Р Е
Ш Е Н И Е
№ 3561 27.09.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета
година
В открито заседание на седемнадесети септември 2019 г.
в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:
Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 14390 по описа
за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, чл.99,
чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Настоящото производство е образувано по подадена
искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ООД против Й.Г.М., ЕГН **********.
Твърди се, че на **** г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл
България" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
с ЕИК *********, по силата на който вземането на „Провидент
Файненшъл България" ООД срещу Й.Г.М.,
произтичащо от договор за потребителски кредит № ************ г., е прехвърлено
в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица.
„Провидент Файненшъл България" ООД е упълномощило „Агенция за
събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по
Договора за прехвърляне на вземания от ******* г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е
изпратено писмо за станалата продажба на вземания, съдържащо Уведомително писмо
от страна на „Провидент Файненшъл
България" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ ******************
г., изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне до постоянния адрес
на длъжника, посочен в Договора за потребителски кредит. Видно от върналото се
известие за доставяне с баркод ****************,
писмото се е върнало в цялост, като в обратната разписка е отбелязано, че
пратката е непотърсена от получателя. До ответника е изпратено второ писмо за
станалата продажба на вземания от страна на „Провидент
Файненшъл България" ООД чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с изх. № ****************** г., изпратено чрез
куриер до постоянния адрес, посочен в Договора за потребителски кредит. Към
настоящия момент на депозиране на исковата молба не се е върнала обратна
разписка към товарителница № ********** на изпратеното уведомително писмо. Към
настоящата искова молба представя и моли съда да приеме копие от Уведомително
писмо за извършената цесия от „Провидент Файненшъл България" ООД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх.№ ***************** г., което да връчи на ответника
ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от
ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на
II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера,
е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от
съда, като факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения
по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на
ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено,
моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично
от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в
полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът кого и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното
с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение
№987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г. ТК.
На 9.12.2015 г. Й.Г.М. в качеството на
Кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен кредит № **************
с „Провидент Файненшъл
България" ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и на основание Договорните раэпоредби, които
са неразделна част от договора за потребителски кредит. Подписвайки Договорните
разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора
за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита,
както и че от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на
договора и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят
се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така,
подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел
договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването
му е акт на неговата свободна воля.
При условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1000,00 лева,
като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по
местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за
кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с
факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок
на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 136,61 лв. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1136,61 лв.,
които се заплащат на 45 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 25,26 лв. Първата погасителна вноска е платима на 18.12.2015 г., а
последната погасителна вноска е с падеж: 21.10.2016 г.
С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на
кредитно досие, която е в размер на 50,00 лв. Съгласно клаузите на сключения
договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но
страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за
оценка на досие е разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 1,11
лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
По избор на Кредитополучателя, Кредитодателят
се е задължил да предоставя на Кредитополучателя допьлнителна
услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото
местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по
местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у
дома". За предоставяната услуга, Кредитополучателят се е задължил да
заплати на Кредитодателя такса, която е в размер на
642,80 лв. Подписвайки договора, Кредитополучателят е удостоверил, че разбира и
се съгласява, че услугата „Кредит у дома" е допълнителна и се предоставя
единствено и само по негово желание срещу определена в договора за кредит
такса. Също така, с подписа си Кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че
30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на
допълнителната услуга „Кредит у дома" и предоставянето на кредита в брой
по местоживеенето на Кредитополучателя, а останалата част е свързана с
разходите на Кредитодателя, направени за събиране на
седмичните вноски в дома на Кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения
договор, таксата за услуга „Кредит у дома" е платима при подписване на
договора, но страните са постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за
услуга „Кредит у дома" е разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер
на 14,28 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Така, общата сума, която Кредитополучателят се е
задължил да върне на Кредитодателя при сключване на
договора за кредит е в размер на 1829,70 лв., която включва: главница в размер
на 1000,00 лв., договорна лихва в размер на 136,61 лв., такса за оценка на
досие в размер на 50,00 лв. и такса за услуга „Кредит у дома" в размер на
642,80 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума е платима
на 45 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 40,66 лева,
като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 25,26
лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 1,11 лв. и вноска по такса
за услуга „Кредит у дома" в размер на 14,28 лв.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се
е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените
лихви и такси, в сроковете указани в Договора, посредством заплащането на
седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето
на Кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 21.10.2016 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което
вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно
изискуеми.
На Кредитополучателя, от страна на „Агенция за
събиране на вземания", в качеството на кредитор, е начислено обезщетение
за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за
периода от 19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на което е
44,60 лв.
Кредитополучателят не е заплатил/а изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер
на 913,00 лв., с която са погасени, както следва: такса за услуга „Кредит у
дома": 313,11 лв., такса за оценка на досие: 32,64 лв., договорна лихва:
68,18 лв., главница: 499,07 лв.
Предвид изложеното за «Агенция за събиране на
вземания» ЕАД, ЕИК ********* възниква правен интерес за предявяване на
претенциите по съдебен ред, с оглед на което претендира от Й.Г.М., като
Кредитополучател по договор за потребителски кредит № ******************,
сключен на ************* г., да заплати: главница: 500,93 лв., договорна лихва:
68,43 лв., такса за оценка на досие: 17,36 лв., такса за услуга „Кредит у
дома": 329,69 лв. и обезщетение за забава в размер на 44,60 лв. или сума в
общ размер на: 961,01 лева.
Съдът е уважил претенцията, като по образуваното ч.
гр. д. № 5666/2018 год., I състав, по описа на Районен съд - Пловдив, е
издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се е явил в съда да си получи книжата
по делото, което от своя страна обуславя правния интерес на ищеца от подаване
на настоящата искова молба.
С оглед изложеното, моли съда да постанови съдебен
акт, по силата на който да признае за установено по отношение на длъжника Й.Г.М.,
ЕГН **********,***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД сумите, както следва: 500,93 лева /петстотин лева и 93 стотинки/,
представляващи главница по Договор за потребителски кредит; 68,43 лева
/шестдесет и осем лева и 43 стотинки/, представляващи договорна лихва: за
периода от 20.05.2016 г. до 21.10.2016 г.; 17,36 лева /седемнадесет лева и 36
стотинки/, представляващи такса за оценка на досие: за периода от 8.07.2016 г.
до 21.10.2016 г.; 329,69 лева /триста двадесет и девет лева и 69 стотинки/,
представляващи такса за услуга „Кредит у дома":за периода от 13.05.2016 г.
до 21.10.2016 г.; 44,60 лева /четиридесет и четири лева и 60 стотинки/,
представляващи обезщетение за забава: за периода от 19.05.2017 г., както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Моли да му бъдат присъдени разноските, направени в
хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, както и
разноските, направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 (триста и
петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Представени са доказателства.
В предоставения му едномесечен срок, ответникът е
депозирал писмен отговор на исковата молба, като счита, че така, както е
предявен искът, същият е недопустим и неоснователен.
Ответникът не е получавал уведомления за извършена цесия.
Оспорва ищецът да е бил упълномощен да съобщава за
същата от името на неговия кредитор.
Представени са уведомителни писма за извършеното
прехвърляне на вземанията, изпратени от Провиденг Файненшъл България ООД чрез пълномощника Агенция за
събиране на вземания ЕАД. Същите не са връчени на ответника, видно от
приложените известие за доставяне и обратна разписка, както и от твърденията на
ищеца.
Уведомлението за цесията, изходящо от цедента Провидент Файненшъл България ООД, чрез цесионера
Агенция за събиране на вземания ЕАД, не е достигнало до длъжника Й.Г.М.,
следователно не е налице надлежно съобщаване на длъжника за цесията съгласно
чл.99, ал.З, пр.първо от ЗЗД, поради което на основание чл.99, ал.4 ЗЗД следва
да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за
потребителски кредит в полза на ищеца не е произвело действие спрямо длъжника Й.Г.М..
Допустимо е уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД в
хода на исковото производство, но при предявен осъдителен иск, като по
отношение на предявения установителен иск длъжникьт Й.Г.М. е следвало да бъде уведомен за извършената
цесия преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Счита, че договорът за цесия е нищожен на основание
чл. 26 ЗЗД, тъй като в същия липсва посочване на цена като съществен елемент от
съдържанието на договора.
В конкретния казус счита, че не може да се приеме , че
ответникът-длъжник е уведомен за извършената цесия с исковата молба, поради
факта, че същата не е връчена лично на ответника, а на основание чл. 41 ал.6 от ГПК същият се представлява в процеса от особен представител.
В този смисъл моли да бъде прекратено производството
по делото със законните последици, поради недопустимост на предявения
положителен установителен иск.
Извън горното заявява, че предявеният иск - главница,
лихви, такси и разноски е неоснователен и недоказан и като такъв моли да бъде
отхвърлен, като изцяло оспорва иска и по размер.
Оспорва, че „Провидент Файненшъл България" ООД е предоставил на oтветника главницата по кредита в размер на 1000 лв., като доказателствената тежест за това е изцяло на ищеца.
Не са представени доказателства, относими
по съществото на делото и събрани по надлежния ред, които да установяват, че претендираните суми са били изплатени на ответника Й.Г.М.
от кредитора Провидент Файненшъл
България ООД.
Не са депозирани надлежни документи, удостоверяващи
реален размер на предоставената сума от страна на кредитора по договора за
кредит.
Процесният договор за
потребителски кредит е сключен в нарушение на изисканията
на чл.11,ал.1 т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон
съдържание-липсва погасителен план, поради което е налице пълна
недействителност-нищожност на договора по аргумент от чл.22 ЗПК.
В този смисъл липсва разбиване по пера на задължението
на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница,
лихви и допълнителни разходи по кредита, респективно липсва информация,
показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви
и допълнителни разходи се погасява.
Задължението, произтичащо от ЗПК за кредитора, е да
посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на
всяка една отделна погасителна вноска - не е посочено в стойноетта
на всяка една седмична вноска какъв е размерът на главницата, лихвите и
допълнителните разходи.
Таксата „кредит у дома" следва да бъде отразена в
погасителен план, тъй като съгласно чл. 25 от приложените към договора за
потребителски кредит „Договорни разпоредби", същата се заплаща на равни
вноски през периода на действие на договора за кредит, а не се начислява
еднократно.
Освен това не става ясно как се определя размерът на
таксата „кредит у дома" в двете й разновидности - за предоставяне кредита
в брой и за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя, нито как се погасява тази такса с всяка седмична вноска.
Претенцията за дължими от ответника такси „кредит у
дома" и такса за оценка на досие са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 и 2 ЗПК. Съгласно клаузата на чл. 25 от договора за потребителски кредит само 30 %
от общия размер на таксите „кредит у дома" е за компенсиране разходите на
кредитора, следователно останалата част по същество представлява неоснователно
обогатяване -печалба на кредитора.
По този начин така формулираната клауза заобикаля
императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимално допустимият процент на
разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в размер не
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения,
определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно сключения между
страните договор спорните такси не са включени в ГПР, а ако се добавят към тази
величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което
договорката за заплащането им се явява нищожна - арг.
от 21, ал. 1 ЗПК.
Не са ангажирани доказателства за изпълнението на
услугата „Кредит у дома" от страна на ищеца, който по правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК следва чрез пълно и главно доказване да установи това обстоятелство,
за да обоснове възникването на задължението на ответника да заплати нейната
стойност.
При условие на евентуалност твърди, че ако Й.Г.М. е
получил в заем сумата, то тя не му е предадена от служител на кредитора Провидент Файненшъл България ООД
в дома му и такава услуга никога не е била извършвана.
Оспорва твърдението на ищеца, че домът на ответника е
бил посещаван от нарочен служител на кредитора, който да извършва услугата
„кредит у дома", поради което ответникът не дължи и такса за събиране на
седмични вноски.
Счита, че не дължи и лихва за забава, с оглед
неизпълнението на задължението на кредитора Провидент
Файненшъл България ООД да посещава длъжника Й.Г.М. в
дома му и да събира вноските.
Оспорва таксата за оценка на досие, която по своята
правна същност представлява дейност на кредитора по проучване
платежоспособността на кредитополучателя, същата противоречи на забраната на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Съгласно правилото на чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредит -главница, но не дължи лихви или други разходи по
кредита.
Мораторна лихва върху
получената чиста стойност по кредита при недействителност на договора за кредит
се дължи евентуално от поканата по арг. чл.84,ал. 2 ЗЗД, което в процесния случай е от датата на
връчването на исковата молба по настоящото дело.
Съгласно чл.23 от ЗПК в настоящия случай, с оглед
недействителността на процесния договор за
потребителски кредит, счита, че ответникът Й.Г.М. евентуално следва да върне
само чистата стойност на непогасения кредит- само главница, без лихви и други
разходи по кредита.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
В предоставения му срок ищецът е заявил, че счита
подадената искова молба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу
ответника - Й.Г.М. за допустима и основателна, като заявява, че ще се ползва от
всички приложени по делото доказателства.
Оспорва изцяло депозирания отговор на исковата молба
от особения представител на ответника. Счита, че всички възражения и оспорвания
са неоснователни, необосновани и противоречащи на приложените към исковата
молба писмени доказателства.
Във връзка с оспорването на ответната страна на
размера на предявените от ищцовото дружество искове:
Установяването на факта, че ответникът дължи претендираните суми в исковата молба по процесното
задължение ще бъде доказан в случай, че съдът уважи направеното доказателствено искане в исковата молба, а именно да се
назначи съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице отговори на посочените
в исковата молба въпроси.
Оспорването на особения представител на ответника
относно усвояването на отпусната сума по процесния
договор е напълно неоснователно, тъй като съгласно чл. 27 от договора за
кредит, Заемателят е декларирал, че е получил пълния
размер на кредита в посочения размер в буква "А" в Договора за
потребителски кредит.
Съгласно чл. 20 от процесния
договор, кредитополучателят е декларирал, че се е запознал с цялата информация
преди сключването на Договора за кредит. Ищцовото
дружество безспорно доказа факта, че ответникът е получил необходимата преддоговорна информация от кредитора относно сроковете и
условията по процесния договор.
Услугата „Кредит у дома" е допълнителна и се
предоставя на кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните
вноски се събират седмично също по местоживеене на клиента, като за тази услуга
клиентът дължи такса за услуга „Кредит у дома", посочена в буква „Д"
на първата страница от договора. Съгласно договора в буква „Д" е посочена
сума в размер на 642,80 лева, като кредитиполучателят
е декларирал с подписа си, че избира съответната услуга в посочения размер.
Съгласно чл. 25 от договорните разпоредби на процесния
договор за потребителски кредит, с подписването на последния кредитополучателят
е уведомен, че услугата „Кредит у дома" е допълнителна и по желание на
Кредитополучателя, като също така е уговорено, че 30 % от общия размер на
таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга
„Кредит у дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на
Клиента и че тази такса е дължима при подписване на договора, но за улеснения
на кредитополучателя се заплаща на седмични вноски през периода на кредита.
Така таксата за услугата „Кредит у дома" е разделена на 45 броя равни
вноски, всяка в размер на 14,28 лв., конто са платими на падежните дати на
погасителните вноски. Заемната сума съгласно договора е предоставена от страна
на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като
съгласно разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят потвърждава, че
е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит.
Кредитен консултант е посещавал адреса на кредитополучателя на всяка падежна
дата съгласно погасителния план към договора за кредит, но не е успял да събере
дължимите вноски, поради бездействие от страна на кредитополучателя.
Ищцовото дружество
доказа, че договорената между страните такса за услугата „Кредит у дома"
има допълнителен характер и не е задължителна за сключването на договора.
Размерът на таксата за допълнителната услуга е свободно договорен между
страните, по желание на кредитополучателя, за което се плаща такса, която не
противоречи на добрите нрави.
В клаузите на чл. 14 във вр.
чл 15 от договора за кредит, кредитодателят
е предоставил необходимата информация на кредитополучателя относно срока и
условията за отказването от договора за кредит под формата на Приложение № 1,
представляващо Уведомление за отказ от процесния
договор.
Договорът е сключен в писмена форма, по разбираем и
ясен начин, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Посочени са
изрично сумата за усвояване на заема, лихвен процент, срока на договора, броя
на вноските и условията, съобразно които заемателят
може да се откаже от процесния договор. В договора
ясно е посочен общия размер на заема, общата сума за погасяване, броя на
седмичните вноски, стойността на седмичната погасителна вноска, ден на
изплащането всяка срада от седмицата, посочен е
фиксиран лихвен процент - 29,73 %, посочен е годишния процент на разходите по
кредита - 49,00 %. Поради това сключеният между страните договор е
действителен, тъй като не са са налице хипотезите по
чл.10 и чл.11, ал.1, т.7-т.12 ЗПК, визирани в чл.22 и същият е породил облигационните
си последици.
В случая договореният погасителен план е инкорпориран
в самия договор за заем - с посочени бр. погасителни вноски и точни дати за
погасяване (буква „Е", „Ж","И","Й") и с фиксирана
точна сума (буква „3"). За да е действителен договорът, за който няма
променяща се лихва, а тя е договорена точно, не е необходимо погасителният план
да съдържа разбивка на това вноската какви части от лихвата и главницата
погасява. Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК договоръттрябва
да съдържа „ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски....". Това е изискването на закона, а второто
предложение касае случаи при вноски, дължими при различни лихвени проценти,
какъвто не е настоящият случай. Именно затова договорът не противоречи на
закона в тази част - Решение от 07.06.2019 г. по в. гр. дело № 146/2019 г. на
Окръжен съд - Търговище.
Видно от
приложеното към исковата молба Приложение 1 от 19.05.2017 г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия), на основание чл. 99 от ЗЗД между „Провидент Файненшъл
България" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № ************* от дата ********** г., сключен между „Провидент Файненшъл
България" ООД и Й.Г.М., ищцовото дружество
доказа, че процесното вземане е прехвърлено в полза
на „Агенция за събиране на вземания" ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. С изрично пълномощно
законният представител на „Аксес Файнанс"
ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 19.05.2017
г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от
името на цедента и за своя сметка. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си да уведоми
ответника за извършената цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с изпратени
писма - Уведомително писмо изх. № ******************** г. и Уведомително писмо
изх.№ ************** г., които са се върнали в цялост - доказано с известие за
доставяне, товарителница и обратни разписки.
Счита, че неполучаването на Уведомителните писма от
ответника на предоставените от същия постоянен и настоящ адрес не може да бъде
вменено във вина на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, както и
последното да търпи неблагоприятни последици. Към исковата молба има приложено
Уведомително писмо за станалата продажба на вземания, т.е. същият следва да се
счита надлежно уведомен за станалата продажба на процесното
задължение и за новия кредитор. Позовава се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на 1 т. о. и Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на ІІ т. о.
Съгласно Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по
гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело
788/2013г., ТК, в случай, че ответникът не бъде намерен на установения по
делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и
в исковото производство безспорно се установи, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, следва да се
приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове.
Това е така, тъй като уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в
полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което следва да се приеме, че фактът кога
и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Предявените искове са допустими, като в тази насока не
се възприема възражението на ответника, поддържано отново в писмените бележки,
като не са налице основания за ревизиране на определението от 18.06.2019 г., с
което искането за прекратяване на производството по делото поради недопустимост
на предявените искове е оставено без уважение.
От приложеното ч. гр. д. № 5666/2018 г. по описа на
Пловдивски районен съд, I бр. състав се установява, че на 04.04.2018 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против ответника за процесните
суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Заповедта е връчена при
условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което са дадени указания за
предявяване на исковете, предмет на настоящото производство. Исковете са
предявени в срок.
Липсва спор между страните, а и от представения
договор за потребителски кредит се установява, че на 09.12.2015 г. между
ответника в качеството на кредитополучател и „Провидент
Файненшъл България“ ООД – кредитор е сключен договор
за потребителски паричен заем, въз основа на който кредиторът се е задължил да
предостави на кредитополучателя сума в общ размер от 1000 лв. Уговорено е, че
размерът на седмичната погасителна вноска е 40,66лв., броят на вноските - 45,
периодичността на същите - седмични и първа дата на плащане – 16.12.2015г.
Срокът на заема е 45 седмици, фиксираният годишен лихвен процент – 29,73 %, общ
размер на всички плащания 1829,41 лв., годишен процент на разходите 49 %, като
е уговорена и такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 642,80лв.
Ответникът чрез особения си представител е оспорил предоставянето на сумата по
кредита в полза на ответника, което възражение съдът не възприема, тъй като в
чл.27 от договора клиентът е потвърдил получаването на пълния размер на
кредита.
Заявено е от заемателя в
чл.21 от договора, че заемополучателят е получил
Стандартен европейски формуляр, който не е приложен като доказателство по
делото.
На 19.05.2017 г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД в качеството на продавач – цедент и ищцовото дружество в
качеството на купувач – цесионер е сключен Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия). В договора страните са се
уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които
не изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в
Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на
неговото съставяне. Приложението ще бъде съставено на хартиен носител. В т. 7.1
от договора е уговорено, че цедентът дава съгласието
си и упълномощава цесионера да уведоми всички длъжници от него име, съгласно императивните разпоредби на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съгласно т. 7. 2 от договора цесионерът
се задължава да изпрати уведомителните писма до длъжниците
за сключения договор за цесия в рамките на два месеца, считано от датата на
получаване на пълномощното.
С Потвърждение за сключена цесия, прието като
доказателство по делото, продавачът – цедент е
потвърдил, че кредитите, описани в Приложение № 1 към договор за цесия от
19.05.2017 г. са цедирани от продавача „Провидент Файненшъл България“ ООД
на ищцовото дружество, съгласно договора за
прехвърляне на вземания. В извадката от приложение № 1 е описан договора за
заем с ответника, като са посочени договор за заем, дата, отпусната главница,
остатък главница към 01.05.2017 г., остатък договорна лихва, такси, неустойки и остатък от
дължимата сума към датата на засичане 01.05.2017 г. в размер от 916,41 лв.
На 06.06.2017 г. и на
21.08.2018 г. са изготвени и изпратени от цесионера
уведомления до ответника за сключения договор за цесия. Видно от първото
съобщение, то е изпратено до постоянния адрес, посочен в договора, като е
върнато с отбелязване, че съобщението не е потърсено. Второто съобщение към
известието за доставяне на уведомлението е изпратено на постоянния адрес на
ответника, който фигурира в договора за заем, като е върнато неполучено с
отбелязване „върната пратка“. Препис на уведомлението е приложен към исковата
молба и редовно връчен на особения представител на ответника по настоящето
дело.
Цедентът „Провидент Файненшъл България“ ООД
е упълномощил ищцовото дружество да уведомява всички длъжници по всички вземания на Дружеството, възникнали по
силата на сключени договори за кредити, които дружеството е цедирало,
съгласно договора за цесия.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза,
неоспорено от страните и възприето от съда като обективно изготвено, се
установява по делото ответникът да е извършвал плащания в общ размер от 913лв.
на цедента.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
За да се уважат предявените искове, дружеството – ищец
следва да установи вземането си на претендираното
договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания
размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да
докаже изправността на цедента – наличието на сключен
договор за кредит в съответствие с императивните законови разпоредби, в това
число валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с
лихва, настъпване на предпоставките за изискуемост на претендираните
обезщетение за забава и такси, като установи вземанията си и по размер,
включително и тези, касаещи начислените такси. Ищецът следва да докаже, че
кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за кредит, в това число че е
предоставил сумата по кредита. Ответникът следва да докаже всички факти, които
сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните
вземания.
На първо място следва да се разгледа направеното от
ответника възражение за липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на
вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен заем. Видно от
приетите по делото доказателства цедентът е изпратил
на ответника уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД веднъж на постоянния адрес, посочен в
сключения договор за паричен заем, и втори път на настоящия адрес, посочен в
договора, като същите са върнати, като непотърсени и съответно с отбелязване
„върната пратка“. Липсват както твърдения, така и доказателства за наличие на
уговорки между страните, касаещи връчването на съобщения, поради и което не
може да се приеме, че е налице и фингирано връчване.
В случая не се установява да е налице редовно връчване на уведомление за цесия
на ответника преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
както се твърди от ищеца, както в заявлението, така и в исковата молба.
Съдът намира, че няма пречка, поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен от цедента за извършената цесия, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане (решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.). В този смисъл още е и
ТР ОСГК на ВС на НРБ № 1/54 г., а също така и решение № 3
по т. д. 1711/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 78
по т. д. 2352/13 г. на ВКС, II т. о, всичките постановени по реда на
чл. 290 ГПК.
Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера,
следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата
молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното
производство процесното уведомление, следва изводът,
че извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето действие по
смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението
да е било връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по
реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе
действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не
за договорни пълномощия. Представителната власт на особения представител се
изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления до представлявания от особения
представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с
разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5
вр. чл. 34, ал. 3
от ГПК, защото не е страна по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, а именно: заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект.
Следователно към настоящия момент цесията не е
произвела правно действие по отношение на длъжника и не му е противопоставима. Ето защо и исковете на ищцовото дружество следва да бъдат отхвърлени. За пълнота
следва да се посочи, че сочената разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД не касае
действителността на договора за цесия, а единствено противопоставимостта
на същата на длъжника, която ще настъпи след надлежното му уведомяване за нея.
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски
нито в заповедното, нито в исковото производства, като изричен диспозитив за това не следва да се постановява, тъй като
претенцията за разноски не е иск и по нея се дължи изрично произнасяне, само
когато е основателна.
Ответникът не е направил искане за присъждане на
разноски, а и такива реално не са направени, поради което не следва да му се
присъждат такива. Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис –
сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, против Й.Г.М., ЕГН **********,***, обективно
съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК
във вр. с
чл.79, ал.1, чл.99, чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че Й.Г.М. дължи на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК: *********, сумата от
500,93 лева – главница по договор за потребителски кредит № *******************
г., сключен с „Провидент Файненшъл
България“ ООД, вземането по който е цедирано на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД с договор от 19.05.2017 г. за
продажба и прехвърляне на вземания / цесия/; сумата от 68,43 лева –договорна
лихва за периода от 20.05.2016 г. до 21.10.2016 г.; сумата от 17,36 лева –
такса за оценка на досие за периода от 08.07.2016 г. до 21.10.2016 г.; сумата
от 329,69 лева – такса за услуга „Кредит у дома" за периода от 13.05.2016
г. до 21.10.2016 г.; сумата от 44,60 лева – обезщетение за забава за периода от
19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до датата на подаване на
заявлението в съда – 03.04.2018 г., както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението –
04.04.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3452/ 13.04.2018 г. по ч. гр. д. № 5666 по описа
за 2018 г. на Районен съд – Пловдив, І бр.с., като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване
на препис от него на страните с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава
Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