Р Е Ш Е Н И Е
№ 284
гр. Велико Търново, 16.12.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.д. № 10 286/2021г. по описа на съда, за
да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч.
2-ро от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, в редакцията
на ДВ бр.94 от 2019г.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 560/ 23.11.2021г., постановено по АНД № 1609/2020г., с което състав на
Районен съд Велико Търново потвърдил Електронен фиш/ЕФ/, издаден от ОДМВР
Велико Търново, с който на Д.Т.Н. с ЕГН **********,
за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за движение по
пътищата, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182,ал.2, т.4 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00лв.
Така постановеното Решение е обжалвано в
законния срок, с касационна жалба, подадена от името на наказаното лице,
действащо чрез упълномощения адвокат. Последният твърди, че
решението на РС е неправилно. Постановено е в противоречие на действителната
фактическата обстановка, която не е установена. Сочи, че доверителя му е посочил пред РС, че не
е извършителят, т.к. на същата дата близо по време има издаден ЕФ от ОД на МВР
Ловеч. Тъй като не може да е на две
места едновременно, то не е извършил посоченото в ЕФ нарушение. В подкрепа на това
твърдение представя нови доказателства пред касационната инстанция. По изложените мотиви ПП на касатора моли АСВТ
да отмени решението на РС и самия ЕФ.
Ответникът по касационната жалба не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага решението на РС да бъде оставено в сила.
Твърденията в КЖ били за нови обстоятелства, за които не са били представени
доказателства пред първата инстанция.
Съдът в качеството на касационна
инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази
доводите на страните, съдът приема за установено следното:
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира
като такива за допуснато съществено нарушение на процесуални правила - касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.3 от НПК.
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения по фактите и правото:
Процесният ЕФ Серия К № 3302896 е издаден срещу Д.Н. като водач на МПС за
това, че на 24.09.2018г., в 13:18 часа в община В. Търново, на първокласен път I-4, км. 110+000км, в посока на движение към гр. Велико
Търново, при ограничение на скоростта от 60км/ч – извън населено място,
установено с пътен знак В-26, с АТС е установено движение със скорост 100км/ч
на МПС ПЕЖО БОКСЕР с рег. № ***. Последното е собственост на ЮЛ – „АУТО
ЗВ“ЕООД, поради което първоначално е издаден ЕФ на законния представител на
фирмата – С.З.К.– ЕФ Серия К №2307347. Последната подала декларация по чл.189,
ал.5 от ЗДвП и посочила касатора Д. Н., че е шофирал като приложила копие от СУ
на МПС.
След анализ на доказателствената
съвкупност РС изложил мотиви, че приложените
писмени и ВДС подкрепят извършването на описаното нарушение, а Н. при
връчване на ЕФ не бил възразил срещу него пред ОД на МВР. Освен това, РС счита,
че самият жалбоподател е следвало да представи доказателства, че срещу него е
издаден и ЕФ от ОД на МВР Ловеч. При това положение въззивният съд предположил,
че разликата във времето дава възможност с посочената в ЕФ скорост да се
преодолее разстоянието между двете точки, като е напълно възможно Н. да е засечен и на двете места за контрол на
скоростта. Като приел, че Н. следва да
докаже, че не е извършил нарушението, а не го е сторил, РС потвърдил ЕФ.
Настоящият касационен състав на АСВТ не
сподели този извод на въззивния съд. Решението е постановено при неизяснена
фактическа обстановка, резултат на
допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и преценка на
доказателствата, както и нарушено права на защита на страната жалбоподател, а
именно:
В жалбата до РС жалбоподателят Н. сочи, че
на същата дата – 24.09.2018г. е санкциониран с ЕФ № 3295053, издаден от ОД на МВР Ловеч за нарушение за скорост в
12:48 часа в землището на село Малиново, със стационарно АТС. Процесният ЕФ е за
нарушение, установено в 13:18ч. край В. Търново. Вместо да укаже на
жалбоподателя да представи този ЕФ или да изиска същия от ОДМВР Ловеч, РС е
изградил предположения дали посоченото разстояние може да бъде изминато с
установената скорост за получения времеви интервал между двете нарушения. Макар
да звучат логично това са разсъждения, неподкрепени с доказателства. Няма яснота
и по въпроса дали става въпрос за едно и
също МПС в двата случая. Решението на наказателния съд не може да почива на
предположения/вж. чл.303 НПК, вр. чл.84
от ЗАНН/. Въззивният съд прилага НПК и в този процес служебното начало е
засилено, вж. чл.13, ал.1 от НПК. В тази връзка РС не е изпълнил задължението си по чл.107, ал.2 от НПК да изиска въпросния ЕФ на ОДМВР
Ловеч, за да извърши обосновани фактически установявания, а не да борави с
предположения. Ако първостепенния съд е смятал, съобразно специалните правила
на ЗДвП, че Н. има тежестта да докаже,
че не той е управлявал МПС, е бил длъжен да му укаже това. Депозираната пред РС жалба е достатъчно ярко
изявление, че той възразява в тази връзка, макар и не с декларация пред МВР и
не може да се използва срещу него. Действително същият не е подал декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, но твърди обстоятелства, които изключват причастността му
към деянието, които не са проверени от
съда. Въззивната инстанция е лишила жалбоподателя от възможността да докаже
твърденията си, които очевидно по съдържанието си не могат да се развият в
процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП. В същото време пред касационната инстанция
Н. представя други доказателства, които са нови и са свързани с касационното
основание, както впрочем и с основното му възражение относно авторството на
деянието, заявено изрично в жалбата до РС. Представено е Удостоверение от НАП
за сключени и прекратени ТПО на Д. Н. за 2018г., които сочат, че към
24.09.2018г. Д.Н. вече не е бил нает като
шофьор при дружеството „АУТО ЗВ“ЕООД. Поради това е необходимо да се изясни
при прекратяване на ТПО на 19.09.2018г. кога е предаден автомобила на дружеството
собственик. Бил ли е във владение на Д. Н. към 24.09.2018г. и бил ли е обявен за издирване. Следва да се
съберат допълнителни доказателства/писмени и/или гласни/ от бившия работодател
и МВР.
За да приеме, че Н. е презюмираният
нарушител РС е следвало да изложи мотиви счита ли оборена презумпцията за
авторство по чл.188 от ЗДвП в процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП по отношение
на С.К.. Ако това е така, Н. е бил длъжен да узнае за необходимостта да обори
тази презумпция/274, ал.2, вр. с чл.55 от НПК/ по отношение на себе си с всички
допустими доказателства.
Разпоредбите на ЗАНН, относно личната
отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от
предвидената в специалната норма на чл.188 от ЗДвП презумпция за отговорност на
собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е
управлявал автомобила. Тук следва да се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да се създаде механизъм, който да позволява в крайна сметка да бъде
наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобила към
датата и часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази цел не
само собственикът, но и всяко друго лице, на което е съставен електронен фиш
може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена
декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството
му за управление на МПС. Видно е, че защитната теза на касатора изключва тази
възможност, т.к. е бил нает като шофьор към дружеството, но преди датата на
нарушението. Тоест, същият представя доказателства, че не е имал качеството на
лице, на което е предоставено управлението на автомобила/по см. на чл.188, ал.1
от ЗДвП/ на тази дата – 24.09.2018г. и не попада сред тези, за които ЗДвП
презюмира авторството на нарушението. Доколкото
това напуска специалната хипотеза на чл.189, ал.5 от ЗДвП, то са допустими
други доказателства, като тези посочени по-горе в настоящото – писмени и
гласни. В тази връзка, извън оборимата
презумпция по специалния закон е в сила общата презумпция по чл.16 от НПК за
невиновност. Целта на закона е да се накаже фактическия извършител на деянието,
защото това съответства на принципа на дирене на обективната истина и личната
отговорност за нарушението, а не просто да се издаде ЕФ.
При новото разглеждане на делото РС следва
да изясни обективно и всестранно релевантните за отговорността на касатора
факти, включително като прояви служебна активност при попълване на делото с доказателства. При това следва да
отговори на възраженията, свързани с авторството на деянието. Доколкото дължи
цялостна служебна проверка на оспорения ЕФ, въззивният съд следва да изложи
мотиви доколкото на ВДС са заснети два автомобила, какво го мотивира да приеме,
че посочената скорост е на процесния автомобил.
Инстанционната проверка установи, че са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348,
ал.3, вр. ал.1 от НПК, които налагат отмяна на постановеното решение на ВТРС.
Поради забраната за
установяване на нови фактически положения по аргумент на чл. 220 АПК и
необходимостта да се установят по безспорен начин факти, за събирането на които
писмените доказателства не са достатъчни, както и липсата на мотиви относно
оспореното авторство на нарушението, настоящата инстанция намира, че се следва връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
По въпроса за разноските следва да се произнесе
първата инстанция при условията на чл.226, ал.3 от АПК, във вр. с чл.63, ал.3
от ЗАНН в редакцията на ДВ бр.94 от 2019г.
Мотивиран така и на основание чл.222, ал.2
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 560/23.11.2020г.,
постановено по АНД № 1609/2020г. по
описа на РС Велико Търново.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на
съдебното следствие при съобразяване на указанията на касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: