№ 82
гр. гр. Чирпан, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Мария Ст. Халачева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20215540200251 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на ЕТ“...........“ с ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр........... представлявано от .........., чрез адв. А.Ш. от АК
Пловдив, със служебен адрес: гр. .........., против НП № 575753-F580903/07. 05. 2021 г.,
издадено от ........... -Началник на отдел “Оперативни дейности” – Пловдив, при ЦУ на НАП
София, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО
№ ЗЦУ –1149/ 25.08.2020г., с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание по чл. 185 ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 600лв.
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде
отменено, като незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила.
Въззиваемата страна, представлявана от ю.к. ........... моли съда да потвърди
обжалваното Наказателно постановление като законосъобразно.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество частично основателна, поради
следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок / виж разписка към НП и пощенското клеймо към плик приложен по
делото/.
Установи се по делото, че с НП № 575753-F580903/07. 05. 2021 г., издадено от
........... -Началник на отдел “Оперативни дейности” – Пловдив, при ЦУ на НАП София,
съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ –
1149/ 25.08.2020г., с на жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 185
ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 600лв. затова че: „ При извършена
проверка на 20.11.2020г. в 16.00ч. на обект-хлебопекарна, находящ се в гр............,
стопанисван от ЕТ“...........“ с ЕИК ........... е констатирано, че ЕТ“...........“ с ЕИК ...........,в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13. Декември 2006г. за
1
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки от търговския обект,чрез издаване на фискална касова
бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство /ФУ/, с което е
допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. За извършената контролна
покупка в 15.55ч. на дата 20.11.2020г. на 1бр. хляб на стойност 1,10лв. платени преди
легитимация от Ел. П. Сл. – проверяващ, на ............. с ЕГН **********-собственик, не е
издадена фискална касова бележка /ФКБ/ от наличното в обекта и въведено в
експлоатация ФУ модел Datecs DP-35с рег.№ 4079652 с ИН на ФУ DТ329325 и ИН на
ФП02717636, нито от кочан с ръчни касови бележки.
Неиздаването се потвърждава и от установената положителна разлика между
разчетената касова наличност по данни от ФУ и фактическата такава в размер на
45,80лв.
Нарушението е установено и документално с ПИП № 0076473/20.11.2020г.
Извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи.
Нарушен е / осъществен е/ състава на чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл. 118 ал.1 от ЗДДС.
Нарушението е за първи път.
Това НП е постановено на основание Акт за установяване на административно
нарушение № F580903, съставен на 26. 11. 2020 г. с актосъставител Ел. П. Сл. на длъжност
инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП.
Актът е съставен в присъствието на представляващия ЕТ, предявен и е подписан от
него без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1от ЗАНН не са направени писмени възражения.
С показанията си свидетелите Е.С./ актосъставител / и К. М. Б. потвърждава
констатациите изложени в АУАН, като изнасят, че са извършили проверка на в обект-
хлебопекарна, находящ се в гр............, стопанисван от ЕТ“...........“ Извършили контролна
покупка на един брой хляб, платили сметката в размер на 1,10 лв., за която не им бил
издаден касов бон. След което служителите на ТД на НАП се дръпнали настрана и
установили, че и на други лица,купуващи хляб, не се издават касови бонове. След това
свидетелите се легитимирали и започнали проверката. Извадили междинен отчет от
фискалното устройство, направили опис на наличните парични средства в касата и
констатирали положителна разлика от 45, 80 лв., за което нарушение съставили Протокол за
извършена проверка от 20.112020 г. Преди да съставят Протокола дали на управителя на ЕТ,
явяваща се и продавачка в обекта, да попълни и отговори на въпросен лист.
В хода на производството е разпитан и като свидетел ..........,представящ се за син на
управителя на ЕТ. Досежно липсата на издаване на касов бон от фискално устройство
неговите показания не разколебават съда по отношение на приетата по- горе фактическа
обстановка.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на
2
събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. Е.С./ актосъставител / и К. М.
Б. дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени
доказателства, в това число въпросния лист и дневен отчет, прочетени и приети от съда по
реда на чл. 283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1
и 3 от ЗАНН. В случая следва изрично да бъде подчертано, че срокът по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е
инструктивен и издаването на НП след едномесечния срок, но в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН,
не представлява съществено процесуално нарушение, имащо за своя последица отмяна на
оспореното наказателно постановление.
НП е издадено от компетентен орган ........... -Началник на отдел “Оперативни
дейности” – Пловдив, при ЦУ на НАП София, съгласно заповед на изпълнителния директор
на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ –1149/ 25.08.2020г.,като АУАН също е
съставен от компетентно лице.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на ЕТ, БУЛСТАТ, седалище и
адрес на управление, представляващо го лице.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът, счита че съгласно всички приложени по делото писмени и устни
доказателства –отразени в акта, в наказателното постановление и представени в съдебно
заседание доказват по безспорен начин извършеното нарушение.
Съгласно императивната норма на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо
от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния
или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Алинея 4 на чл. 118 от ЗДДС
предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията,
3
редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност,
техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за
установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови
бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат, видът на подаваните данни, формата
и сроковете на подаването им. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от нея задължава всяко лице да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от горепосочената наредба независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Нарушението е констатирано на датата на проверката и е било налице към тази дата.
Факта на установена продажба, за каквато са приложени доказателства по
административната преписка, само по себе си е напълно достатъчно, за да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност.
Съдът счита за безспорно доказано нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя.
Установеното нарушение е от категорията на формалните нарушения, или т. нар.
нарушения на просто извършване. Типичното за тях е, че в техния състав не е посочен
настъпването на някакъв вредоносен резултат. Тези нарушения се осъществяват със самия
факт на извършването им. Обществената опасност на тази категория нарушения се
презюмира винаги от закона, доколкото същите винаги създават опасност от увреждане на
определени обществени отношения, в процесния случай с осигуряване нормалното
функциониране на данъчната система. От субективна страна деянието е извършено от
предвидения от наредбата особен субект – данъчно задължено лице, по см. на чл. 3, ал. 1 от
по Наредба № Н-18/13. 12., в качеството на търговец.
4
Административнонаказателната отговорност на ЕТ е безвиновна, т. е. при
административни нарушения на ЕТ изобщо не се изследва въпросът за вината, още повече,
че в случая самият управител е и лицето допуснало и извършило нарушението.
Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1,
се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лева.
В настоящият казус се установи, че в чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС е предвидена
възможността за налагане на имуществена санкция на ЕТ, какъвто е жалбоподателя.
В конкретния случай наложената имуществена санкция е индивидуализирана в
размер на 600,00 лева.
Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на
наложеното наказание от една страна и от друга предвид на това, че нарушението е първо за
жалбоподателя с оглед липсата на данни в подкрепа на противното, съдът счете, че така
наложеното наказание е прекомерно. Счете, че дори наказание наложено в минимален
размер в случая би постигнало целите предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН, поради
което прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложената санкция до
минималната предвидена в закона, а именно 500 лв.
По отношение направеното възражение за приложението на чл. 28 от ЗАНН, съдът
намира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН не са налице.
Законодателят е квалифицирал неиздаването на фискален бон като
административно нарушение, като не е фиксирал минимален и максимален размер на
доставката / на стойността на покупката /. Административното нарушение в случая се смята
за извършено с факта на неиздаването му и не зависи от размера на сумата.
При неотчитане на продажбите се създават предпоставки за засягането на
обществени отношения със значителен интерес, каквито се явяват тези свързани с
приходната част на държавния бюджет. Задължение на търговеца е да предприеме всичко
необходимо, а също така и да осъществява необходимия контрол над служителите си за
спазване на посоченото изискване от наредбата.
С оглед крайния изход на спора съдът счита, че в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдено направените по делото разноски , съобразно уважената част от претенцията
в размер на 83,33 лв., на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение съобразно нормите на чл. 63 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144
от АПК вр. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв.. И като
5
съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО от една страна, а от
друга това, че процес. представител на въззиваемата страна е участва лично в проведените
съдебни заседания, съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в размер на 100, лв. И като съобрази размера на отхвърлената част на
претенцията ( 500 лв. доколкото за тази санкция следва да се потвърди в НП) и извърши
съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско в размер на 83,33 лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от
жалбоподателя в полза на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София,
бул. "Княз Дондуков" № 52.
Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 575753-F580903/07. 05. 2021 г., издадено от ........... -Началник на
отдел “Оперативни дейности” – Пловдив, при ЦУ на НАП София, съгласно заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ –1149/ 25.08.2020г.,с
което на ЕТ“...........“ с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр...........
представлявано от .........., чрез адв. А.Ш. от АК Пловдив, със служебен адрес: гр. .........., за
нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във вр. с чл. 118,, ал.1 ЗДДС, на
осн. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600,00 лв., като
НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 500. 00 лв.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул.
"Княз Дондуков" № 52 да заплати на ЕТ“...........“ с ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр........... представлявано от .........., чрез адв. А.Ш. от АК Пловдив, със служебен
адрес: гр. .......... направените по делото разноски в размер на 83,33 лв.
ОСЪЖДА ЕТ“...........“ с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр...........
представлявано от .........., чрез адв. А.Ш. от АК Пловдив, със служебен адрес: гр. .......... № 52
да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. "Княз
Дондуков" юрисконсултско възнаграждение в размер на 83,33 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
6