
кредит и е включена в Тарифа на кредитора, налична на началната страница.
Допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за
отпускането на сумата по заявения кредит и не увеличава възможностите на
кредитополучателя да получи кредит (т. 4.5.).
В т. 7.1. е уговорено, че ГПР представлява процент, отразяващ общите разходи по
кредита за кредитополучателя, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни), известни на кредитора и дължими от кредитополучателя. ГПР не
включва разходите, които кредитополучателят заплаща в резултат от неизпълнението на
4
договорните си задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги,
предоставени на кредитополучателя по негово искане.
В т. 13.1. е предвидено, че кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен
срокът за връщане на кредита. Удължаването на срока за връщане е допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставя по искане на кредитополучателя, съобразно
Тарифа на кредитора. Кредиторът има правото, съобразно индивидуалната кредитна оценка
на кредитополучателя, да откаже предоставянето на заявената услуга, като в случай на
получен превод на сума по отказана услуга за удължаване срока за връщане на кредита,
кредиторът има правото да използва получената сума за погасяване на задълженията по
договора за кредит.
Съгласно т. 9.1. кредитополучателят заплаща на кредитора лихвата за предоставяне
на кредита в зависимост от срока и сумата по договора за кредит. Лихвата за предоставяне
на кредита остава непроменена през целия срок на договора. Точната сума на лихвата е
посочена в Специалните условия на договора за кредит. Начинът на изчисляване на
годишната лихва за предоставяне на кредита е на база 365 дни в годината, състояща се от
действителния брой дни във всеки месец, като лихвата за предоставяне на кредита е
дължима на датата на погасяване, посочена в Специалните условия.
Представена е Преддоговорна информация - Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит, в който отново са посочени
основните характеристики на съответния кредит.
Представена е и Разписка за извършено плащане № ********* от 27.02.2023 г. с
наредител „В..БГ“ ЕООД за превод в полза на В. И. П. за сумата от 1300 лв., с основание на
превода - усвояване на кредит **********, като ищецът изрично признава усвояването на
сумата по кредита.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните и съдът кредитира като компетентно изготвена и в пълнота отговаряща на
поставените задачи. От нея се установява, че сумата от 1300 лв. е била усвоена от страна на
кредитопоучателя на 27.02.2023 г. Срокът на договора е бил удължаван два пъти, за което
кредитополучателят е заплатил две такси, като с всяка една от таксите падежът е бил
отлаган за 30 дни, а допълнително заплатените такси за 60 дни са в общ размер от 624 лв. На
30.03.2023 г. е била заплатена такса в размер на 312 лв., в резултат на което е уговорена
нова падежна дата - 28.04.2023 г., на 02.05.2023 г. е била заплатена втора такса за
удължаване в размер на 312 лв., след което последният валидно уговорен падеж е бил
28.05.2023 г. и след тази дата ищецът е в просрочие. Вещото лице посочва, че към 27.02.2023
г. - датата на сключване на договора, основният лихвен процент е 1,82 %, т. е. максималният
ГПР е 51,82 %. По Договор за кредит № ********** от 27.02.2023 г. е посочена договорна
лихва в размер на 40,99 % и ГПР в размер на 49,70 %. Вещото лице е предложило вариант,
при който ГПР върху пълния размер на кредита, т. е. с включена такса бързо разглеждане и
два броя такси за удължаване е в размер 275,27 %. ГПР само с включена такса бързо
разглеждане и без удължаване на кредита е в размер 241,80 %. Посочено е, че няма
5
извършени плащания от В. И. П. по Договор за кредит № ********** от 27.02.2023 г.,
поради което няма и никакви погасени суми и задължението е изцяло дължимо.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит - ЗПК (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.),
според чл. 9 от който това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Доколкото между страните не се спори, че такъв е бил сключен, съдът следва да
извърши преценка относно действителността на договора за кредит, като при тази преценка
не е обвързан от посочените от ищеца (ответник по насрещния иск) основания, тъй като
нормите, уреждащи нищожността са от императивен порядък и за тях съдът следи служебно.
В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК, вменяваща служебно
задължение на съда да следи за съществуването на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. С оглед изложеното, настоящият състав дължи цялостна проверка за
наличие на основания за недействителност на сключения договор за кредит, която проверка
се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице нарушение на изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в договора годишен процент на разходите от 49,70 %
не съответства на действителния такъв. От съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Предвидено
е още при сключване на договора, че кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане
на документи за отпускане на потребителски кредит, която такса е в размер на 214,56 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент
на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Съобразявайки разясненията на Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март
2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд,
съдът намира, че таксата за бързо разглеждане по процесния договор за потребителски
кредит отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита - ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) - чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, който
6
съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят
51,82 % от взетата сума (съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза), а клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод
следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се
в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. В случая се касае за разход по кредита, пряко свързан с договора за
кредит, който е предварително известен на кредитора, а в общото задължение на
кредитополучателя изрично е посочено и задължението за такса за бързо разглеждане в
размер на 214,56 лв. Плащането на таксата за бързо разглеждане обаче не е отразено като
разход при формирането на посочения в договора ГПР, въпреки че е включено в общия дълг
и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Макар формално процесният договор да покрива
изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя.
Освен това ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като
тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадени
от всеки потенциален клиент. Съгласно чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Целта на таксите и комисионите по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредита, а отделно от това кредиторът не може да изисква заплащане на
такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по
предоставяне на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за
едно и също действие. Уговорената в разглеждания договор такса за бързо разглеждане на
документи представлява такса, свързана с усвояването на кредита, поради което спрямо нея
се прилага установената в чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана. Не може да се приеме за основателна
тезата на ответното дружество, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит
кредиторът прави някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна
такса. Фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо от неговите
служители не представлява допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя
отделно. Ако тази услуга оскъпява продукта, разходите се покриват с увеличаване на
възнаграждението, дължимо като цена на кредита, а не с начисляване на такси по чл. 10а
ЗПК (в този смисъл изрично са решение № 3609/04.07.2023 г. по в. гр. д. № 8049/2022 г. по
7
описа на СГС, решение № 2364/10.05.2023 г. по в. гр. д. № 6968/2022 г. по описа на СГС и
др.).
Предвид изложеното и след като ищецът е подал заявление за предоставяне на
паричен ресурс, което е задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната
сума, то от него не следва да се изисква заплащане на такса за разглеждането на
документите, без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране.
Аналогично, таксата за удължаване на срока за издължаване на кредита, доколкото е
свързана с действия по управление на кредита, също попада под забраната на чл. 10а, ал. 2
ЗПК.
Невключването на посочените такси в ГПР представлява и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на
кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора, което означава, че клаузите относно тяхната дължимост са неравноправни по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, при липса на данни за индивидуално уговаряне на
клаузите, каквито не могат да се почерпят и от самия договор, който е сключен при общи
условия и е очевидно типизиран. Посочените такси за бързо разглеждане и за удължаване на
срока на договора са предпоставка за значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца - кредитодател и потребителя, поради което клаузите, които
уреждат това задължение се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като
такива нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен
действителният размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена
за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на
разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите задължения. Поради това неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. След като в договора
не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не
може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Ето защо процесния договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, ал. 1,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед на това предявеният от ищеца главен иск за прогласяване
на недействителността на Договор за кредит № ********** от 27.02.2023 г., сключен между
В. И. П. и „В..БГ“ ЕООД е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на главния иск, предявените евентуални искове, с искане за
прогласяване на недействителността на клаузата на т. 4.4 от Общите условия към договора
за кредит на ответното дружество, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в
размер на 214,56 лв. и за прогласяване на недействителността на клаузата на т. 9.1 от
8
Общите условия към договора за кредит, уреждаща заплащането на договорна
възнаградителна лихва в размер на 43,80 лв. не следва да бъдат разглеждани.
По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР за заплащане на сумата от 1300 лв., представляваща главница
по Договор за кредит № ********** от 27.02.2023 г. и сумата от 43,80 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 27.02.2023 г. до 29.03.2023 г.:
Ищецът по насрещните искове следва да докаже сключването на валиден договор за
предоставяне на потребителски кредит, че е предоставил, съответно длъжникът е усвоил
сумата по отпуснатия кредит, срока за погасяване на задължението по договора и
настъпването на изискуемостта на вземането.
По отношение на претендираната възнаградителна лихва ищецът по насрещния иск
следва да докаже наличието на валидно сключена клауза за възнаградителна лихва, както и
настъпването на предпоставките за нейната дължимост и размера й.
Ответникът по насрещните искове носи тежестта да докаже погасяването на
дължимите суми по кредита.
Съгласно изложеното по-горе безспорно се установи, че между страните е бил
сключен Договор за кредит № ********** от 27.02.2023 г., който е недействителен на
основание чл. 22, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При съобразяване на чл. 22 ЗПК
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и/или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така решение №
3609/04.07.2023 г. по в. гр. д. № 8049/2022 г. по описа на СГС, IV-A състав, решение №
2764/31.05.2023 г. по в. гр. д. № 5265/2022 г. по описа на СГС, II-E състав, решение №
2698/26.05.2023 г. по в. гр. д. № 9124/2021 г. по описа на СГС, II-E състав, решение №
5552/01.11.2023 г. по в. гр. д. № 10284/2022 г. по описа на СГС, II-В състав, решение №
3868/13.07.2023 г. по в. гр. д. № 62/2023 г. по описа на СГС, II-Б състав и др.).
По въпроса допустимо ли е предявен на договорно основание иск да бъде уважен на
основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, при положение, че съдът е
достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК, е формирана
константна практика на ВКС (в този смисъл решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. №
3855/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г.
по описа на ВКС, I т. о., решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. по описа на
ВКС, I т. о. и др.), според които договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в
9
производството по предявен на договорно основание иск, съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба
на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения
кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност, което би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на чл. 23 в специалния ЗПК.
При тези разяснения съдът приема, че кредитополучателят дължи връщане на чистата
стойност на кредита (1300 лв.). От съдебно - счетоводната експертиза обаче се установи, че
кредитополучателят е заплатил такси в размер на общо 624 лв. за удължаване на срока на
договора за кредит, които с оглед недействителността на същия са недължими (а и със
същите се заобикаля чл. 10а, ал. 2 ЗПК) и тази сума следва да се приспадне от главницата.
Предвид изложеното, оставащата дължима главница е в размер на 676 лв., до който размер
следва да се уважи насрещният иск по чл. 23 ЗПК, съответно да се отхвърли за разликата до
1300 лв.
Като законна последица следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване
на насрещната искова молба - 07.09.2023 г. до окончателното плащане. При съобразяване на
специалната норма на чл. 23 ЗПК, установяваща изискуемост на вземане за чистата стойност
на кредита и при недействителност на договора за потребителски кредит (отричането на
валидността на част или дори на целия договор няма да изключи задължението на
потребителя да върне чистата стойност на кредита), следва извод, че целта на защитата на
потребителя не е отричането с обратна сила на договарянето в цялост, а само изключване на
обвързаността на потребителя с породени от такова договаряне задължения, накърняващи
баланса на интересите на насрещните страни. Това тълкуване е съответно и на общия
принцип на закрила на потребителя срещу обвързване с отделни клаузи, наложени му от
недобросъвестния кредитор, като в резултат на обявената недействителност отпада само
възмездността на кредит, сключен в рамките на търговската дейност на кредитора, а се
съхранява сделка със съдържание на безвъзмезден заем - вж. решение № 3432/28.11.2022 г.
по в. гр. д. № 3194/2022 г. на СГС, III-Б състав. Доколкото главницата (чистата стойност на
кредита) се претендира по договор за заем, който е ограничен с определен срок, то след
изтичане срока на договора ответникът е изпаднал в забава. Търсеното парично задължение
за главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата
законна лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното
изплащане на вземането. Това разрешение съответства и на цитираното от ответника по
насрещния иск Решение на СЕС по дело С-520/21, според което член 6, параграф 1 и член 7,
10
параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна
практика по тълкуването на националното право, съгласно която, в случай че сключеният от
банката и потребителя договор за кредит е обявен за изначално недействителен поради
наличието на неравноправни клаузи в него, освен връщане на платените по договора
парични суми, заедно със законната лихва за забава, считано от датата на поканата за
връщане, банката може да предяви допълнителни претенции към потребителя на това
основание, т. е. изрично се посочва, че кредиторът има право и на законната лихва за забава,
но не и на други претенции.
Насрещният иск за договорна лихва в размер на 43,80 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен - чл. 23 ЗПК.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Доколкото са
предявени главни искове, както и насрещни искове, то следва да се прецени каква част от
разноските са сторени по всеки от исковете и съответно в каква част е уважен всеки от тях.
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 63 лв. и депозит за съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 150 лв., или общо 213 лв. Освен това се претендира
адвокатско възнаграждение от процесуалния му представител за оказана безплатна правна
помощ по чл. 38 ЗАдв. По отношение на държавната такса и депозита за съдебно-
счетоводна експертиза същите са разходи по главните искове, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника по тях.
По отношение на претендираното от процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение съдът счита, че такова следва да бъде присъдено, но само по
отношение на главния иск, а не и за евентуалните такива. При евентуални искове не се
дължи държавна такса, доколкото тяхното разглеждане е в зависимост от главния иск. В
настоящия случай, както главният иск, така и евентуалните такива са с един и същи
предмет, който е нищожност на оспорения договор за кредит, която произтичаща от
клаузата за бързо разглеждане, водеща до прекомерен ГПР. В допълнение, в решение от
28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения
относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС.
В § 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените
от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се
поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за
справедливост. В § 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48
се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се
определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните
особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите
членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. В този
смисъл присъждането на отделни адвокатски възнаграждения по всеки иск би надхвърлило
принципите на разумност и пропорционалност при определянето на разноските. Делото не
се отличава със значителна фактическа и правна сложност, а следва да се отбележи и че
11
относно законосъобразността на кредита и наличието на неравноправни клаузи съдът следи
служебно. Поради това съдът счита, че на процесуалния представител на ищеца следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 546,99 лв. с ДДС за главните
искове (съгласно договор за правна помощ (л. 10 - 11)).
На ответника по главните искове разноски не се дължат.
По насрещните искове:
Ищецът по насрещните искове е заплатил държавна такса в размер на 102 лв., както и
депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 150 лв., претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на общо 100 лв. за защита
по главните искове и по насрещните искове, съобразно извършените в хода на делото
процесуални действия от представителя на дружеството и фактическата и правната
сложност на делото (по 50 лв. за главните искове и 50 лв. за насрещните искове).
В полза на „В..БГ“ ЕООД следва да се присъдят разноски в общ размер на 151,92 лв.
съразмерно на уважената част от насрещните искове.
На ответника по насрещните искове разноски по същите, съразмерно на отхвърлената
част, не се дължат, тъй като не са представени доказателства за сторени разноски - не е
представен и договор за правна защита и съдействие по чл. 38 ЗАдв., като в представения
изрично е посочено, че касае главните искове, а възнаграждение за безплатно
представителство по насрещните искове не е претендирано в и списъка по чл. 80 ГПК
(представен с молба от 18.01.2024 г.), поради което съдът не присъжда такова за защита по
насрещните искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на В. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С..........., срещу „В..БГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С............,
недействителността на сключения между страните Договор за кредит № ********** от
27.02.2023 г. поради нарушение на закона.
ОСЪЖДА В. И. П., ЕГН **********, с адрес гр. С............... да заплати на „В..БГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С............ на основание чл.
23 ЗПК сумата от 676 лв., представляваща неплатена част от чистата стойност на кредита,
предоставен по Договор за кредит № ********** от 27.02.2023 г., ведно със законна лихва
от 07.09.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
пълния предявения размер от 1300 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В..БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С............ срещу В. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С........... насрещен
12
осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР за
сумата от 43,80 лв., представляваща договорна лихва за периода от 27.02.2023 г. до
29.03.2023 г. по Договор за кредит № ********** от 27.02.2023 г.
ОСЪЖДА „В..БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С............ да заплати на В. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С..............., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 213 лв., представляваща сторени от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА „В..БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С............ да заплати на адвокат А. Д., член на САК, личен № ********** на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 546,99 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена на В. И. П. безплатна правна помощ в
производството пред СРС.
ОСЪЖДА В. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С............... да заплати на „В..БГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С............ на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 151,92 лв., представляваща сторени от ищеца по насрещния иск
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13