№ 16
гр. Велико Търново, 01.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20234001000008 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна частна жалба от И. Р. И. против Определение № 457/
06.12.2022 г. по т.д. № 164/ 2021 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е оставил
без уважение молбата му за възобновяване на производството по делото. Счита
обжалвания акт за незаконосъобразен. Изразява несъгласие с указанията на съда, че
отказът за възобновяване не подлежи на обжалване, като поддържа, че редът за
обжалването му е същият като този за обжалване на определението за спиране. Излага,
че досъдебното производство, обусловило спиране на производството по т.д. № 164/
2021 г., продължава вече повече от година и половина и са налице нарушения на НПК
при извършване на разследването и драстично забавяне на същото, при което не може
да се стигне до привличане на обвиняем, внасяне на обвинителен акт и постановяване
на обвързващ съдебен акт по смисъла на чл.300 ГПК. Това правело безпредметно
изчакването досъдебното производство да бъде прекратено с акт на прокурора, който
въобще не разполагал с информация за хода на разследването, видно от съдържанието
на полученото от жалбоподателя уведомително писмо. Счита, че изчакването
приключването на производство, което няма никакви изгледи да бъде решено с
окончателен акт в близко бъдеще, за което не е ясно срещу кого и за какво
престъпление се води и са изтекли сроковете за разследването му, представлява отказ
от правосъдие и нарушава правото му на процес в разумен срок. Нямало пречка докато
изчаква изхода по преюдициалното производство гражданският съд да извърши
процесуални действия по събиране на доказателства, относими към въпроси извън
чл.300 ГПК – за обема на претърпените вреди и наличието на съпричиняване, нуждата
от които нямало да отпадне с постановяване на присъда по наказателното
1
производство и последващото извършване на които щяло да отложи решаването на
спора. Навежда доводи, свързани с основанието на чл.229 ал.1 т.5 ГПК за спиране на
гражданското производство – че следва да е налице невъзможност на съда със
средствата на ГПК да установи определени факти и е наложително постановяване на
присъда, че събраните по делото доказателствата следва да разкриват престъпни
обстоятелства, че следва да е налице пълна идентичност между предмета на двете дела.
Излага, че съдът е служебно задължен да се грижи за движението и приключването на
делата в разумен срок, поради което забавянето и незаконосъобразното развитие на
наказателното производство е проблем на гражданския съд, който поддържайки делото
спряно, цели разтоварване на доклада и графика на съответния съдебен състав. Моли
обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато с указания за
продължаване на процесуалните действия по него. Прави искане за отправяне на
преюдициално запитване до Съда на ЕС с формулирани въпроси относно
приложението на правото на ЕС.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника ЗК „Лев Инс“ АД, който счита
жалбата за неоснователна. Заема становище, че не е отпаднало основанието за спиране
на висящото дело, при което не е налице основание за възобновяване на
производството. Моли определението на ОС – Плевен да бъде потвърдено.
ВТАС, като взе предвид оплакванията в частната жалба и становищата на
страните, намира следното:
Производството пред ОС – Плевен е образувано по искова молба на И. Р. И.
против ЗК „Лев Инс“ АД по иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ. С Определение №
416/ 22.12.2021 г. производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК
до приключване на ДП № ЗМ 51/ 2022 г. на РУ на МВР – Кнежа – прок. пр. № 1860/
2021 г. на РП – Плевен. Определението е потвърдено от ВТАС по реда на
инстанционния контрол и не е допуснато до касационно обжалване съгласно
определение на ВКС. Преди спиране на делото първоинстанционният съд не е събрал
поискани от страните доказателства, като е постановил, че ще се произнесе по
направените доказателствени искания след възобновяване на производството. С молба
от 05.12.2022 г. ищецът е поискал възобновяване на производството по делото по
съображения, идентични с изложените във въззивната частна жалба. С обжалваното
определение съдът е отказал да възобнови т.д. № 164/ 2021 г., мотивирайки акта си с
висящността на наказателно производство, до приключването на което делото е спряно
и липса на правомощия на гражданския съд да се произнася по законосъобразното
развитие на същото.
Съдът в настоящия му състав намира следното: Частната жалба е процесуално
допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт –
преграждащо развитието на делото определение на съда. Разгледана по същество, тя е
2
неоснователна.
Производството по делото е спряно до настъпването на конкретно
правнозначимо обстоятелство – приключването на наказателно производство, във
връзка с което е образувано и висящо ДП № ЗМ 51/ 2022 г. на РУ на МВР – Кнежа –
прок. пр. № 1860/ 2021 г. на РП – Плевен. Това обстоятелство не е настъпило, видно от
изискваните от съда справки, приложеното уведомително писмо на РП – Плевен и
твърденията на самия ищец, при което не е възникнало основанието за възобновяване
на спряното дело. Продължителността на наказателното производство несъмнено
рефлектира върху продължителността на исковото производство с предмет
гражданските последици от виновното противоправно деяние на съответния деликвент,
което обаче не означава, че гражданският съд по някакъв начин може да въздейства
върху бързината на разследването и да контролира и преценява законосъобразността на
извършваните от органите на досъдебното производство и прокуратурата действия. В
процесуалния закон не е предвидена подобна възможност, но засегнатите от
действията по разследването лица разполагат с ефективни средства за защита на
накърнените си права, налице е ред за упражняване на контрол върху разследващите
органи и компетентнти органи, разполагащи с правомощия в тази насока. Наведените
доводи за възможността докато е висящо наказателното производство да бъдат събрани
относимите доказателства към релевантните за спора факти извън тези, касаещи
въпросите по чл.300 ГПК, принципно са основателни – наличието на основание за
спиране на гражданското производство поради преюдициално наказателно такова
представлява процесуална пречка за приключване на съдебното дирене и
постановяване на крайния съдебен акт, но не е пречка за валидно извършване на други
процесуални действия от съда и страните. Съгласно чл.17 ал.1 ГПК съдът е длъжен да
вземе становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото,
освен по въпроса дали е извършено престъпление. Тези доводи обаче е следвало да
бъдат релевирани при обжалване на постановеното от съда спиране на производството,
защото възможността да се съберат други относими към спора доказателства не е
предвидена в закона предпоставка за възобновяване на вече спряното гражданско
производство. Ако съществува опасност някое доказателство да се изгуби или
събирането му да бъде затруднено на по-късен етап, страната разполага с процесуален
механизъм за обезпечаването му. С оглед изложеното, обжалваното определение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По искането на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване до
СЕС относно тълкуване на правото на ЕС: Съгласно чл.267 §2 на ДФЕС когато въпрос
относно тълкуването или валидността на общностното право възникне пред
юрисдикция на държава членка, тя може да отправи преюдициално запитване до СЕС.
Според текста на цитираната разпоредба националната юрисдикция „може да поиска,
ако смята, че й е необходимо” преюдициално произнасяне на СЕС, което означава, че
3
съдът е свободен – напълно независим от волята на страните – да прецени дали има
съмнение относно тълкуването на приложима или относима за спора съюзна правна
норма и дали произнасянето на СЕС е необходимо за постановяване на решението му и
съответно – да отправи запитване до него. СЕС приема, че всеки съдия може сам да
тълкува съюзните норми за нуждите на правораздаването, но когато има основания да
се съмнява в тълкуването на такава норма и това съмнение не е преодоляно от
предишни решения на Съда, той следва да направи запитване до него. В случая съдът
не намира необходимост от отправяне на преюдициално запитване до СЕС, защото
ищецът оспорва съответствието с правото на Съюза на процесуални разпоредби от
национално право, за които се твърди, че засягат правото му като пострадало при ПТП
лице да получи бързо уреждане на претенцията си за обезвреда. Както бе посочено, за
да е налице необходимост от преюдициално запитване следва да е налице съмнение
относно тълкуването, приложимостта и действието на разпоредби от правото на
Европейския съюз, относими към правоотношението, с което съдът е сезиран, а
доколкото се поставя под съмнение адекватността на процесуални норми, очевидно е,
че тълкуването им няма никакво отношение към разрешаването на правния спор за
съществуване на вземане за застрахователно обезщетение от конкретен застраховател.
На второ място, СЕС има правомощие само да тълкува ДФЕС, актовете на
институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, без да може да дава насоки
за приложение на вътрешноправната уредба, до каквато последица се домогва
жалбоподателят. С оглед оплакванията му, че изчакването приключването на
наказателното производство накърнява правото му на бързо уреждане на претенцията
му, следва да се отбележи, че правото на всяка страна в съдебно производство за
разглеждане и решаване на правен спор относно неговите граждански права и
задължения в разумен срок е прокламирано в чл.6 §1 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи и има трайна и обемна практика на
ЕСПЧ по тълкуването и приложението на тази норма. Българският процесуален закон
– ГПК е съобразен с този основен принцип и урежда задължението на съда за
разглеждане и решаване на делата в разумен срок и механизми за защита срещу бавно
правосъдие, а в ЗСВ и ЗОДОВ е предвиден и ред за получаване на обезщетение за
бавно правосъдие. Липсва легална дефиниция на понятието „разумен срок“, защото не
е възможно да се определи такъв срок, относим към всички видове дела, а кой срок е
„разумен“ се определя за всеки конкретен случай съобразно фактическа и правна
сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия
носител на правото. По изложените съображения искането на жалбоподателя за
отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 457/ 06.12.2022 г. по т.д. № 164/ 2021 г. по
описа на ОС – Плевен.
Определението в тази му част подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаването му.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за отправяне на
преюдициално запитване до СЕС относно тълкуване на правото на ЕС.
Определението в тази му част не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5