Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 95
гр. Сливен, 03. 06. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и осми
май, две хиляди
и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 57 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „АЛЕКС ЕНЕРДЖИ 2017“ ЕООД с
ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от у. А.Д.Г.,
подадена против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/
№ ФК-639-0362978 от 22.01.2020 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на
основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– запечатване на търговски
обект – м., находяща се в: гр. Сливен, п.за Н. З., стопанисван от „АЛЕКС
ЕНЕРДЖИ 2017“ ЕООД с ЕИК: *******, и забрана за достъп до него за срок от 5 дни.
В жалбата си оспорващото дружество твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна. Счита, че: посочените в заповедта като
нарушени норми на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ
не визират конкретни изисквания към ФУ; описаното от административния орган
нарушение не може да се вмени във вина на оспорващото дружество, тъй като на
същото е било издадено свидетелство за регистрация на фискално устройство от
сервизна фирма и едва след извършената проверка дружеството е установило, че на
обекта е инсталирана ЕСФП, която не е одобрена за работа с електронните
колонки; дружеството е било въведено в заблуждение от сервизната фирма за
обслужване; към датата на подаване на жалбата в обекта е монтирана и въведена
ЕСФП, отговаряща на всички изисквания. Моли оспорената заповед да бъде
отменена.
В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно
призовано, не се представлява. В представена писмена молба поддържа жалбата.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище чрез упълномощен процесуален
представител оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, счита
оспорената заповед за законосъобразна и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния
14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на оспорване е ЗНПАМ № ФК-639-0362978 от
22.01.2020 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал.
3 във връзка с ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена ПАМ – запечатване
на търговски обект – м., находяща се в: гр. Сливен, п. за Н. З., стопанисван от
„АЛЕКС ЕНЕРДЖИ 2017“ ЕООД с ЕИК: *******, и забрана за достъп до него за срок от 5 дни.
На 27.12.2019 г. в хода на извършена оперативна
проверка на търговски обект – м., находяща се в: гр. Сливен, п. за Н.З., стопанисван
от жалбоподателя, е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл.
3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, не използва фискално устройство
или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност,
които да отговарят на изискванията за одобрен тип от 01.04.2019 г., с което е
допуснато нарушение на разпоредбите в цитираната Наредба. При проверката е
установено, че: при изключване на захранването фискалният принтер не отпечатва
служебен бон с показанията на сумарните броячи; колонките, използвани в обекта,
не са одобрени за работа с монтирано и работещо фискално устройство – ЕСФП;
дружеството използва фискално устройство, което не отговаря на изискванията за
одобрен тип, съгласно техническите и функционални изисквания на Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. Резултатите от проверката са обективирани и удостоверени в Протокол
за извършена проверка серия АА № 0362978 от 27.12.2019 г., съставен на
основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Въз основа на установените факти, административният
орган е приел, че оспорващият използва фискално устройство, което не отговаря
на изискванията за одобрен тип, с което е нарушил чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС, и
което е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за прилагане на
ПАМ, поради което и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложил процесната
ПАМ – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 5
дни.
За издаване на заповедта и срокът на наложената ПАМ са
изложени мотиви, че същият е определен в рамките на оперативната
самостоятелност на административния орган, като са взети предвид тежестта на
нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност,
включително и наличие на непогасени публични задължения; декларираните
финансови резултати от дейността на дружеството по години; създадена
организация на работа, която позволява оборота да не се отчита през одобрен тип
ФУ; висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за
многократно проявление на нарушението във времето.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената заповед, издадена от Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, е издадена от компетентен
орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията, предоставени му
със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г., издадена от Изпълнителния директор
на НАП.
При издаване на заповедта е спазена установената от
закона форма и не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е предвидено,
че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно
процесната заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в
заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени реквизити
- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и
срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис на физическото
лице, персонализиращо административния орган.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Налице са материалноправните предпоставки за налагане
на ПАМ.
Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на
чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят
на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по
метрология.
В чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС е предвидено, че
Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални
касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат.
Въз основа на законовата делегация, от Министъра на
финансите е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г., фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания
съгласно приложение № 1 и техническите изисквания съгласно приложение № 2. А
съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., фискално устройство
от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните
изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано
в регистъра по чл. 10, ал. 9.
В съставения протокол за извършена проверка е
удостоверено, че в търговския обект има монтирано и работещо фискално
устройство, но неотговарящо на изискванията за одобрен тип. Това обстоятелство
не се и оспорва от жалбоподателя. В тази връзка той твърди, че е бил въведен в
заблуждение от сервизната фирма за обслужване, която не била изпълнила
ангажиментите си по договора за сервизно обслужване.
Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протоколът за
извършената проверка, съставен по установения ред и форма от орган по приходите
при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред
него действия и изявления и установените факти и обстоятелства.
С оглед на изложеното, следва да се приеме за доказано
обстоятелството, че използваното в обекта ФУ не отговаря на действащите към момента
на проверката нормативни изисквания.
В разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС изчерпателно
са изброени хипотезите, при които независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни. Налице е хипотеза, според която такава
ПАМ се прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят
на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по
метрология – чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Тази правна норма не предоставя
възможност за преценка на компетентния орган по приходите, а единствено
задължение да приложи посочената принудителна административна мярка при наличие
на визираните в хипотезата юридически факти. Административният орган действа в
условията на обвързана компетентност.
Предвид изложеното, съдът приема, че в разглеждания
случай са налице както фактическите, така и правните основания, посочени от административния
орган при издаване на оспорената заповед. Налице е използвано от търговеца
фискално устройство, което не отговаря на изискванията на Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г.
Определеният срок на действие на принудителната
административна мярка- запечатване на обекта за срок от 5 дни, е в рамките на
законовите предели и е мотивиран. Същият е обоснован с вида на нарушението,
вида и характера на извършваната търговска дейност, създадена организация на
работа, която позволява оборота да не се отчита през одобрен тип ФУ, както и
със затрудняване на проследяването на реализираните обороти.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта
на закона. Наложената принудителна административна мярка съответства и на чл.
22 ЗАНН- за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
След като наложената ПАМ запечатване на обекта за срок
от 5 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и разпоредената забрана за
достъп до обекта, на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
С оглед на изложеното, приложената от административния
орган ПАМ е законосъобразно наложена.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателна, поради което оспорващото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. последно от АПК, Административен съд
- Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АЛЕКС ЕНЕРДЖИ 2017“ ЕООД с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: *******, представлявано от у. А.Д.Г., подадена против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-639-0362978 от
22.01.2020 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на „АЛЕКС ЕНЕРДЖИ 2017“ ЕООД, на основание чл. 186,
ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена
принудителна административна мярка– запечатване на търговски обект– м.,
находяща се в: гр. Сливен, п. за Н. З., стопанисван от „АЛЕКС ЕНЕРДЖИ 2017“
ЕООД с ЕИК: *******,
и забрана за достъп до него за срок от 5 дни.
ОСЪЖДА „АЛЕКС ЕНЕРДЖИ 2017“ ЕООД с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: *******, представлявано от у. А.Д.Г., да заплати на Национална
агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: