№ 41401
гр. София, 11.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110149566 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Д. С., чрез адв. А. Д.,
срещу Й. В. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния
съсобствен недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен имот ************ по плана на
с. ***********, целият с площ по скица от 780 кв. м., а по нотариален акт – от 770 кв. м.,
при съседи: улица, *********************, който имот съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. ****************, одобрени със Заповед № РД-18-
8/16.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо
поземления имот от 06.08.2021 г., представлява поземлен имот с идентификатор
**********, с адрес *******************, ***************, с площ 785 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.), с номер по предходен план: 46, квартал 13, парцел ІІ, при съседи:
**********************************, ведно с построената в имота на етап „груб строеж“
едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор **********.1, със застроена площ от
88 кв. м, състояща се от антре, склад, спалня, баня с тоалетна, тоалетна, килер, дневна-
столова и покрита тераса.
В исковата молба се твърди, че страните били съсобственици при рА. квоти на
процесния недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба на 21.10.2003 г. В последствие
двамата построили върху земята едноетажната масивна жилищна сграда. Твърди се, че до
настоящия момент ответникът ползвал изцяло процесните имоти, като между страните не
можело да бъде постигнато съгласие за доброволната им подялба. Ето защо моли съда да
допусне до делба при рА. квоти (по ½ идеална част за всеки от съсобствениците) процесния
поземлен имот и построената в него сграда.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Й. В. А. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. А. Х..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск. На първо място твърди, че
процесната сграда била построена изцяло с лични средства на ответника в периода от 2004 г.
1
до 2007 г., поради което била негова изключителна собственост. От построяването й до
настоящия момент Й. А. владеел къщата като своя собствена, със знанието и без
противопоставянето на ищцата. В периода от 2006 г. до 2011 г. в сградата заживели ищцата
В. С., майка й и нейният съпруг, като след 29.08.2011 г., когато настъпила фактическата
раздяла между страните, къщата се ползвала изцяло от ответника. Последният направил в
имота редица подобрения. В тази връзка възразява, че построената в дворното място сграда
не била съсобствена между страните, а изключителна собственост на ответника, поради
което искът за делба по отношение на нея следвало да бъде отхвърлен. Освен това в този
случай поземленият имот, в който била построена сградата, се явявал обща част по смисъла
на чл. 38 ЗС и делбата на такъв имот била недопустима. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. От своя страна предявява насрещен
установителен иск за собственост на сградата на основание давностно владение,
осъществявано през периода от построяването й през 2007 г. до настоящия момент.
Насрещната искова молба и приложенията към нея са изпратени на ответника В. Д. С.
за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Д..
Процесуалният представител оспорва изцяло насрещния иск като неоснователен и
недоказан. Възразява, че В. С. осигурила половината от средствата за построяване на
сградата, като полагала и личен труд. До настоящия момент ищецът по насрещния иск
никога не бил оспорвал правата на ответницата в собствеността на сградата и никога не бил
владял целия имот като свой собствен. Същият се явявал владелец на своята ½ идеална част
и държател на другата половина, собственост на В. С.. Освен това възразява, че до датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.08.2021 г. не били изтекли твърдените 10 години
давностен срок, тъй като ищецът по насрещния иск се бил настанил да живее в имотите на
12.09.2011 г. съгласно подписано между страните споразумение. Ето защо моли съда да
отхвърли предявения насрещен иск.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните и
не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищцата е да докаже:
1. че индивидуализираните в исковата молба имоти, чиято делба се иска, са
съсобствени между страните по делото;
2. основанието, на което е възникнала съсобствеността – покупко-продажба за земята и
по приращение за сградата;
3. всички факти и обстоятелства, на които основават своите искания и възражения.
В тежест на ответника и ищец по насрещния иск е да докаже:
1. елементите от фактическия състав на твърдяното оригинерно придобивно основание
– придобивна давност по отношение на построената в процесния недвижим имот сграда, а
именно: непрекъснато, спокойно (необезпокоявано), несъмнено и явно упражняване на
фактическа власт върху процесния имот, който държал лично като свой през периода от
построяването му през 2007 г. до сега; че е отблъснал владението на ответницата В. Д. С.
2
върху притежаваните от нея идеални части, т.е. довел е до знанието й намерението си да
свои и да завладее нейните идеални части, както и че след това е владял целия процесен
имот в продължение на 10 години;
2. всички други факти и обстоятелства, на които основават своите искания и
възражения.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата, към отговора на исковата молба, към
насрещната искова молба и към отговора на насрещната искова молба писмени
доказателства, както и да бъдат допуснати по един свидетел на всяка от страните при режим
на довеждане единствено за установяване ползването на процесните имоти през исковия
период. По доказателственото искане на страните за допускане на съдебно-техническа
експертиза с поставени в исковата молба и в отговора на насрещната искова молба задачи
съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание. Останалите доказателствени
искания на страните са свързани с втората фаза на делбеното производство.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния
съсобствен недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен имот ************ по плана на
с. ***********, целият с площ по скица от 780 кв. м., а по нотариален акт – от 770 кв. м.,
при съседи: улица, *********************, който имот съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. ****************, одобрени със Заповед № РД-18-
8/16.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо
поземления имот от 06.08.2021 г., представлява поземлен имот с идентификатор
**********, с адрес *******************, ***************, с площ 785 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.), с номер по предходен план: 46, квартал 13, парцел ІІ, при съседи:
**********************************, ведно с построената в имота на етап „груб строеж“
едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор **********.1, със застроена площ от
88 кв. м, състояща се от антре, склад, спалня, баня с тоалетна, тоалетна, килер, дневна-
столова и покрита тераса, както и насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответницата В. Д. С., че ищецът Й. В. А. е
индивидуален собственик на процесната едноетажна масивна жилищна сграда на основание
давностно владение, осъществявано през периода от построяването й през 2007 г. до
настоящия момент.
По делото няма обстоятелства или права, които се признават от страните и не се
нуждаят от доказване.
3
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА е да докаже:
1. че индивидуализираните в исковата молба имоти, чиято делба се иска, са
съсобствени между страните по делото;
2. основанието, на което е възникнала съсобствеността – покупко-продажба за земята и
по приращение за сградата;
3. всички факти и обстоятелства, на които основават своите искания и възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА И ИЩЕЦ ПО НАСРЕЩНИЯ ИСК е да докаже:
1. елементите от фактическия състав на твърдяното оригинерно придобивно основание
– придобивна давност по отношение на построената в процесния недвижим имот сграда, а
именно: непрекъснато, спокойно (необезпокоявано), несъмнено и явно упражняване на
фактическа власт върху процесния имот, който държал лично като свой през периода от
построяването му през 2007 г. до сега; че е отблъснал владението на ответницата В. Д. С.
върху притежаваните от нея идеални части, т.е. довел е до знанието й намерението си да
свои и да завладее нейните идеални части, както и че след това е владял целия процесен
имот в продължение на 10 години;
2. всички други факти и обстоятелства, на които основават своите искания и
възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 8 от Тарифата за
държА.те такси, които се събират от съдилищата по ГПК, се събира такса по 2 на сто върху
стойността на всеки дял. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане
на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата, към отговора на исковата молба, към
насрещната искова молба и към отговора на насрещната искова молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушване на един свидетел на ищцата при режим на довеждане в
първото по делото съдебно заседание за установяване ползването на процесните имоти през
исковия период.
ДОПУСКА изслушване на един свидетел на ответника при режим на довеждане в
първото по делото съдебно заседание за установяване ползването на процесните имоти през
исковия период.
По доказателственото искане на страните за допускане на съдебно-техническа
експертиза с поставени в исковата молба и в отговора на насрещната искова молба задачи
съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
4
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 11.11.2024 г. от
15,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ответника – и
препис от отговора на насрещния иск и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да оспори истинността на представените с отговора на
исковата молба, респ. с отговора на насрещната искова молба писмени доказателства най-
късно в първото по делото открито съдебно заседание, както и да изрази становище и да
посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на
исковата молба, респ. в отговора на насрещната искова молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5