Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 580

28.05.2018г., гр. Сливен

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                             VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ състав

 в публично заседание на  17.05.2018г., в следния състав:

 

                                                                                 Председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

 секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

 прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

 гр. дело № 259 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            В исковата молба на „Мобилтел”ЕАД се твърди, че на 25.06.2003г. сключило с Ж.И.Ж. *** договор- за далекосъобщителни услуги, действието на който неколкократно било продължавано, за последно с анекс от 08.01.2013г. Твърди се и че мъжа не заплатил предоставените му такива за отчетни периоди 21.08.2014 -20.09.2014г. и 21.09.2014 - 20.10.2014г. на стойност съответно 114.10лв. и 93.56лв., за които дружеството и издало фактури. Поради това то се възползвало от договорна клауза едностранно да прекрати договорните отношения. От последното пък извлича вземане и за неустойка, дължима от клиента именно поради предсрочното прекратяване, изчислена на 58.16лв.

Ищецът излага, че за тях депозирал заявление по чл.410 от ГПК и съда му издал заповед за изпълнение, но тъй като срещу нея Ж. депозирал възражение, по указание на съда предявява установителен иск с решение да признае за установено, че те са му дължими. Търси разноските, които е сторил както в заповедното, така и в установителното исково производства.

           На ответника бе връчен препис от исковата молба и в срок той депозира писмен отговор, в който на практика признава вземанията на „Мобилтел” и фактите, на които ги основава. Въпреки това счита, че не дължи нищо на търговското дружество- както за главница и неустойка, така и за разноски в съдебните производства, защото е погасил, чрез плащане, при това според него преди образуването на делото, задълженията си от 207.66лв. и 58.16лв. Забележително е, че при това положение намира, че предмета на делото е изчерпан и по тази причина прави искане производството да бъде прекратено. Претендира разноски за себе си- в размер на заплатено адвокатско възнаграждение. 

 

           В проведеното съдебно заседание ищеца не бе представляван. Ответникът се яви лично, а и с пълномощник-адвокат, като по същество поддържа съображенията си, изразени в писмен вид.

 

 

След като обсъди събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, съда приема за установена следната фактическа обстановка:

С оглед съдържанието на писмения отговор, а и позицията на ответника в съдебно заседание се налага извод, че са безспорни, а дори и признати от него материално-правните предпоставки, на които ищеца основава паричните си вземания- съществувалите договорни отношения за предоставяне на далекосъобщителни услуги; липсата на плащане на договорената такса/цена за два, поредни отчетни периода, също и размера й, както и прекратяването по тази причина на договорните отношения. Впрочем, „Мобилтел”ЕАД ангажира писмени доказателтвени средства за установяването им- Анекс към договор № Ж0040022 и фактури, които е издало. Така също, Ж. не представи доказателства, че е заплащал всички свои задължения, конкретно за отчетните периоди 21.08.2014 -20.09.2014г. и 21.09.2014 - 20.10.2014г., на падежа им, които са на стойност съответно 114.10лв. и 93.56лв.  Това той все пак е сторил: на 28.11.2017г. внесъл по сметка на „Мобилтел”ЕАД, чрез банков превод 207.66лв. и на 30.03.2018г., на каса- 58.16лв.

 

На 10.11.2017г. „Мобилтел”ЕАД е депоризало пред СлРС заявление по чл.410 от ГПК и му е издадена заповед за изпълнение, с която на Ж.Ж. е разпоредено да му заплати няколко суми: 207.66лв. за незаплатена далекосъобщителна услуга; 58.16лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги; 20.80лв.- цена на предоставена стока и мораторна лихва в размер на 60.43лв.  и разноски общо 205лв., от които 180лв. адвокатски хонорар и 25лв.- държавна такса за образуване на заповедното производство.

Срещу тази заповед ответника е депозирал, в срок, писмено възражение /представляващо подписана от него празна бланка по чл.414 от ГПК/.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предмет на делото са установителни искове, за съществуването на две парични вземания. В крайна сметка вземанията са две, въпреки че на ищеца е издадена по-рано във времето, в т.н.заповедно производство, заповед за изпълнение, за повече на брой и като абсолютна стойност. След образуването на гр.д.№ 259/2018г. обаче дружеството –ищец се отказа от два от исковете си. Така вземанията, за които съда дължи произнасяне останаха две: за стойността на предоставена на ответника далокосъобщителна услуга за два отчетни, поредни, периода – в размер съотв. на 114.10лв. и 93.56лв. и неустойка за предсрочно прекратяване на договорните отношения между страните- в размер 58.16лв.

Тъй като ответника призна обстоятелствата на които са основани, не е необходимо съда да изследва в подробности материално-правните предпоставки, на които са основани ищцовите претенции. Безпротиворечивият извод е, че „Мобилтел”ЕАД е имало тези вземания. Въпреки това съда ще отхвърли исковете, като неоснователни- защото ответника е погасил задълженията си, чрез плащане. В никакъв случай обаче не може да се удовлетвори искането на Ж. в писмения му отговор, производството да бъде прекратено поради изчерпване на предмета на делото.

 

Спорен е единствено въпроса за разноските- ищеца настоява да му бъдат присъдени както сторените в заповедното производство, така и в исковия процес, а ответника счита, че не дължи такива; напротив- на свой ред претендира разноски за себе си. Ответникът намира, че този въпрос трябва да се разреши по предложения от него начин, тъй като е заплатил задълженията си и е сторил това преди образуване на делото. Становището на съда е следното: както вече се коментира, Ж. е извършил две плащания, първото от които на 28.11.2017г.  и доказателството за това- платежно нареждане, е представил още с възражението си по чл.414 от ГПК в заповедното производство. Заявлението си за образуване на последното обаче търговското дружество е подало в съда на 10.11.2017г.

Съгласно чл.125 от ГПК, иска /всеки иск/ се счита предявен/респ. делото е образувано; искането е поставено за разглеждане от съда/ с постъпването на исковата молба в съда. Т.е., плащанията ответника е извършил при вече образувано заповедно производство. Установителният иск за съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение представляват логическо, а и юридическо продължение на това производство, а процесуалния закон изрично предвижда, че иска се смята предявен от момента на депозиране на заявлението по чл.410/417 от ГПК - така чл.422 ал.1 от ГПК. След като заявлението си „Мобилтел”ЕАД е депозирало пред СлРС на 10.11.2017г., а Ж. е извършил плащания на 28.11.2017г. и 30.03.2018г., е ясно, че това той е сторил по време на висящия исков процес. Ето защо се налага и извода, че с поведението си е станал причина за образуване на делото /не ги е заплатил нито на падежа, нито след това, но преди кредитора да се обърне за съдействие към съда/, а пък единствената причина съда да отхвърли ищцовите претенции е тази, че ако присъди вземанията, ищеца ще има две вземания за едно и също, което е недопустимо. Ето защо на ищеца се следват сторените от него разноски- както в заповедното производство, така и в исковия процес. На търговското дружество ще бъдат присъдени направените от него разноски в пълния им размер в исковия процес, а за заповедното производство- съразмерно на вземанията /каквото разрешение на въпроса е дадено от ВКС с нарочно тълкувателно решение/, които бяха предмет на установителното исково производство. В гр.д.№ 259/2018г. „Мобилтел” направи разноски в размер на 255лв., от които: 75лв.- довнесена държавна такса за образуването му и 180лв. – заплатено възнаграждение на пълномощника –адвокат / на адвокатско дружество „Г. и П.” по ДПЗС от 19.12.2017г./. В заповедното производство дружеството е заплатило държавна такса за образуването му в размер на 25лв. и отново 180лв. адвокатско възнаграждение, т.е. 205лв. Съразмерно на вземанията от заповедта за изпълнение, които останаха за разглеждане в исковия процес, на ответника се следва за разноски сумата 157.02лв.

Ответникът пък няма вземане за разноски.

 

При горните съображения Сливенски районен съд

  

                                             Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради плащане на паричните задължения, за защита на които са предявени, извършено от ответника в хода на делото, исковете на „МОБИЛТЕЛ”ЕАД с ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление на дейността р-н „Илинден”, ул.”Кукуш”№1, на основание чл.422 ал.1 от ГПК да бъде прието за установено, че Ж.И.Ж. с ЕГН: ********** и адрес-*** му дължи суми, за които в заповедно производство, развило се в ч.гр.д.№ 5811/2017г. на СлРС е издадена заповед за изпълнение № 3867/ 13.11.2017г., а именно: 207.66лв.- незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор № Ж 0040022 от 25.06.2003г.: по фактура № ********* с падеж 16.10.2014г. за отчетен период 21.08.2014 - 20.09.2014г. и по фактура № ********* с падеж 13.11.2014г. за отчетен период  21.09.2014 - 20.10.2014г.

 

 

ОСЪЖДА Ж.И.Ж. с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, на „МОБИЛТЕЛ”ЕАД с ЕИК ********* направените от последното разноски по гр.д.№259/2018г. по описа на СлРС, в пълен размер- 255лв. /двеста петдесет и пет лева/.

ОСЪЖДА Ж.И.Ж. с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, на „МОБИЛТЕЛ”ЕАД с ЕИК ********* разноски по ч.гр.д.№ 5811/2017г. по описа на СлРС в размер- 157.02лв. /сто петдесет и седем лева и две стотинки/, а отхвърля като неоснователно искането за горницата над тази сума до размера 205лв.

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на Ж.И.Ж. с ЕГН: ********** да му бъдат присъдени разноски по делото.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок, който за всяка страна тече от момента на връчването му.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: