Р Е Ш Е Н И Е
№ 290
01.11.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Г.
Секретар: Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Г.
административно наказателно дело № 1161/2019г. по описа на
съда и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Б.2.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, КК Слънчев бряг, к-с „Амара“, офис 1, представлявано
от управителя Камен Владимиров Ненов, подадена чрез процесуалния им
представител – адв.Ж.И. ***, със съдебен адрес:*** против Наказателно
постановление № 02-0002579 от 19.08.2019г. Директора на Д. „И.п.т.“***, с което
за административно нарушение на чл.153, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, на
основание чл.414, ал.1 от КТ, на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателното
постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени на
административно-производствените правила.
В
съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа
жалбата от името на доверителя си. Ангажират гласни доказателства.
Процесуалният
представител на ДИТ – гр.Бургас оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена
без уважение, като неоснователна, а наказателното постановление - потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни
доказателства.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната
инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Като взе
предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази закона, настоящата инстанция намири за установено от фактическа и
правна страна следното:
При
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 04.07.2019г. в
14.15 часа, в обект на контрол: снек бар „Робинзон, находящ се в гр.Несебър, ул.“М.“
**, стопанисван от дружеството-жалбоподател и на 15.07.2019г. при приключване
на проверката по документи, инспекторите в ДИТ-Бургас установили, че „Б.2.“ ООД,
в качеството му на работодател, в календарната седмица от 24.06.2019г. до
30.06.2019г. вкл., не е осигурило на С.К.Х.с ЕГН **********, на длъжност
„чистач/хигиенист“, непрекъсната седмична почивка в размер не по-малко от 36
часа, в условията на въведено със Заповед № 9 от 24.04.2019г. сумирано
изчисляване на работното време (считано от 01.05.2019г. до 30.09.2019г., с
период на отчитане два месеца). За така установеното нарушение, на
дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз основа на който е издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно
постановление е останал управителят на дружеството-жалбоподател, който е
сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата
инстанция.
Съдът, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, съобрази следното:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при
съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно
при издаване на атакуваното наказателно постановление. Описаната в акта
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени
доказателства и показанията на актосъставителя Гарина Г. Стойкова, свидетел при
установяване на нарушението. Същата установява пред съда, че лицето С.К.Х.е
била установена при проверката на 04.07.2019г. да полага труд като мияч в
кухнята. На предоставената й декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, Хаджиева
собственоръчно е декларирала, че работи в дружеството-жалбоподател от месец май
2019г., на длъжност „чистач“, с работно време от 12.00 часа до 15.00 часа и от
18.30 часа до 22.30 часа, без почивка в работния ден, с трудово възнаграждение
от 560 лева. В справката Хаджиева е посочила също, че от 05.05.2019г. до
04.07.2019г. няма
осигурена седмична почивка или почивен ден /л.12/.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелката Стоянка Хаджиева в частта им, в която същата твърди, че през
процесния период 24.06.2019г. – 30.06.2019г. е почивала по 15 минути по време
на всяка смяна и по два дни през седмицата /вторник и сряда или
сряда и четвъртък/, като заинтересована от изхода на делото. Съдът не кредитира
и представения по делото график за работа на работещите в процесния обект лица
за месец юни 2019г., тъй като същият не е бил в обекта в деня на проверката, а
е бил представен на контролните органи по повод дадените на жалбоподателя
предписания с протокол за извършена проверка № 1922399 от 23.07.2019г. /л.23-24
вкл./.
Съгласно
разпоредбата на чл.153, ал.2 от КТ, при сумирано изчисляване на
работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. По
силата на чл.414, ал.1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установява, че дружеството-жалбоподател е извършило констатираното
от контролните органи административно нарушение, като не е осигурило на С.К.Х.непрекъсната
седмична почивка в размер на не по-малко
от 36 часа в условията на въведено сумирано изчисляване на работно време.
В случая обаче не са събрани данни,
още по - малко представени доказателства от наказващия орган, че в резултат на
нарушението са настъпили каквито и да било вредни последици за работника Стоянка
Хаджиева. Последната в разпита си също не сочи за настъпили такива за нея. Не
се представиха и доказателства към момента на деянието за други нарушения на
трудовото законодателство, за които жалбоподателят е бил санкциониран с влезли в
сила наказателни постановления, поради което се приема, че настоящото нарушение
е извършено за първи път.
Предвид гореизложеното, съдът
приема, че за извършеното от „Б.2.“ ООД, в качеството му на работодател административно нарушение
по чл.153, ал.2 от КТ, са налице кумулативно предвидените предпоставки за
квалифицирането на нарушението, като маловажно такова по смисъла на чл.415в от КТ, респ. като основание за налагане на санкция по привилегирования състав на
посочената норма. В този смисъл следва да се отбележи, че в противоречие с
материалния закон административнонаказващият орган не е извършил преценката по
чл.415в от КТ, която преценка с оглед разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН
предхожда налагането на санкцията, предвидена в закона. В случая наказателното
постановление не съдържа каквито и да било съображения в тази част, които са елемент
от дължимата преценка на наказващия орган във връзка с правилното приложение на
материалния закон при налагането на предвиденото наказание, респ. имуществена
санкция. Липсата им съставлява на практика отказ да се квалифицира случаят като
маловажен, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, каквато съдът
няма пречка да извърши в рамките на настоящото съдебно производство, предвид
указанията, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г., ОСНК на
ВКС, съдържащо задължително тълкуване на закона и по аргумент от възприетото
виждане по въпроса в ТР № 3/10.05.2011 г. по тълк. н. д. № 7/2010 г., ОСК на
ВАС.
По изложените по-горе аргументи,
съдът счита, че в случаят са налице основания за приложението на разпоредбата
на чл.415в от КТ и на дружеството - жалбоподател да се наложи
предвидената в цитираната норма санкция, която да се индивидуализира в максималния
размер, предвиден от законодателя, в каквато насока следва да се измени
обжалваното наказателно постановление. Съдът счита, че така определено,
наказанието съответства на характера и степента
на обществена опасност на извършеното нарушение като деяние, и съдейства в
максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции,
залегнали в чл.12 от ЗАНН.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Наказателно
постановление № 02-0002579 от 19.08.2019г. Директора на Д. „И.п.т.“***, с което
за административно нарушение на чл.153, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, на
основание чл.414, ал.1 от КТ, на „Б.2.“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, КК Слънчев бряг, к-с „Амара“, офис 1, представлявано от
управителя Камен Владимиров Ненов, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Ж.И. ***/, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева,
като на основание чл.415в от КТ НАМАЛЯВА
наложената имуществена санкция на 300 /триста/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд-гр. Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: