№ 363
гр. С., 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110152567 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу А. В. Т., ЕГН
**********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
с искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата
от 986,28 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
абонатен № 218761, находящ се в гр. С............, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 169,17 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
09.05.2022 г., сумата от 50,27 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
27.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,85 лв. - обезщетение за забава
върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 09.05.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
27678/2022 г. по описа на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответницата
топлинна енергия, като последната не е заплатила дължимата цена, формирана по системата
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
1
периода, за който се отнася, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава.
Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва да е налице договорно правоотношение между нея и
ищеца. Оспорва задължението по размер, с доводи, че топлинната енергия е начислена
произволно, претендираната сума за главница не е изчислена въз основа на реално доставена
и отчетена топлинна енергия, както и доставената топлинна енергия не отговаря на
изискванията на българския държавен стандарт. Поддържа, че е налице нарушение на чл. 13
от Директива 2006/32/ЕО, както и че неправилно е изчислена стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. Оспорва претендираната лихва за забава. Прави
възражение за погасяване на част от задълженията по давност. Моли за отхвърляне на
исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със заявление от 27.05.2022 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. В. Т. за следните суми: сумата от 986,28 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен №
218761, находящ се в гр. С............, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 169,17 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
09.05.2022 г., сумата от 50,27 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 9,85 лв. - обезщетение за забава върху цената за
услугата дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 09.05.2022 г. С разпореждане
от 10.06.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя е
присъдена и сумата от 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена лично на длъжника, който е подал възражение в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
на вземанията си по исков ред.
По делото е приет Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, от който се установява, че на 02.04.1991 г. Столичен
народен съвет – общински народен съвет - община „С.“, въз основа на заповед № 194 от
02.04.1991 г. на ИК на ОбНС „С.“ е продал на Е.Г.Д. процесния апартамент № 83 на пети
2
етаж, бл. 1, вх. Г в ж. к. „Д.“, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ 42,04 кв. м., с принадлежащо избено помещение № 13 с полезна площ 3,22 кв. м. и
съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
По делото са приети и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 149, том LLXXX,
дело № 26244/1994 г., видно от който на 25.11.1994 г. Е.Г.Д. е дарила на племенницата си А.
В. Т. собствените си ¾ идеални части от процесния апартамент, и Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 166, том I, рег. № 3550, дело № 149/2006 г., видно от който
на 21.12.2006 г. А.С.В., Д.С.С., И.С.Р., В. В. Д.а - Р. - лично и като пълномощник на С. В.
Д.а – всички като собственици на по 1/36 идеална част са продали на съсобственичката си А.
В. Такева собствените си идеални части от процесния апартамент.
Представени и приети са и протоколи от проведено на 30.10.2001 г. Общо събрание на
етажните собственици на адрес: гр. С., ул. „Т.С.“ (идентичен с ж. к. „Д.“), бл. 1, вх. Г, на
което е взето решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ и са избрани представители, които да сключат договора от името
на етажната собственост. Към тези протоколи са съставени списъци на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като срещу процесния
апартамент № 83 и абонатен № 218761 е положен подпис за Димитър Александров
Давидков.
Прието е Удостоверение от Столична община, район „С.“ от 06.07.2010 г., от което се
установява, че бл. 1, ж. к. „Д.“, находящ се в УПИ I, кв. 6, м. „Д.“ е идентичен с бл. 1, ул.
„Т.С.“, което се установява и от Удостоверение на ГИС С., изх. № 68-00-1011/09.08.2012 г.
Представен и приет е договор № 1416/31.10.2001 г., сключен между ЕС на адрес: гр. С.,
ул. „Т.С.“, бл. 1, вх. Г, като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Приет е и договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД - възложител и
„Т.С.“ ЕООД - изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени
от ДКЕВР с решение № 0У-024 от 10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Приети са и писмени доказателства, представени от третото лице – помагач с молба от
16.10.2023 г., а именно: индивидуални справки за отопление и топла вода за период м.
05.2018 г. – м. 04.2019 г., за период м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. и за период м. 05.2020 г. – м.
04.2021 г. за абонатен № 218761 и документи за отчет на уредите за дялово разпределение
на топлинна енергия за процесния период, носещи подпис за клиент.
От страна на „Т.С.“ ЕАД са представени също съобщения към фактури и извлечение от
3
сметка за процесния период.
За установяване доставката и цената на ТЕ, в хода на производството е изслушано
заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните. От същото се
установява, че дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от „Т.С.“ ЕООД.
Пълният отопляем обем на имота по проект е 107 куб. м. За периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. сградата е отчитана с мобилно устройство. В имота е имало две отоплителни
тела с монтирани разпределители на ТЕ, по които са направени нулеви отчети. Не е
изчислена и начислена топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в имота. Не е
начислявана топлинна енергия за отопление на имот от отоплителните тела в общите части
като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на
база пълен отопляем обем 107 куб. м. – 1386,541 кВтч. За имота е изчислена и начислена ТЕ
за подгряване на вода за БГВ на база отчет по 1 бр. водомер – отчетен разход 22 куб. м. За
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е осигурен достъп до имота за отчет на уредите за
дялово разпределение, като е направен и допълнителен отчет. Не е изчислена и начислена
топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в имота. Не е начислявана топлинна
енергия за отопление на имот от отоплителните тела в общите части като дял за имота. За
имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем
обем 107 куб. м. – 1399,290 кВтч. За имота е изчислена и начислена ТЕ за подгряване на
вода за БГВ на база отчет по 1 бр. водомер – отчетен и преизчислен разход 19,206 куб. м. За
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. сградата е отчитана с мобилно устройство. В имота
е имало две отоплителни тела с монтирани разпределители на ТЕ, по които са направени
нулеви отчети. Не е изчислена и начислена топлинна енергия, отдадена от отоплителните
тела в имота. Не е начислявана топлинна енергия за отопление на имот от отоплителните
тела в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от
сградна инсталация на база пълен отопляем обем 107 куб. м. – 1685,259 кВтч. За имота е
изчислена и начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база отчет по 2 бр. водомери – по
стар водомер за периода до 31.10.2020 г. – 8,794 куб. м., по нов водомер за периода от
01.11.2020 г. до 30.04.2021 г. – 16 куб. м., общ отчетен разход – 24,794 куб. м. Според
вещото лице дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния имот и период е
извършвано в съответствие с Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС,
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
ДВ. бр. 34/24.04.2007 г., изм. ДВ бр. 60/07.07.2020 г. и Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г.
за топлоснабдяването, обн. ДВ бр. 25/20.03.2020 г. Общата сума за прогнозно начислена ТЕ
възлиза на 941,18 лв. За исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. (с отчитане на
изравнителните сметки) главницата за ТЕ възлиза на 976,35 лв. В посочената сума не са
включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди, както
не са включени и стойности по фактури за извършване на услугата ДР на ТЕ. Вещото лице е
констатирало, че за отчетните периоди 2019/2020 г. и 2020/2021 г. изчисленият разход на
ТЕ, отдаден от сградната инсталация е над 50 % (51,28 % и 56,48 %) от ТЕ за отопление в
сградата. Технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от доставената в
абонатната станция топлинна енергия и са за сметка на „Т.С.“ ЕАД съгласно нормативната
4
уредба. Топломерът в абонатната станция е преминавал метрологични проверки на
16.08.2016 г. и на 15.05.2018 г., като не са констатирани отклонения. Разпитано в съдебно
заседание вещото лице уточнява, че при разход на топлинна енергия от сградната
инсталация над 50 % би следвало да се уведоми етажната собственост съгласно
нормативната уредба и етажната собственост на общо събрание да реши кога да се направи
обследване на сградата съвместно с представители на фирмата за дялово разпределение, но
и при обследване този процент се запазва. Този процент може да се дължи на прекалено
ниска консумация на топлинна енергия, на човешка грешка, на кражба, ако е възможна.
От изслушаната и приета съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорена от
страните, се установява, че няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на
делото. Стойността на потребената ТЕ за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2021 г., с
включени изравнителни сметки за същия период е в размер на 986,28 лв., лихвата за забава
за периода от 15.09.2019 г. до 09.05.2022 г. е в размер на 169,17 лв., главницата за дялово
разпределение за периода от м. 04.2019 г. до м. 04.2021 г. е в размер на 50,27 лв., а лихвата
за забава върху нея, изчислена за периода от 31.05.2019 г. до 09.05.2022 г. – 9,85 лв. От
изравнителните сметки за връщане няма погасени задължения извън процесния период.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да се уважи искът за установяване вземане на ищеца за стойността на доставената
топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение следва да се докаже, че за исковия
период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответницата топлинна енергия срещу задължение на
последната да заплаща стойността й, че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с действащата към
съответния момент нормативна уредба, които са в размер поне на исковата сума, че е
извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответницата,
която е поела задължение да заплати тази сума на ищеца и договорения размер на
възнаграждението.
По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в плащането на
главниците ищецът следва да установи, че главните задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на
спорните суми.
В тежест на ответницата е да докаже плащане.
Във връзка с възражението на ответницата за изтекла погасителна давност, в нейна
тежест е да докаже изтичане на законоопределения давностен срок, а в тежест на ищеца е да
5
докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на
погасителната давност.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Спорно на първо място е дали ответницата има качеството на клиент на топлинна
енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно на носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (така ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа
на ОСГК на ВКС).
6
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да
установи, че през процесния период ответницата е имала качеството клиент на топлинна
енергия, доставяна до процесния имот.
Въз основа на приетите по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 02.04.1991 г., Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 149, том LLXXX, дело № 26244 от 25.11.1994 г., Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 166, том I, рег. № 3550, дело № 149 от 21.12.2006 г. и
липсата на оспорване от страна на ответницата в срока по чл. 131 ГПК, с проекта за доклад
по делото, приет за окончателен в съдебно заседание без оспорване от страните, съдът е
отделил за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че ответницата е
собственик на процесния недвижим имот: апартамент № 83, находящ се в гр. С., ж. к. „Д.“,
бл. 1, вх. Г, ет. 5 (липсват оспорвания, че ответницата не е единствен собственик на имота).
С оглед разясненията, дадени по – горе съдът приема, че именно ответницата в качеството
си на собственик на имота е клиент на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставената
от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период, при липса на данни правото на
собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на имота
на друго лице, или да бил сключен писмен договор с „Т.С.“ ЕАД с трето за спора лице за
продажба на топлинна енергия за исковите имот и период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента),
по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответницата –
потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС,
ІІІ г. о. С оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
7
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от
2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по
силата на закона с оглед качеството на ответницата на собственик на имота през процесния
период, и именно тя е задължена да заплаща стойността на доставената до имота топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и
в Наредбата за топлоснабдяването.
В чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, въз
основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото доказателства, вкл. от заключенията на приетите съдебно -
техническа и съдебно - счетоводна експертизи, които съдът кредитира по реда на чл. 202
ГПК и от документите, представени от „Т.С.“ ЕООД, се установява, че в процесния период в
имота е доставяна и потребявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за БГВ на стойност общо 976,35 лв. (в тази част съдът кредитира
заключението на СТЕ, което е изчислило сумата без включени изравнявания, корекции и
просрочени задължения от предходни периоди). Тази топлинна енергия е начислена при
условията на установения по делото осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово
разпределение за втория отоплителен сезон (за което са приети отчетни документи,
подписани за клиент) и дистанционно отчитане на уредите за дялово разпределение за
останалите отоплителни сезони. От СТЕ се установява, че дяловото разпределение на
топлинна енергия е извършено правилно съобразно нормативните изисквания, а
претендираните суми като стойност на доставена топлинна енергия са изчислени съобразно
пълния отопляемия обем на имота по проект и действащите през процесния период цени.
Заключението на СТЕ не е оспорено от страните и е изготвено не само на база едностранно
съставени от ищеца частни документи (извлечение от сметка, което е оспорено от
ответницата и съобщения към фактури), но и въз основа на данните, предоставени на
вещото лице от фирмата за дялово разпределение - изравнителни сметки за
потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на
документи, представени от топлофикационния район, т. е. изводът за реално доставената до
имота топлинна енергия и нейната стойност е направен не само въз основа на представените
от ищеца частни документи. Не са налице основания заключенията да не бъдат взети
предвид при формиране на фактическите изводи на съда.
8
Доводът за нарушение на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайно потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги (отм.) е неоснователен. Съгласно посочената директива,
държавите членки трябва да разработят и реализират програми в областта на таксуване
на енергията, предназначена за отопление, климатизация и топла вода за битови нужди на
база действителната консумация. На този принцип - разпределение разходите за отопление
съобразно потреблението е въведена системата за дялово разпределение. Според чл. 155, ал.
1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия, сумите за топлинна енергия за процесния период
са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дялово разпределение. Това не съставлява нарушение на чл. 13 от Директивата
на ЕС (2006/32/ЕО), съответно чл. 9, § 1 на сега действащата Директива 2012/27/ЕС относно
енергийната ефективност, според който в сметките следва да се включва само реално
потребена енергия, тъй като с изравнителните сметки се постига именно тази цел.
На следващо място, с оглед твърденията на ответницата за неправилно начислената
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът приема следното: Според чл. 78
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, приложима за по-голяма част от
процесния период, когато топлинният товар на отоплителните тела в сграда - етажна
собственост, е намален с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата и
количеството на енергията, отдадена от сградната инсталация, е по-голямо от количеството
на енергията за отопление на имотите, топлопреносното предприятие е длъжно писмено да
уведоми потребителите в сградата - етажна собственост, и лицето по чл. 139б ЗЕ и да
предприеме действия съгласно т. 6.6 и 6.6.1 от методиката. Аналогична е и разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, oбн., ДВ, бр. 25
от 20.03.2020 г., приложима за останалата част от исковия период.
Във връзка с констатацията на вещото лице, изготвило СТЕ, че за отчетните периоди
2019/2020 г. и 2020/2021 г. процентът на отопление от сградна инсталация надхвърля 50 %
(съответно 51,28 % и 56,48 %), следва да се отбележи, че съгласно разрешенията на ТР №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, неизпълнението на
задължението на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (при намален топлинен товар на отоплителните тела
в сграда - етажна собственост с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата,
вследствие на което количеството на енергията, отделено от сградната инсталация, е по-
голямо от количеството на енергията за отопление на отделните имоти) не съставлява
основание за разВ.не на договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
сградата - етажна собственост, тъй като не засяга същественото съдържание на
материалното продажбено правоотношение. Дори да е виновно, това неизпълнение не може
да има за последица нито освобождаване, нито намаляване на отговорността на клиентите
на топлинна енергия в сграда – етажна собственост за заплащане на цената на топлинната
енергия за общите части на етажната собственост, каквато обща част по предназначение е
9
и сградната инсталация (чл. 140, ал. 3 ЗЕ). Договорното правоотношение по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди продължава да обвързва страните по него,
при неупражнено право на клиентите на топлинна енергия по чл. 153, ал. 2 ЗЕ за
прекратяването му, при което всяка от страните дължи изпълнение на поетите договорни
задължения. Редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия в сградата - етажна собственост, както и отговорността при неизпълнение
на задълженията, са част от задължителното съдържание на публично известните общи
условия към договора за продажба на топлинна енергия, одобрявани от КЕВР (чл. 150, ал. 1
ЗЕ), което не може да се отклонява от регламентацията в ЗЕ, Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ-отм.) и Методиката за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради - етажна собственост. В цитираните нормативни актове не е
предвидена възможност за намаляване или отпадане на отговорността на клиентите за
цената на топлинната енергия за общите части на етажната собственост при неизпълнение
на задължението на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 НТ. Противното би било в
противоречие със закрепения в тях принцип на определяне дела на топлинната енергия за
сградна инсталация и общите части на сградата – етажна собственост между всички
клиенти, пропорционално на отопляемия обем на отделните техни индивидуални имоти по
проект (чл. 143, ал. 5 ЗЕ и чл. 145, ал. 2 и 3 ЗЕ). При прилагане на този принцип клиентите
дължат цената на реално изразходваната енергия за сградна инсталация и общите части на
етажната собственост, дори прогнозното разпределение да е променено след сключване на
договора. Той е уреден с императивни правни норми и като имплицитно съдържащ се в
публично известните общи условия към договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, е част от съдържанието на договорното правоотношение. Произтича и от
дадената в ЗЕ регламентация на присъединяването към топлопреносната мрежа на сгради -
етажна собственост и на преустановяването на топлоснабдяването им само при писмено
съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3 от
собствеността (чл. 133, ал. 2 и чл. 153, ал. 2 ЗЕ), според която прекратяването на договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди по инициатива на битовия клиент не може
да бъде направено от отделния титуляр на вещни права върху обекти в сградата, който
макар да е спрял топлоснабдяването в индивидуалния си обект, продължава да е клиент
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на етажната собственост. Едва с прекратяването на
топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл. 153, ал. 2 ЗЕ (писмено съгласие на
етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което е депозирано
пред топлопреносното предприятие) се прекратява и договорът за продажба на топлинна
енергия с всеки един от битовите клиенти по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В противен случай, при
неизпълнено задължение на насрещната страна по чл. 78, ал. 1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, потребителите дължат цената на топлинната енергия за
общите части на сградата - етажна собственост, включително за сградната инсталация.
В конкретния случай нито се твърди, нито са представени доказателства, че етажните
10
собственици в процесната сграда - етажна собственост са се възползвали от възможността да
прекратят договорната си връзка с топлопреносното предприятие в хипотезата на чл. 153,
ал. 2 ЗЕ, поради което и същите, вкл. ответницата, дължат цената на топлинната енергия за
общите части на сградата - етажна собственост, включително за сградната инсталация (в
този смисъл например решение № 265766 от 14.09.2021 г. по в. гр. д. № 6571/2019 г. по
описа на СГС, IV-Б въззивен състав).
Предвид изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно, а
стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 976,35 лв.
От ответницата своевременно е направено възражение за погасителна давност, по
отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива
за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество,
като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено
вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в
случая от 27.05.2022 г. давността е прекъсната, като в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. срокът на погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 19.03.2019 г. (с прибавяне на 69 дни,
през които давност не е текла), са погасени по давност. В случая това са вземанията за
периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г., или непогасени са вземанията за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2021 г. В случая, при съобразяване на общата фактура за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., изравнителната сметка за същия период и съобщенията към
фактури съдът приема, че погасена по давност е сумата от 216,47 лв. Ето защо искът за
главница за топлинна енергия е основателен за сумата от 759,88 лв. и за периода от
01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., до който размер следва да бъде уважен. Като законна
последица от уважаване на иска, върху главницата следва да се присъди и законна лихва от
11
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.05.2022 г. до окончателното плащане.
Върху погасената по давност главница за периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г. лихва
не се дължи по аргумент от чл. 119 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не
са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период,
определена на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези
окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответницата за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане
на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон. Ето защо за главните вземания за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., спрямо
които приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., в полза на последния
съществува вземане за мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 09.05.2022 г. в размер
на 105,73 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор и
изчисленията по ССчЕ (за сумата по общата фактура за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. лихва (върху непогасените по давност вземания) се дължи за периода от
15.09.2019 г. до 09.05.2022 г. в размер на 31,16 лв., за сумата по общата фактура за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. лихва се дължи за периода от 15.09.2020 г. до 09.05.2022 г. в
размер на 51,99 лв. и за сумата по общата фактура за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г. лихва се дължи за периода от 15.09.2021 г. до 09.05.2022 г. в размер на 22,58 лв.), до която
сума искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е основателен и следва
да бъде уважен.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
12
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявеният
иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.“ ЕАД и при наличните
доказателства, представени от „Т.С.“ ЕООД, че през процесния период действително е
извършвана услуга дялово разпределение на топлинна енергия, е установен по основание.
Предвид началото на периода, за който се претендира цена на услуга дялово разпределение
– м. 04.2019 г., съдът приема, че няма вземания, които да са погасени по давност.
Следователно се дължи възнаграждение за целия процесен период от 01.04.2019 г. до
30.04.2021 г. в размер на 50,27 лв. Като законна последица върху главницата следва да се
присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
27.05.2022 г. до окончателното плащане.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Поради изложеното, искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен за
сумата от 759,88 лв. и за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г. и да бъде отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 986,28 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до
31.01.2019 г., искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия следва да
бъде уважен за сумата от 105,73 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 09.05.2022 г. и отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 169,17 лв., искът за главница за цена на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия следва да бъде уважен изцяло за сумата от 50,27
лв. и за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., а искът за мораторна лихва върху
главницата за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 9,85 лв.
за периода от 31.05.2019 г. до 09.05.2022 г. следва да бъде отхвърлен изцяло, като
13
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде
присъдена сума в размер на 621,60 лв. от общо претендираните съгласно списък по чл. 80
ГПК в размер на 825 лв. (за държавна такса – 175 лв., 550 лв. – депозит за експертизи и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване на материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото),
съразмерно с уважената част от исковете.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 56,50 лв. от общо 75 лв.
От страна на ответницата се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 450 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 23.05.2023 г., от които
съразмерно на отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответницата следва да се присъди сумата от 110,95 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу А.
В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С............, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. В. Т., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, както следва: сумата от 759,88 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот с абонатен № 218761, находящ се в гр. С............, за периода от 01.02.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата от 105,73 лв. - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 09.05.2022 г., сумата от 50,27 лв. - цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 27.05.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 10.06.2022 г. по ч. гр. д. № 27678/2022 г.
по описа на СРС, 48 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу А. В. Т., ЕГН **********,
с адрес: гр. С............, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване дължимостта на стойност на топлинна енергия за сумата над 759,88 лв.
до сумата от 986,28 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г., на мораторна лихва
14
върху нея за сумата над 105,73 лв. до сумата от 169,17 лв. и на мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 9,85 лв. за
периода от 31.05.2019 г. до 09.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 10.06.2022 г. по ч. гр. д. № 27678/2022 г. по описа на СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА А. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С............, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл.
78, ал. 1 и 8 ГПК, сумата от 56,50 лв. - разноски за ч. гр. д. № 27678/2022 г. по описа на СРС,
48 състав, и сумата от 621,60 лв. - разноски за исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.“ № 23Б, да заплати на А. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С............, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 110,95 лв. - разноски за исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15