Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,12.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на шестнадести декември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я: ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Евдокия-Мария Панайотова сложи за разглеждане
докладваното
от съдия Маркова в.гр.д.№ 14303
по описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С
решение № 151514 от 26.06.2019 г. постановено по гр.д.№ 73244 по описа за 2016
г. СРС, Първо ГО, 36-ти състав ОСЪЖДА Л.Н.К. да заплати на К. А.К. на основание
чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от 5098,00 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване за имот с идентификатор 68134.405.44.1.33 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД--45/09.07.2010г. на ИД на
АГКК, с местонахождение в гр.София, район „Оборище“, бул.“*****, с площ от
68,38 кв. м., с прилежащите 1,54% идеални части от общите части на сградата, за
периода от 16.01.2014г. до 15.12.2016г., ведно със законната лихва от
15.12.2016г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 500,00 лева – представляваща лихва за забава за периода от
16.01.2014г. до 14.12.2016г. вкл., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главницата
за разликата от 5402,00лева до пълния предявен размер от 10 500,00 лева, както
и сумата в размер на 784,42 лв.- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС - Л.Н.К. срещу решение от
26.06.2019 г. по гр. д. № 73244/2016 г. на СРС, I ГО, 36-и състав.
Решението се
обжалва в частта, в която са уважени срещу ответницата - въззивник пред
настоящата инстанция, искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД.
Във въззивната жалба се излагат доводи
за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Счита, че така
определеното обезщетение е прекомерно и следва да бъде намалено поне с 1/3; в
съответствие с това да бъде намален и размерът на присъдената лихва за забава.
Сочи, че СРС следвало да обсъди заключението на повторната експертиза в
съвкупност с останалите доказателства по делото, както изисквала нормата на
чл.203 ГПК; самото заключение било противоречиво в частта, в която се обсъждало
състоянието на имота и възможността същият да бъде отдаден под наем и извода на
вещото лице относно размера на обезщетението. Сочи, че състоянието на имота и
по-конкретно намиращите се там вещи останали от съпруга на ответницата,
съответствали на приетото в обстоятелствената част на заключението на
повторната експертиза. Вещото лице било изготвило заключение след оглед на
имота и констатирало, че същият е в много лошо физическо състояние и почти не
можело да се предложи в този вид на пазара за отдаване под наем. При
изслушването си в о.с.з. вещото лице посочило, че жилището е нужно да се
приведе в по-приличен вид, за да може да се отдаде под наем. Наред с това
обяснило, че е сравнило имота с други, които са в по-добро състояние, както и,
че става въпрос за офертни цени; при преговори между наемодателя и наемателя
можело до настъпи корекция на офертната цена с друга по-ниска цена. Затова
намира, че посочената като обезщетение месечна наемна цена за целия имот от
424,80 лв. е твърде завишена. Счита, че с оглед изключително лошото състояние
на имота, същият не можел да се ползва по предназначение и отдаване под наем и
затова не дължи обезщетение. Това, че ответницата ползвала имота не можело да
доведе до друг извод, тъй като това било единственото й жилище.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени решението на СРС и да постанови друго, с което претенцията по чл.31,ал.2
ЗС да се отхвърли изцяло като неоснователна или да намали с 1/3 размера на
обезщетението и съответстващата на тази част, лихва за забава. Не претендира
разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- К.А.К., в
което се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност
на така постановеното решение.
Въззиваемият излага доводи, че не са допуснати
сочените от въззивницата нарушения на материалния и процесуален закон. Налице
били предпоставките за уважаване на претенцията по чл.31,ал.2 ЗС. По делото по
безспорен начин било установено, че ответницата ползва сама съсобствения имот. По
този начин лишавала ищецът /въззиваем/ от ползването и затова му дължала
обезщетение, считано от нот.покана. Сочи, че СРС правилно бил кредитирал
повторната експертиза като се обосновал защо приема това. Въз основа на тази
експертиза обезщетението възлизало на 15 293 лв. за целия имот или за
частта на ищеца – 5 098 лв. СРС се бил съобразил с исковия период и
състоянието на имота. Претендират се разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена
на 11.07.2019 г.
Въззивната жалба е подадена на 23.07.2019 г.
Следователно е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната
жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция
приема, че обжалваното решение е
постановено във валиден и допустим процес.
По доводите
във въззивните жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че страните по спора се явяват наследници по закон на Л.К. при квоти за Л.К.
– 2/3 и за К.К. – 1/3. Не се спорело по делото, че ищецът К.К. е отправил до
ответницата Л.К. писмена покана за ползването на имота. Безспорно по делото
било, че ответницата ползвала еднолично общия имот и не била предоставила
възможност на ищеца да го ползва, нито му заплащала обезщетение за това. При
това положение СРС е приел, че са налице предпоставките на чл.31,ал.2 ЗС.
Относно размера на обезщетението СРС се е позовал на заключението на повторната
съдебно-техническа експертиза и е определил същото в полза на ищеца в размер на
5098 лв. Прието е още, че лошото състояние на имота не освобождавало
ответницата от задължението да заплати обезщетение за ползване на общия имот.
Това лошо състояние било отчетено от вещото лице, изготвило заключението на
повторната съдебно-техническа експертиза при определяне на размера на
обезщетението. Фактът, че в имота се намирали съсобствени вещи също не
освобождавал ответницата от заплащане на обезщетение. Личните отношения между
страните по спора не били предмет на обсъждане в съдебното производство; съдът
не можел да оценява и моралната страна на поставените въпроси. СРС е приел за
неоснователно и възражението за прихващане във връзка със съхраняване на общите
вещи. По отношение заплатените суми за топлинна енергия възражението е прието
като недоказано. За неоснователно е прието и възражението за изтекла
погасителна давност, тъй като началния момент на исковия период бил 15.12.2013
г., а исковата молба била предявена на 15.12.2016 г.
Спорно пред настоящата инстанция е дали СРС е определил
правилно размера на обезщетението, както и дали с оглед лошото състояние на
имота, въззивницата, ответник пред СРС, дължи на ответника обезщетение в размер
на наемната цена.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна
инстанция приема следното от фактическа и правна страна:
По иска по
чл.31,ал.2 ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл.
31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им, като неползуващият има право на обезщетение по
силата на изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС. Фактът, че един от
съсобствениците ползува цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия
съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото
поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по
причина действията на другия съсобственик.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2
ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с
осъществяваното само от единия съсобственик ползуване на цялата вещ. Достатъчно
е неползуващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на
обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползуващия
вещта съсобственик. За да се освободи от отговорност последният следва да
предложи на съсобственика си да ползува вещта лично според правата му в
съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое
право.
Съгласно разясненията на ТР 7/2012 г. на ОСГК на ВКС
под "личното ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2
ЗС" следва да се разбира всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятствува или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ.
Прякото ползуване на вещта от
единия съсобственик само по себе си представлява полза и доколкото именно от
тази полза другият съсобственик е бил лишен, той разполага с възможността да
претендира заплащане на съответното обезщетение.
От ответницата не се твърди да се е освободила от
отговорност като е предложила на неползващия съсобственик да ползува вещта лично според
правата му в съсобствеността и / или да му осигури възможността
реално да упражнява това свое право.
Спорно пред настоящата инстанция е дали СРС е определил
правилно размера на обезщетението, както и дали с оглед лошото състояние на
имота, въззивницата, ответник пред СРС, дължи на ответника обезщетение в размер
на наемната цена.
Размерът на обезщетението е определен от СРС на база,
допуснатата, изслушана и приета повторна съдебно-техническа експертиза. Същата
е изготвена от вещото лице инж. А.Х. след извършен на 25.04.2018 г. оглед в
присъствието на ответницата пред СРС, въззивница пред настоящата инстанция.
Видно от същото сградата, в която се намира процесния апартамент е разположена
в гр.София на бул.“*****, между улиците: ул.“Париж“ и ул.“11-ти Август“, т.е. в
самия център на столицата. Жилището е със застроена площ от 68,38 кв.м.
Сградата е строена 50-те години на миналия век, монолитно масивно строителство
с носещи стоманобетонни елементи и тухлени ограждащи стени. Сградата е с
централно отопление от ТЕЦ, добри общи части, контролиран достъп. Процесният
ап. се намира на първи етаж над магазини и се състои от вестибюл, две стаи,
кухня и сервизно помещение /баня с тоалетна/, един балкон. Действително, вещото
лице е констатирало, че довършителните работи са стари, амортизирани и в много
лошо състояние. Жилището е пълно с багаж, кашони. Общото състояние е много лошо
и почти не би могло да се предложи в този си вид на пазара на отдаване под
наем. За да определи размера на наемната цена вещото лице е използвало метода
на пазарните аналози. Противно на твърдяното от въззивницата, този метод се
основава на база сравнение на конкретния
имот с подобни такива на пазара на
недвижимите имоти. Този метод дава достатъчно добра точност при определяне
на справедливата пазарна наемна цена. Сравнителните аналози от пазара касаят
имоти, чиито характеристики, максимално съответстват на характеристиките на
оценявания имот. Видно от отразеното в заключението /л.81/ вещото лице се е
съобразило със състоянието на имота при определяне на месечната наемна цена.
Предимството на процесния имот е най-вече това, че се намира в масивна тухлена
сграда, пълна изграденост на инженерната инфраструктура и най-вече мястото на
което се намира. Видно от отразеното в заключението /л.81/ вещото лице се е
съобразило със състоянието на имота при определяне на месечната наемна цена.
Това вещото лице е потвърдили при изслушването й в о.с.з. на 09.05.2018 г., че
се е съобразила с лошото състояние на имота и с оглед на същото е коригирала
офертните цени по които е работила, тъй като се касае до минал период от време.
Правилно от СРС е било кредитирано заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. Х.., приема се и
като компетентно изготвена от настоящата инстанция. Състоянието на имота е
съобразено от вещото лице при определяне на месечната пазарна наемна цена,
която служи като база за определяне на дължимото обезщетение за ползуване.
Размерът на обезщетението за процесния период 16.12.2013 г.- 15.12.2016 г. възлиза
на 15 293 лв.; на ищеца е присъдена сумата в размер на 5098 лв., която
представлява 1/3 от същата и съответстваща на квотата му в съсобствеността.
Недоказано е възражението на въззивницата, че поради лошото
състояние на имота, същият не можел да се ползва по предназначение и отдаване
под наем. Действително, жилището е пълно с вещи, вкл. много книги и кашони, но
това не го прави негодно за обитаване. Не се спори, че самата въззивница живее
в жилището и го ползва по предназначение. За отдаването под наем е необходимо
привеждането му в „по-приличен вид“, но това не означава, че въззивницата не следва
да дължи обезщетение. Обстоятелството дали въззивницата разполага с друг
жилищен имот е извън обхвата на обсъждане в хипотезата на чл.31,ал.2 ЗС.
Налага се извод, че решението в частта, в която се обжалва по иска по чл.31, ал.1 ЗС е
правилно, поради което ще следва да бъде потвърдено.
По иска по
чл.86, ал.1 ЗЗД:
По този иск СРС е приел, че с оглед доказване на
главния иск, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД като акцесорен също е основателен.
Размерът на лихвата е определен по реда на чл.162 ГПК на сумата 500 лв., изтекла
за периода 16.01.2014 г. до 14.12.2016 г.
Действително, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е акцесорен и
неговия изход зависи от изхода по главния иск- в конкретния случай този по
чл.31, ал.2 ЗС. А както беше вече прието по-горе, този иск е приет от СРС за
основателен по основание и частично основателен по размер и настоящата
инстанция сподели този извод.
Въззивната инстанция приема, че с оглед получаването
на нот.покана от ответницата, същата за процесния период вече е била поставена
в забава.
Налага се извод, че решението на СРС относно претенцията по чл.86 ЗЗД се явява правилно и
като такова ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция решението е правилно и в частта за разноските.
Пред
въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция
разноски не се следват на въззивницата,
а и такива не са сторени, нито са претендирани.
На въззиваемия по жалбата К.А.К. разноски
се следват и такива са сторени в размер
на 755 лв.- адв.възнаграждение за процесуално представителство. Въззивницата
е освободена от заплащане на разноски за въззивно обжалване, но същата следва
да заплати сторените от въззиваемия разноски.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 151514 от 26.06.2019 г. постановено по
гр.д.№ 73244 по описа за 2016 г. СРС, Първо ГО, 36-ти състав , в частта, в която на основание чл.31, ал.2 ЗС,
се ОСЪЖДА Л.Н.К. да заплати на К. А.К. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС
сумата от 5098,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване за
имот с идентификатор 68134.405.44.1.33
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД--45/09.07.2010г. на ИД на АГКК, с местонахождение в гр.София, район
„Оборище“, бул.“*****, с площ от 68,38 кв. м., с прилежащите 1,54% идеални
части от общите части на сградата, за периода от 16.01.2014г. до 15.12.2016г.,
ведно със законната лихва от 15.12.2016г. до окончателното й изплащане, и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 500,00 лева – представляваща лихва за
забава за периода от 16.01.2014г. до 14.12.2016г. вкл., както и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА Л.Н.К., ЕГН
**********, съдебен адрес: ***, да
заплати на К.А.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв.Б., сумата в размер на 755 лв., представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1-месечен срок от връчването му на страните пред
ВКС, при условията на чл.280, ал.ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: