Р Е Ш Е Н
И Е
№
214
19.10.2022г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административнонаказателно
дело № 226 по описа за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от адв.К.А.Д. от КАК като пълномощник на „Р.П.“ ООД, ЕИК *****
със седалище и адрес на управление ***, рибарник Б. б., община Рила, област
Кюстендил със законен представител управителя Б. Д. Л. и съдебен адрес:***
срещу решението по а.н.д. №696/2021г. на РС – Дупница. Релевира се касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради
неправилното му прилагане се свързва с твърдение за недоказано деяние поради
неправилно възприета фактическа обстановка и неправилно квалифициране на
елементите на твърдяното нарушение и липса на мотиви за индивидуализация на
наложената имуществена санкция. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.
Претендират се деловодни разноски пред двете съдебни инстанции по представен
списък.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата, уточнявайки петитума с
евентуално искане за намаляване размера на наложената имуществена санкция.
В
писмена молба пълномощникът на ответната Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район” – гр.Благоевград оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за касатора.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че въззивният съд
е постановил правилно решение, като правилно е приложил материалния закон и не
е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с оспорването и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в срока
по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №ПО-02-81/10.06.2021г. на директора на Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район“ /БДЗБР/, с което на „Р.п.“ ООД за нарушение
на чл.48, ал.1, т.4 във вр. с чл.49, ал.1, т.4 и чл.116, ал.1, т.4 от ЗВ на
основание чл.200, ал.1, т.43 е наложена имуществена санкция в размер на
2 000лв.
От
фактическата страна на спора районният съд е установил, че санкционираното дружество
е титуляр на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект
№41160044/24.07.2015г., продължено с Решение №ПО-01-28/15.03.2018г., изменено и
продължено с Решение №ПО-01-22/25.02.2020г. на министъра на околната среда и
водите. При извършена проверка на 25.09.2020г. е установено водовземане от
р.Рилска посредством водохващане за работа на пъстървовото стопанство на
дружеството с цел аквакултури. Установено е, че след водохващането се
просмукват минимални количества в речното корито, недостатъчни за нормалното
функциониране на екосистемите. Цялото водно количество преминава през рибното
стопанство и след това постъпва в реката. Обвинението срещу дружеството е за
това, че с неуосигуряването на минимален воден отток след водохващането в
реката за нормалното функциониране на екосистемите в речното русло се нарушават
интересите на обществото, на човешкото здраве и безопасност и е в отклонение от
заложеното в Раздел „Условия на водовземането“ от Приложение към разрешителното
за водовземане. Съдът е кредитирал показанията на актосъставителя, свидетеля по
АУАН и св.Н. С., които поддържат констатациите в АУАН.
При
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за липса
на съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП,
компетентност на актосъставителя и АНО, наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57
от ЗАНН, спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и доказано противоправно
деяние. Съдът е установил законосъобразно определена и наложена имуществена
санкция. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са
следните:
Обвинението
в АУАН и НП съдържа еднотипни фактически обстоятелства, свързани с тезата, че
неосигуряването на минимален воден отток след водохващането в река Рилска за
нормалното функциониране на екосистемите в речното русло на 25.09.2020г. от
дружеството е в нарушение на интересите на обществото, на човешкото здраве и
безопасност и е в отклонение от заложеното в Раздел „Условия на водовземането“
от Приложение към Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект
№41160044/24.07.2015г., продължено с Решение №ПО-01-28/15.03.2018г. и
продължено и изменено с Решение №ПО-01-22/25.02.2020г., издадени от директора
на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ с цел на водовземането - „за
аквакултури“. Дадената правната квалификация на това нарушение е по чл.48,
ал.1, т.4 във вр. с чл.49, ал.1, т.4 и чл.116, ал.1, т.4 от ЗВ, като е наложена
санкцията по чл.200, ал.1, т.43 от ЗВ.
Посочените
от актосъставителя и АНО правни норми въвеждат задължение на водоползвателите –
титуляри на разрешителни да не допуска нарушаване на обществени интереси и
придобити права /чл.48, ал.1, т.4 от ЗВ/, като по смисъла на чл.49, ал.1, т.4
от ЗВ обществените интереси се нарушават, когато в резултат на водовземане или
ползване се създава опасност от негативни въздействия върху бреговете, върху
съоръженията, върху качеството на водите и върху защитени територии или при
разхищението на води. Придобитите права са изрично посочени в чл.49, ал.1, т.3
от ЗВ. Нормата на чл.116, ал.1, т.4 от ЗВ съдържа задължение за всички правни
субекти да опазват водите и водните обекти от изтощаване, замърсяване и
увреждане с цел поддържане на необходимото количество и качество на водите и
здравословна околна среда, съхраняване на екосистемите, запазване на ландшафта
и предотвратяване на стопански щети, включително осигуряване развитието на
водните екосистеми и свързаните с тях сухоземни екосистеми.
С
оглед посочените рамки на повдигнатото срещу дееца обвинение, това обвинение се
свързва както с нарушаване на интересите на обществото, на човешкото здраве и
безопасност, което покрива като правна квалификация дадената от органите
такава, така и с деяние, което е в отклонение от заложеното в условията за
водовземане от Приложението към разрешителното за водовземане, издадено на
дружеството. Съгласно раздел „Условия на водовземането“ от Приложението към Разрешително
за водовземане от повърхностен воден обект №41160044/24.07.2015г., което е с
продължено действие към датата на нарушението, едно от тези условия е разрешеното
водовземане да не нарушава обществени интереси и да не се нарушават вече
придобити права, упражнявани по отношение на водния обект. Това ще рече, че
задължението по чл.48, ал.1, т.4 от ЗВ, към което се отнася дефиницията по
чл.49, ал.1, т.4 от ЗВ е включено в условията на издаденото разрешение. При
конкуренция на задълженията по чл.48, ал.1, т.4 и чл.48, ал.1, т.11, пр.1 от ЗВ,
правната квалификация за нарушението следва да се определи по чл.48, ал.1, т.11,
пр.1 от ЗВ, която норма е специална спрямо общата такава по чл.48, ал.1, т.4 от
ЗВ. Правилото по чл.48, ал.1, т.11, пр.1 от ЗВ въвежда задължение на
водоползвателите – титуляри на разрешителни да изпълняват условията в
издадените им разрешителни по реда на закона. При това положение, приложимият
санкционен състав е по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, а не общия такъв по чл.200,
ал.1, т.43 от ЗВ. Неправилната квалификация на деянието като административно
нарушение и неправилно определената за него санкция по неприложим санкционен
състав представляват самостоятелни нарушения на материалния закон, водещи до
отмяна на НП, без да е необходимо разглеждането на спора по същество по
наведените от касатора възражения.
На основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК
касационният съд да отмени решението на районния съд. Решавайки спора по
същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът ще отмени НП.
Поради изхода от спора, на основание чл.63д,
ал.2 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 от АПК ответникът дължи заплащане на
касатора на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за всяка от двете
съдебни инстанции в размер на 370лв. или общата сума от 740лв. Заплатеното от
касатора адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в размер на
600лв. е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото, които не са високи, поради което по възражението на ответника съдът го
намалява до минималната сума по чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът не присъжда заплатените суми за ДТ, т.к. производството по делото е
безплатно и ДТ не се дължи.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №132/26.05.2022г. по
а.н.д.№696/2021г. на РС – Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
НП №ПО-02-81/10.06.2021г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“ – гр.Благоевград, с което
на „Р.п.“ ООД /с посочени данни/ за нарушение на чл.48, ал.1, т.4 във вр. с
чл.49, ал.1, т.4 и чл.116, ал.1, т.4 от ЗВ на основание чл.200, ал.1, т.43 от
ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖДА БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ
„ЗАПАДНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“ да заплати на „Р.П.“ ООД деловодни разноски в размер на 740лв. /седемстотин и четиридесет лева/ за
двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.