№ 388
гр. С., 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ваня Н. Иванова
Ивайло П. Г.ев
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500864 по описа за 2021 година
С решение № 32 от 28.07.2021 год. по гр. дело № 574/2020 год. И.ският районен съд е
отхвърлил предявените от Г. И. Л. от гр. И. срещу Б. П. П. от гр. С. искове с правно
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът притежава право на собственост върху недвижим имот с площ 71
кв.м., представляващ поземлен имот пл. № 2443 в кв. 191 по плана на гр. И., ведно с
построената в имота двуетажна жилищна сграда, от който имот незастроена площ от около
28 кв.м. е погрешно заснета в кадастралната карта на гр. И. в собствения на ответника ПИ
пл. № 937 в кв. 191, вместо в границите на собствения на ищеца ПИ пл. № 2443 в кв. 191,
както и за осъждане на ответника да предаде владението на описаната незастроена площ от
около 28 кв.м. на ищеца.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения,
че същото протИ.речи на закона и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го
отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Ответникът оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд.
Ищецът твърди, че е собственик на описания по-горе недвижим имот, съставляващ
ПИ пл. № 2443 в кв. 191 по плана на гр. И. от 1990 год., частично идентичен с парцел XIII-
18 в кв. 29а по предходния план на града от 1954 год., ведно с построената в имота
двуетажна жилищна сграда, при посочени граници и съседи, на основание покупко-
продажба с н.а. №138, том II, рег. № 1993, дело № 265 от 2019 год. на нотариус Д.
1
Караджова с район на действие ИРС. Прехвърлителката на имота С.Г. – майка на ищеца, го
придобила на основание наследяване от нейния баща Г. С.К., който от своя страна го е
придобил чрез покупко-продажба съгласно нот. акт № 88, дело № 172/1954 по описа на ИРС.
В нотариалния акт имотът е описан с площ 71 кв.м., като тази площ е посочена в издаваните
удостоверения за данъчна оценка от община И. и данъкът също е определян върху тази
площ. След придобиването на имота от страна на ищеца същият се нанесъл на втория етаж
на построената в него жилищна сграда, но при опит да използва незастроената площ от
имота в размер около 28 кв.м. – малко дворче откъм парцел с пл. № 937, установил, че тази
част се владее от ответника, който категорично заявил, че няма да го допусне до имота, тъй
като същият е негова собственост, като и понастоящем ответникът отказва да предаде
владението върху имота на ищеца, което поражда и правния интерес от предявения
ревандикационен иск. След направена справка в Община И. ищецът установил, че
процесната площ погрешно е нанесена в последния кадастрален план като част от
собствения на ответника поземлен имот, а площта на ПИ пл. № 2443 в кв. 191 била
намалена на 43 кв.м., колкото е застроената площ на имота. Твърди също така, че с н.а. №
86, дело № 326/2013 год. на нотариус с район на действие ИРС ответникът е признат за
собственик на поземлен имот пл. № 937 с площ 191 кв.м. по плана на гр. И. от 1990 год.,
ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда, като в тази площ
незаконосъобразно са включени и процесните 28 кв.м. В молби от 12.10.2020 год. и
09.11.2020 год. ищецът уточнява, че към момента на изработване на действащия към 1954
год. регулационен план, както и при последвалите промени в регулационните планове от
1966, 1977 и през 1990 год. същият е собственик на процесната площ, която неправомерно е
заснета в кадастралната основа на плана от 1990 год. като част от имота на ответника поради
което предявените искове са с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 108 от ЗС.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове в отговора на исковата молба. счита
за недопустимо предявяването на иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, тъй като за град И. няма
одобрена кадастрална карта и следователно не може да се поправя грешка или да се
попълват непълноти. Сочи също така, че е собственик на поземлен имот с площ 191 кв.м.,
представляващ ПИ № 937 в кв. 191 по плана на гр. И., ведно с построената в него двуетажна
жилищна сграда, като владее същия от 2003 год. непрекъснато и необезпокоявано, като е
придобил имота от майка си Ц.Ш., а тя от своя страна е била негов собственик по силата на
покупко-продажба от баща си А.Ш. през 1966 год. Твърди, че имотът винаги е бил в едни и
същи граници и с площта, с която ответникът го владее понастоящем. Ищецът владее
двуетажната жилищна сграда в съседния парцел, като имотът на ищеца е изцяло застроен;
от североизточната страна постройката му граничи с незастроената част от собственото на
ответника дворно място и на една част от границата между двата имота имало дувар, който
ищецът разрушил, а на границата между имотите поставил мрежа, която не е закрепена
трайно към земята с цел да може да влиза в двора на ответника и да обслужва климатика си,
чието външно тяло е закрепено на външната стена на сградата. Сочи, че с н.а. № 138, том II,
рег. № 1993, дело № 265 от 2019 ищецът е закупил имот с площ 43 кв.м., съставляващ имот
пл. № 2443, утвърден със заповед № 558/1990 год., т.е. същият не притежава твърдяната
2
площ от 71 кв.м., поради което твърдението за допусната грешка в плана е несъстоятелно. В
случай, че съдът приеме наличието на твърдяната грешка, прави възражение за придобиване
по давност на спорната площ от 28 кв.м. с твърдението, че както той, така и неговите
праводатели са владяли и владеят тази площ непрекъснато е необезпокоявано в
продължение на повече от 50 години. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.
С н.а. № 138, дело № 265/2019 год. на нотариус с район на действие РС-И. С. Г.ева Г.
е продала на Г. И. Л. поземлен имот с площ по скица 43 кв.м., а съгласно документ за
собственост – с площ 71 кв.м., съставляващ имот пл. № 2443 в кв. 191 по плана на гр. И.,
утвърден със заповед № 558/1990 год., частично идентичен с парцел ХIII-18 в кв. 29а по
плана от 1954 год., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда. При
съставянето на акта е представен н.а. № 88, том I, дело № 172/1954 год. по описа на ИРС, с
който Г. С.К. е закупил дюкян с къща на два етажа със застроено и незастроено място от 71
кв.м., при неуредени регулационни сметки, съставляващ парцел XIII-18 в кв. 29а по плана на
гр. И.. Правото си на собственост продавачите при сделката са установили с крепостен акт
№ 49/11.07.1905 год.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 1839/21.07.2020 год. на община И. Г.
С.К. е починал на 06.03.2006 год. и е оставил като наследник С. Г.ева Г. – дъщеря.
С н.а. № 86, дело № 326/2013 год. на ИРС Б. П. П. е признат за собственик на
поземлен имот – дворно място с площ 191 кв.м., съставляващо имот пл. № 937 в кв. 191 по
плана на гр. И. от 1990 год., частично идентичен със стар парцел IX-1212,1213,1214 в кв. 54
по плана на гр. И., действащ към 1966 год., по документ за собственост, ведно с построената
в имота двуетажна жилищна сграда, както и всички трайно прикрепени към имота
подобрения. При съставянето на акта собственикът се е легитимирал с н.а. № 51, дело №
472/1966 год. на ИРС, с който Ц.Ш. е закупила дворно място с площ 191 кв.м., находящо се в
гр. И. и включено в парцел IX в кв. 54 по плана на града, заедно с построената в имот 1213
двуетажна жилищна сграда. Видно от удостоверение за наследници от 07.03.2003 год. Ц.Ш.
е починала на 28.02.2003 год. и е оставила като наследник по закон ответника Б. П. П. –
неин син.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Христо
Чемширов от 01.07.2021 год., приета в първоинстанционното производство, процесният
поземлен имот представлява част от парцел XIII-18 в кв. 29а по предходния план на града
от 1911 год., показан на скица на л. 23 по делото с площ от 71 кв.м. Същият е образуван от
имот пл. № 18, който е бил с площ 40,50 кв.м., като от него по силата на плана са придадени
11 кв.м. за образуването на парцел XII-19 /съгласно уточнението на вещото лице, направено
в о.с.з. на 15.07.2021 год./, а към него са придадени 41,50 кв.м. от имот пл. № 17, като в
случай, че регулацията е била приложена парцел XIII-18 в кв. 29а би имал площ от 71 кв.м.
Според вещото лице реално регулацията не е имало начин да бъде приложена, тъй като
съседните парцели са били изцяло застроени и не е имало свободна за придаване
незастроена площ към 1954 год. /когато с н.а. № 88/13.04.1954 год. Г. С.К. е закупил дюкян с
къща на два етажа – застроено и незастроено място от 71 кв.м./. Според вещото лице поради
3
неприлагане на регулацията от 1911 год. в последвалите кадастрални планове 1977 – 1990
год. е запазена конфигурацията на имоти 17, 18 и 19 от стария план, като и към настоящия
момент имот пл. № 2443 е с площ 43 кв.м. Заключението не е придружено със скица.
С определение от 31.03.3022 год. въззивният съд е оставил исковата молба без
движение с указания до ищеца да конкретизира точното местоположение, граници и съседи
на площта от 28 кв.м. /“малко дворче откъм парцел с пл. № 937“/, за която се твърди, че
погрешно е заснета в кадастралната основа на плана от 1990 год.
С уточняваща молба от 11.10.2022 год. във въззивното производство /л. 69 по
делото/, както и устно в о.с.з. на 12.10.2022 год. ищецът чрез адв. С. е конкретизирал, че
предмет на претенцията е площта от 22,50 кв.м., показана на скицата към допълнителното
заключение на в.л. Г. от 27.09.2022 год., заключена между букви А-Б-В-Ж-Е-Д-А.
Според показанията на св. Л. – съсед на ищеца по делото, в къщата в процесното
дворно място са живели бабата и дядото на ищеца, както и майка му, а Г. живее там повече
от 10 години. Имотът представлява двуетажна къща, като в момента същата няма двор. В
съседство с имота на ищеца има къща с двор от едната страна, която е необитаема, както и
къща без двор, която е обитаема. Ищецът се срещал с ответника Б. П., за да поиска съгласие
за премахването на оградата на имота му откъм необитаемата къща с двора с цел да се
направи ремонт на къщата на Г.. Ответникът се съгласил да се махне тухлената ограда и се
разбрали после да се сложи нова. Новата ограда с мрежа била сложена през 2020 год. на
същото място, където се намирала тухлената ограда. Свидетелят не е виждал ответника след
премахването на оградата. Съседният имот и понастоящем е необитаем. Според свидетеля
имотът на ищеца имал двор, като съборената ограда се намирала на разстояние около 1 м. от
къщата на Г.. Трите съседни къщи имат общ двор с обща ограда. Средната къща е на Г..
Дворът в момента е занемарен, а преди това го стопанисвала М.С.
Съгласно показанията на св. К. от десет години ищецът живее в процесния имот,
представляващ къща на два етажа, без двор. Къщите в съседство са: от едната страна –
необитаема къща с двор, а от другата страна – къща без двор. Трите къщи са залепени една
за друга и с общ двор, ограден от всички страни, като граничи с улица. Свидетелят помагал
на ищеца да направи ремонт на фасадата на къщата си, при което се наложило да влязат в
съседния двор. Същият не се поддържал, като преди години идвала жена да сади цветя. Г.
придобил къщата преди няколко години, но и преди това живял в имота, а преди него –
родителите и дядо му са я обитавали. Свидетелят е виждал документите, с който Г. е
закупил имота - къща с двор и го попитал къде е дворът. Оградата между имотите на
страните била висока около 1,50 м. и дълга 2 метра. Оградата препятства достъпа на ищеца
до двора. Към настоящия момент съществува оградата от телена мрежа между двата имота,
направена на мястото на старата ограда. Оградата препятства възможността Г. да ползва
двора. Същият е влизал в този двор само по повод ремонта на фасадата.
В показанията си св. М.С.твърди, че познава съседните имоти на страните по делото,
като между тях имало ограда – тухлена стена. Къщата на Г. е залепена между две други
къщи, а къщата на Б. е с двор в съседство. Свидетелката имала магазин за обувки в
4
помещение в къщата на П., като имотът на ответника имал вход от главната улица, а след
преминаване на помещението се излизало на двора. Впоследствие задният вход бил зазидан.
Само ответникът имал достъп до този двор, но не и ищецът. Свидетелката поддържала
двора повече от 15 години до 2020 год., като го почиствала и засаждала цветя. Г. е влизал в
този двор само един-единствен път във връзка с ремонта на фасадата на къщата си, като
ответникът му осигурил достъп. Понастоящем ищецът има достъп, тъй като избил врата
между двата имота през 2020 год., а понастоящем между имотите няма ограда. Имотът на Б.
бил стар, наследствен от родителите му, със стари огради. Трите залепени къщи имали общ
двор само отпред, като зад тях няма общо пространство. Г. и В. /съседната къща/ нямали
двор, като такъв двор имало само към имота на Б..
Според показанията на св. Ц. ответникът П. имал къща с магазин в гр. И. в съседство
с къщата на Г.. Към къщата на ответника има двор от 1950 год., като до него не може да се
стигне от собствениците на съседните къщи. Не знае през годините някой друг да е имал
претенции за двора. Пред 10 години М., която работела в магазина, направила градина в
двора.
Във въззивното производство е прието заключение на съдебно-техническата
експертиза на в.л. Г. от 06.06.2022 год., според което първата улична регулация на гр. И. е
утвърдена през 1896 год., а дворищната регулация – през 1911 год., като от имоти пл.№ 17,
18 и 19 в кв. 29а са образувани два парцела, съответно с номера ХII-19 и XIII-18, като от
имот пл. № 18 са придадени 11 кв.м. към парцел ХII-19, а от имот пл. № 17 са придадени
41,50 кв.м. към парцел XIII-18, но регулационните предвиждания по тези първоначални
планове не са проведени и прокарани на място, т.е. регулацията не е била приложена, вкл. и
разширението на страничната улица „П. С.“, в което е попадала останалата площ от имот
пл. № 17. Поради това границите на имотите са останали в очертанията им отпреди
регулацията, като в последващия кадастрален и регулационен план от 1959 год. границите
на имотите са почти идентични с тези по кадастралната основа на плана от 1911 год.
Аналогични по очертания със старите дворни места, но с нови планоснимачни номера са
нанесени следните имоти в кв. 54: старият имот пл. № 19 по предходния план е с нов №
1213; старият процесен имот пл. № 18 е станал с № 1212 /показан със зелен цвят на скицата
на л. 13 от заключението/, а старият имот пл. № 17 е с нов пл. № 1214, като и трите дворни
места са били включени в обхвата на нов парцел № IX-1212, 1213, 1214, но и това
обединяване на трите дворни места по регулацията от 1959 год. не е било реализирано на
място. В последвалите кадастрални и регулационни планове от 1977 год. и сега действащия
от 1990 год. кадастралната основа и в двата плана е идентична, както и почти идентична с
тази в първоначалните планове, освен новонанесените междувременно изградени
постройки. Имотните граници между стари имоти с номера № 19, № 18 и № 17 не са се
променили. На скицата на л. 14 от заключението с плътно жълто е означена територията на
имот пл. № 937 /стар имот пл. № 19/, с плътно зелено е означена територията на процесния
имот пл. № 2443, идентичен със стар имот пл. № 18 и с плътно розово е означена
територията на имот пл. № 938, идентичен със стар имот пл. № 17 по първоначалните
5
планове от 1896 – 1911 год. Няма прилагане на нито една от регулациите, като няма
уреждане на сметки по нито един от плановете от първоначалния от 1896 год. досега.
Процесният недвижим имот, описан с урегулираната му площ от 71 кв.м. в първоначалния
придобивен нотариален акт № 88/1954 год. на наследодателите на ищеца е получил тази
квадратура въз основа на предвиденото придаване към него на 41,50 кв.м. от съседния от юг
имот пл. № 17 с първоначалния план /и отнемане на 11 кв.м. в полза на съседните от север и
от изток имоти/. Но тъй като тази регулация никога не е била приложена и проведена, както
и регулациите по последвалите планове, то процесният имот винаги е останал в границите
на първоначалния имот пл. № 18 с площ 40,50 кв.м. поради това и в кадастралната основа на
сега действащия план от 1990 год. същото дворно място е с площ 43 кв.м., като
незначителните графични разлики преди и сега в очертанията най-вероятно се дължат на
различната степен на прецизност в изработката на различните планове, откъдето идва и
неголямата разлика от 1,50 кв.м. в площта. Тъй като регулацията по плановете от 1896-1911
год. не е изпълнена, а в плановете от 1959 год., 1977 год. и 1990 год. няма предвидени
придаваеми и отчуждаеми части между имотите в процесната зона, съответно няма и
изпълнени отчуждителни процедури за придаваеми или отчуждаеми части. Освен това
придаваемата площ 41,50 кв.м. от имот пл. № 17, показана с черен щрих на скицата на л. 12
от заключението, нямат нищо общо с имота на ответника.
Според допълнителното заключение на в.л. Г. от 27.09.2022 год. в периода 1955 год.
или 1959 год. е имало още едно изменение, видно от скица №6 от 24.01.1955 или 1959 год.,
за което обаче липсва каквато и да било друга информация. Според тази скица квадратурата
на процесния парцел XIII-18 е увеличена с около 34 кв.м. - площта, показана със зелен щрих
на скицата на л. 3 от допълнителното заключение, състояща се от 11 кв.м. /старата
придаваема част/ плюс нова дворна зона от около 23 кв.м. източно от границата между
процесните имоти.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявен е иск за признаване за установено по отношение на ответника на правото на
собственост на ищеца върху имот пл. № 2443 в кв. 191 по плана на гр. И., вкл. площта от
22,50 кв.м., показана на скицата към допълнителното заключение на в.л. Г. от 27.09.2022
год., заключена между букви А-Б-В-Ж-Е-Д /съгласно депозирана във въззивното
производство уточняваща молба/, която според ищеца неправилно е заснета в кадастралната
основа в границите на собствения на ответника имот пл. № 937 в кв. 191 по плана на гр. И.
от 1990 год., както и по предходните планове, вместо в границите на собствения на ищеца
имот пл. № 2443, както и за признаване за установено, че е налице грешка в кадастралната
основа, като вярната имота граница между имотите на страните по делото следва да минава
по линията, заключена между букви А, Б, В, Ж, Е, Д и А на същата скица, с правно
основание чл. 108 от ЗС и чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Констатираните от въззивния съд
нередовности на исковата молба /липса на конкретизация на спорната площ/ са били
отстранени в хода на настоящото производство по реда на чл. 129, ал. 4 вр. ал. 2 от ГПК.
6
При нередовност на исковата молба постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д.
№ 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК /в този
смисъл са дадените разяснения в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК/. Въззивният съд е инстанция по същество, чиято дейност
има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване
на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи
постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случая въззивният съд е
приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК и указанията на съда са изпълнени, като
процесната спорна площ е индивидуализирана в подадената от ищеца уточняваща молба в
хода на въззивното производство, поради което не следва първоинстанционното решение да
бъде обезсилвано, а делото - връщано за ново разглеждане, на основание чл. 270, ал. 3 от
ГПК.
Предявените искове са с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Според разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2014 г. на ВКС на РБ, ОСГК, допустим е иск за собственост на реална част от
имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта
като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, като
допустимостта не е обусловена от предварителното провеждане на административната
процедура по чл. 53, ал. 1 от ЗКИР за поправяне на непълнотите и грешките в одобрената
кадастрална карта и кадастрални регистри. Установяването както на спорното право на
собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право е към момента на
предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по
същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта
юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на
правото. Искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е иск за собственост към настоящия момент, който
има за предмет установяване правото на собственост върху спорната площ и като последица
установяване наличието на грешка в кадастралната карта, т.е. не се касае за отделни искове.
При разглеждане на иск за наличие на грешка или непълнота, съдът проследява
регулационните планове на населеното място и изследва как е отразена спорната площ в
тях, съответства ли това отразяване на установеното право на собственост, дали има
придаваеми места по регулация и дали регулацията е приложена. Това са относимите факти,
които съдът е задължен да изследва дори да няма доводи на страните във връзка с тях /вж. в
този смисъл Решение № 128 от 8.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2020 г., I г. о. и др./.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи твърдяното
право на собственост на ищеца върху очертаната по-горе спорна площ, както и наличието
на грешка в кадастралната основа.
Доказа се от представения по делото н.а. № 138/2019 год. на нотариус с район на
действие РС-И., че ищецът е придобил чрез покупко-продажба от неговата майка правото на
собственост на имот пл. № 2443 в кв. 191 по плана на гр. И., утвърден със заповед №
558/1990 год., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда. Имотът е
7
наследствен на праводателката по договора от нейния баща Г. К., починал през 2006 год.,
който от своя страна го е закупил с н.а. № 88, том I, дело № 172/1954 год. по описа на ИРС,
като към този момент имотът е представлявал парцел XIII-18 в кв. 29а по плана на гр. И. от
1911 год. В кадастралната основа на този първоначален регулационен план имотът на ищеца
е представлявал имот пл. № 18, като по силата на дворищната регулация към него са
придадени 41,50 кв.м. от съседния от юг имот пл. № 17, а от него са отнети 11 кв.м. и са
придадени към съседния от север новообразуван парцел ХII-19. Установи се от
заключението на в.л. Г., както и от констатациите в н.а. № 88, том I, дело № 172/1954 год. по
описа на ИРС, че регулационните сметки за придаваемите площи по плана от 1911 год. не са
уредени. Поради това и в последващия кадастрален план от 1959 год. в площта на
процесния имот не е включена придаваемата по регулационния план от 1911 год. площ от
41,50 кв.м., а имотът е нанесен в същите имотни граници като тези на имот пл. № 19 при
първоначалното заснемане /преди регулацията от 1911 год./. Относно предвижданията за
дворищно- регулационните парцели с нормите на чл. 39 ЗПИНМ и чл. 110 от ЗТСУ/отм./ е
предвидено отчуждително действие, т. е. частите от имотите, придадени към съседни
парцели се считат отчуждени от датата на влизане в сила на плана. Съдебната практика в
съответствие с нормата на чл. 33 от ЗТСУ прие обаче, че това действие е условно и зависи от
това дали е била приложена регулацията по един от трите възможни начина, посочени в ТР
№ 3/1993 г. на ОСГК на ВС – чрез плащане, чрез завземане на имота в хипотезата на чл. 111
ЗТСУ /отм./, или чрез издаване на нотариален акт по чл. 134, ал. 3 ЗТСУ /отм./, когато е
погасено вземането по регулация, а мястото е завзето от собственика на парцела, към който
се придава местото. Ищецът по делото не доказа нито една от тези хипотези да е
реализирана. Не се доказа и уреждане на регулационните сметки по плана от 1911 год.,
поради което следва да се приеме, че регулацията не е приложена. Според задължителната
съдебна практика – ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, само ако регулацията е приложена,
парцелните граници отразени в плана, който се отменя стават имотни граници за следващия
план. Ако регулацията не е приложена до влизане в сила на новия регулационен план,
имотите се заснемат така както са били отразени по предходния план, като не се зачита
отчуждителното действие на дворищната регулация. С оглед това и имотните граници на
процесния имот по плана от 1959 год. и последващите планове са същите като тези в
първоначалната кадастралната основа /преди приемането на плана от 1911 год./. По плана
от 1959 год. старият процесен имот пл. № 18 е станал с № 1212 /показан със зелен цвят на
скицата на л. 13 от заключението/, а по плана от 1990 год. е имот с пл. № 2443 и е в същите
граници. Тъй като регулацията от 1911 год. не е била приложена и проведена, както и
регулациите по последвалите планове, то процесният имот винаги е останал в границите на
първоначалния имот пл. № 18 с площ 40,50 кв.м. Поради това и в кадастралната основа на
сега действащия план от 1990 год. същото дворно място е с площ 43 кв.м., а не както е
отразено в н.а. № 88, том I, дело № 172/1954 год. – 71 кв.м. Освен това, според заключението
на в.л. Г. в плановете от 1959 год., 1977 год. и 1990 год. няма предвидени придаваеми и
отчуждаеми части между имотите в процесната зона, съответно няма и изпълнени
отчуждителни процедури за придаваеми или отчуждаеми части. Придаваемата площ 41,50
8
кв.м. от имот пл. № 17 по плана от 1911 год. няма нищо общо с имота на ответника. Според
допълнителното заключение на в.л. Г. от 27.09.2022 год. налице са единствено данни, че в
периода 1955 год. или 1959 год. е имало някакво предвиждане/изменение на плана, видно от
скица № 6 от 24.01.1955 или 1959 год., според която квадратурата на процесния парцел XIII-
18 е увеличена с около 34 кв.м., но по делото няма каквито и да било категорични
доказателства това да е станало с одобрено по надлежния ред изменение на регулационния
план, респ. да е заплатено обезщетение за тази „придаваема“ площ. По изложените по-горе
съображения, дори да беше доказано такова изменение на регулацията, при липсата на
данни за нейното прилагане, в последващите планове правилно имотът е нанесен в
първоначалните му граници.
С оглед това съдът намира, че по делото не се установи площта, защрихована с
червен цвят и заключена между източната имотна граница на имот пл. № 2443 и линията по
букви Б-В на скицата на л. 67 по делото, някога да е придавана от имота на ответника /имот
пл. № 937/ към имота на ищеца или последният, респ. неговите праводатели да са я
завладели и придобили по давност /съгласно наведените твърдения в тази насока в хода на
процеса/. Доказателства в тази насока не са събрани. Според показанията на св. Л. преди 2-3
години ищецът се срещал с ответника Б. П., за да поиска съгласие за премахването на
оградата между двата имота, именно защото къщата на ищеца няма двор и не може да си
осигури достъп отзад за извършване на ремонтни работи. Св. К. също твърди, че между
двата процесни имота имало ограда, която препятствала достъпа на ищеца до съседния двор,
като къщата на ищеца нямала дворно място откъм имота на ответника. Свидетелят помагал
на ищеца да направи ремонт на фасадата на къщата си, при което се наложило да влязат в
„съседния“ двор, като оградата между имотите на страните препятствала достъпа на ищеца
до двора и същият е влизал в този двор само по повод ремонта на фасадата. В същия смисъл
са и показанията на св. С., според която само ответникът имал достъп до процесния двор, а
Г. е влизал в него само един-единствен път във връзка с ремонта на фасадата на къщата си,
като именно ответникът му осигурил достъп. Обстоятелството, че понастоящем ищецът има
достъп до процесния двор, тъй като избил врата между двата имота през 2020 год., а
впоследствие оградата между имотите е премахната, не обуславя по никакъв начин извод, че
с тези си неправомерни действия ищецът е завладял съседното дворно място, че го е владял
в изискуемия от закона срок от 10 години и че го е придобил по давност.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са изцяло
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като крайният извод на настоящата инстанция съвпада с този на районния съд,
следва да бъде потвърдено и обжалваното решение, с което е съдът е отхвърлил предявените
от Г. И. Л. от гр. И. срещу Б. П. П. от гр. С. искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и
чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът притежава
право на собственост върху имот пл. № 2443 с площ 71 кв.м., включително площта от 22,50
кв.м., показана на скицата към допълнителното заключение на в.л. Г. от 27.09.2022 год.,
заключена между букви А-Б-В-Ж-Е-Д /приподписана от съда и представляваща неразделна
9
част от настоящото решение/ и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението
върху описаната площ, както и за признаване за установено, че тази площ неправилно е
заснета в кадастралната основа в границите на собствения на ответника имот пл. № 937 в кв.
191 по плана на гр. И. от 1990 год., както и по предходните планове, вместо в границите на
собствения на ищеца имот пл. № 2443, като вярната имота граница между имотите на
страните по делото следва да минава по линията, заключена между букви А,Б,В,Ж,Е,Д,А на
същата скица, с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, като неоснователни.
Спорната площ следва да бъде индивидуализирана в диспозитива на настоящия съдебен акт
съгласно направеното уточнение на исковата молба в хода на въззивното производство, по
реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК /т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК/.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за непълнота на обжалваното
решение поради липса на произнасяне от съда по иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК на ищеца за
отмяна на н.а. № 86, дело № 326/2013 год. на нотариус с район на действие ИРС, с който
ответникът е признат за собственик на поземлен имот пл. № 937 по плана на гр. И.,
включително на спорната площ. Отправеното от ищеца искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за
отмяна на нотариалния акт, легитимиращ ответника като собственик на процесния имот, не
представлява отделен иск. Според чл. 537, ал. 2 ГПК, когато актът по чл. 537, ал. 1 ГПК
засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се
разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При
уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. В разглежданата хипотеза
предявеният иск за собственост е отхвърлен от първата съдебна инстанция. При това
положение първоинстанционният съд не е следвало да се произнася по заявеното искане за
отмяна на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост върху
процесния недвижим имот. Искането по чл. 537, ал. 2 ГПК е последица от изхода на спора за
собственост, а не отделен обективно съединен иск. Съдът дължи произнасяне единствено в
хипотезата, при която се признават права в полза на ищеца, несъвместими с
легитимиращото действие на констативния нотариален акт, притежаван от ответника. След
като е отхвърлил иска за собственост, съдът не е следвало да се произнася с отделен
отхвърлителен диспозитив по искането за отмяна на констативния нотариален акт, в който
смисъл е практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана в решение № 5 от
03.02.2016 г. по гр. д. № 3781/2015 г. на ВКС, II г. о.; определение № 388 от 28.06.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 841/2017 г., I г. о., ГК и др. В случая не са били налице процесуалните
предпоставки за произнасяне по същество по направеното искане за отмяна на констативния
нотариален акт.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
сумата 1200 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски. Съдът
намира за неоснователно възражението за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с оглед
10
фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32 от 28.07.2021 год. по гр. дело № 574/2020 год. на
И.ския районен съд, с което е съдът е отхвърлил предявените от Г. И. Л. от гр. И. срещу Б.
П. П. от гр. С. искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът
притежава право на собственост върху недвижим имот с площ 71 кв.м., представляващ
поземлен имот пл. № 2443 в кв. 191 по плана на гр. И., ведно с построената в имота
двуетажна жилищна сграда, от който имот незастроена площ от около 22,50 кв.м., показана с
червен щрих на скицата към допълнителното заключение на в.л. Г. от 27.09.2022 год.,
заключена между букви А-Б-В-Ж-Е-Д-А /приподписана от съда и представляваща
неразделна част от настоящото решение/ погрешно е заснета в кадастралната карта на гр. И.
в собствения на ответника ПИ пл. № 937 в кв. 191, вместо в границите на собствения на
ищеца ПИ пл. № 2443 в кв. 191, както и за осъждане на ответника да предаде владението на
описаната незастроена площ на ищеца, с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. И. Л. ЕГН ********** от гр. И. да заплати на Б. П. П. ЕГН **********
от гр. С. сумата 1200 лева, представляваща направените във въззивното производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11