Р Е Ш Е Н И Е

 

№..............

 

гр. С., 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

съдия: даниела попова

при секретар       ИРЕНА АПОСТОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 17043 по описа за 2014 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация чл. чл. 284, ал. 2, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответниците да заплатят солидарно суми, дължими по Договор за застрахователно посредничество и представителство - генерален агент на „ЗК О. - клон България” КЧТ № 21-1/01.07.2013 г., Анекс №2 от 01.07.2013г. към него и Допълнително споразумение №1 от 01.07.2013 г. /договор за поръчителство/ за поемане на солидарна отговорност по договора.

Ищецът „ЗК О.”, Никозия, Кипър, представлявано от „ЗК О. - Клон България” КЧТ твърди, че по силата на договор за застрахователно посредничество и представителство от 1.07.2013 г., ответникът „О. - С. 1” ЕООД се задължава да събира премиите по сключени с негово посредничество застрахователни договори и да осигурява превеждането им ежедневно в полза на „ЗК О. - Клон България” КЧТ (в качеството на застраховател). Посочено е, че на същата дата е сключен и договор за посредничество между ответното дружество и ответницата М.Н.Й., в качеството й на поръчител по договора за застрахователно посредничество и представителство, посочен по-горе. Твърди се, че от „О. - С. 1” ЕООД не са заплатени в предвидения срок и ред начислените и събрани застрахователни премии на обща стойност от 99 958, 68 лв. за периода от 1.07.2013 г. до 18.07.2014 г., съгласно приложена справка. Твърди, че върху тази сума се дължат и лихви за забава в общ размер на 4 763, 30 лв., фиксиран в колона „Лихва за забава” в цитираната справка, като главницата за всяка конкретна лихва е посочена в колона „Брутна премия”, а началния период е фиксиран в колона „Дата на падеж на възникване на вземането”. В молба от 12.02.2015 г. е посочено, че крайният период на иска за лихви е 30.10.2014 г. Претендира ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят посочените суми.

Ответникът „О.С.1“ ЕООД уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ТПК не взема становище по иска.

Ответницата М.Н.Й. оспорва иска, като сочи, че не се установява възникването на задължението на ответника- дружество. Изтъква, че застрахователния агент е отчитал редовно постъпилите вноски по полиците. Твърди, че договорът за поръчителство, сключен между двамата ответници е нищожен, тъй като е с невъзможен предмет. Твърди още, че от дружеството ответник е изискана за плащане сума (78 378, 37 лв.) по-малка от тази, която е претендирана от Й. (99 958, 62 лв.).

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Установено е по делото, че на 01.07.2013 г. между „З.К.О. - КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ /като застраховател/ и О. – С. 1 ЕООД /като застрахователен агент/ е сключен Договор за застрахователно посредничество и представителство - генерален агент на „ЗК О. - клон България” КЧТ № 21-1/01.07.2013 г. (Договора), по силата на който застрахователят възлага, а застрахователния агент се задължава да извършва от негово име и за негова сметка застрахователно посредничество на територията на Република България, в качеството си на Генерален застрахователен агент на застрахователя, като сключва застрахователни договори срещу съответното комисионно възнаграждение.

Съгласно т.9.5 от Договора, агентът е длъжен за превежда ежедневно събраните премии в специална клиентска сметка при банка, посочена от застрахователя, като при невъзможност да направи това по обективни причини – сумите се внасят по банкова сметка ***.

Т.9.10 от Договора предвижда задължение на агента да държи под отчет застрахователните полици и другите документи, материализиращи права по застрахователните договори, като към момента на сключване на полиците отразява информацията в информационна система, а т.9.11 го задължава да изготвя седмични отчети за сключените застрахователни договори, събраните и отчетени застрахователни премии  през предходната седмица.

          В Анекс № 2 от 01.07.2013 за реда и условията за работа с уеб базирана система — IMS за издаване на електронни застрахователни полици, във връзка с договор за застрахователно посредничество и представителство е посочен редът за отчитане от Застрахователния агент на сключените застрахователни договори и събрани премии. Застрахователният агент е задължен да изготвя седмични отчети за сключените от него застрахователни договори, събраните и отчетените застрахователни премии през предходната седмица, по утвърдена от Застрахователя форма. С Анекс № 2 Застрахователният агент се задължава да издава застрахователни полици, отчита и заплаща начислената премия по издадени от него застрахователни полици чрез уеб базираната система - IMS, по реда и сроковете, посочени в договора за застрахователно агенство и анексите към него.

С договор за поръчителство от 01.07.2013 г. /наречен Допълнително споразумение №1/, ответницата М.Н.Й. е поела солидарна отговорност за изпълнение на всички задължения  на Застрахователния агент към застрахователя, по Договор № 21-1 от 01.07.2013г., в т.ч. и относно последиците от неизпълнение на тези задължения – лихви, неустойки, съдебни разноски и разноски по принудително изпълнение / чл.1, чл.2 и чл.3 от Договора за поръчителство/. 

С Нотариална покана от 27.06.2014г., О. – С. 1 ЕООД е поканено да погаси паричните си задължения към „ЗК О. - клон България” КЧТ в размер на 78 378.37 лева, като е даден 7-дневен срок на ответното дружество да предприеме действия по изплащане на задълженията си, като след изтичане на срока, договорът се счита за развален. Не е спорно по делото, че нотариалната покана е връчена на дружеството на 11.07.2014г.

С Нотариална покана от 25.09.2014 г. М.Й., като поръчителя по Договор а за застрахователно посредничество и представителство № 21-1 от 01.07.2013г., е поканена като солидарно задължено лице да изплати задълженията на О. – С. 1 ЕООД  в 7-дневен срок. Поканата е връчена на 25.09.2014г.

От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът цени като компетентно изготвено се установява, че IMS - Insurance Management System е Система за управление и създаване на полици на застраховки, която оперира и създава база данни със застраховки. Същата съхранява всички настъпили финансови движения във връзка и по дадена застрахователна полица. Задължително застрахователните компании, които оперират с Уеб системи, е да притежават счетоводна система, с която водят своята отчетност. Вещото лице сочи, че за осъществяване отчетността в случай на опериране чрез УЕБ система е необходимо да бъде използван оторизиран акаунт в същата, а „акаунта" на застрахователния посредник служи за идентификация и оторизация на съответното дружество. Установява, че технологично е невъзможно след блокиране на „акаунт“, на застрахователния агент, да се осъществи издаване на застрахователни договори от същия акаунт. Вещото лице сочи, че и издадените от застрахователния агент - ответното дружество застрахователни договори съответстват на отчетените. От допълнителното заключение се установява, че достъпът на ответника в системата е преустановен чрез смяна на паролите, като последната дата на промяна на паролите е 25.06.2014г.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза, което съдът не намира основание да не цени, се установява, че ищецът е водил редовно счетоводството си, извършвал е текущо осчетоводяване, като счетоводните записвания по осчетоводяване на процесиите застрахователни полици са в хронологичен ред. Отчитането на вземанията от ответника и прехвърлянето на вземането в сметка за съдебни вземания, вещото лице счита, че е правил но. Съобразени са изискванията на Закона за счетоводството и Кодекса за застраховане за изготвяне на отчет за състоянието на вземанията по отделни дебитори към КФН. От констатациите в счетоводството на ищеца и констатациите в приложените към делото отчети, съставени и подписани  от ответника, вещото лице констатира, че данните кореспондират и брутния размер на неотчетените и неплатени застрахователни премии от ответника на ищеца е общо 99 958 лв.

От приложените по делото справки /л.242 – л.292/ относно дължимите лихви по договора от 01.07.2013г. се установява, че начислените лихви за периода до 30.10.2014г. са в размер на 4 763.30 лева.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Налице е валидно възникнало застрахователно правоотношение по двустранен и възмезден договор за застрахователно посредничество от вида на застрахователното агентство, който разкрива белезите на договор за поръчка, по силата на който ищецът З.К.О. - КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ в качеството си на застраховател и доверител е възложил на ответника О. – С. 1 ЕООД в качеството му на необвързан застрахователен агент по смисъла на чл. 164, ал. 1 от КЗ и довереник, да извършва от негово име и за негова сметка правни действия по застрахователно посредничество на територията на Република България срещу възнаграждение. По аргумент от противното на чл. 164, ал. 2 от КЗ, ответникът е носител на правото да събира премиите по застрахователните полици, които сключва, но съгласно чл. 167 ал. 8 от КЗ паричните средства, платени на застрахователния агент от потребителите на застрахователни услуги, се смятат за изплатени на застрахователя. Цитираната разпоредба кореспондира с основното задължение на агента по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, съгласно който довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Начинът на изпълнение е уговорен изрично в т.9.5 от Договор № 21-1 от 01.07.2013 г., а именно: в пълен размер, без удържане на каквито и да е суми, по банковата сметка на застрахователя, ежедневно.

