№ 119
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000502011 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.03.2021г., постановено по гр.д.№9444/2016г., СГС е приел за
установено съществуването на парично вземане на М. Й. Г., ЕГН********** към А. А. К.,
ЕГН**********, за сумата от 175 739лв. на основание запис на заповед от 22.11.2014г., за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№5245/2016г. по описа на РС-гр.София, ведно със законната лихва върху главницата от
29.01.2016г. до окончателното й изплащане.
Срещу решението е била подадена жалба от ответника А.К., в която се правят
оплаквания за неговата неправилност.Предмет на делото е иск, предявен по реда на чл.422
от ГПК, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 175 739лв. по запис на заповед от 22.11.2014г., с падеж на задължението
22.11.2015г.Исковото производство е било образувано след като длъжникът е подал
надлежно възражение по чл.414 от ГПК, което следва да се приеме, че е в предвидения от
закона срок.В хода на производството се установи, че възражението не изхожда лично от
А.К., а от негов надлежно упълномощен процесуален представител.Дори да се приеме, че
възражението не е било подадено от адв.Б. М., то извършените действия са били потвърдени
лично от страната.В тази връзка следва да се съобразят задължителните указания на АС-
гр.София, които са дадени във връзка с обжалване на определението на
1
първоинстанционния съд, с което производството по делото е било прекратено като
недопустимо.В исковата молба са наведени твърдения, че ищецът е сключил пет договора за
заем с различни кредитни институции, по силата на които е усвоил парична сума от общо
155 000лв., която е предоставил в заем на ответника, който имал парични
затруднения.Последният заплатил разходите по усвояването на кредитите, които са
възлизали на 7 000лв.Това твърдение, което следва да се установи в условията на пълно
доказване от ищеца не е доказано в хода на процеса, което е формално основание за
отхвърляне на предявения иск.Договорът за заем е реален, което означава, че в тежест на
заемодателя е да докаже предаването на паричната сума.Този факт не се установява както от
писмените доказателства/обективирана в писмена форма електронна кореспонденция между
страните/, които са били оспорени по реда на чл.193 от ГПК с отговора на исковата молба,
както и от показанията на разпитаните по делото свидетели Р. и св.В..Привежда се и
аргументация за нищожност на записа на заповед, който не съдържа всички реквизити,
които са предвидени в ТЗ.С оглед на горното моли съда да отмени обжалваното решение и
постанови друго по същество, с което да отхвърли предявеният иск като
неоснователен.Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от ищеца М.Г., в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на атакуваното решение.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна :
По допустимостта на производството :
Въззивната инстанция следва да се произнесе по наведения в отговора на жалбата
довод за недопустимост на производството, тъй като срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение не е подадено възражение, което е основание да се
приеме, че предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск, е недопустим.
От приложеното по делото заповедно производство се установява, че с разпореждане
от 02.03.2016г., постановено по ч.гр.д.№5245/2016г., СРС е постановил издаването на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на кредитора М.Г. срещу
длъжника А.К., за сумата от 175 739лв., дължима въз основа на запис на заповед от
22.11.2014г.
Постъпило е възражение от 20.05.2016г., което е подадено в предвидения от
процесуалния закон двуседмичен срок, което носи подписа на длъжника А.К..В хода на
исковото производство са изслушани обясненията на последния, който заявява, че не е
подписал лично възражението.Касае се за действие, което е извършено или от адв.Б.М.,
който е имал надлежно учредена представителна власт от страната, или от трето лице, който
е действало като мним представител.В първата хипотеза действието е процесуално валидно,
а във втората се касае за действие без представителна власт.Същото, обаче, е потвърдено в
хода на исковото производство от ненадлежно представляваната страна, което действие
2
заздравява с обратна сила потвърдените действия, като им придава ефект спрямо
представлявания. Потвърждаването може да се извърши и след като насрещната страна се е
позовала на този порок и преди съдът да е дал възможност за неговото отстраняване, като е
допустимо и относно действия, извършени от лице, което не може да бъде пълномощник на
страната пред съда/чл.32 от ГПК/.В този смисъл е без значение дали лицето, което е
извършило действието, има качеството адвокат.
По основателността на подадената жалба :
Жалбата на ответника е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо. Разгледана по същество е неоснователна.
Според т. 17 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото
при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа
на заповед.При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на
изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по установителния
иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано
на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед.
Горното означава, че наличието на редовен от външна страна запис на заповед,
посочен в исковата молба като единствен източник на установяването по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК на парично вземане, освобождава ищеца - кредитор от задължение да доказва
съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа
на заповед.Доказването на каузалното правоотношение е в тежест на ответника - издател на
записа на заповед.
Няма процесуална пречка в исковата молба ищецът да посочи каузалното
правоотношение, във връзка с което е издаден менителничния ефект.Ако в хода на процеса
кредиторът не успее да докаже както съществуването на това правоотношение, така и
връзката му с абстрактната сделка, то той не може да се санкционира с отхвърлянето на
иска, който се основава на записа на заповед, независимо от естеството на предприетата от
длъжника защита.
В процесния случай ищецът твърди, че процесната запис на заповед обезпечава
вземането му по договор за паричен заем, сключен с ответника.В срока за отговор
последният е възразил, че в действителност страните са сключили договор с претендираното
3
в исковата молба съдържание.Твърди се, че между страните са възникнали преддоговорни
отношения, по силата на които ищецът е поел задължението да предостави на ответника в
заем сумата от 160 000лв., която е следвало да бъде върната, ведно с договорна лихва от
15 739лв., но до реално предоставяне на сумата не се е стигнало.Издадената от ответника
запис на заповед е следвало да обезпечи заемно правоотношение, което в действителност не
е възникнало.
При направено от ответника възражение,че страните са имали намерение да сключат
договор за паричен заем, и поддържайки, че не е получил договорената по този заем сума,
той носи доказателствената тежест за установяване на тези твърдения.За да премине
доказателствената тежест у ищеца, който следва да установи с оглед реалния характер на
договора за заем, че е предоставил договорената сума, то следва ответникът да докаже
връзката между процесния запис на заповед и твърдения договор, задължението, по който е
поддържал, че се обезпечава с менителничния ефект/В същия смисъл решение №
202/09.12.2014 г. по т. д. № 600/2012 г. на ВКС, I т. о./.
По делото не са ангажирани никакви доказателства от ответника, които да установят
връзката между издадения от него запис на заповед и очертаното в отговора на исковата
молба правоотношение, което е основание да се приеме, че направеното от него относително
менителнично възражение е недоказано.Горното прави безпредметно обсъждане на всички
оплаквания на страните, че от писмените доказателства и свидетелските показания не се
установява реалното предаване на сумата, тъй като ищецът не носи доказателствената
тежест за това.
Процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички
предвидени от закона реквизити, което е основание предявеният иск да бъде уважен.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените пред въззивната
инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.Неоснователно е
възражението на насрещната страната за неговата прекомерност, тъй като същото е под
минимума по Наредба №1 за МРАВ.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.03.2021г., постановено по гр.д.№9444/2016г. на СГС.
ОСЪЖДА А. А. К., ЕГН**********, да заплати на М. Й. Г., ЕГН**********, сумата
от 3 200/три хиляди и двеста/лв., представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5