Р Е Ш Е Н И Е  № 63

Гр. Сливница

28.09.2018г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при участието на секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 752 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:

К.Б.П., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. П. К. от САК, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-1204-001553 от 31.07.2017г. на Началник група към ОД МВР София с-р „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 174 ал. 3, чл. 100 ал. 1 т. 1 и  чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, затова че на 20.07.2017г., около 03.50 часа, на ПП I-8, в района на 25-ти км., с посока на движение към град Д., като водач на МПС – л.а. „Ф. П.“, рег. № СО ****АХ, отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ 0182 за установяване на употреба на алкохол, или друго упойващо вещество и не дал кръв за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта за което му бил издаден ТМИ № 0000914, както и не представил – не носил със себе си СУМПС и СРМПС, за което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева , както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за извършеното нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лева за нарушението на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за нарушението на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП на основание чл. 174 ал. 3 пр. 1, чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1, чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 53 от ЗАНН.

Твърди се в жалбата, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила водещи до невъзможност да бъде ангажирана неговата административно наказателна отговорност. Моли да бъде отменено обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен, се явява лично и с упълномощения адвокат и ангажира доказателства във връзка с депозираната от него жалба.

Въззиваемата страна – ОД МВР София, не изпраща представител и не ангажира доказателства по така подадената жалба.

Като съобрази събраните по делото доказателства съдът, прие за установено следното от фактическа страна:

Съдът приема за безспорно установено, че на описаната в НП и АУАН дата и час, жалбоподателят е управлявал посоченото в административните актове МПС в района на 25-ти км. по ПП I-8, с посока на движение към град Д.. Това в случая е и основното възражение на лицето жалбоподател. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели – полицейските служители Н.Г.М. и М.К.А.. Тези показания освен подробни, непротиворечиви и житейски логични са подкрепени и от изготвената в хода на производството съдебно - техническа експертиза. Установява се, че в качеството си на дежурен полицейски патрул, двамата свидетели изпълнявали служебните си задължения в района на 26-ти км. на ПП I-8, на разклона за град Сливница. Около 03.50 часа от този разклон излязъл с много висока скорост автомобила управляван от жалбоподателя и се насочил в посока към град Д.. Този автомобил се движел по осевата линия, като частично бил навлязъл в платното за насрещно движение, което представлявало предпоставка за възникване на ПТП, предвид засиления автомобилен трафик в района предизвикан от транзитно преминаващите през страната чуждестранни граждани. Полицейските служители преценили движението на този автомобил за неадекватно и свидетелят М. подходил към пътното платно с цел да го спре. Още преди този свидетел да успее да излезе на пътното платно и след като водача го забелязал, последния рязко ускорил движението на автомобила и отминал в посока към град Д.. Полицейските служители веднага се качили в паркирания на място служебен автомобил и предприели преследването му. Те видели, че водача на преследвания автомобил бил сам в него и бил облечен с бяла фланелка. Полицейските служители не са изпускали от поглед автомобила управляван от жалбоподателя, като го видели, че на разстояние от около 500 – 600 метра от мястото на което се намирали, преследвания автомобил отбил в ляво по посоката на движението си и спрял на бензиностанция „К. - О.“. Двамата полицаи изчаквайки интензивния насрещен трафик на движещи са от границата към вътрешността на страната автомобили, също последвали жалбоподателя и влезли в района ва бензиностанцията. Те пристигнали там не повече от 15-20 секунди след жалбоподателя, който спирайки на бензиностанцията излязъл от управлявания от него автомобил и се отправил с бързи крачки към търговското помещение. Полицаите също паркирали в близост до автомобила на жалбоподателя и свидетелят М. след като огледал автомобила го последвал в помещението където той бил влязъл непосредствено преди него. Там той видял жалбоподателя пред касата. Подхождайки към него, М. му поискал документите, а последния отказал да ги предаде като заявил, че той не е карал автомобила. Той бил видимо пиян и лъхал на алкохол. След отказа да си даде документите, П. бил поканен да излезе отвън пред полицейския автомобил в който бил предупреден, че имало камера. Въпреки че излязъл с него, жалбоподателят отново отказал да си даде документите, като и да му бъде извършена проба за употреба на алкохол, под предлога, че не е управлявал посочения автомобил. Това наложило да бъде доведен до караулката, където първоначално се намирали полицейските служители, за да му бъде извършена справка по лице и да бъде установено дали е употребил алкохол. Пред самата бензиностанция, жалбоподателят отправял заплахи към полицейските служители и категорично отказал да му бъде извършена проба за употреба на алкохол.

След като бил отведен при караулката, П. отново отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, но представил личната си карта. След извършена справка в ОДЧ, било установено, че лицето било регистрирано като криминален контингент. През цялото време, жалбоподателят отричал да е управлявал автомобила паркиран пред бензиностанцията. Той не носел със себе си СУМПС и СРМПС.

След извършване на необходимите справки, свидетелят М. му съставил АУАН № 111902/20.07.2017г. в присъствието на свидетеля А.. В акта били описани установените нарушения, като екземпляр от него бил връчен на лицето посочено като нарушител срещу подпис. В акта не са отразени възражения от страна на П.. На последния бил издаден и талон за медицинско изследване № 0000914/20.07.2017г. В талона било отразено, че водача отказва да бъде изпробван с техническо средство и да му бъде извършена проверка. Липсват доказателства П. да се е явил до указания час в медицинско заведение и да е дал кръв за изследване.

Възоснова на така съставеният му акт, било издадено обжалваното НП на 01.11.2017г.

В хода на съдебното следствие е допусната и изготвена СТЕ за изследване на предоставените от ръководството на „К. - О.“ записи от видеокамерите на бензиностанцията. Установява се от прегледа на приложения по делото диск, че именно жалбоподателя е управлявал посочения автомобил, който е паркирал пред бензиностанцията, непосредствено преди появата на полицейския автомобил. В този смисъл, изготвената експертиза потвърждава в пълен обем показанията на полицейските служители и опровергава твърденията на жалбоподателя досежно твърдяното от него обстоятелства, че не е управлявал автомобила. 

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо място следва да е извършено административно нарушение /действие или бездействие/, което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На второ място, отговорността в административно – наказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на административно наказателното производство и сроковете за завършването му, както и издадените актове и НП да отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.

Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно нарушение.

В конкретния случай съдът намира, че издадените акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление от формална страна съдържат изискуемите реквизити и отговарят на изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН.

Във връзка с обжалваното НП, настоящият съдебен състав намира следното: Същото е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение изготвен в съответствие с разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН. Безспорно е установено, че от страна на жалбоподателят е налице извършено нарушение, както правилно е посочено в АУАН и НП – чл. 174 ал. 3 от ЗДвП. Нормата на цитирания законов текст предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години  и глоба от 2000  лв.

В разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП е налице самостоятелен диспозитив на изпълнително деяние представляващо административно нарушение, изразяващо се в отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство, или неизпълнение на предписание за медицинско изследване за установяване на концентрация на алкохол.

Според нормата на т. 25 на § 6 от ДР на ЗДвП. „Водач” е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Именно водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, или упойващи вещества, подлежи на санкция по реда на чл. 174 ал.3 от ЗДвП. В случая именно това качество е имал жалбоподателя. Както беше посочено по – горе той е управлявал автомобила, който е бил последван от полицейските служители. Факта, че спирайки го пред бензиностанцията и излизайки от него секунди преди пристигането на двамата свидетели на място, не го лишава от качеството му на водач, т.к. именно в това му качество той е бил последван и му е била извършена проверка. Цялостното поведение на водача, съдът възприема като опит за осуетяване на проверката и респективно избягване на административна, или наказателна отговорност.

От материалите по делото се установява, че лицето жалбоподател в качеството си на водач на МПС е осъществило и двете предвидени в закона изпълнителни деяния, като първо е отказало да бъде изпробвано с техническо средство, а след това не е изпълнило предписанието дадено му с талона за изследване. Именно поради това, правилно АНО е посочил като нарушени и двата диспозитива на цитираната норма. Несъмнено това нарушение е било извършено от страна на водача - жалбоподател.

В този смисъл решаващият съдебен състав приема, че в случая са налице безспорни доказателства даващи основание да се приеме, че лицето жалбоподател е извършило установените нарушения за които е бил санкциониран.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. От извършената цялостна служебна проверка на акта и наказателното постановление не се установи допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до тяхната отмяна.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че правилно и законосъобразно в съответствие със събраните доказателства АНО е приел, че жалбоподателя е извършил нарушение на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, като е осъществил и двата предвидени в цитираната норма диспозитива. Само за пълнота следва да се отбележи, че същите предполагат две различни деяния, каквито безспорно жалбоподателят е извършил – първо – отказал е проверка с техническо средство и второ – след като му е бил издаден талон за изследване не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.

Само по себе си описаното деяние представлява административно нарушение и следва да подлежи на санкциониране от административните органи, като правилно и законосъобразно е била ангажирана административно наказателната му отговорност.

Правилно и законосъобразно е приложена и санкционната норма на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, която не предлага възможност за преценка размера на предвиденото в закона наказание, поради което не се налага изменение на наказателното постановление в тази му част.

По отношение на останалите констатирани нарушения съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 100 ал. 1 от ЗДвП задължава, водачът на моторно превозно средство да носи със себе си:

т. 1 свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него;

т. 2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке;

В хода на АНП е установено безспорно, че водачът не е носил със себе си посочените документи, поради което съдът приема, че правилно и в съответствие с установената фактическа обстановка АНО е описал посочените нарушения. Нещо повече, по отношение на тях жалбоподателят не излага никакви възражения. В случая са напълно валидни изложените по – горе съображения, касаещи установеното по несъмнен начин качество водач на МПС на жалбоподателя, към момента на установяване на нарушенията.

Ето защо, решаващия съдебен състав приема, че правилно и законосъобразно е била ангажирана административно наказателната отговорност на лицето и за така посочените нарушения.

Така наложените санкции следва да изиграят своята превантивна функция по отношение на превъзпитанието на жалбоподателя и да го принудят да се съобразява с установените в страната законови правила при управление на МПС, нарушението на които води до множество трагични инциденти по пътищата на страната.

Предвид изложеното по – горе следва да се приеме, че обжалваното наказателно постановление, следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 189 ал. 3 от НПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Държавата по сметка на РС Сливница, направените разноски за експертиза в размер на 99.67 лева.

С оглед на горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-1204-001553 от 31.07.2017г. на Началник група към ОД МВР София с-р „Пътна полиция“, с което на К.Б.П., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 174 ал. 3, чл. 100 ал. 1 т. 1 и  чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, затова че на 20.07.2017г., около 03.50 часа, на ПП I-8, в района на 25-ти км., с посока на движение към град Д., като водач на МПС – л.а. „Ф. П.“, рег. № СО ****АХ, отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ 0182 за установяване на употреба на алкохол, или друго упойващо вещество и не дал кръв за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта за което му бил издаден ТМИ № 0000914, както и не представил – не носил със себе си СУМПС и СРМПС, за което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева , както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за извършеното нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лева за нарушението на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за нарушението на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 174 ал. 3 пр. 1, чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1, чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 53 от ЗАНН.

ОСЪЖДА на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 189 ал. 3 от НПК, К.Б.П., с ЕГН **********, да заплати на Държавата по сметка на РС Сливница, направените разноски за експертиза в размер на 99.67 лева

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ ОБЛАСТ в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: