№ 23467
***, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110128316 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба.
Ищците Г. З. С. и К. Г. М. твърдят, че по време на брака им, сключен на 09.07.1994 г.,
по силата на договор за покупко-продажба от 22.12.2000 г., обективиран в нотариален акт №
116, том IV, нот. дело № 819/2000 г., първият от тях е придобил 3 830/20 830 идеални части
от описаните в исковата молба поземлен имот, който към момента нa осъществяване на
придобиваната сделка представлява УПИ-I, определен за спорт и озеленяване, съгласно
строително-регулационния план, одобрен със Заповед № РД-09-50-644/09.12.1996 г. на
главния архитект на ***, целият с площ от 20 830 кв. м., кв. 5, местност „***** -****“ I-ва
част, ***, ***. Уточняват, че след изменение на регулационния план през 2005 г. от УПИ-I са
образувани УПИ-I-1602 – за спорт и озеленяване, УПИ-II-1602 – за спорт и озеленяване и
УПИ-III-1602 – за спорт и озеленяване, като с последващо изменение на плана за улична
регулация, одобрено през 2015 г., част от УПИ-I-1602 с площ от 329 кв. м., е предназначена
за улица и кръгово кръстовище, без обаче мероприятието да е реализирано, поради което
тази част от имота не е отчуждена от Столична община. Поддържат, че въз основа на
непарична вноска, извършена от **** и Г. Ю. М. в капитала на „Т. М.“ АД, ответното
дружество е придобило 17 000/20 830 идеални части от имота, което е довело до
увеличаване на капитала му, вписано с решение № 2/16.07.1999 г. по ф. д. № 6268/1997 г. по
описа на СГС. Сочат, че впоследствие по силата на договор за покупко-продажба от
26.11.2003 г., обективиран в нотариален акт № 194, том LLXLVIII, нот. дело № 3488/2003 г.,
първият ответник „Т. М.“ АД е прехвърлил на втория ответник Л. С. Н. 2 170/20 830 идеални
части от притежаваните от дружеството общо 17 000/20 830 идеални части от процесния
недвижим имот, вследствие на което обема на притежаваните от първия ответник права е
намален до 14 830/20 830 идеални части. Допълват, че въз основа на одобрени
инвестиционни проекти и разрешение за строеж № 725/19.12.2003 г. върху съсобствения на
страните поземлен имот е построен Т. комплекс, въведен в експлоатация въз основа на
разрешение за ползване № ДК-07-463/2004 г., без между съсобствениците на земята да е
учредявано право на строеж, поради което сградата също се явява съсобствена в
съотношение на притежаваните от тях квоти от съсобствеността върху терена, а именно: 3
830/20 830 идеални части – за Г. З. С. и К. Г. М. /при условията на съпружеска имуществена
1
общност/, 14 830/20 830 идеални части – за „Т. М.“ АД и 2 170/20 830 идеални части – за Л.
С. Н., при които квоти отправят искане за допускане до делба на процесните УПИ I – за
****, кв. 5 по плана на ***, м. „***** - ****“ I-ва част, с площ от 20 830 кв. м., който
съгласно скица № **** г. на СГКК – *** представлява поземлен имот с идентификатор ****,
находящ се в ***, ***, бул. „****, с площ от 20 635 кв. м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за други видове спорт, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 1602, кв. 1, парцел I, при съседи: имоти с
идентификатори: ****, ****, ****, ***, **** и ****, заедно с построената в него сграда,
която съгласно скица № 15-394213/13.04.2021 г. на СГКК – *** представлява сграда с
идентификатор ****.1, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, със застроена
площ от 2 941 кв. м., брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма, с
предназначение: спортна сграда, база, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ****
г. на Изпълнителния директор на АГКК, а съгласно разрешение за ползване № ДК-07-
463/13.12.2004 г. на ДНСК представлява „Т. комплекс с външни В и К връзки и сондажен
кладенец“, находящ се в урегулиран поземлен имот, представляващ п. I, кв. 5 по плана на
***, местност „**** – *****“. С допълнителна молба от 20.12.2022 г. ищците отправят
искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК за разпределяне ползването на част от процесния имот –
УПИ I-1602 с проектна площ от 3 800 кв. м., отразена графично в представеното от тях
мотивирано предложение за изменение на плана за регулация, съответстваща на дела им, за
периода от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното
извършване, а при условията на евентуалност за заплащане на обезщетение в тяхна полза за
ползването на частта от имота, съответстваща на дела им.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Т. М.“ АД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска за делба при твърдението, че представените 2 броя нотариални
актове № 116, том IV, нот. дело № 819/2000 г. и № 194, том LLXLVIII, нот. дело № 3488/2003
г., на които се позовават ищците, имат формален характер и не са породили целения с тях
вещно-прехвърлителен ефект. Сочи, че от външна страна те установяват наличието на
съсобственост между страните по отношение на поземлен имот с идентификатор **** при
следните квоти: 14 830/20 830 идеални части, или 71,195 % – за „Т. М.“ АД, 3 830/20 830
идеални части, или 18,387 % - за Г. З. С. и К. Г. М. /при условията на съпружеска
имуществена общност/ и 2 170/20 830 идеални части, или 10,418 % - за Л. С. Н.. Допълва, че
не е налице съсобственост и по отношение на находящата се в поземления имот сграда с
идентификатор ****.1, представляваща Т. – комплекс, както и останалите подобрения,
паркоустройствени и благоустройствени мероприятия, тъй като в действителните отношения
между страните финансирането и изграждането му заедно със съоръженията към него са
извършени изцяло със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици на
земята със средства на „Т. М.“ АД, в полза на който е издадено и разрешението за въвеждане
в експлоатация през 2004 г. Сочи, че изграденият Т. комплекс е включен в активите на
търговското предприятие на дружеството, което изцяло го управлява и стопанисва като
свой, декларирало го е пред данъчните служби и плаща данъците за него, поради което
прави възражение за придобиването по давност на същия заедно с извършените в него
подобрения – открити и покрити Т. к., както и открити места за паркиране, разположени в
незастроената част на дворното място. Допълва, че възможностите за застрояване на имот с
идентификатор **** са изчерпани, поради което обособяването на самостоятелни
урегулирани имоти за сметка на реални части от него е недопустимо, тъй като дворното
място е придобило предназначение да обслужва построения Т. комплекс. Оспорва
действието на заповед № РЛЦ20-РА-093/15.12.2020 г., тъй като не представлява
индивидуален административен акт и същата не го обвързва, отправяйки искане за
извършването от съда на косвен съдебен контрол относно нейната законосъобразност по
реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. В случай, че възражението за придобивна давност не бъде
2
уважено, счита, че делбата следва да се допусне при следните квоти: 71,195 % идеални части
- за „Т. М.“ АД, 18,387 % идеални части - за Г. З. С. и К. Г. М. /при условията на съпружеска
имуществена общност/ и 10,418 % идеални части – за Л. С. Н..
С допълнителна молба от 07.06.2022 г. ответникът „Т. М.“ АД уточнява, че предмет
на направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла придобивна давност е
не само Т. комплексът, изграден в имот с идентификатор ****, но също така и съответните
идеални части от земята, на които останалите съделители също се легитимират като
собственици, а именно: 3 830/20 830 идеални части, придобити от при условията на
съпружеска имуществена общност от Г. З. С. и К. Г. М. по силата на нотариален акт № 116,
том IV, нот. дело № 819/22.12.2000 г., както и 2 170/20 830 идеални части, придобити от Л.
С. Н. по силата на нотариален акт № 73, том I, нот. дело № 63/26.11.2003 г.
Ответникът Л. С. Н. също е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска за
делба при твърдението, че не е налице твърдяната от ищците съсобственост при посочените
квоти. Поддържа, че прехвърлителните сделки по продажба на идеални части от имот с
идентификатор ****, обективирани в цитираните нотариални актове, са само формално
извършени, поради което ищците и той самият реално никога не са упражнявали правата си
и не са имали намерението да ги своят. Сочи, че собственик на поземлен имот с
идентификатор **** и изградения в него Т. комплекс с външни връзки и сондажен кладенец,
състоящ се от основна сграда с идентификатор ****.1, отрити и закрити Т. к., както и
открити места за паркиране, разположени в незастроената част на дворното място, е
ответникът „Т. М.“ АД, тъй като всички подобрения в него са извършени за негова сметка
като част от търговското предприятие на дружеството, което изцяло го управлява и
стопанисва от момента на изграждането му през 2004 г. до настоящия момент. При
условията на евентуалност в случай, че прехвърлителното действие на извършените
продажби на идеални части, предмет на нотариален акт № 178, том LLXVII, нот. дело №
29675/2000 г. и нотариален акт № 194, том LLXLVIII, нот. дело № 3488/2003 г., бъде счетено
за валидно, счита, че делбата следва да се допусне при следните квоти: 71,195 % идеални
части - за „Т. М.“ АД, 18,387 % идеални части - за Г. З. С. и К. Г. М. /при условията на
съпружеска имуществена общност/ и 10,418 % идеални части – за Л. С. Н..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Индивидуализацията на имотите, предмет на делбата, следва да от представените по
делото скици, както следва: № **** г., № 15-394213/13.04.2021 г., разрешение за ползване №
ДК-07-463/13.12.2004 г. на ДНСК и др.
По делото не се спори, а и в идно е от представеното удостоверение за сключен
граждански брак № 039648/09.07.1994 г., съставено от ТОА „Триадица“ при СГО, че на
09.07.1994 г. ищците Г. З. С. и К. Г. М. са сключили брак помежду си.
От служебно изготвена по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. справка за семейния
статут на ответника Л. С. Н. е установява, че същият е женен считано от 10.07.2004 г., като
бракът му е първи по ред за него.
В този смисъл са и данните, удостоверени в представеното удостоверение за семейно
положение, съпруг/а и деца с изх. № 1105/21.03.2023 г., издадено от Столична община, ***,
според което семейният статут на Л. С. Н. е женен с вписана съпруга М. Г. М., като бракът
помежду им е първи по ред и същият е сключен на 10.07.2004 г.
От данните, удостоверени в представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 116, том IV, нот. дело № 819/22.12.2000 г., се установява, че **** и Г. Ю.
М. са продали на Г. З. С. 3 830/20 830 идеални части от собствения им недвижим имот,
3
представляващ парцел № 1, определен за спорт и озеленяване, съгласно строително –
регулационен план, одобрен със заповед № РД-09-50-644/09.12.1996 г. на главния архитект
на София, целият с площ от 20 830 кв. м., в кв. 5, м. „*****“, ***, ***, при съседи: от запад –
проектна улица, кв. 1, предвиден за ****; от юг и от изток – зелени площи, от север – бул.
„Н. В.“, за сумата от 47 000 лв., която продавачите са получили напълно в брой към момента
на сключване на сделката.
Видно е, че по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 34, том
I, нот. дело № 25/08.10.2001 г., на основание чл. 483 ГПК и извършена от **** и Г. Ю. М. по
реда и при условията на чл. 72 и чл. 73 ТЗ непарична вноска в капитала му, ответникът „Т.
М.“ АД е признат за собственик на 17 000/20 830 идеални части от УПИ – парцел № 1, в кв.
5, местност „****“ – „*****“, първа част, отреден за спорт и озеленяване, съгласно
застроителния и регулационен план, одобрен със Заповед № РД-09-50-644/09.12.1996 г. на
главния архитект на ***, целият с площ от 20 830 кв. м., при съседи: от запад – проектна
улица, кв. 1, предвиден за ****, от юг и от югоизток – зелени площи и от север бул. „Н. Й.
В.“.
Установява се още, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 73, том I, нот. дело № 63/26.11.2003 г. „Т. М.“ АД е продало на Л. С. Н. 2 170/20 830
идеални части от притежаваните от дружеството общо 17 000/20 830 идеални части от
недвижим имот, представляващ УПИ, находящ се в ***, целият с площ от 20 830 кв. м.,
съставляващ парцел I в кв. 5, местност „****“ – „*****“, първа част, отреден за спорт и
озеленяване, съгласно строително-регулационния план, одобрен със Заповед № РД-09-50-
644/09.12.1996 на главния архитект на ***, при съседи: от запад – проектна улица, кв. 1,
предвиден за ****, от юг и от югоизток – зелени площи, от север – бул. „Н. Й. В.“, за сумата
от 62 930 лв., която продавачът е получил напълно в брой към момента на сключване на
сделката.
Представен е още договор за осигуряване на платено паркиране в границите на имот
от 01.12.2014 г., сключен между „Т. М.“ АД, Г. З. С., К. Г. М. и Л. С. Н., в качеството им на
съсобственици и представители на „Т. К.“, от една страна и **** (България) ЕАД, от друга
страна, по силата на който „Т. к.“ предоставя на банката възможността за временно и
възмездно ползване на 30 броя собствени паркоместа на територията на Т. клуб „М.“, а
именно: в УПИ I – за спорт и озеленяване, кв. 5, с площ от 6 960 кв. м. и в УПИ VII – за
спорт и озеленяване, кв. 5, с площ от 6 960 кв. м., находящи се в ***, местност „****“ –
„*****“, първа част, които са образувани от бивш УПИ, находящ се в ***, кв. „Лозенец“,
целият с площ от 20 830 кв. м., съставляващ парцел I в кв. 5, местност „****“ – „*****“,
първа част, отреден за спорт и озеленяване, срещу което банката заплаща възнаграждение.
Изрично в договора се предвижда, че собствеността на „Т. К.“ върху имота произтича от
нотариален акт № 34, том I, нот. дело № 25/08.10.2001 г., нотариален акт № 116, том IV, нот.
дело № 819/22.12.2000 г. и нотариален акт № 73, том I, нот. дело № 63/26.11.2003 г., както и,
че представителите на „Т. К.“ са съсобственици на имота в следното съотношение: 14 830/20
830 идеални части – за „Т. М.“ АД, 3 830/20 830 – идеални части – за Г. З. С. и К. Г. М. и 2
170/20 830 идеални части – за Л. С. Н., като дължимата сума за ползването на имота банката
превежда в полза на всеки от съсобствениците по посочените в договора банкови сметки
съгласно собствените им идеални части. Според клаузите на договора същият е сключен за
срок от 5 години считано от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г., като с 2 броя анекси към него
съответно от 15.08.2018 г. и от 03.01.2020 г. в предметния му обхват са включени
допълнително още 42 паркоместа и срокът му е удължен до 31.12.2025 г. Видно е, че от
името на „Т. К.“ анексите към договора от 01.12.2014 г. също са подписани от
представляващия „Т. М.“ АД, Г. З. С., К. Г. М. и Л. С. Н..
Съгласно удостоверение с изх. № 70-00-951/11.10.2004 г., издадено от Столична
община, дирекция „***“, като възложители на обект „Т. Кломплекс с канализационна мрежа
4
и сондажен кладенец“, находящ се в ***, бул. „Н. В.“, местност „****“ – „*****“, част първа,
кв. 5, УПИ I, кад. лист № 499 и 523 в имот с пл. № 1602, са посочени „Т. М.“ АД, Г. З. С., К.
Г. М. и Л. С. Н..
Установява се още, че за извършения строеж „Т. Комплекс с външни В и К връзки и
сондажен кладенец“, находящ се в урегулиран поземлен имот, представляващ част първа, кв.
5 по плана на ***, местност „****“ – „*****“, с възложител „Т. М.“ АД е издадено
разрешение за ползване № ДК-07-463/13.12.2004 г. на ДНСК.
По делото е изслушано и прието и заключение по съдебносчетоводната експертиза,
която след извършена проверка в счетоводството на ответника „Т. М.“ АД и данъчната
служба на Столична община, *** е констатирала, че в счетоводните си данни дружеството е
заприходило по сметка № 201 „Земя, терени“ - поземлен имот – „****“ с дата на
придобиване – 16.07.1999 г. и балансова стойност – 432 443 лв., по сметка № 203 „Сгради
конструкции“ – 1/ сграда Т. – комплекс М. с дата на придобиване – 13.12.2004 г., балансова
стойност – 2 818 222,36 лв., начислена амортизация – 1 758 674,13 лв. и остатъчна стойност
– 1 059 548,23 лв., 2/ паркинг – Т. - комплекс М. с дата на придобиване – 13.12.2004 г.,
балансова стойност – 56 730,36 лв., начислена амортизация – 11 535,10 лв. и остатъчна
стойност – 45 195,26 лв., 3/ зала 2 – сезонно покритие за к. с дата на придобиване –
23.04.2018 г., балансова стойност – 955 910,47 лв., начислена амортизация – 100 063,04 лв. и
остатъчна стойност - 855 847,43 лв. и 4/ трибуни на спортен комплекс с дата на придобиване
– 31.05.2020 г., балансова стойност – 64 721,56 лв., начислена амортизация – 1 510,18 лв. и
остатъчна стойност - 63 211,38 лв., или за „Сгради и конструкции“ общо заприходени – 3 895
584,75 лв., амортизации – 1 871 782,45 лв. и остатъчна стойност – 2 023 802,30 лв., а за
„Съоръжения“ в т. ч. автомат за паркинг, телефони, производствени машини, касови
апарати, компютърна техника, услуги, автомобили, офис обзавеждане и програмни продукти
обща остатъчна стойност - 103 508,13 лв., като констатациите си в тази насока вещото лице е
формирало въз основа на данните от инвентаризационен опис на „Т. М.“ АД, представляващ
приложение № 1 към експертизата. Изяснява се още, че строителството на сгради,
съоръжения, благоустройствени и паркоустройствени мероприятия в т. ч. и открити и
закрити *** к. е финансирано от „Т. М.“ АД чрез договор за банков кредит от 05.05.2004 г.,
сключен с **** (България) ЕАД, чийто правоприемник е *** B. V. Според експертизата
ответното дружество е извършвало текущи ремонти, които са отнесени към разходи с
извънреден характер, като начислените амортизации са в размер на 2 821 лв. При извършна
проверка в данъчната служба вещото лице е констатирало, че на основание декларация за
придобиване с вх. № 3526/05.07.2010 г. на името на „Т. М.“ АД е открита данъчна партида,
по която са начислени данък за придобиване, данък – сгради и такса – битови отпадъци,
които са заплатени от дружеството, както следва: 6 339,78 лв. – начислени данък – сгради и 6
332,75 лв. – заплатени и 8 563,83 лв. – начислени такса – битови отпадъци и 8 557,62 лв. –
заплатени. По време на изслушването си в открито съдебно заседание експертизата
обобщава, че в рамките на проверявания период данъците за декларираните имоти са изцяло
заплатени от „Т. М.“ АД.
За изясняване на спора от фактическа страна, в частност за надлежно
индивидуализиране на предмета на делбата, по делото е изслушано и заключение по
съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице С. С., която след изследване на
писмените доказателства по делото, извършен оглед на място и проследяване на
регулационния статут на поземлен имот с идентификатор ****, е установила, че
понастоящем поземлен имот с идентификатор **** обхваща имоти от предходни
регулационни планове, както следва: УПИ I-1602, отреден за спорт и озеленяване, УПИ VII-
1602, отреден за спорт и озеленяване и УПИ VIII-1602, отреден за спорт и озеленяване, кв. 5
от регулационния план на местност „****“ – „*****“, част първа, одобрени със Заповед №
РД-09-50-644/09.12.1996 г., Заповед № РД-09-50-255/30.03.2001 г., Заповед № РД-09-
333/19.12.2005 г. и Решение № 782 по Протокол № 25/08.12.2016 г. на СОС, както и, че
5
действащият подробен устройствен план (ПУП) не е приложен в одобрените кадастрални
карти и регистри, поради което разделянето му на място на три отделни имота не е
осъществено. Според вещото лице трите урегулирани поземлени имота по предходните
регулационни са нанесени в кадастралната карта като един общ имот с идентификатор ****,
който е идентичен с този, описан в представените от ищците с исковата молба 3 броя
нотариални актове. При огледа си на място експертизата е констатирала наличието на
разположени в имота двуетажна сграда с идентификатор ****.1, която се използва за
спортни цели и отдих, в която се намират офисни помещения, магазини, изложбена част,
лоби бар, Т. зали, обслужващи помещения и др. и съоръжение – покрит балон с площ от 1
250 кв. м., който се използва за спортни цели, като е възприет краен извод, че двата обекта са
разположени в края на имота, поради което не са функционално обвързани и могат да се
използват самостоятелно, тъй като не са долепени един до друг. По време на изслушването
си в открито съдебно заседание на 27.10.2022 г. вещото лице обобщава, че регулацията не е
приложена, както и, че част от имота е отреден за улица, без обаче да е изследвала въпроса
приложена ли е уличната регулация или не.
По делото е изслушано и прието и допълнително заключение по съдебно-
техническата експертиза, изготвено от вещо лице И. Ш., която след проверка в СГКК – *** е
установила, че съгласно действащия регулационен план на местност „****“ – „*****“ – част
I, одобрен със Заповед № РД-09-333/19.12.2005 г. и Решение № 782 по Протокол №
25/08.12.2016 г. на СОС за поземлен имот с идентификатор **** са предвидени УПИ I-1602,
отреден за спорт и озеленяване, УПИ VII-1602, отреден за спорт и озеленяване и УПИ VIII-
1602, отреден за спорт и озеленяване в кв. 5, като част от него (329 кв. м.) попада в
разширението на кръстовището на бул. „Н. Й. В.“ и ул. „****, без обаче уличната регулация
да е приложена. При огледа си на място експертизата е констатирала, че имотът
представлява Т. комплекс, като освен сграда с идентификатор ****.1, са изградени още 3
броя открити Т. к. с размери 20,50 м./37,00 м., 18,50 м./34,00 м. и 18,50 м./34,00 м. с обща
площ от 2 354 кв. м., както и зала тип балон с 3 броя Т. к. с размери от 36,00 м./56,00 м., с
площ от 1 960 кв. м., обособени са паркоместа за посетители на комплекса с площ от 400 кв.
м., изградени са пешеходни алеи за достъп до съоръженията и е извършено озеленяване, а
върху част от него от 5 700 кв. м. няма изградени съоръжения и тя се ползва за паркинг с
настилка от чакъл. Допълнителната експертиза обобщава, че между изградените съоръжения
и земята, върху която се намират, липсва функционална връзка, мотивирайки се по време на
изслушването си в открито съдебно заседание на 05.10.2023 г., че спортните съоръжения не
са трайно прикрепени към земята.
На следващо място по делото е изслушана и приета още и съдебно-оценителна
експертиза, изготвена от вещо лице А. Х., която след извършен оглед на място с цел
запознаване с характеристиките на изследвания обект и възприемане за относим на
сравнителния пазарен метод, в основата на който стои сравнението на оценявания имот с
други подобни такива на пазара, е определила среден пазарен наем за ползване на всеки
един отделните обекти в него, а именно: 80 943,00 лв. – за двуетажната сграда със застроена
площ от 2 941 кв. м., 17 981,00 лв. – за масивната спортна зала (тип балон) с площ от 1 960
кв. м., 13 812,00 лв. – за откритите спортни терени – 3 броя Т. к. с площ от 2 354,00 кв. м., 23
031,00 лв. – за паркинга с площ от 6 100,00 кв. м., 5 162,00 лв. – за свободните зелени площи
с площ от 6 946,00 кв. м., при което е обобщила, че общият среден пазарен наем за ползване
на Т. комплекса и съоръженията в него като цяло към момента на изготвяне на заключението
възлиза на 140 929,00 лв. По време на изслушването си в открито съдебно заседание на
01.02.2024 г. вещото лице изяснява, че набавянето със сравнителни оферти е значително
затруднено, тъй като такъв род обекти не съществуват в България и на Балканския
полуостров, както и, че при определяне на крайната оценка е отчетено предназначението на
комплекса – за спортни цели.
Въз основа на допуснатата повторна съдебно-техническа експертиза, изготвена от
6
вещо лице П. Г., по делото се изяснява, че в процесния имот са разположени 1/ двуетажна
сграда със смесена конструкция, в която са разположени дневна, ресторант, магазин, стая за
управител, рецепция, бар – обслужване, детска стая, рецепция – спа, скуош, аеробика,
фитнес, съблекалня жени, съблекалня мъже, умивалня и WC, душове, сауна с предверие и
душ, спа, солариум, масаж, складове, машинно помещение, кухня, бар, WС, WC-инвалиди,
котелно, електрическо табло, паркинг за 20 коли, два коридора, две помещения за чистачка,
(хигиенист), 2/ зала № 2 със смесена конструкция с 30 осветителни тела и разположени във
вътрешността три игрални полета за Т., 3/ спортни съоръжения (три външни Т. к.) с посипка
от ситно натрушени тухли и керемиди (червен клей) и осветителни тела около тях, както и
изградени в комплекса линейни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията,
електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, възможност за интернет
третиране на отпадъците (управление на отпадъците), геозащитна дейност (насадени
дървета и храсти и затревени площи), възприемайки се крайният извод, че е налице
функционална обвързаност между двуетажната сграда, в която се намира зала № 1, зала № 2,
откритата спортна площ за Т. на корт с трибуни, стоманобетонните бункери, откритите и
покрити паркинги, двата двойни входа, контролирани с бариера, благоустрояването и
озеленяването, инженерните мрежи и земята, върху която се намират.
От допуснатата повторна съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещо лице П.
Г., в основата на която стои методът на приходите в частта му за дисконтирани парични
потоци като техника за оценяване в т. ч. и прилагане на сложна лихва, но при съобразяване
на балансовата стойност на отделните обекти в изследвания имот, по делото се установява,
че общият среден пазарен наем за ползване на Т. комплекса и съоръженията в него като цяло
към момента на изготвяне на заключението възлиза на 54 889 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ****, В. М. Д.,
Ст. К. К., Св. Б. М., Ив. Ив. Б. и Ив. М. Д..
Свидетелката Ю. Б. разказва, че идея на семейството е било да се закупи земя, където
да се вложат средствата, спечелени от участия в международните турнири, изграждайки на
нея Т. – комплекс. Заявява, че за целта Столична община е определила и предоставила терен
на хубаво място в ***. Сочи, че Г. е част от семейството още от 1990 г., считано от когато
живее с нейната дъщеря К., а през 1994 г. двамата са сключили брак. Уточнява, че дълги
години цялото семейство в т. ч. и Г. са пътували по различни турнири, на които са участвали
нейните дъщери Е., К. и М. и всичко се е правило съвместно. Конкретно за Г. си спомня, че
той е поел ръководството на голяма част от дейността, като по негова инициатива са му
прехвърлени около 3 800 дка от земята, а след известно време пак по негово настояване част
от земята е прехвърлена и на другия зет Л., но този път от страна на АД-то. Разказва, че
прехвърлителните сделки са извършени под предлог, че по този начин максимално ще се
усвоят параметрите на застрояване в целия имот, но впоследствие са възникнали
административни пречки за строеж в този район, поради което тези намерения не са се
реализирали. Свидетелката завява, че дори е забравила за съставянето на нотариалните
актове, с които са извършени прехвърлителните сделки в полза на Г. и Л., отричайки да е
получавала пари от своите зетьове, обобщавайки, че на децата си само е давала.
Свидетелката отрича Г. и К. да са участвали с парични средства при закупуване на земята,
както и, че не е поискала връщане на прехвърлените части след като се е разбрало, че е
наложена забрана да се строи, тъй като предприятието е работило като едно цяло както за
дружеството, така и за семейството. Допълва, че решенията във връзка с изграждане и
управление на комплекса са се взимали съвместно от цялото семейство, което е имало
ролята и на управителен орган на дружеството, доколкото част от него е била както самата
тя, така и Г., който също е бил изпълнителен директор.
Свидетелят В. Д. разказва, че с г-н Н. се познава от 90-те години, тъй като двамата са
7
били съученици, а в периода от 2005 г. до 2009 г. е бил негов и на дружествата, в които той и
семейството му са имали участие, обслужващ юрист, в т. ч. и на „Т. М.“ АД. Заявява, че в
това си качество е взел участие при изготвяне на документите по отпускане на банков
кредит за изграждане на комплекса, когато му е направило впечатление, че имотът е
съсобствен между дружеството и други лица, при което му е обяснено, че това е само
формалност. Сочи, че е запознат с нотариалните актове за собственост, с които в полза на Л.
Н. и Г. С. са прехвърлени идеални части, но при проведени разговори с тях е разбрал, че
сделките се считат за чиста формалност, поради което не са ги възприемали като да са
породили правен ефект. Според свидетеля банката също е била уведомена, че имотът не е
собственост изцяло на дружеството, в полза на което е отпуснат заемът за изграждане на
комплекса, без да му е известно някой да е получавал пари по сделките. От проведените
разговори с Г. свидетелят е разбрал за намеренията му да реализира максимално
строителните показатели на парцела, които обаче не са се реализирали. Сочи, че лично е
участвал в преговори с инвеститори, без да е обсъждано кой ще бъде собственик на сградите
и какво ще бъде разпределението им, но те винаги са протичали с участието на Т. К.. Според
свидетеля извършените прехвърлителни сделки са израз на проявен от страна на свекърите
жест към съпрузите на дъщерите им с цел сплотяване на семейството.
Свидетелят Ст. К. разказва, че лично се познава с всички членове на семейство М.,
тъй като считано от 2002 до настоящия момент осъществява счетоводната дейност на „Т. М.“
АД чрез своя външна фирма. Заявява, че инициативата за изграждане на Т. – комплекса
принадлежи на цялата фамилия, като самата идея е реализирана през 2001 г., 2002 г. и 2003 г.
чрез средства на АД-то, получило банков кредит през 2004 г. от **** (България)“ АД, който
е изплатен изцяло от дейността на дружеството. Без да си спомня конкретни периоди от
време, свидетелят заявява, че последващите инвестиции, свързани със закупуване на
оборудване, изграждане на трибуни, ремонти, външни к., паркинг и парково устройство
също са направени от дружеството, разполагащо със собствен персонал (около 4-5 човека),
чрез който посочените дейности се осъществявали. Допълва още, че външните трибуни на
к.те, шатрата – зала № 2, паркингът, преустройството на фоайето на комплекса,
изграждането на бара също са извършени от дружеството, което според него организира
цялостното стопанисване и експлоатация на обектите в комплекса. По време на работа с
документите свидетелят е установил, че земята е съсобствена между няколко лица, което е
станало повод да разговаря с Г. С., който е бил запознат с проблема. Впечатленията му са, че
се касае за нещо общо, а не за собственост на различни лица, тъй като семейството е едно
цяло. Сочи, че Г. никога не е манифестирал права и през цялото време членове на
семейството не са имали и изразявали претенции към земята и комплекса.
Свидетелката Цв. М. разказва, че е един от първите управители на комплекса, поради
което го познава от момента на създаването му в края на 2004 г. Уточнява, че за период от
около 14 месеца нейните функции са били свързани предимно с управление на персонала –
около 30-40-45 човека, имуществото и договорите, като ежедневно е присъствала на място
заедно с г-жа Б., която е била другият човек, който е ръководил дейността на комплекса и
също е била непрекъснато там. Описва фактическото положение в комплекса, в който е
имало 4 закрити Т. к. в залата, които съществуват и понастоящем, 6 открити Т. к., заедно с
фитнес зала, СПА, рецепция, ресторант, кафене, парк. Свидетелката отрича да са
предявявани собственически претенции, формирайки впечатление, че става въпрос за
семейно притежание, за което са се грижили всички членове на семейството на г-жа Б..
Уточнява, че познава всичките дъщери, както и Г. и Л., без да знае някой от тях да е
предявявал собственически претенции. Разказва, че непосредствено е комуникирала с г-жа
Б., която я е уведомявала какво е решило семейството след поредната им среща на
определени интервали от време. Допълва, че приходите на К. остават за издръжката му, без
да знае семейството също да се е издържало от тях. Уточнява, че впечатленията си е
формирала както като служител в К., така и като родител, тъй като до 16-17-годишна
8
възраст нейният син е тренирал Т., поради което е посещавала комплекса по няколко пъти
седмично, а освен това е била на работа там и в периода от 2017 г. до 2019 г., когато е била
координатор на школата. Освен дружеството, свидетелката не е останала с впечатление, че
някой друг е собственик на комплекса.
Свидетелят Ив. Б. разказва, че познава семейство М., тъй като през 2015 г. е постъпил
на работа в дружеството като изпълнителен директор, като за период от 4 години е
формирал впечатления относно начина на структуриране на собствеността. Сочи, че е бил
отговорен за дружеството – „Т. М.“ АД, а семейство М. са били собствениците, тъй като по
това време членовете му са били част от съвета на директорите в т. ч. г-жа Б., г-н М., който
не е сред живите, М. М., К. М., Г. С., Л. Н.. Впечатленията на свидетеля са, че Г. С. и Л. Н.
разполагат с дял, тъй като тяхното съгласие е било необходимо при сключване на договори
за наем на паркоместа. Обобщава, че е работил в много добра среда, без да разграничава под
една или друга форма отделните членове на семейство М., които е възприемал като свои
началници и собственици на целия спортен бизнес – семеен спортен център. Допълва, че по
време на престоя си там не е възприел възникване на спорове относно собствеността върху
оборудване, земя, обекти и др.
Свидетелят Ив. Д. разказва, че в периода от 2020 г. до 2022 г. е бил технически
директор на комплекса и в това си качество е възприел, че негови собственици са цялата
фамилия М. – М., К., Е., без да знае кой с какъв дял разполага. Според свидетеля нещата са
били общи, без някой да е имал собственически претенции, като по време на работата си там
той е комуникирал с всички – управителя, изпълнителния директор и членовете на
семейството.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза са
съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на
делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена
тежест на съделителя, предявил иска.
В случая, с оглед изложените с исковата молба фактически твърдения, обосновавайки
наличието на съсобственост между тях и ответниците „Т. М.“ АД и Л. С. Н. по отношение на
делбените имоти, ищците Г. З. С. и К. Г. М. се позовават най-напред на представените от тях
3 броя нотариални актове съответно от 22.12.2000 г., от 08.10.2001 г. и от 26.11.2003 г., като
анализирайки удостоверените в тях данни, съдът приема, че принципно всеки един от тях
представлява годно придобивно основание за насрещната страна по обективираните в тях
сделки. Нещо повече, с оглед констатацията, възприета от изслушаната по делото и приета
без оспорване от страните в тази част основна съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещо лице С., че парцел № 1, целият с площ от 20 830 кв. м., кв. 5, местност „*****“, ***,
***, изцяло съответства на поземлен имот с идентификатор ****, а и предвид липсата на
данни по делото за настъпването впоследствие на юридически факти, довели до промяна в
правата върху имота, предмет на сделките, съдът намира, че в случай на съобразяване на
вещно-прехвърлителното действие на всяка една от сделките, би се достигнало до
обоснован правен извод относно наличието на съсобственост между страните при
посочените квоти, в какъвто смисъл са и доводите на ищците.
Ето защо, с оглед изрично заявеното ответниците „Т. М.“ АД и Л. Н. възражение
относно действителността на част от тях – двете сделки за покупко-продажба, обективирани
в представените 2 броя нотариални актове съответно от 22.12.2000 г. и от 26.11.2003 г.,
обосновано с твърдението, че от външна страна страните по тях не са имали за цел
9
настъпване на вещно - прехвърлителното им действие, най-напред следва да се извърши
преценка в тази насока, като се обсъди така направеното оспорване от тяхна страна.
При привидния договор волеизявленията на страните по него се правят симулативно,
а действителната им обща воля е изобщо да не се създава облигационна връзка (абсолютна
симулация), или да се сключи друг договор, различен от привидния (относителна
симулация). В настоящия случай, доколкото от страна на ответниците се твърди, че
оспорените сделки са само формално сключени, без страните по тях да са имали за цел
настъпване на правните им последици, съдът приема, че се касае за заявено от тях
възражение за абсолютна симулация по отношение двата договора за покупко-продажба,
обективирани в двата нотариални акта съответно от 22.12.2000 г. и от 26.11.2003 г.
Привидността на сключената сделка може да бъде разкрита чрез писмен документ,
свидетелстващ за това – обратно писмо (contra letter). Изискването за представяне на такова
обратно писмо важи само за страните по привидната сделка и за техните правоприемници.
Такова не се изисква, когато искът се предявява от лица, чиито интереси сделката накърнява,
включително и наследниците на праводателя по нея – арг. чл. 165, ал. 2 ГПК. В тежест на
страната, която се позовава на симулацията, е да докаже, че страните, които са участвали в
договора, не целят пораждане на правните му последици, в какъвто смисъл са и указанията,
дадени на ответниците в открито съдебно заседание на 02.02.2023 г. В случая, прави
впечатление, че насрещни страни по една от оспорените сделки – тази от 26.11.2003 г., са
именно „Т. М.“ АД и Л. Н., поради което в този случай нейната привидност следва да бъде
разкрита посредством писмен документ, свидетелстващ за това – обратно писмо (contra
letter), какъвто обаче те не представят. Нещо повече, договорът за покупко-продажба е
формален, двустранен, възмезден и каузален договор, като задължения възникват за всяка
една от страните по него, за продавача - да прехвърли собствеността, а за купувача - да
заплати продажната цена. В случая, с представените нотариални актове за покупко-
продажба съответно № 116, том IV, нот. дело № 819/22.12.2000 г. и № 73, том I, нот. дело №
63/26.11.2003 г. се доказва, че е спазена формата, изискуема за извършената сделка. Наред с
това, спазени са и изискванията за съдържанието на всяка от сделките, а именно:
волеизявленията на страните по повод вещта, предмет на сделката, както и продажната цена
за тях. По делото не са представени доказателства, които да установяват, че страните по
двете оспорени сделки не са имали за цел настъпване на вещно-прехвърлителното им
действие. Точно обратното от показанията на свидетелката Ю. Б., която непосредствено е
участвала на страната на продавач във всяка една от тях - в единия случай в лично качество
заедно със съпруга си Г. М., а в другия случай в качеството си на изпълнителен директор на
„Т. М.“ АД, безспорно се установяват обстоятелствата, които са я мотивирали да се
разпореди със съответна идеална част от делбения имот в полза на Г. С. и Л. Н., а именно: за
да се постигне максимално усвояване на параметрите на застрояване в целия парцел, което
изключва възможността волята на страните по договорите за покупко-продажба да не е била
те да породят вещно-прехвърлителното си действие. На следващо място, макар да няма
конкретно наведен от тяхна страна довод в тази насока, следва да се отбележи, че
евентуално неплащане на продажната цена, каквото ответниците се домогват да установят с
оглед част от поставените от процесуалните им представители въпроси към допуснатите им
свидетели, също не води до нищожност на сделката, а може да послужи само като индиция
за това, че не е имало обща воля за възникване на задължението. Тази индиция обаче, сама
по себе си не може да опровергае доказателствената сила на нотариалните актове за
покупко-продажба от 22.12.2000 г. и от 26.11.2003 г., във всеки от които изрично е
удостоверено, че в деня на изповядване на сделката продажната цена е била изплатена
напълно и в брой. В тежест на ответниците „Т. М.“ АД и Л. Н. е с всички доказателствени
средства да установят при условията на пълно и главно доказване, че така направеното
изявление пред нотариуса от продавача и купувача по сделката, скрепено с подпис на тези
съконтрхенти не отговаря на действителността и не отразява тяхната действителна воля. В
10
случая, по делото не са събрани категорични доказателства, от които да се направи извод, че
не е налице заплащане на продажната цена по всеки един от двата договора за покупко-
продажба, като категорични данни в тази насока не могат да се извлекат само въз основа на
разказаното от свидетелката Б., която е отрекла заплащането на продажната цена по
процесните договори за покупко-продажба, доколкото данни в тази насока не се извличат и
въз основа на показанията на свидетеля В. Д., който единствено е посочил, че няма
информация дали някой е получавал пари по сделките, като констатацията му, че се касае за
жест на Ю. Б. към своите зетьове, отразява негова субективна оценка, която обаче не
обвързва настоящия съдебен състав. Нещо повече, дори да се възприемат еднозначно
показанията на свидетелката Б. в частта, в която е отрекла да е давала пари на децата си и
хипотетично да се приеме, че продажната цена не е била заплатена, то това не води до пряк
извод, че двете сделки имат симулативен характер. Това е така, тъй като обстоятелството
дали уговорената в договора цена е била реално заплатена от купувача в полза на
прехвърлителя е въпрос, свързан с изпълнението на едно валидно възникнало облигационно
задължение, но не и с твърдяната симулация поради привидност на отделните договори за
покупко-продажба. На следващо място съдът намира за необходимо да отбележи, че само по
себе си заявеното от ответниците в хода на процеса оспорване относно действителността на
двете сделки за покупко-продажба, обективирани в нотариалните актове съответно от
22.12.2000 г. и от 26.11.2003 г., обосновано с твърдението, че от външна страна страните по
тях не са имали за цел настъпване на вещно - прехвърлителното им действие, е в пълно
противоречие с предшестващото им поведение, изразяващо се във встъпването от тяхна
страна заедно с Г. З. С. и К. Г. М. в договорна обвързаност с **** (България) ЕАД по силата
на сключения договор за осигуряване на платено паркиране от 01.12.2014 г. Изрично в
съдържанието на договора е отразено, че съсобственици на процесния имот са съделителите
по настоящото дело, като са посочени и придобивните основания, от които черпи правата си
всеки един от тях, сред които са и оспорените 2 броя нотариални актове за покупко-
продажба съответно № 116, том IV, нот. дело № 819/22.12.2000 г. и № 73, том I, нот. дело №
63/26.11.2003 г. Отразен е и притежаваният от отделните съсобственици на земята обем от
правата им, а именно: 14 830/20 830 идеални части – за „Т. М.“ АД, 3 830/20 830 идеални
части – за Г. З. С. и К. Г. М. и 2 170/20 830 идеални части – за Л. С. Н., като всяко едно от
посочните лица е положило подписа си от името на Т. К., което оспорващите лица „Т. М.“
АД и Л. Н. не биха сторили в случай, че са считали, че част от описаните в договора
нотариални актове не са породили вещно – прехвърлителното си действие, както се
поддържа от тях настоящия процес, още повече, че според клаузата на чл. 7 от договора
размерът на получаваното от всеки един от тях възнаграждение съответства на
притежаваните идеални части, а това означава, че те биха имали интерес да оспорят
участието в сделката на лицата, за които са считали, че не са собственици, доколкото в този
случай ще имат право на по-голямо възнаграждение, което обаче не са сторили. Ето защо,
противно на възраженията на ответниците, съдът приема, че оспорените от тях
прехвърлителни сделки, обективирани в процесните 2 броя нотариални актове за покупко -
продажба съответно № 116, том IV, нот. дело № 819/22.12.2000 г. и № 73, том I, нот. дело №
63/26.11.2003 г., нямат симулативен характер, поради което на основание чл. 179, ал. 1 ГПК
се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила относно собствеността върху
посочения в тях обект, поради което последиците от удостоверените в тях прехвърлителни
сделки следва да бъдат съобразени. В случая, макар страна по договора за покупко –
продажба от 22.12.2000 г. да е единствено ищецът Г. З. С., по делото не се спори, че към
момента на осъществяване на придобивната сделка той е бил в брак с К. Г. М., сключен на
09.07.1994 г., за което свидетелства обсъденото по-горе удостоверение за граждански брак №
039648/09.07.1994 г., а това означава, че закупените от него 3 830/20 830 идеални части от
имота двамата са придобити от двамата при условията на съпружеска имуществена общност
– арг. чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм., но действащ към релевантния период/. Следователно, с
11
оглед установената въз основа на заключението по основната съдебно-техническа
експертиза идентичност на процесния имот с описания такъв във всеки един от обсъдените
по-горе нотариални актове, на които се позовават ищците, съдът намира, че между Г. З. С. и
К. Г. М., от една страна, и „Т. М.“ АД и Л. С. Н., от друга страна, действително е възникнало
и към настоящия момент все още съществува състояние на съсобственост по отношение на
процесния УПИ I – за ****, кв. 5 по плана на ***, м. „***** - ****“ I-ва част, с площ от 20
830 кв. м., който съгласно скица № **** г. на СГКК – *** представлява поземлен имот с
идентификатор ****, находящ се в ***, ***, бул. „****, с площ от 20 635 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за други видове
спорт, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1602, кв. 1, парцел I, при
съседи: имоти с идентификатори: ****, ****, ****, ***, **** и ****, при твърдяните от
страните квоти. Тук само за процесуална яснота съдът намира за необходимо да отбележи, че
заявеното от ответника „Т. М.“ АД едва с допълнителната молба от 13.06.2022 г. уточнение
относно предмета на направеното от него с отговора на исковата молба възражение за
изтекла придобивна давност по отношение на съответно на 3 830/20 830 идеални части,
както и на 2 170/20 830 идеални части от поземлен имот с идентификатор ****,
съответстващи на дяловете на останалите съделители в процеса, е преклудирано и не следва
да се разглежда, тъй като не е направено в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В случая, при
внимателно проследяване на съдържанието на отговора на исковата молба става ясно, че
своевременно заявеното с него възражение за изтекла придобивна давност касае единствено
построения в имот с идентификатор **** Т. комплекс с външни връзки и сондажен
кладенец, състоящ се от основна сграда с идентификатор ****.1 и останалите подобрения в
него – открити и закрити Т. к., както и открити места за паркиране, разположени в
незастроената му част, но не и самото дворно място, като оспорванията относно липсата на
съсобственост по отношение на него се основават единствено въз основа на твърдението, че
обсъдените по-горе договори за покупко – продажба съответно № 116, том IV, нот. дело №
819/22.12.2000 г. и № 73, том I, нот. дело № 63/26.11.2003 г. имат симулативен характер,
което съдът счете за недоказано, но не и, че дружеството го е придобило по давност,
упражнявайки фактическа власт върху него през определен период от време. Както се
посочи по-горе, разширяването на предмета на това възражение е направено едва с
допълнителната молба от 13.06.2022 г. след изготвяне на проекта за доклад по делото,
поради което този процесуален пропуск на страната не може да бъде саниран и тя следва да
понесе последиците на чл. 133 ГПК. В случая, този извод на съда не се опровергава с оглед
своевременно заявеното с отговора на исковата молба от ответника Л. Н. възражение за
изтекла придобивна давност по отношение на поземлен имот с идентификатор ****,
обосновано с твърдението, че „Т. М.“ АД е негов изключителен собственик, наред с
построения отгоре Т. комплекс, тъй като няма процесуален ред, по силата на който той да
упражни това процесуално право вместо другия ответник по делото „Т. М.“ АД. Нещо
повече, дори да се приеме, че възражение с такъв предмет също следва да бъде предмет на
разглеждане, до какъвто извод настоящият състав не достигна, то би било неоснователно с
оглед съдържанието на вече обсъдения по - горе договор за осигуряване на платено
паркиране от 01.12.2014 г. и анексите към него, в които е отразено, че съсобственици на
дворното място са всички съделители по настоящото дело, а не само „Т. М.“ АД, което
изключва евентуално явно и непрекъснато владение на идеалните части на останалите
съсобственици, както и външно обективирано пред трети лица намерение да ги свои от
страна на дружеството. Точно обратното, участвайки като страна по договора, всеки един от
съсосбтвениците ясно и недвусмислено е обективирал собственическите си права върху
съответната идеална част от имота, предмет на договора, която му принадлежи.
Ето защо, съдът приема, че страните по настоящото дело се легитимират като
съсобственици на процесния поземлен имот с идентификатор **** при следните квоти, а
именно: 3 830/20 830 идеални части – за Г. З. С. и К. Г. М. (при условията на съпружеска
12
имуществена общност), 14 830/20 830 идеални части – за „Т. М.“ АД и 2 170/20 830 идеални
части – за Л. С. Н., в каквато насока са и поддържаните в хода на процеса твърдения, като
при този правен извод на по-нататъшно изследване подлежи въпросът дали такова състояние
на обикновена дялова съсобственост е налице и по отношение на разположената върху него
двуетажна сграда с идентификатор ****.1.
В случая, по делото се установява, че последната е изградена в периода от 2001 г. до
2004 г. в границите на имота, както и, че по своето предназначение тя представлява Т.
комплекс с външни връзки и сондажен кладенец, ведно с останалите подобрения в него –
открити и закрити Т. к., както и открити места за паркиране, разположени в незастроената
част на парцела, в какъвто смисъл е и описанието на същата в представеното удостоверение
за ползване № ДК-07-463/13.12.2004 г. на ДНСК, в което е отразено, че строеж: „Т. комплекс
с външни В и К връзки и сондажен кладенец, находящ се в урегулиран поземлен имот,
представляващ п. I, кв. 5 по плана на ***, местност „****“ – „*****“, е изпълнен в
съответствие с издадените от главния архитект на Столична община строителни книжа в т.
ч. одобрени проекти и разрешения за строеж. Нещо повече, от събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетели също се извличат безспорни данни относно периода
на изграждане и завършване на Т. комплекса като самостоятелно обособен обект. Така в
качеството си на лице, което от 2002 г. се занимава със счетоводната дейност на „Т. М.“ АД,
поради което непосредствено е възприел обстоятелствата, за които разказва, свидетелят Ст.
К. посочва, че цялостната идея за изграждане на Т. комплекса е реализирана в периода от
2001 г. до 2003 г. Наред с това това, свидетелката Цв. М. също заявява, че Т. комплексът е
създаден в края на 2004 г., който момент съвпада по време с датата на издаване на
разрешението за ползване и въвеждането му в експлоатация. В тази част показанията на
двамата свидетели са еднопосочни и отразяват възприятията им за събития, които те
непосредствено са възприели, доколкото в рамките на посочения период от време всеки един
от тях е бил пряко ангажиран с дейността на дружеството, поради което съдът намира, че
следва да ги кредитира, още повече, че същите се подкрепят и от данните, удостоверени в
обсъденото по-горе разрешение за ползване № ДК-07-463/13.12.2004 г. на ДНСК. Нещо
повече, страните по делото изобщо не спорят относно периода на изграждане на процесния
Т. комплекс с външни връзки и сондажен кладенец, състоящ се от основна сграда с
идентификатор ****.1 и останалите подобрения в него. Ето защо, с оглед липсата на данни
по делото за надлежно учредено от собствениците на земята право на строеж, което да е
породило своето действие, съдът намира, че приложение следва да намери правилото на чл.
92 ЗС, като се приеме, че по силата на приращението правата върху Т. комплекса и
съоръженията към него принадлежат на лицата, които притежават съответна идеална част от
земята, върху която той е построен, т. е. на съделителите по настоящото дело, легитимиращи
се като негови собственици при вече посочените по-горе квоти, като при този извод следва
да се разгледа своевременно заявеното от „Т. М.“ АД възражение за изтекла придобивна
давност по отношение на Т. комплекса, представляващ основна сграда с идентификатор
****.1 и изградените съоръжения към нея, обосновано с твърдението, че както той, така и
останалите подобрения в имота са финансирани и изградени от дружеството със знанието и
без противопоставянето на останалите съсобственици на земята, след което изцяло го
стопанисва и управлява като свой, заплащайки данъците за него.
За придобиване на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо
упражняване на владение върху него в период от 10 години, а владението следва да бъде
постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от
собственика) и спокойно (да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с
насилие), като страната, която се позовава на последиците на давността, следва да установи -
пълно и главно всяко едно от тези обстоятелства.
От своя страна владението изисква кумулативно наличие на двата му елемента.
Обективният елемент – упражняване на фактическа власт върху вещта, която включва
13
извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота,
която по съдържание е като на собственика. Субективният елемент на владението –
намерението за своене е трудно доказуем, защото е психическо състояние, поради което
законодателят установява законова оборима презумция в чл. 69 ЗС – предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго.
Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощието на собственика. В отношенията между съсобственици не е
изключено приложението на презумцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени,
тъй като всеки от тях има правото да използва вещта – арг. чл. 31, ал. 1 ЗС. В случай, че след
възникване на съсобствеността, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е
владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да
придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е
отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе
си, като съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на правото на
собственост, да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че
имотът се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него,
обективирайки външно пред тях промененото си субективно отношение към имота.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът намира, че не
се установява при условията на пълно и главно доказване да са налице всички изяснени по –
горе елементи от фактическия състав на придобивната давност. В тази връзка най-напред
следва да се отбележи, че ирелевантни се явяват доводите на „Т. М.“ АД относно
принадлежността на вложените средства за изграждане на основната сграда с
идентификатор ****.1 и съоръженията към нея, тъй като от значение е наличието на вече
изграден самостоятелен обект, по отношение на който да се установи фактическа власт от
един от съсобствениците, позоваващ се на изтекла придобивна давност, а въпросът относно
стойността на сторените разходи за изграждане и поддръжка на същия би бил относим към
евентуално заявени от него облигационни претенции към останалите съсобственици. По
същите съображения без значение е и фактът, че ответното дружество е вписано като
възложител на обекта в представеното разрешение за ползване на строежа № ДК-07-
463/13.12.2004 г. на ДНСК, тъй като това е административен въпрос, който няма отношение
към собствеността на Т. комплекса, а освен това в тази насока се констатира противоречие с
данните, отразени в представеното от ищците удостоверение с изх. № 70-00-951/11.10.2004 г.
На следващо място макар по делото безспорно да се доказва установено фактическо
ползване от „Т. М.“ АД на процесния обект, съдът намира, че от страна на дружеството не са
ангажирани доказателства относно извършването на такива конкретни действия на своене,
покриващи съдържанието на правото на собственост, които да са изявени пред останалите
съсобственици по начин, че те да могат да разберат, че имотът се свои изцяло от него.
Действително данните по делото сочат, че считано от въвеждането му в експлоатация – в
края на 2004 г. действията по стопанисване и експлоатация на Т. комплекса и отделните
съоръжения в него са се осъществявали предимно от ответника „Т. М.“ АД, като съществен
доказателствен източник в тази насока са събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетели. Така изрично в показанията си свидетелят Ст. К. заявява, че след изграждане на
сградата през 2004 г. АД-то активно е участвало в закупуване на оборудване, изграждане на
трибуни, външни к., паркинги, ремонти и озеленяване, за което са назначени няколко
служители – около 4-5, като в тази част разказаното от него не се опровергава от други
доказателства по делото. Нещо повече, по делото не се спори, че чисто фактически именно
„Т. М.“ АД е имало водеща роля при управление и поддръжка на сградния фонд на Т.
комплекса, както и при администриране на спортната дейност, която се развива в него, още
повече, че житейски логично и юридически издържано би било именно АД-то да встъпва в
договорни отношения с различни съконтрахенти – доставчици на оборудване, служители и
др., когато това е необходимо, а не физическите лица, които са собственици на обекта.
14
Независимо от това обаче, съдът намира, че само въз основа на обстоятелството, че
дружеството е имало водеща роля при извършване на дейностите по поддръжка и
управление на сградния фонд в т. ч. и администрирането на отделните процеси в него,
свързани с реализиране на спортната дейност, не може да се направи извод, че то външно
манифестирало пред останалите собственици промененото си субективно отношение към
имота, който стопанисва. Следва да се отбележи, че доколкото ответникът „Т. М.“ АД
формира и изразява волята си чрез своите управителни органи, по делото не са ангажирани
никакви доказателства някой от техните членове явно да е демонстрирал отблъскване на
намерението на другите съсобственици по такъв начин, че дружеството да е започнало да
третира техните идеални части като свои. По делото няма данни ищците Г. С. и К. М. или
ответникът Л. Н. да са били лишени от възможността да участват в оперативното
ръководство на Т. комплекса, а още по – малко да е бил ограничен достъпът им до него.
Точно обратното, въз основа на преобладаващата част от свидетелските показания може да
се направи еднозначен извод, че участие в управлението му са имали всички членове на
семейство М., част от което са и всяко едно от посочените по-горе лица. В тази връзка
безспорно доказателствен източник със съществено значение са показанията на свидетелката
Ю. Б., които съдът възприема с висока степен на достоверност в тази част, доколкото тя е
непосредствен участник във всички събития, за които разказва, от които може да се направи
извод, че цялото семейство активно се е занимавало с този спортен бизнес, в който Г. С. е
имал водещо участие, проявявайки ангажираност при предприемане на административни
процедури с цел постигане на максимално усвояване на строителните параметри на парцела.
Изрично свидетелката заявява, че той е поел голяма част от ръководната дейност, както и, че
предприятието е работило успешно за цялото смейство. В показанията си свидетелят В. Д.
също заявява, че по време на участие в преговори с инвеститори Г. е имал активно участие,
без да се дискутира кой ще строи и ще бъде собственик на сградите, както и какво ще бъде
последващото им разпределение. От своя страна свидетелят Ст. К. също споделя, че
членовете на семейство М. са били активни участници в дейността на дружеството, без
между тях да са възниквали собственически претенции относно собствеността върху земята
и Т. комплекса. В случая, съдът намира, че анализът на така обсъдените свидетелски
показания по-скоро показва, че между съсобствениците е съществувала яснота относно
разпределението на правата им върху Т. комплекса, поради което в рамките на значителен
период от време никой не е поставял на вниманието на останалите такива този въпрос. Точно
обратното, в основата на цялостното му функциониране през годините водещи между
всички членове на семейство М. са били принципите на разбирателство и сътрудничество,
поради което не може да се направи извод, че в определен момент ответникът „Т. М.“ АД е
манифестирал пред останалите съсобственици намерението си да свои техните права в
съсобствеността. Нещо повече, според свидетеля Ив. Б., възпроизвеждащ свои
непосредствени впечатления от времето, през което е бил изпълнителен директор на Т. К.,
дружеството, заедно с Г. С. и Л. Н., са притежавали права върху целия спортен бизнес,
възприемайки, че негови собственици са били всички членове на семейството. Изрично
свидетелят заявява, че по време на престоя си там не е имало търкания между тях, свързани
със собствеността на земята и отделните обекти в нея, като в подкрепа на разказаното от
него са и показанията на свидетеля Ив. Д., който в качеството си на технически директор на
комплекса в периода от 2020 г. до 2022 г. също не е възприел заявени от някой от
семейството претенции, посочвайки, че всички общо са се грижили за дейността, като в
различни периоди от време се е налагало да комуникира не само с управителя и
изпълнителния директор на дружеството, но и с отделните членове на семейство М.. Съдът
намира, че съвкупният анализ на така обсъдените свидетелски показания безспорно
обуславя възприемането на краен извод, че споделеният от свидетелката Б. подход при
управление на бизнеса още от момента на създаването му, в основата на който стоят
принципите на сътрудничество и взаимно разбирателство в рамките на семейната общност,
15
е бил водещ в рамките на продължителен период от време – до 2020 г., когато според нея за
първи път е възникнал собственически конфликт с ищеца Г. С.. Следва да се отбележи още,
че в тази част показанията на свидетелката Б. се припокриват и с разказаното от
свидетелката Цв. М., която също е възприемала дейността на Т. комплекса като семейно
притежание, за което всички са се грижили, без да са възниквали собственически претенции
между членовете на семейството. Последните не следва да бъдат кредитирани единствено в
частта, в която Минчева заявява, че не е останала с впечатление някой друг да е бил
собственик на комплекса, освен дружеството, тъй като това нейно твърдение не съответства
на останалия обсъден по-горе доказателствен материал. Съдът намира, че това е така и по
отношение на показанията на свидетеля Ст. К. в частта, в която той посочва, че Г. С. никога
не е манифестирал права, доколкото не се излагат конкретни негови действия, които да са в
подкрепа на такава констатация на свидетеля. В случая, този извод на съда не се разколебава
и с оглед вписванията по партидата на „Т. М.“ АД в търговския регистър, според които в
рамките различни периоди от време членове на управителните органи на дружеството са
били именно членовете на семейство М., при което не е изключено проявената от част от тях
ангажираност към Т. комплекса да се дължи именно на това обстоятелства, доколкото видно
е от доказателствата по делото, че семейната общност е била водеща при определяне на
политиката на неговото управление, а не принадлежността на един или друг член на
семейството към ръководните органи на дружеството.
На следващо място само въз основа на факта на подаване от „Т. М.“ АД на
декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която дружеството е отразено като собственик на сграда,
находяща се на адрес: ***, бул. „Н. Й. В.“ № 57, също не може да се направи извод за
изявено намерение за своене или липса на такова, тъй като тя се подава в изпълнение на
административно-данъчно задължение пред орган, който налага специфични изисквания
относно начина на попълване на образеца за декларация, а откриването на данъчна партида
за недвижимия имот е административна дейност – в този смисъл е решение № 97/19.10.2020
г. по гр. дело № 325/2020 г. на ВКС, I г. о. Този извод на съда не се променя и с оглед
данните по делото, че дружеството е заплащало данъците за посочния имот, за което
свидетелстват изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, тъй като според
съдебната практика заплащането на данъка за недвижимия имот и данък смет са действия на
обикновено управление на имота, които не водят до отричане правата на останалите
съсобственици, тъй като чрез тези действия не се манифестира поведение на промяна в
намерението на съсобственика да владее частите на останалите за себе си, против тяхната
воля – в този смисъл е Решение № 315/13.04.2009 г. по гр. д. № 6445/2007 г. на ВКС, III г. о.
В случая, поддържаното в хода на процеса от ответника Л. Н. признание на правата
на другия ответник „Т. М.“ АД следва да се преценява с оглед на всички обстоятелства по
делото – арг. чл. 175 ГПК, като видно е от възприетите по-горе от настоящия съдебен състав
правни изводи, че то не се подкрепя от ангажираните по делото доказателства.
Ето защо, съдът приема, че не е доказано осъществяването на фактическия състав на
придобивната давност спрямо ищците Г. С., К. М. и ответника Л. Н., поради което заявеното
от ответника „Т. М.“ АД възражение в тази насока е неоснователно, а това означава, че
построената в края на 2004 г. основна сграда на два етажа с идентификатор ****.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, със застроена площ от 2 941 кв. м.,
която също е предмет на делбата, не е изгубила съсобствения си характер.
Доколкото не е уговорено нещо друго по смисъла на чл. 92 ЗС, като нейни
собственици също се легитимират собствениците на земята, върху която е построена тя, при
вече посочените по-горе квоти, а именно: 3 830/20 830 идеални части – за Г. З. С. и К. Г. М.
/при условията на съпружеска имуществена общност/, 14 830/20 830 идеални части – за „Т.
М.“ АД и 2 170/20 830 идеални части – за Л. С. Н..
16
В случая, съдът намира, че не съществува административна пречка за допускане до
делба на процесните имоти предвид данните по делото въз основа на основната и
допълнителна съдебно-техническа експертизи, изготвени от вещи лица С. и Ш., че съгласно
регулационния план на ***, местност „****“ – „*****“ процесният поземлен имот с
идентификатор **** е отреден за УПИ I-1602 - за спорт и озеленяване, УПИ VII-1602 - за
спорт и озеленяване и УПИ VIII-1602 - за спорт и озеленяване, кв. 5, както и част от него от
329 кв. м. е отредена за разширение на бул. „Н. Й. В.“ и ул. „****, доколкото изрично
експертите са отразили, че регулацията не е приложена – арг. чл. 14, ал. 5 ЗУТ.
При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се приеме, че в
настоящото съдебно производство участват като страни всички съсобственици, поради което
следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на съдебна делба с
предмет – процесните имоти, а именно: УПИ I – за ****, кв. 5 по плана на ***, местност
„***** - ****“ I-ва част, с площ от 20 830 кв. м., който съгласно скица № **** г. на СГКК –
*** представлява поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в ***, ***, бул. „Н. Й.
В.“ № 57, с площ от 20 635 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за други видове спорт, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 1602, кв. 1, парцел I, при съседи: имоти с идентификатори: ****, ****, ****,
***, **** и ****, заедно с построената в него сграда, която съгласно скица № 15-
394213/13.04.2021 г. на СГКК – *** представлява сграда с идентификатор ****.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, със застроена площ от 2 941 кв. м.,
брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма, с предназначение: спортна
сграда, база, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № **** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, а съгласно разрешение за ползване № ДК-07-
463/13.12.2004 г. на ДНСК представлява „Т. комплекс с външни В и К връзки и сондажен
кладенец“, находящ се в урегулиран поземлен имот, представляващ п. I, кв. 5 по плана на
***, местност „**** – *****“, при посочените по-горе квоти, а именно: 3 830/20 830 идеални
части – за Г. З. С. и К. Г. М. /при условията на съпружеска имуществена общност/, 14 830/20
830 идеални части – за „Т. М.“ АД и 2 170/20 830 идеални части – за Л. С. Н..
Следва да се отбележи, че предвид констатациите на повторната съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещо лице Г., относно наличието на съществуваща функционална
обвързаност между основната сграда, допълнителните съоръжения към нея - открити и
закрити Т. к., трибуни, стоманобетонни бункери, открити и закрити паркинги и изградените
комуникации на техническата инфраструктура – електро, В и К и др., от една страна, и
земята, върху която е изградена тя, от друга страна, при което е направен краен извод, че
същите могат да съществуват единствено като неделимо цяло - обект, съдът намира, че не се
налага внасянето на допълнителна фактическа яснота, изписвайки всяко едно от отделните
подобрения в диспозитива на съдебния акт, а следва да се придържа към изначално
въведеното от ищците описание на имотите, предмет на делбата, като само с цел постигане
на фактическа и правна яснота се отрази, че съгласно разрешение за ползване № ДК-07-
463/13.12.2004 г. на ДНСК процесната двуетажна сграда представлява „Т. комплекс с
външни В и К връзки и сондажен кладенец“, находящ се в урегулиран поземлен имот,
представляващ п. I, кв. 5 по плана на ***, местност „**** – *****“.
По претенцията с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК
Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, в решението, с което се допуска делбата, или по-късно,
ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по
искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите
срещу ползването. Следователно, с посочената разпоредба се урежда привременна мярка, т.
е съдебна администрация и съдебният акт, с който се постановява има характер на
17
определение и не се ползва със сила на присъдено нещо, тъй като не разрешава материално-
правен спор между страните, а с постановяването на същата се цели уреждане на
отношенията между съделителите по повод ползването на имотите, допуснати до делба, през
време на висящността на делбеното производство. Фактическото основание за допускане на
мярката в една от двете форми е някой от съделителите да ползва имота в обем,
надхвърлящ квотата му в съсобствеността. В случая, с допълнителна молба от 20.12.2022 г.
ищците Г. З. С. и К. Г. М. отправят искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК за разпределяне
ползването на част от процесния имот – УПИ I-1602 с проектна площ от 3 800 кв. м.,
отразена графично в представеното от тях мотивирано предложение за изменение на плана
за регулация, съответстваща на дела им, за периода от влизане в сила на решението по
допускане на делбата до окончателното извършване, а при условията на евентуалност за
заплащане на обезщетение в тяхна полза за ползването на частта от имота, съответстваща на
дела им, като в хода на процеса същите са поддържали тази своя претенция единствено в
частта относно заплащането на обезщетение в тяхна полза, обосновавайки същата с
твърдението, че понастоящем делбените имоти се ползва изцяло от ответника „Т. М.“ АД. В
случая, по делото безспорно е установено наличието на съсобственост между страните по
отношение на процесните недвижими имоти, като няма спор, че понастоящем те се
използват от ответното дружество, което не отрича този факт, без да се предлага вариант за
евентуално разпределение чрез съвместното им ползване, още повече, че не са ангажирани
доказателства дали това изобщо е възможно. Отделно от това и предвид липсата на
изложени твърдения „Т. М.“ АД да не възнамерява да продължи да ги ползва и занапред,
още повече, че предметът на дейност на дружеството непременно го изисква, съдът счита, че
следва да се определи обезщетение, изплащано именно от него на останалите съделители,
които до окончателното извършване на делбата няма да ги ползват. Що се отнася до неговия
размер, съдът съобразява назначената по делото първоначална съдебно-оценителна
експертиза, изготвена от вещо лице Х., която макар да е оспорена от ответниците, няма
основание да не бъде кредитирана, тъй като използваният от нея сравнителен метод на
пазарните аналози в най-пълна степен отразява пазарната и икономическа конюнктура на
пазара за имоти, а освен това оценката е изготвена при отчитане на предназначението на Т.
комплекса – за спортни цели. В случая, макар да не съществуват подобни сравнителни
аналози като оценявания обект, няма основание да се приеме, че използваният от експерта
подход, свързан с механично сборуване на средната наемна цена за ползване на отделните
обекти в него, не е коректен, респ. същият да е довел до значително несъответствие с
актуалните пазарни цени. Очевидно е, че при липсата на подобни сравнителни аналози като
оценявания обект, единственият възможен метод за изготвяне на поставената задача е чрез
определяне на средния пазарен наем за отделните обекти в имотите, след което същите да
бъдат сборувани, което би било в съответствие и с възприетата по-горе констатация за
функционална обвързаност и неделимост на оценявания обект. В тази връзка следва да се
отбележи, че не става ясно дали възприетият от повторната съдебно-оценителна експертиза
метод на оценка, свързан с извеждане на изходни данни от балансовата стойност на
оценяваните имоти и прилагане на допълнителни коефициенти, изобщо е съобразен със
спецификата на делбения имот, представляващ съвкупност от множество отделни
съоръжения, още повече, че очевидно е, че само възпроизвеждането на отделни формули и
коефициенти създава неяснота дали изобщо е отчетена спецификата на изследвания обект и
неговото предназначение. Според първоначалната съдебно-оценителна експертиза средният
месечен пазарен наем за ползване на целия комплекс към момента на изготвяне на
заключението се равнява на сумата от 140 929 лв., т. е. 25 929,10 лв. за 3 830/20 830, на
колкото се равнява делът на съделителите Г. З. С. и К. Г. М., както и 14 690,90 лв. за 2 170/20
830, на колкото се равнява делът на съделителя Л. С. Н.. Както вече се посочи по-горе,
сумите, които следва да бъдат заплащани между съделителите, уреждат отношенията им по
повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер
18
на привременна мярка. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има
действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна
мярка може да бъде постановена само занапред и само до приключване на делбеното
производство – в този смисъл са определение № 235/24.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1958/2014 г.,
І г. о. на ВКС, определение № 475/17.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2258/2013 г., ІV г. о. на ВКС,
определение № 313/28.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2225/2014 г., ІV г. о. на ВКС, определение №
122/08.03.2013 г. по ч. гр. д. № 52/2013 г., І г. о. на ВКС и др. Трайно установената практика
на съдилищата по приложението на чл. 344, ал. 2 ГПК възприема, че чрез привременните
мерки в делбеното производство може да бъде разпределено ползването на делбеното
имущество, но ако това не е възможно, е допустимо и да се определят сумите, които
ползващите съделители да плащат на неползващите до приключване на производството – в
този смисъл са решение № 182/26.01.2017 г. по гр. д. № 2067/2016 г., ВКС, II г. о. и
определение № 308/24.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1773/2014 г., ВКС, ІV г. о. Съобразявайки
същата, съдът намира, че с настоящия съдебен акт следва да се разпредели ползването на
делбените имоти, като същите се предоставят на ответника „Т. М.“ АД, който с оглед
недопускане на неоснователно обогатяване следва да бъде осъден да заплати ежемесечно
обезщетение за ползването на останалите съделители, пропорционално на притежаваната от
тях квота в съсобствеността, а именно: 25 929,10 лв. – в полза на ищците Г. З. С. и К. Г. М. и
14 690,90 лв. – в полза на ответника Л. С. Н., от влизане в сила на решението по допускане
на делбата до окончателното извършване на същата.
По отговорността за разноските:
В открито съдебно заседание на 03.10.2024 г. процесуалните представители на
страните са направили изрично искане за присъждане в тяхна полза на разноски съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК, обосновавайки същото с възникналия между страните
спор относно наличието на съсобственост между тях. В случая, съдът намира, че в тяхна
полза не следва да се присъждат претендираните от тях разноски, касаещи първата фаза на
производството по съдебната делба. Това е така, тъй като според последователната практика
на ВКС (определение № 144/24.04.2012 г. по гр. дело № 70/2011 г. и решение №
03/06.02.2012 г. по гр. дело № 189/2011 г.) решението по първата фаза на делбата не
финализира процеса, поради което присъждането на разноските се прави с решението по
извършване на делбата във втората фаза, а не с настоящия съдебен акт. В този смисъл е и т. 9
на ППВС № 7/1973 г., както и друга част от трайната съдебна практика на ВКС, освен вече
цитираната по-горе (Определение № 81/23.02.2012 г. по гр. д. № 430/2011 г., II г. о., ГК,
Определение № 572/17.07.2014 г. по ч. гр. д. № 1773/2014 г., IV г. о., ГК и др.), че разноските,
направени в рамките на делбения процес, се изчисляват във втората фаза на делбата, освен
при отхвърляне на иска за делба, като приложение в случая намира специалната разпоредба
на чл. 355 ГПК, съгласно която всички разноски по делото, направени по повод допускането
и извършването на съдебната делба (включително по повод привременните мерки по чл.
344, ал. 2 ГПК), се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, а
направените разноски по повод присъединените искове в делбеното производство (напр.
исковете, касаещи преюдициални правоотношения, разглеждани в първата фаза на делбата
като иск по чл. 42 ЗН, иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, иск по чл. 12, ал. 1 ЗН, инцидентен
установителен иск за собственост и др., или облигационни претенции, разглеждани във
втората фаза на делбата, заявени по реда на чл. 346 ГПК като искания за сметки между
съсобствениците) се заплащат съгласно правилата на чл. 78 ГПК - според крайния изход по
съответния присъединен иск. Нещо повече, съгласно практиката, възприета с Определение
№ 55/20.04.2010 г. по гр. дело № 22/2010 на ВКС, ГК, II г.о., Определение № 4/06.01.2011 г.
по ч. гр. д. № 542/2010 г. на II г. о., Определение № 252/11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2024/2014 г., I г. о. и Определение № 152/08.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6646/2014 г., II г.
о., ГК, която принципно се споделя от настоящия съдебен състав, разпоредбата на чл. 355
ГПК има предвид разноските, направени по повод признаване и ликвидиране на
19
съществуващата съсобственост - за назначаване на експертизи, за извършване на оглед и др.
В случая, действително в първата фаза на производството е възникнал спор относно
наличието на съсобственост, но липсва изрично предявен самостоятелн иск с такъв предмет,
който да е приет за разглеждане, а използваните от страните процесуални средства за защита
са били чрез възражение – за изтекла придобивна давност. Ето защо, с настоящия съдебен
акт в полза на страните не следва да се присъждат разноски съгласно представения списък
по чл. 80 ГПК, касаещи първата фаза на производството по съдебна делба, тъй като с оглед
цитираната по-горе съдебна практика, това следва да стане едва с решението по извършване
на делбата във втората фаза. Нещо повече, очевидно е, че с оглед счетеното за
неоснователно възражение за изтекла придобивна давност, в полза на ответниците
изначално не се следват такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Г. З. С., ЕГН **********, К. Г. М.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, ул. „**** Л. С. Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, ул. *** и „Т. М.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: ***, бул. Н.
Й. В.“ № 57, на следните техни съсобствени недвижими имоти, а именно: УПИ I – за ****,
кв. 5 по плана на ***, местност „***** – ****“ I-ва част, с площ от 20 830 кв. м., който
съгласно скица № **** г. на СГКК – ***, представлява поземлен имот с идентификатор
****, находящ се в ***, ***, бул. „Н. Й. В.“ № 57, с площ от 20 635 кв. м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за други видове
спорт, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 1602, кв. 1, парцел I, при
съседи: имоти с идентификатори: ****, ****, ****, ***, **** и ****, заедно с построената в
него сграда, която съгласно скица № 15-394213/13.04.2021 г. на СГКК – ***, представлява
сграда с идентификатор ****.1, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, със
застроена площ от 2 941 кв. м., брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма, с
предназначение: спортна сграда, база, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
няма, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ****
г. на Изпълнителния директор на АГКК - ***, а съгласно разрешение за ползване № ДК-07-
463/13.12.2004 г. на ДНСК представлява „Т. комплекс с външни В и К връзки и сондажен
кладенец“, находящ се в урегулиран поземлен имот, представляващ п. I, кв. 5 по плана на
***, местност „**** – *****“, при следните КВОТИ:
3 830/20 830 идеални части – за Г. З. С. и К. Г. М. /при условията на съпружеска
имуществена общност/;
14 830/20 830 идеални части – за „Т. М.“ АД;
2 170/20 830 идеални части – за Л. С. Н.;
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК допуснатите до съдебна делба
недвижими имоти, а именно: УПИ I – за ****, кв. 5 по плана на ***, местност „***** – ****“
I-ва част, с площ от 20 830 кв. м., който съгласно скица № **** г. на СГКК – ***,
представлява поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в ***, ***, бул. „Н. Й. В.“ №
57, с площ от 20 635 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за други видове спорт, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 1602, кв. 1, парцел I, при съседи: имоти с идентификатори: ****, ****, ****,
***, **** и ****, заедно с построената в него сграда, която съгласно скица № 15-
394213/13.04.2021 г. на СГКК – ***, представлява сграда с идентификатор ****.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, със застроена площ от 2 941 кв. м.,
брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма, с предназначение: спортна
20
сграда, база, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № **** г. на
Изпълнителния директор на АГКК - ***, а съгласно разрешение за ползване № ДК-07-
463/13.12.2004 г. на ДНСК представлява „Т. комплекс с външни В и К връзки и сондажен
кладенец“, находящ се в урегулиран поземлен имот, представляващ п. I, кв. 5 по плана на
***, местност „**** – *****“ да се ползват от „Т. М.“ АД, ЕИК **** до окончателното
извършване на делбата, като ОСЪЖДА „Т. М.“ АД, ЕИК **** да заплаща на Г. З. С., ЕГН
********** и К. Г. М., ЕГН **********, сумата от 25 929,10 лв. месечно за ползване на
техните 3 830/20 830 идеални части от съсобствените им имоти, както и на Л. С. Н., ЕГН
**********, сумата от 14 690,90 лв. месечно за ползване на неговите 2 170/20 830 идеални
части от съсобствените им имоти, считано от влизане в сила на решението по допускане на
делбата до окончателното извършване на същата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21