От събраните доказателства по делото се установи, че това задължение на първия ответник О. – С. 1 ЕООД, за което по силата на Договора за поръчителство от 01.07.2013г. г. е уговорена солидарна отговорност с втория ответник М.Й., не е изпълнено, което неизпълнение е основание за ангажиране на договорната им отговорност. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗД, всяка страна е длъжна да изпълнява задълженията си по договора точно, а според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни задължението си точно, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. На това основание искът за реално изпълнение следва да бъде уважен, като основателен и доказан, установен от приложените по делото писмени доказателства, а по размер - съгласно заключението на вещото лице по приетата ССчЕ.

В тази връзка неоснователни са доводите на ответницата за нищожност на сключения от нея договор за поръчителство поради невъзможен предмет В приложното поле на чл. 26, ал. 2, пред. 1 ЗЗД попада основанието за нищожност на сделката поради невъзможен предмет. Разпоредбата въвежда правилото, според което при невъзможност на предмета, сделката е нищожна. Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта.

Ако предметът на сделката стане невъзможен след нейното сключване, при вече породено задължение, сделката подлежи на разваляне поради невъзможност за изпълнение, която погасява задължението (чл. 89 ЗЗД). За да не се стигне до невъзможност на предмета, той трябва да е определен или поне определяем, какъвто е настоящия случай.

Договорът за поръчителство е сключен между надлежни страни /доколкото не се оспорва авторството на подписалите го лица/, като към датата на сключването му обезпечените задължения са определени – тези по договора от 01.07.2013г. на застрахователния агент .

Неоснователни са и доводите на ответницата за точно изпълнение на задълженията на ответника О. – С. 1 ЕООД по договора за застрахователно посредничество №21-1 от 01.07.2013г. Точното изпълнение се свързва от нея единствено и само с изпълнение на задълженията на дружеството да отчита сключените застрахователни договори през Системата за управление и създаване на полици на застраховки. Вярно е, че от заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява, че ответникът е въвеждал необходимата информация в системата. Същата обаче оперира и създава база данни със застраховки и  съхранява всички настъпили финансови движения във връзка и по дадена застрахователна полица. Системата обаче не отразява плащанията, които застрахователният агент следва да направи към застрахователя във връзка със сключените застраховки.

Поради това съдът прие предявеният иск за основателен. Същият следва да бъде уважен в размера от 99 958 лева /съгласно заключението на ВЛ по ССчЕ/, ведно със законната лихва,  считано от датата на подаване на исковата молба. Предвид основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД - ответниците дължат и лихва за забава в размер от 4 763.00 лева /изчислен с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК/ за целия претендиран с исковата молба период.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответниците следва да се възложат сторените от ищеца разноски, в общ размер на 5 338.00 лева – заплатени ДТ, депозит за ВЛ и юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА О.-С. 1 ЕООД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление ***, и  М.Н.Й., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на основание чл. 284, ал. 2 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД на З.К.О. /н/, Никозия, Кипър, регистрирано в Търговския регистър на Република Кипър под № НЕ 71103, чрез ЗК О. – КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** 142а, сумата от 99 958.00 лева, представляваща задължения по Договор за застрахователно посредничество и представителство - генерален агент на „ЗК О. - клон България” КЧТ № 21-1/01.07.2013 г., Анекс №2 от 01.07.2013г. към него и Допълнително споразумение №1 от 01.07.2013 г. /договор за поръчителство/ за поемане на солидарна отговорност по договора, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2014 г. до окончателното ú изплащане, сумата от 4 763.00 лева - лихва за забава за периода до 30.10.2014 г., както и сумата от 5 338.00 лева - разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните им предявени размери като неоснователни.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: