Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр.
Ловеч, 09.03.20201г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ,
втори касационен състав в публично
заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствие на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. № 13/2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Областна
дирекция на МВР Ловеч чрез пълномощник против
Решение № 260076/12.11.2020 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХ дело
№ 619/2020 г.
По изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска неговата отмяна, както
и потвърждаване на издадения електронен
фиш (ЕФ). Претендира се присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на триста лева. Към жалбата
е приложено заверено копие на Протокол от 25.09.2018 г. за използване на
автоматизирано техническо средство или система.
В съдебно заседание касационният жалбоподател
чрез пълномощник поддържа жалбата.
Ответникът по делото – К.Л.В. *** – редовно
призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представила е
отговор на касационната жалба чрез пълномощник, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата, поради което моли същата да бъде оставена без уважение
и да бъде потвърдено оспореното решение. Претендира присъждане на направените
разноски за адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от касационния жалбоподател юрисконсултско възнаграждение. Освен
това е представила и писмено становище чрез пълномощник по същество на правния
спор, с което поддържа отговора на касационната жалба. Представя списък на
разноските в настоящото съдебно производство.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав
намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно
легитимирана страна в законоустановения
срок. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд (ЛРС) е отменил ЕФ за налагане на глоба серия К, №
2611735/21.09.2018 г. на ОД на МВР Ловеч, с който на К.Л.В. *** е наложено административно
наказание глоба в размер на сто лева на основание чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
От фактическа страна ЛРС е приел, че службите за
контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с мобилна система
за видеоконтрол и регистрация на пътни нарушения TFR1-M с № 608. Системата можела да работи както в покой,
така и от движещ се полицейски автомобил и когато засичала превишена скорост на
участник в пътното движение, тя го заснемала и на видеоклип. Тя засичала
движещи се и в двете посоки автомобили, както тези, които настигали полицейския
автомобил, така и тези, които идвали срещу него. След това в полицейското
управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на
автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела справка за
собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 21.09.2018 г. в 15:12:47 часа на ПП I-
При така установената фактическа обстановка, Районният
съд е приел от правна страна, че ЕФ е издаден от компетентен орган и съдържа
всички задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна. Мобилното автоматично
техническо средство, с което е бил
заснет автомобила и измерена скоростта е било сертифицирано, имало е
валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, преминало
е първоначална и последваща проверка на годността, която е отговаряла на
съответните технически изисквания. Прието е, че от събрания по делото
доказателствен материал, в частност от вещественото доказателство,
представляващо снимка от видеоклип, заснет на 21.09.2018 г. в 15:12:47 часа се
установява превишаване на определената в разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП
стойност за скорост извън населено място, извършено от жалбоподателката с
посоченото в ЕФ МПС, представляващо административно нарушение на посочената
норма от ЗДвП.
За да отмени издадения ЕФ, Районният съд е приел, че
същият е незаконосъобразен поради допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила. Не са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Нарушението е установено с АТСС, което се явява мобилно по своя характер,
прикрепено към превозно средство, поради което съставяне на протокол по чл. 10,
ал.1 от Наредбата е задължително. С административно наказателната преписка по
делото е представено заверено копие от такъв протокол, който съдържа всички
изискуеми реквизити, но касае използването на мобилното АТС с № 608 на дата
20.09.2018 г., т.е. деня преди да бъде заснето нарушението, санкционирано с ЕФ,
предмет на делото. Тогава с него са били установени три броя нарушения и
свалени съответно три броя видеозаписи (клипове) с номера от 1495 до 1497.
Протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата, от който да става ясно кога и къде
мобилното АТС TFR1-M с № 608 е било използвано
на дата 21.09.2018 г., когато е заснет клип № 1509 обаче липсва. Представена е
единствено снимка по чл. 10, ал.3 от Наредбата, която е с дата 21.09.2018 г., на която е заснет полицейски
автомобил с рег.№ ******. Същата обаче не е достатъчна да удостовери и
гарантира законосъобразността и прозрачността на процедурата по измерване на
скоростта на придвижване на водачите на МПС. Предназначението на снимката е да
даде визуална представа къде и как е било разположено мобилното АТСС, за да се
прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола, а също дали
кореспондира със снимковия материал от заснетото нарушение. Липсата на протокол
по чл. 10, ал.1 от Наредбата не позволява да бъде направена такава конкретна и
категорична преценка. В чл. 10, ал.2 от Наредбата е предвидено протокола да се
попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол. Протокола удостоверява,
че на посочената в ЕФ дата и час е било
използвано мобилно АТСС, което е било разположено на конкретен участък от път,
отворен за обществено ползване и са били проверявани МПС, движещи се в
конкретна посока. Протоколът съдържа характеристиките на официален
свидетелстващ документ и е доказателство относно мястото и времето на
извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на
движение, ограничението на скоростта (ако
такова е въведено със съответния пътен знак за контролирания участък), автомобила, на който е поставено мобилното АТСС и
други изисквания на Наредбата. При
констатирана липса на съставен протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата, въпреки,
че съставения ЕФ формално съдържа визираните в чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити,
не са изпълнени изискванията на приложимата наредба, с което е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила и обжалвания
Решението е неправилно.
Единственото основание на ЛРС за отмяна на издадения
ЕФ е липсата на представен Протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата, от който да
става ясно кога и къде мобилното АТС TFR1-M с
№ 608 е било използвано на дата 21.09.2018 г., когато е заснет клип № 1509.
С касационната жалба е представено заверено копие на
Протокол с рег. № 906р-7864/25.09.2018 г. за използване на Автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) TFR1-M с
№ 608, в който е отразено, че същото е било използвано на 21.09.2018 г. на ПП I-
Представеното заверено копие на този протокол е прието
като доказателство по делото с протоколно определение на Административен съд
Ловеч, втори касационен състав в проведеното публично заседание на 09.02.2021
г.
Действително копието на протокола не е представено от
АНО в производството по делото пред ЛРС, въпреки, че е било налично към този
момент. Настоящият касационен състав няма как да не го съобрази при разглеждане
и решаване на делото. Отразените в него данни напълно кореспондират с
посочените в оспорения ЕФ данни относно
датата и часа на използване на процесното АТСС, мястото, където е било
разположено, посоката на движение на проверяваните МПС, конкретния автомобил на
който е било поставено.
Това означава, че при установяване на нарушението и
провеждането на специалната административно наказателна процедура по издаване
на обжалвания ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения. Безспорно са
установени нарушението и неговия извършител, годността на техническото средство
и спазването на законовите изисквания за реквизитите на издадения ЕФ. Деянието
е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба съответства на нормативно
предвидения в чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на
констатираното превишаване на скоростта на движение. Издадения ЕФ е законосъобразен.
Като го е отменил, ЛРС е постановил неправилен съдебен акт, което налага същия
да бъде отменен.
Тъй като делото е изяснено
от фактическа страна, не се налага събиране
на нови доказателства. ЛРС е изразил подробни мотиви по същество на спора, като
е приел, че извършеното нарушение е
безспорно доказано.
При този изход на делото
следва да се присъдят разноски на касационния жалбоподател. Той е претендирал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на триста лева.
Ответникът по делото чрез
пълномощник в писмения отговор на касационната жалба е направил възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, като е посочил, че размера на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в минималния предвиден размер от
сто лева.
Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Според чл. 63, ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размера на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
В чл. 37 от Закона за
правната помощ е регламентирано, че заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Това е Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Съгласно чл. 27е от тази
Наредба, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
Настоящото
дело не е с особена правна и фактическа сложност. Юрисконсултът на ОД на МВР
Ловеч е изготвил касационната жалба и е пледирал по същество в проведеното
публично заседание. Това налага размера на възнаграждението да бъде определен в
минималния размер от осемдесет лева.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.
второ и чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260076/12.11.2020 г. на Ловешкия
районен съд, постановено по НАХ дело № 619/2020 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2611735/21.09.2018
г. на ОД на МВР Ловеч, с който на К.Л.В.
*** е наложено административно наказание
глоба в размер на сто лева на основание чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К.Л.В. *** да
заплати на Областна дирекция на МВР
Ловеч сумата от 80 (осемдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: