№ 1060
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000500343 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4530 от 27.07.2020 год., постановено по гр.д.№ 15538/2019 год. по описа на
СГС, I-14 състав, Столична Община е осъдена на правно основание чл.49 от ЗЗД да заплати
на С. И. А. сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 341 лева – имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане, настъпило
на 29.07.2016 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на деликта
до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени до пълните предявени размери,
съответно до сумата от 50 000 лева за имуществените вреди и сумата от 1 746.11 лева за
имуществените вреди. Със същото решение са разпределени сторените от страните
разноски.
Решението е обжалвано от ищеца С. И. А. в отхвърлителните части. Досежно исковата
претенция за неимеществени вреди се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52
ЗЗД, тъй като определеният размер е занижен с оглед получените увреди. По отношение на
имуществените вреди не се излагат никакви доводи за неправилност. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и постанови ново, с което исковете за причинените
неимуществени и имуществени вреди бъдат уважени изцяло.
Решението е обжалвано и от ответника Столична Община в осъдителната част, като се
1
твърди, че ищеца не е доказал твърдяните вреди и в тази връзка се оспорват изводите на
съда по приложението на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че неизяснен е останал въпроса досежно
механизма на произшествието. Отделно от това твърди съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в непредприемане на адекватно лечение,
след получената травма. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемите взаиимно оспорват наведените по жалбата на насрещната страна оплаквания,
като неоснователни.
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално
допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателите оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение и наличието или не на съпричиняване от страна на пострадалия, поради
това че не е провел навременно и адекватно лечение.
Ищецът С. И. А. е пострадал в резултат на пропадане в необезопасена канализационна
шахта, намираща се на тротоара на бул. „Тодор Александров”, посока център към кино
Арена, станало на 29.07.2016 год. /показания на свидетеля Р. Ц., който е очевидец на
събитието/. Собствеността на шахтата /неоспорено обстоятелство от ответната страна/,
противоправното бездействие на служители на ответника, изразяващо се в
неизпълнението на задължението за поддържане на съоръжението в състояние осигуряващо
безопасност за пешеходците, телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им
връзка с деликта са установени от събраните пред първата инстанция доказателства.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице травматолог д-р Карчинов се установява, че ищеца вследствие на инцидента е
получил фрактура на коленното капаче, причиняваща трайно затруднение в движението на
коленната става за срок по-голям от 30 дни. Възстановителният период е около 6 месеца,
като е наложително провеждането на рехабилитация, която да не допусне хипотрофия на
голям четириглав бедрен мускул като пълното възстановяване настъпва около 1 месец след
2
отстраняване на импланта. Претърпените болки и страдания са с висока интензивност
непосредствено след травмата до хоспитализирането, където се прилагат обезболяващи и се
пристъпва към оперативно лечение. В следоперативния период до 3 седмици болката би
трябвало да е слаба, доколкото не се провокира от движения в коляното. С оглед естеството
на фрактурата е наложително отстраняване на импланта след пълно зарастване на
фрактурата. Оперативната интервенция предполага ограничения в движението на
засегнатия крайник за около 3 месеца, в който е необходимо и ползване на помощни
средства. Установява, че механизмът на получаване на травматичната увреда отговаря да
бъде получен при описания в исковата молба начин при директен удар по капачето при
падане на твърда повърхност и сгънато коляно или удар с твърд предмет по капачето
отново при сгънато коляно. При ищеца се констатира към 21.10.2019 год. непълно
възстановяване или повече 2 години след злополуката, като експерта установява, че при
невъзможност да бъде овладяна болката при рутинно лечение е възможно коленното капаче
да бъде отстранено оперативно, като след провеждане на рехабилитация това не би
повлияло в движенията на четириглав бедрен мускул и движения в коленната става.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел М. П., живееща на семейни начала с
ищеца, се установява, че последния, след инцидента не могъл да се грижи сам за себе си, той
като не можел да става от леглото. Започнал да се движи самостоятелно след 6-7 месеца,
като и към момента кракът му е отточен. Изпаднал в депресивно състояние, тъй като не се
чувствал пълноценен във връцката им. Към момента походката му е изменена, като накуцва.
Не е премахнат имплантът от крака му, защото се страхува да се подложи на оперативна
интервенции, съответно от инфекция.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на деликта – юли 2016 г., възрастта на
пострадалия, както и съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 30 000
лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
Пред първоинстанционният съд са представени разходни документи за сумата от 341 лева,
от които 321 лева - разходи за остеосинтезен материал и 20 лева - превързочни материали,
които са в пряка причинно следствена връзка с инцидента и подлежат на обезщетение.
Досежно отхвърлителната част на иска за имуществени вреди, ищеца не е навел доводи за
неправилност, поради което въззивният съд не следва да изследва този въпрос.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото
основание.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
3
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото от приетите доказателства не се установи поведение на
ищеца с което да е допринесъл за настъпване на вреденосния резултат. Не се установи, че
ищеца не е преприел своевременно лечение на получените увреди, както и лечението да е
било неадекватно и по негова инциатива. В тази връзка наведените доводи за съпричиняване
са неоснователни.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивния съд, страните не си дължат разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4530 от 27.07.2020 год., постановено по гр.д.№ 15538/2019
год. по описа на СГС, I-14 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4